всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Защита на потребителите

Защита на потребителите

Дело C-385/20: Caixabank, Съдебно решение от 7 април 2022 г.

Противоречи ли член 394, параграф 3 от LEC на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 и прави ли този член сам по себе си невъзможно или прекомерно трудно упражняването пред съда на правата, които посочената директива предоставя на потребителите, тъй като ограничението, което този член налага на потребителите, тоест да поемат част от направените от тях съдебни разноски, означава невъзможност за връщането им в правното и фактическо положение, в което те биха се намирали при липсата на тази клауза, въпреки установяването по съдебен ред в тяхна полза на неравноправния характер на същата, и тъй като с този член се запазва неразумно процесуално изискване, свързано с ограничаване на разходите, чието премахване би гарантирало на потребителите най-подходящите и ефективни средства за законното упражняване на техните права?
Противоречи ли даденото в определение от 1 октомври 2019 г. тълкуване на членове 251, 394, параграф 3 и 411 от [LEC] — съгласно което цената на иска се приравнява на материалния интерес от делото, което води до намаляване на платения от потребителя адвокатски хонорар въз основа на фиксирана сума (18 000 EUR), предвидена в закона единствено за неоценяем иск, а не за иск с неопределена цена — на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива [93/13], доколкото потребителите не се връщат в правното и фактическо положение, в което биха се намирали при липсата на тази клауза, въпреки установяването по съдебен ред в тяхна полза на неравноправния характер на същата, а се запазва едно неразумно процесуално изискване, свързано с ограничаване на разходите, чието премахване би гарантирало на потребителите най-подходящите и ефективни средства за законното упражняване на техните права?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-96/21: CTS Eventim, Съдебно решение от 31 март 2022 г.

Трябва ли член 16, буква л) от Директива 2011/83 да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба изключение от правото на отказ е противопоставимо на потребител, който е сключил с посредник, действащ от свое име, но за сметка на организатора на развлекателна дейност, договор от разстояние за придобиването на право на достъп до тази дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-472/20: Lombard Lízing, Съдебно решение от 31 март 2022 г.

1) Ако неравноправната договорна клауза се отнася до основния предмет на договора (информацията относно валутния риск не съответства на изискванията), като вследствие на това договорът не може да продължи да се изпълнява и няма съгласие между страните, гарантирано ли е полезното действие на Директива [93/13] от обстоятелството, че при липса на субсидиарно приложима разпоредба от националното право именно становище на най-висшия съд, което обаче не е обвързващо спрямо по-ниските по степен съдилища, дава насоки относно подхода, който трябва да се следва за обявяването на договора за действителен или за пораждащ действие?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос възможно ли е възстановяване на първоначалното положение, когато договорът не може да продължи да се изпълнява поради наличието на неравноправна клауза, отнасяща се до основния му предмет, липсва съгласие между страните и посоченото по-горе становище също не може да се приложи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-717/21: Provident Polska, Определение от 29 март 2022 г.

Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда след оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд

Компетентен ли е националният съд да се произнесе по разноските при прекратяване на производството пред Съда като инцидент, възникнал пред националната юрисдикция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-132/20: Getin Noble Bank, Съдебно решение от 29 март 2022 г.

Трябва ли член 2, член 4, параграф 3, член 6, параграфи 1 и 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47, първа и втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 267, трета алинея ДФЕС, член 38 от Хартата и член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че независим и безпристрастен съд, притежаващ съответната квалификация по смисъла на правото на Европейския съюз, е орган, в който заседава лице, назначено за първи или последващ път (в съд от по-горна инстанция) на съдийска длъжност от политически орган на изпълнителната власт на държава с тоталитарна, недемократична, комунистическа система на управление („Държавeн съвет на Полската народна република“) по предложение на министъра на правосъдието на тази държава, по-специално с оглед на липсата на прозрачност на критериите за назначаване, възможността за освобождаване на съдията по всяко време, липсата на участие в процедурата по назначаване нито на орган на самоуправление на съдиите, нито на съответни органи на публичната власт, сформирани след демократични избори, което може да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва в демократичното общество?
Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че назначаването като съдия на последващи съдийски длъжности (в съдилища от по-горна инстанция) е можело да стане поради признаване на определен период на работа (трудов стаж) и въз основа на оценка на работата на длъжността, на която това лице е било назначено поне първоначално от политическите органи, посочени в първия въпрос, и по описаната в този въпрос процедура, което може да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва в демократичното общество?
Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че назначаването като съдия на последващи съдийски длъжности (в съдилища от по-горна инстанция, с изключение на Sąd Najwyższy (Върховен съд), не е зависело от полагане на клетва от страна на съдията за съблюдаване на ценностите на демократичното общество, а лицето, назначавано за първи път, е давало обещание да бъде пазител на политическия строй на комунистическата държава и така наречената „народна правова държава“, което може да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва в демократичното общество?
Трябва ли член 2, член 4, параграф 3, член 6, параграфи 1 и 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47, първа и втора алинея от Хартата, член 267, трета алинея ДФЕС, член 38 от Хартата и член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че независим и безпристрастен съд, притежаващ съответната квалификация по смисъла на правото на Европейския съюз, е орган, в който заседава лице, назначено за първи или последващ път (в съд от по-горна инстанция) на съдийска длъжност при грубо нарушаване на конституционните разпоредби на държава — членка на Европейския съюз, предвид несъответстващото на Конституцията на държавата членка сформиране на органа, излъчил това лице като кандидат, който впоследствие е назначен на съдийска длъжност [а именно Krajowa Rada Sądownictwa (Национален съдебен съвет)], което несъответствие е било потвърдено от Конституционния съд на посочената държава членка, и което съответно може да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва в демократичното общество?
Трябва ли член 2, член 4, параграф 3, член 6, параграфи 1 и 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47, първа и втора алинея от Хартата, член 267, трета алинея ДФЕС, член 38 от Хартата и член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че независим и безпристрастен съд, притежаващ съответната квалификация по смисъла на правото на Европейския съюз, е орган, в който заседава лице, което е назначено на съдийска длъжност за първи или последващ път (в съд от по-горна инстанция) и е излъчено като кандидат, предложен за назначаване на тази длъжност в процедурата пред органа, оценяващ кандидатите [Krajowa Rada Sądownictwa (Национален съдебен съвет)], ако процедурата не отговаря на критериите за публичност и прозрачност на правилата за подбор на кандидатите, което може да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва в демократичното общество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-533/20: Upfield Hungary, Съдебно решение от 24 март 2022 г.

Следва ли разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1169/2011, и по-конкретно член 18, параграф 2 от посочения регламент, да се тълкуват в смисъл, че при влагане на витамини в храните списъкът на съставките на съответната храна трябва да включва наред с наименованието на витамините и тяхното обозначение в съответствие с витаминните форми, които могат да бъдат влагани в храните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-445/21: EUROBANK BULGARIA, Определение от 24 март 2022 г.

При оттегляне на преюдициалното запитване, следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда съгласно член 100 от Процедурния правилник?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе по съдебните разноски след оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите за представяне на становища пред Съда, направени от лица, различни от страните по главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-288/20: BNP Paribas Personal Finance, Определение от 24 март 2022 г.

Какво включва понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 и обхващат ли го клаузите, които определят валутата на разчет и плащане, както и възлагането на валутния риск върху заемателя?
Какви са изискванията за прозрачност на договорните клаузи, свързани с валутния риск, и каква информация следва да бъде предоставена на потребителя, за да може той да разбере и оцени потенциалните неблагоприятни икономически последици?
Кой носи тежестта на доказване относно ясния и разбираем характер на договорните клаузи по смисъла на Директива 93/13?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-288/20: BNP Paribas Personal Finance, Определение от 24 март 2022 г.

Обхваща ли понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 клаузите, които определят разчетна и платежна валута и възлагат валутния риск върху заемателя?
Какви са изискванията за прозрачност по отношение на клаузи, които възлагат валутни рискове върху потребителя, и каква е тежестта на доказване относно информираността и разбираемостта на тези клаузи?
Създават ли подобни клаузи значителен дисбаланс между правата и задълженията на страните по договора във вреда на потребителя и какви фактори следва да се вземат предвид при тази преценка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-82/20: BNP Paribas Personal Finance, Определение от 24 март 2022 г.

Какви са изискванията за прозрачност на договорните клаузи съгласно член 4, параграф 2 от Директива 93/13 по отношение на разкриването на икономическите последици и риска за потребителя при договори за заем във валута, различна от тази на доходите му?
По какъв начин националният съд следва да преценява наличието на значително неравновесие между страните по член 3, параграф 1 от Директива 93/13, като отчита обстоятелствата по конкретния случай и степента на осведоменост на професионалиста относно валутните рискове?
Могат ли клаузи, възлагащи неограничен валутен риск върху потребителя без компенсиране чрез други предимства, да бъдат определени като създаващи значително неравновесие в ущърб на потребителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12728293031123 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form