Околна среда
Околна среда
Дело C-689/17: Conti 11. Container Schiffahrt, Съдебно решение от 16 май 2019 г.
Следва ли остатъчните вещества от авария под формата на метален скрап и вода за гасене на пожар, смесена с шлаки и остатъци от товари, намиращи се на борда на кораб, да се считат за „отпадъци, генерирани на борда на кораби“ по смисъла на член 1, параграф 3, буква б) от Регламент № 1013/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-204/18: Pebagua/Комисия, Съдебно решение от 16 май 2019 г.
Допустимо ли е Общият съд да разгледа служебно въпроса дали жалбоподателят е индивидуално засегнат, когато този въпрос не е бил повдигнат от страните?
Може ли Pebagua да се счита за индивидуално засегната от регламента за изпълнение, като се има предвид, че представлява предприятия, свързани с дейности по улов, експлоатация, аквакултура, преработка и търговия с Procambarus clarkii?
Изисква ли регламентът за изпълнение национални мерки за изпълнение, или ограниченията по член 7 от основния регламент се прилагат автоматично след вписването на вида в списъка на Съюза?
Нарушени ли са правата на защита на Pebagua поради невъзможността да обжалва пряко регламента за изпълнение пред юрисдикциите на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-204/18: Pebagua/Комисия, Съдебно решение от 16 май 2019 г.
Допустимо ли е Общият съд да разглежда служебно основания за допустимост на жалбата, които не са били повдигнати от страните, и съответства ли това на правото на защита на жалбоподателя?
Може ли жалбоподателят да бъде индивидуално засегнат от регламент за изпълнение, който се прилага към всички оператори в сектора, без да притежава специфични характеристики, които го отличават от останалите лица?
Включва ли оспорваният регламент за изпълнение мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, in fine, или поражда преки правни последици за жалбоподателя без необходимост от национални мерки?
Нарушено ли е правото на защита на жалбоподателя, като му е отказана възможността да обжалва директно регламента за изпълнение на равнище Съюза, поради необходимостта да се обжалват националните мерки за изпълнение пред националните съдилища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-105/18: UNESA, Заключение от 8 май 2019 г.
1) Трябва ли екологичният принцип „замърсителят плаща“, посочен в член 191, параграф 2 ДФЕС, и член 9, параграф 1 от Директива 2000/60, в която разпоредба се установява принципът на възстановяване на разходите за водни услуги и се изисква подходяща икономическа преценка на видовете водоползване, да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането на такса за използване на вътрешнотериториални води за производство на електроенергия като оспорваната в настоящото производство такса, която не насърчава ефективното използване на водата, нито пък е свързана с механизми за съхраняване и опазване на публичните водни ресурси, и чийто размер по никакъв начин не е обвързан с възможностите за увреждане на публичните водни ресурси, а се основава единствено и само на възможностите за събиране на постъпления от производителите?
2) Съвместимо ли е с принципа на недопускане на дискриминация на операторите, съдържащ се в член 3, параграф 1 от Директива 2009/72, парично задължение като разглежданата в производството водна такса, което засяга единствено, от една страна, производителите на водноелектрическа енергия с дейност в междуобластни речни басейни, но не и производителите, притежатели на концесии във вътрешнообластни речни басейни, и, от друга страна, производителите, използващи водноелектрическа технология, но не и енергопроизводителите, използващи други технологии?
3) Трябва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че събирането на водна такса като оспорваната представлява забранена държавна помощ в ущърб на производителите на водноелектрическа енергия с дейност в междуобластни речни басейни, тъй като така се въвежда асиметрично данъчно облагане за една и съща технология в зависимост от местоположението на централата и тъй като таксата не се изисква от производителите на енергия от други източници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/18: UNESA, Заключение от 8 май 2019 г.
1. Допуска ли принципът „замърсителят плаща“, закрепен в член 191, параграф 2 [ДФЕС], във връзка с членове 20 и 21 от [Хартата], които прогласяват като основни принципи равенството и недопускането на дискриминация, отразени в член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/72/ЕО — доколкото с него се цели по-специално постигането на конкурентен и недискриминационен пазар на електроенергия, който може да бъде изменен само от съображения от общ икономически интерес, включващи опазването на околната среда — въвеждането на данъци, с които се облагат единствено производителите на електроенергия, използващи ядрена енергия, когато основната цел на тези данъци не е свързана с околната среда, а с увеличаването на приходите на финансовата система за електроенергията, поради което тези предприятия поемат по-голяма тежест за финансирането на тарифния дефицит в сравнение с други предприятия, извършващи същата дейност?
2) Допуска ли европейската правна уредба на конкурентен и недискриминационен пазар облагането с данъци за околната среда, чието въвеждане е обосновано с присъщия за ядрената дейност приток на замърсяване, без обаче да е нормативно конкретизирано — обосновката е предвидена в преамбюла на закона, поради което по отношение на данъка върху генерирането на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, получени при производството на електроенергия от ядрени източници, в текста с правно обвързващо действие на закона не е отразено интернализирането на разходите, които се покриват с него, и по отношение на съхраняването на радиоактивните отпадъци също липсва конкретизация, тъй като разходите за тяхното управление и съхраняване се покриват от други данъци — когато освен това предназначението на постъпленията не е ясно определено и посочените предприятия са длъжни да поемат произтичащата от това гражданска отговорност до 1200 милиона [евро]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-674/17: Luonnonsuojeluyhdistys Tapiola, Заключение от 8 май 2019 г.
1) Могат ли съгласно член 16, параграф 1, буква д) от Директивата за местообитанията с оглед на съдържанието на тази разпоредба да се издават по заявления от отделни ловци регионално ограничени разрешения за освобождаване за т.нар. лов за управление на популацията?
a) От значение ли е за разрешаването на този въпрос, че упражняването на правото на преценка във връзка с решенията за освобождаване се основава на национален план за управление на популациите, както и на горната граница за броя на убитите животински индивиди, установена съгласно наредба, по силата на която за територията на държавата членка всяка година могат да се издават съответен брой разрешения за освобождаване?
б) Могат ли при разрешаването му да се вземат предвид други съображения като целта да се предотврати увреждането на кучета и да се засили общото усещане за безопасност?
2) Може ли издаването на разрешения за освобождаване във връзка с лов за управление на популацията по смисъла на първия преюдициален въпрос да се обоснове с това, че за предотвратяване на бракониерството няма друго задоволително решение по смисъла на член 16, параграф 1 от Директивата за местообитанията?
a) Могат ли в този случай да се вземат предвид практическите трудности за осъществяване на надзор върху противозаконното бракониерство?
б) При разглеждането на въпроса дали има друго задоволително решение може ли да е от значение и целта за предотвратяване на увреждане на кучетата и засилване на общото усещане за безопасност?
3) Как следва при издаването на регионално ограничени разрешения за освобождаване да се оцени посочената в член 16, параграф 1 от Директивата за местообитанията предпоставка, която се отнася до състоянието на запазване на популациите от видове?
а) Следва ли състоянието на запазване на даден вид да се оценява както за определена област, така и за цялата територия на държавата членка, или следва да се вземе предвид още по-голяма област на разпространение на засегнатия вид?
б) Възможно ли е предвидените в член 16, параграф 1 от Директивата за местообитанията предпоставки за издаване на разрешение за освобождаване да са изпълнени, въпреки че след надлежна оценка състоянието на запазване на даден вид не може да се приеме като благоприятно по смисъла на Директивата?
в) Ако отговорът на предходния въпрос е утвърдителен, при какво положение това би могло да се вземе предвид?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-305/18: “Verdi Ambiente e Società – Aps Onlus” и др., Съдебно решение от 8 май 2019 г.
Допускат ли членове 4 и 13 от Директива 2008/98/ЕО във връзка със съображения 6, 8, 28 и 31 от нея първично национално законодателство и свързаното с него вторично законодателство за прилагането му, като член 35, параграф 1 от Декрет-закон 133/2014 и Декрет от 10 август 2016 г., в които само посочените в приложенията и таблиците към Декрета от 10 август 2016 г. инсталации за изгаряне са квалифицирани като стратегически инфраструктури и съоръжения от първостепенен национален интерес, които прилагат интегрирана и модерна система за управление на битовите и подобните на тях отпадъци и които гарантират националната сигурност чрез самодостатъчност, като се има предвид, че същата квалификация не се признава от националния законодател и за съоръженията за третиране на отпадъци с цел рециклиране и повторна употреба, въпреки че тези два метода са от първостепенно значение в йерархията на отпадъците, посочена в споменатата по-горе Директива за отпадъците?
При условията на евентуалност, при отрицателен отговор на първия въпрос, допускат ли членове 4 и 13 от Директивата за отпадъците първично национално законодателство и свързаното с него вторично законодателство за прилагане, като член 35, параграф 1 от Декрет-закон № 133/2014 и Декрет от 10 август 2016 г., които квалифицират инсталациите за изгаряне на битови отпадъци като стратегически инфраструктури и съоръжения от първостепенен национален интерес, с цел преодоляване и предотвратяване на допълнителни процедури за нарушение поради неприлагане на европейските стандарти в тази област, както и с цел да се ограничи предаването на отпадъци в сметищата?
Допускат ли членове 2—4 и 6—12 от Директива 2001/42/ЕО, поотделно, също и във връзка помежду си, прилагането на първично национално законодателство и свързаното с него вторично законодателство за прилагането му, като член 35, параграф 1 от Декрет-закон № 133/2014 и Декрет от 10 август 2016 г., които предвиждат, че председателят на Министерския съвет може със свой декрет да определи отново и да увеличи капацитета на съществуващите инсталации за изгаряне, както и да определи броя, капацитета и регионалното разположение на инсталациите за изгаряне с енергийно оползотворяване на битовите и подобните на тях отпадъци, които трябва да се изградят, за да се задоволят определените остатъчни потребности, с цел постепенно социално-икономическо изравняване на областите от националната територия и в съответствие с целите за разделно събиране и рециклиране, без това национално законодателство да предвижда в процеса на изготвянето на този план, произтичащ от декрета на председателя на Министерския съвет, да се прилагат правилата за стратегическа екологична оценка, както е предвидено в споменатата по-горе Директива за ОПОС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-250/18: Комисия/Хърватия (Депо в Биляне Доне), Съдебно решение от 2 май 2019 г.
Нарушени ли са задълженията на държавата членка по член 5, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО, като не е квалифицирала гранулатите от камък, депонирани в Biljane Donje, като отпадъци, а като странични продукти?
Спазено ли е изискването по член 13 от Директива 2008/98/ЕО за предприемане на всички необходими мерки за управление на отпадъците, така че да не се застрашава човешкото здраве и да не се вреди на околната среда?
Изпълнено ли е задължението по член 15, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО за осигуряване на това притежателят на отпадъците да ги третира сам или чрез определени лица или предприятия за третиране на отпадъци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-250/18: Комисия/Хърватия (Депо в Биляне Доне), Съдебно решение от 2 май 2019 г.
Съответства ли инертният материал от камък, депониран в Биляне Доне, на понятието „страничен продукт“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2008/98, или следва да се третира като отпадък?
Изпълнила ли е Република Хърватия задължението си по член 13 от Директива 2008/98 да гарантира, че управлението на отпадъците в депото Биляне Доне се извършва без застрашаване на човешкото здраве и без вреда за околната среда?
Изпълнила ли е Република Хърватия задължението си по член 15, параграф 1 от Директива 2008/98 да гарантира, че третирането на отпадъците в депото Биляне Доне се извършва от притежателя им или от съответните организации или предприятия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-391/18: Комисия/Хърватия (Programme national – déchets radioactifs), Определение от 8 април 2019 г.
Коя страна следва да понесе съдебните разноски при отказ от иска, когато ответникът е изпълнил задълженията си едва след завеждане на делото?
Дали поведението на ответника, довело до отказ от иска, изменя общото правило за разпределение на съдебните разноски?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.