Защита на потребителите
Защита на потребителите
Дело C-407/21: UFC – Que choisir и CLCV, Заключение от 15 септември 2022 г.
1) Трябва ли член 12 от [Директива 2015/2302] да се тълкува в смисъл, че задължава организатора на пакетно туристическо пътуване при прекратяване на договора да възстанови в брой всички плащания, направени по повод на туристическия пакет, или че допуска възстановяване на равностойност, по-специално под формата на кредитно известие за сумата на извършените плащания?
2) В случай че тези възстановявания се приемат за парични възстановявания, може ли здравната криза, свързана с епидемията от COVID‑19, и последиците от нея за туристическите оператори, които поради тази криза са понесли спад на оборота, оценен между 50 % и 80 %, и са свързани с повече от 7 % от брутния вътрешен продукт на Франция, а що се отнася до операторите на пакетни туристически пътувания, които осигуряват заетост на 30000 работници във Франция с оборот от около 11 милиарда евро, да обосноват — и евентуално при какви условия и при какви ограничения — временно изключение от предвиденото в член 12, параграф 4 от [Директива 2015/2302] задължение на организатора да възстанови на пътуващия всички плащания, извършени във връзка с пакетното туристическо пътуване, в срок от четиринадесет дни от прекратяването на договора?
3) При отрицателен отговор на предходния въпрос, възможно ли е при така припомнените обстоятелства да се промени действието във времето на решение за отмяна на разпоредба от вътрешното право, която противоречи на член 12, параграф 4 от [Директива 2015/2302]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/21: D.B.P. (Crédit hypothécaire libellé en devises étrangères), Съдебно решение от 8 септември 2022 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване от съдилищата на национална правна уредба, съгласно което съдът не обявява неравноправността на цялата договорна клауза, а само на онази нейна част, която прави клаузата неравноправна, в резултат на което клаузата продължава да бъде частично действителна?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване от съдилищата на национална правна уредба, съгласно което след обявяването на договорна клауза за неравноправна, без това да води до нищожност на договора, съдът може да запълни съдържанието на договора с диспозитивна разпоредба от националното право?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване от съдилищата на национална правна уредба, съгласно което, след като обяви за неравноправна договорна клауза, без която договорът не може да се изпълнява, съдът може да измени останалата част от договора чрез тълкуване на волеизявленията на страните, за да избегне нищожността на договор, който е благоприятен за потребителя?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване от съдилищата на национална правна уредба, съгласно което след обявяването на договорна клауза за неравноправна, водещо до нищожност на договора, съдът може да запълни съдържанието на договора с диспозитивна разпоредба от националното право, за да избегне обявяването на договора за нищожен, въпреки че потребителят приема нищожността на договора?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципите на равностойност, на ефективност и на правна сигурност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване от съдилищата на национална правна уредба, съгласно което искът на потребителя за връщане на недължимо платени суми въз основа на неравноправна клауза от договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, се погасява по давност след изтичането на десетгодишен срок, който започва да тече от деня на всяко отделно изпълнение на престацията от потребителя, включително когато потребителят не е знаел, че клаузата е неравноправна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-652/21: Unicaja Banco, Определение от 22 август 2022 г.
Следва ли производството пред Съда на Европейския съюз да бъде прекратено и делото заличено от регистъра в случай на оттегляне на преюдициалното запитване поради постигнато споразумение между страните?
Кой е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски при прекратяване на производството поради споразумение между страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-134/20: Volkswagen, Съдебно решение от 14 юли 2022 г.
Следва ли член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007 във връзка с член 5, параграф 1 от този регламент да се тълкува в смисъл, че устройство, което гарантира спазването на предвидените в посочения регламент гранични стойности на емисиите само в температурния прозорец, представлява „измервателно-коригиращо устройство“ по смисъла на член 3, точка 10?
Следва ли член 5, параграф 2, буква а) от Регламент № 715/2007 да се тълкува в смисъл, че измервателно-коригиращо устройство, което гарантира спазването на предвидените в този регламент гранични стойности на емисиите само в температурния прозорец, може да попадне в обхвата на изключението от забраната за използване на такива устройства, ако това устройство цели да предпази EGR клапана?
Следва ли член 5, параграфи 1 и 2 от Регламент № 715/2007 във връзка с член 3, точка 10 от този регламент да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че измервателно-коригиращо устройство по смисъла на последната разпоредба е било инсталирано след пускане на превозно средство в движение, при ремонт по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 1999/44, е релевантно, за да се прецени дали използването на това устройство е забранено по силата на член 5, параграф 2?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-657/20: Caixabank, Определение от 14 юли 2022 г.
Следва ли производството пред Съда да бъде прекратено при оттегляне на преюдициалното запитване съгласно член 100 от Процедурния правилник?
Кой орган е компетентен да се произнесе по съдебните разноски в случай на прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите на лицата, които не са страни по главното производство, но са представили становища пред Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-145/20: Porsche Inter Auto и Volkswagen, Съдебно решение от 14 юли 2022 г.
Следва ли член 2, параграф 2, буква г) от Директива 1999/44 да се тълкува в смисъл, че превозно средство, попадащо в приложното поле на Регламент № 715/2007, притежава обичайното качество на стоките от същия вид, което потребителят може разумно да очаква, ако е оборудвано със забранено измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 и член 5, параграф 2 от този регламент, но все пак типът превозно средство има валидно ЕО типово одобрение, така че превозното средство може да се използва за движение по пътищата?
Следва ли член 5, параграф 2, буква а) от Регламент № 715/2007 да се тълкува в смисъл, че измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от този регламент — което е проектирано по такъв начин, че извън тестовата експлоатация при лабораторни условия рециркулацията на отработилите газове може да бъде използвана в пълен обем при действителна експлоатация само ако външната температура е в температурния прозорец — е допустимо съгласно член 5, параграф 2, буква а) от този регламент, или прилагането на тази предвиждаща изключение разпоредба е принципно изключено, по простата причина че пълната ефективност на рециркулацията на отработилите газове е ограничена само до условия, които са налице в части от Европейския съюз само през около половината от годината?
Трябва ли член 3, параграф 6 от Директива 1999/44 да се тълкува в смисъл, че липсата на съответствие с договора, състояща се в оборудването на превозно средство с измервателно-коригиращо устройство, чието използване е забранено по силата на член 5, параграф 2 от Регламент № 715/2007, може да се квалифицира като „незначителна“ по смисъла на посочената разпоредба, когато приобретателят е придобил превозното средство, въпреки че е знаел за наличието на това устройство и за неговото действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-83/21: Airbnb Ireland и Airbnb Payments UK, Заключение от 7 юли 2022 г.
1) Как следва да се тълкуват съдържащите се в [Директива 2015/1535] изрази „технически регламент“ на услугите на информационното общество и „правило за услуги“ на информационното общество и по-специално трябва ли тези изрази да се тълкуват в смисъл, че включват и данъчни мерки, които не целят пряко регламентиране на специфичната услуга на информационното общество, а привеждането в съответствие на конкретното ѝ упражняване в рамките на държавата членка, налагайки по-специално на всички доставчици на услуги по посредничество във връзка с недвижими имоти — включително и на стопанските субекти, които не са установени в страната и които предоставят своите услуги онлайн — спомагателни и инструментални задължения за ефективното събиране на дължимите от наемодателите данъци, като:
a) събиране и последващо съобщаване на данъчните органи на държавата членка на данните, свързани с договорите за краткосрочен наем, сключени в резултат на дейността на посредника;
б) удържане на дължимата на данъчните органи част от сумите, платени от наемателите на наемодателите, и последващо внасяне на тези суми в държавния бюджет[?]
2) a)
Допуска ли принципът на свободно предоставяне на услуги, съдържащ се в член 56 ДФЕС, както и аналогичните принципи, произтичащи от [Директиви 2000/31 и 2006/123] — ако бъдат счетени за приложими в тази област — национална мярка, която предвижда за действащите в Италия посредници във връзка с недвижими имоти, включително и за операторите, неустановени в страната и предоставящи услугите си онлайн, задължения за събиране на данните, свързани със сключените с тяхното посредничество договори за краткосрочен наем, и последващото им съобщаване на данъчната администрация, с цел събиране на преките данъци, дължими от ползвателите на услугата?
б) Допуска ли принципът на свободно предоставяне на услуги, съдържащ се в член 56 ДФЕС, както и аналогичните принципи, произтичащи от [Директиви 2000/31 и 2006/123] — ако бъдат счетени за приложими в тази област — национална мярка, която предвижда за действащите в Италия посредници във връзка с недвижими имоти, включително и за операторите, неустановени в страната и предоставящи услугите си онлайн, които участват в етапа на плащане по договорите за краткосрочен наем, сключени с тяхното посредничество, задължението за удържане на данък върху тези плащания с последващо внасяне в държавния бюджет, с цел събиране на преките данъци, дължими от ползвателите на услугата?
в) При утвърдителен отговор на предходните въпроси, може ли принципът на свободно предоставяне на услуги, съдържащ се в член 56 ДФЕС, както и аналогичните принципи, произтичащи от [Директиви 2000/31 и 2006/123], ако бъдат счетени за приложими в тази област, все пак да бъдат ограничавани в съответствие с правото на Съюза от национални мерки като описаните в букви а) и б), поради неефективността в противен случай на данъчната удръжка, свързана с преките данъци, дължими от ползвателите на услугата?
г) Може ли принципът на свободно предоставяне на услуги, съдържащ се в член 56 ДФЕС, както и аналогичните принципи, произтичащи от [Директиви 2000/31 и 2006/123], ако бъдат счетени за приложими в тази област, да бъдат ограничавани в съответствие с правото на Съюза от национална мярка, която налага на неустановените в Италия посредници задължението да посочат данъчен представител, длъжен да изпълнява от името и за сметка на неустановения в страната посредник описаните в буква б) национални мерки, предвид неефективността в противен случай на данъчната удръжка, свързана с преките данъци, дължими от ползвателите на услугата?
3) Трябва ли член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при повдигнат от някоя от страните въпрос за тълкуване на правото на Съюза (първично или вторично), придружен от точното посочване на текста на въпроса, юрисдикцията си запазва все пак правото самостоятелно да преформулира този въпрос, определяйки по свое усмотрение, според знанието и убеждението си, съответните норми от правото на Съюза, националните разпоредби, които потенциално са в противоречие с тях, и точното словесно съдържание на запитването, при условие че е в рамките на материята предмет на спора, или е длъжна да приеме въпроса, както той е формулиран от страната заявител?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-51/21: Aktsiaselts M.V.WOOL, Съдебно решение от 30 юни 2022 г.
Член 3, параграф 1 от Регламент № 2073/2005 и [микробиологичният критерий за нулева толерантност], посочен в точка 1.2 […] в глава 1 от приложение I към този регламент, трябва ли с оглед на целта за защита на здравето на хората, както и с оглед на целите, преследвани с посочения регламент и с Регламент № 178/2002 […], да се тълкуват в смисъл, че когато стопанският субект в хранителната промишленост не е успял да докаже по задоволителен начин пред компетентния орган, че готови за консумация храни, които могат да подпомагат растежа на Listeria monocytogenes, различни от предназначените за кърмачета или за специални медицински цели храни, няма да превишат границата от 100 cfu/g през срока им на годност, при всички положения [горепосоченият микробиологичен критерий] се прилага и за продукти, предложени на пазара по време на срока им на годност?
При отрицателен отговор на първия въпрос: вторият микробиологичен критерий [за нулева толерантност] трябва ли с оглед на целта за защитата на здравето на хората, както и с оглед на целите, преследвани с Регламент № 2073/2005 и с Регламент № 178/2002 […], да се тълкува в смисъл, че независимо от това дали стопанският субект в хранителната промишленост може да докаже по задоволителен начин пред компетентния орган, че хранителният продукт няма да превиши границата от 100 cfu/g през срока му на годност, за този хранителен продукт се прилагат два алтернативни микробиологични критерия, а именно: [първо,] докато хранителният продукт е под контрола на стопанския субект в хранителната промишленост, се прилага критерият [за нулева толерантност] и [второ,] след като хранителният продукт напусне контрола на стопанския субект в хранителната промишленост — критерият „100 cfu/g“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-170/21: Profi Credit Bulgaria (Compensation d’office en cas de clause abusive), Съдебно решение от 30 юни 2022 г.
Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че в случаите на производства, при които длъжникът не участва до произнасяне със съдебно разпореждане за плащане, съдът е длъжен служебно да разгледа неравноправен характер на договорна клауза, и когато има съмнения, че такава клауза е неравноправна, съдът е длъжен да не я приложи?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, длъжен ли е националният съд изцяло да откаже издаването на съдебен акт, разпореждащ плащане, когато част от претенцията се основава на неравноправна договорна клауза, формираща размера на заявената претенция?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, но отрицателен отговор на втория, длъжен ли е националният съд частично да откаже издаването на съдебен акт, разпореждащ плащане, за частта от претенцията, която се основава на неравноправна договорна клауза?
При утвърдителен отговор на трети въпрос, длъжен ли е и при какви условия националният съд служебно да зачете последиците, свързани с неравноправния характер на клауза, когато има данни за плащане по нея, включително да извърши прихващане с други неплатени задължения по договора?
При утвърдителен отговор на четвърти въпрос, обвързан ли е националният съд от указания на горна инстанция, които по националното право са задължителни за проверяваната инстанция, с които указания не се зачитат последиците, свързани с неравноправния характер на клауза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-12/22: 365.bank, Определение от 30 юни 2022 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени във връзка с представяне на становища пред Съда, различни от тези на страните по главното производство?
Кой съд следва да вземе решение относно разноските по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.