Защита на потребителите
Защита на потребителите
Дело C-83/21: Airbnb Ireland и Airbnb Payments UK, Съдебно решение от 22 декември 2022 г.
Следва ли изразите „технически регламент“ на услугите на информационното общество и „правило за услуги“ на информационното общество, фигуриращи в Директива 2015/1535, да се разбират в смисъл, че включват и данъчни мерки, които не целят пряко да регламентират специфична услуга на информационното общество, но са от естество да уредят конкретното упражняване на разглежданата дейност на територията на съответната държава членка?
Допуска ли член 56 ДФЕС мерки като трите вида задължения, изложени в точка 33 от настоящото решение, а именно: задължението за събиране и съобщаване на данъчните органи на данните, свързани с договорите за наем, сключени вследствие на посредничеството във връзка с недвижими имоти; задължението за удържане при източника на дължимия данък от сумите, платени от наемателите на наемодателите, и за внасяне на този данък в държавния бюджет; и задължението, въведено за доставчиците на посреднически услуги във връзка с недвижими имоти, които не са установени в Италия, да определят данъчен представител?
Следва ли член 267 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при повдигнат от една от страните по главното производство въпрос относно тълкуването на правото на Съюза определянето и формулирането на въпросите, които следва да се поставят на Съда, се извършва само от националната юрисдикция и тези страни не могат да налагат или променят съдържанието им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-570/21: YYY. (Notion de consommateur), Заключение от 15 декември 2022 г.
1) Трябва ли член 2, буква б) и съображенията от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкуват в смисъл, че допускат определението на понятието „потребител“ да обхване лице, извършващо стопанска дейност, което заедно с кредитополучател, неизвършващ такава дейност, сключва индексиран в чуждестранна валута договор за кредит, предназначен частично за стопанска употреба от един от кредитополучателите и частично за несвързана с неговата стопанска дейност употреба, и то не само когато стопанската употреба е толкова пренебрежима, че играе само незначителна роля в цялостния контекст на съответния договор, без да има значение, че нестопанският аспект е преобладаващ?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 2, буква б) и съображенията от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкуват в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „потребител“ обхваща и лицето, което към момента на подписване на договора е извършвало стопанска дейност, докато другият кредитополучател изобщо не е извършвал такава дейност, като впоследствие тези две лица сключват с банка индексиран в чуждестранна валута договор за кредит, сумата по който е използвана частично със стопанска цел от единия от кредитополучателите и частично за цел, несвързана с извършваната стопанска дейност, когато стопанската употреба не е пренебрежима и не играе само незначителна роля в цялостния контекст на договора за кредит, като нестопанският аспект е преобладаващ, а без използването на сумата по кредита за стопанска цел отпускането му за нестопанска цел не би било възможно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-625/21: GUPFINGER Einrichtungsstudio, Съдебно решение от 8 декември 2022 г.
Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва ли да се тълкуват в смисъл, че, в рамките на разглеждането на иск за договорни обезщетения, предявен от професионалист срещу потребител, който този професионалист основава на неправомерно прекратяване на договора от страна на потребителя, прилагането на националното диспозитивно право вече е изключено, когато общите условия на професионалиста съдържат неравноправна клауза, която, наред с диспозитивните разпоредби на националното право, предоставя по избор на професионалиста право на фиксирано обезщетение срещу потребителя, нарушил договора?
В случай на утвърдителен отговор на въпрос 1:
Изключено ли е такова прилагане на националното диспозитивно право и когато професионалистът не основава иска си за обезщетение срещу потребителя на клаузата?
В случай на утвърдителен отговор на въпроси 1 и 2:
Противоречи ли на посочените разпоредби на правото на Съюза това, че при наличие на клауза, съдържаща няколко разпоредби (например алтернативни санкции при неправомерно прекратяване на договора), частите от тази клауза, които така или иначе съответстват на националното диспозитивно право и не следва да бъдат квалифицирани като неравноправни, се запазват в договорните отношения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-625/21: GUPFINGER Einrichtungsstudio, Съдебно решение от 8 декември 2022 г.
Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО трябва ли да се тълкуват в смисъл, че когато клауза за обезщетение в договор за продажба е обявена за неравноправна и следователно за недействителна, но посоченият договор може да продължи да се изпълнява без тази клауза, търговецът, наложил клаузата, може в рамките на основан изключително на диспозитивна разпоредба на националното облигационно право иск за обезщетение да изисква обезщетяване на вредата му, както е предвидено в тази разпоредба, която би била приложима при липса на посочената клауза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-600/21: Caisse régionale de Crédit mutuel de Loire-Atlantique и du Centre Ouest, Съдебно решение от 8 декември 2022 г.
1) Трябва ли член 3, параграф 1 и член 4 от Директива [93/13] да се тълкуват в смисъл, че не допускат освобождаване от задължението за покана за доброволно изпълнение в сключените с потребителите договори дори когато това освобождаване е предвидено изрично и недвусмислено в договора?
2) Трябва ли решение […] от 26 януари 2017 г., Banco Primus (C‑421/14[, EU:C:2017:60]), да се тълкува в смисъл, че закъснение от над тридесет дни на плащането само на една вноска по главницата, лихвите или таксите представлява достатъчно тежко нарушение с оглед на срока и размера на кредита и на общия баланс на договорните правоотношения?
3) Трябва ли член 3, параграф 1 и член 4 от Директива [93/93] да се тълкуват в смисъл, че не допускат клауза, която предвижда, че предсрочната изискуемост може да бъде обявена при закъснение от над тридесет дни, когато националното право, което изисква кредиторът да изпрати покана за доброволно изпълнение преди обявяването на предсрочната изискуемост, допуска страните да дерогират това правило, в който случай се изисква предизвестие с разумен срок?
4) Кумулативни или алтернативни са четирите критерия, които Съдът […] е извел в решение от 26 януари 2017 г., Banco Primus (C‑421/14[, EU:C:2017:60]), за преценката на националната юрисдикция на евентуалния неравноправен характер на клауза относно предсрочната изискуемост поради неизпълнение на задълженията на длъжника през ограничен период?
5) Ако тези критерии са кумулативни, може ли при все това неравноправният характер на клаузата да се изключи с оглед на относителната важност на един или друг критерий?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-566/21: S (Modification d’une clause abusive), Определение от 7 декември 2022 г.
Може ли националният съд да допълва или изменя съдържанието на неравноправна клауза в потребителски договор след установяването на неравноправността ѝ?
Допустимо ли е националният съд да замени неравноправна клауза с диспозитивна национална разпоредба и при какви условия това е възможно?
Възможно ли е премахването на неравноправна клауза да бъде обвързано с изискването то да носи икономическа полза за потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-626/21: Funke, Заключение от 1 декември 2022 г.
Трябва ли
— Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 година относно общата безопасност на продуктите (ОВ L 11, 2002 г., стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 52), в изменената с Регламент (ЕО) № 765/2008 [на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. (ОВ L 218, 2008 г., стр. 30)] и с Регламент (ЕО) № 596/2009 [на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. (ОВ L 188, 2009 г., стр. 14)] редакция, и по-специално член 12 от нея и приложение II към нея,
— Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 [(ОВ L 218, 2008 г., стр. 30)], и по-специално членове 20 и 22 от него, както и
— Решение за изпълнение (ЕС) 2019/417 на Комисията от 8 ноември 2018 година за въвеждане на насоки за управлението на системата на Европейския съюз за бърз обмен на информация „RAPEX“, създадена съгласно член 12 от Директива 2001/95/ЕО относно общата безопасност на продуктите, и нейната система за нотифициране [(ОВ L 73, 2019 г., стр. 121)], да се тълкуват в смисъл, че
1. от тези разпоредби пряко произтича правото на икономическия оператор да иска допълване на нотификация в RAPEX;
2. компетентна за вземането на решение по такова искане е [Комисията],
или
3. компетентен за вземането на решение по такова искане е органът на съответната държава членка;
(При утвърдителен отговор на третия въпрос)
4. (националната) съдебна защита срещу такова решение е достатъчна, когато не се предоставя на всички, а само на засегнатия от (задължителната) мярка икономически оператор срещу предприетата от органа (задължителна) мярка?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-691/21: Cafpi и Aviva assurances, Съдебно решение от 24 ноември 2022 г.
Трябва ли член 2 и член 3, параграф 1 от Директива 85/374 да се тълкуват в смисъл, че операторът на електроразпределителна мрежа може да се счита за „производител“, при положение че променя нивото на напрежение на електроенергията на доставчика с оглед на разпределянето ѝ на крайния потребител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-302/21: Banco Cetelem, Съдебно решение от 24 ноември 2022 г.
1) а) В съответствие с принципа на предимство на правото на Съюза в областите на компетентност на Европейския съюз, по-специално в рамките на уредбата на потребителските кредити и на потребителските договори, трябва ли преценката на съответствието с правото на Съюза на практиката на Tribunal Supremo (Върховен съд) — постановена в качеството му на най-висш съдебен орган във връзка с тълкуването и прилагането на [Закона за лихварството] като национална правна уредба, доколкото тази съдебна практика се отнася не само до недействителността на сключения договор, но и до понятието „основен предмет“ на договора за потребителски кредит във формата на договор за револвиращ кредит, както и до съответствието „качество/цена“ на предоставената услуга — да се извършва служебно от националните съдилища, или напротив, както постановява испанският Tribunal Supremo (Върховен съд), посоченото задължение да се прецени съвместимостта с правото на Съюза и неговите директиви е обусловено или зависи от „петитума“ в исковата молба на ищеца (диспозитивно начало), така че ако искът за установяване на недействителността на договор за потребителски кредит поради „прекомерност на лихвата“ бъде предявен като „единствен или главен“ иск на основание на национална разпоредба, следва да се приеме, че предимството на правото на Съюза и неговото хармонизиращо действие „не намират приложение“, независимо че практиката на испанския Tribunal Supremo (Върховен съд) относно тълкуването и прилагането на посочения Закон за лихварството се отнася до определянето на основния предмет и съответствието качество/цена на потребителския кредит, разглеждан по делото, което националният съд трябва да реши?
б) В съответствие с посоченото предимство и хармонизиращо действие на правото на Европейския съюз в контекста на уредбата на потребителските кредити и на потребителските договори, като се има предвид обстоятелството, че испанският Tribunal Supremo (Върховен съд) в редица решения многократно е постановил, че „изключението“, предвидено в член 4, параграф 2 от Директива [93/13] като хармонизирана разпоредба, е транспонирано изцяло в испанското право, поради което националният съд не може да осъществява съдебен контрол върху цените; като се има предвид и че в испанския правов ред, включително в самия [Закон за лихварството], няма правна разпоредба, която да допуска или съдържа уредба с общ характер на този съдебен контрол върху цените, както и че не е извършвана преценка за евентуалната липса на прозрачност на клаузата, която определя цената на потребителския кредит, недопустимо ли е съгласно член 4, параграф 2 от Директива [93/13] националният съд, прилагайки национална правна уредба (посоченият [Закон за лихварството]) извън обичайното ѝ приложно поле в контекста на обявяването на недействителността на сключения договор, да осъществи като „ново“ правомощие „съдебен контрол“ върху основния предмет на договора, чрез който общо се определя цената на потребителския кредит, установена чрез позоваване на възнаградителната лихва, или разходите по потребителския кредит, установени чрез позоваване на [ГПР]?
в) На последно място, в съответствие с гореизложеното и предвид уредбата за регулиране и хармонизиране, установена в Договора за функционирането на ЕС, по-специално относно компетентността на Съюза във връзка с функционирането на вътрешния пазар, може ли да се приеме, че контролът, извършван от националния съд с цел общото определяне на цената или на разходите по потребителския кредит, без да е налице национална правна норма, която изрично допуска този контрол, е съвместим с член 120 ДФЕС, във връзка с принципите на отворена пазарна икономика и на свобода на договаряне на страните?
2) В съответствие с принципа на предимство на правото на Европейския съюз в обхвата на хармонизацията от неговата компетентност, по-специално в областта на директивите, уреждащи потребителския кредит и потребителските договори, като се има предвид, че принципът на правна сигурност е необходима предпоставка за правилното и ефективно функциониране на вътрешния пазар на потребителски кредити, противоречи ли на посочения принцип на правна сигурност, с оглед на правилното функциониране на вътрешния пазар на потребителски кредити, ограничението на ГПР, което може да се наложи общо на потребителя по договор за потребителски кредит с цел борба с прекомерните лихви и което е установено от испанския Tribunal Supremo (Върховен съд) не въз основа на обективни и прецизни критерии, а само въз основа на приблизителни стойности, като конкретното му определяне се оставя на преценката на отделните национални съдилища при решаването на разглежданите от тях спорове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-138/22: mBank () и illicites), Определение от 18 ноември 2022 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да дава тълкуване или да се произнася по съответствието на национални правни норми с правото на Съюза по реда на член 267 ДФЕС?
Необходимо ли е за решаването на главния спор да се тълкува разпоредба от правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.