Защита на потребителите
Защита на потребителите
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
1) Като се има предвид целта на Директива [93/13] за защита на потребителя от неравноправни клаузи в договорите с търговци, има ли основание за тълкувателния извод, че след като съдът обяви договора за недействителен в приложение на правилата на Директивата, с това се изчерпва прилагането на тази директива, а оттам и защитата на потребителя, поради което правилата за уреждането на отношенията между потребителя и търговеца трябва да се търсят в разпоредбите на националното облигационно право относно последиците от недействителността на договора за отношенията между страните?
2) Като се имат предвид членове 6 и 7 от Директива [93/13], ако съдът установи, че дадена договорна клауза е неравноправна, а договорът не може да действа без тази клауза, при липсата на съгласие на страните за запълване на възникналата празнота със съответстващи на волята им условия и при липсата на диспозитивни разпоредби [директно приложими за договора в случай на липса на съгласие между страните], трябва ли съдът да обяви договора за недействителен само въз основа на волята на потребителя, който е направил искане до съда за обявяването на договора за недействителен, или е също така длъжен служебно, произнасяйки се извън исканията на страните, да установи какво е имущественото състояние на потребителя, за да прецени дали обявяването на договора за недействителен не би имало особено неблагоприятни последици за потребителя?
3) Допуска ли член 6 от Директива [93/13] тълкувателен извод, съгласно който, ако съдът приеме, че обявяването на договора за недействителен би било особено неблагоприятно за потребителя, но въпреки приканването им страните не постигнат съгласие по изпълнението на договора, то този съд може с оглед на обективно разглеждания интерес на потребителя да запълни празнотата, възникнала в договора след „отстраняването“ на неравноправните клаузи от него, с разпоредби на националното право, които не са диспозитивни по смисъла на решение C‑260/18 на Съда [от 3 октомври 2019 г., Dziubak (C‑260/18, EU:C:2019:819)], тоест директно приложими при празнота в договора, а са конкретни разпоредби на националното право, които може да се прилагат спрямо разглеждания договор само съответно или по аналогия и отразяват задължителни правила на националното облигационно право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Допуска ли принципът на ефективност на санкцията, произтичащ от член 23 от Директива 2008/48 — с оглед на принципите на правна сигурност и на процесуална автономия на държавите членки — съдът да приложи служебно разпоредба от вътрешното право, произтичаща от член 14 от тази директива, чието неспазване във вътрешното право се санкционира с недействителност на договора, след изтичането на петгодишния давностен срок, предоставен на потребителя, за да поиска обявяването на договора за кредит за недействителен по исков ред или с възражение?
Допуска ли принципът на ефективност на санкцията, произтичащ от член 23 от Директива 2008/48 — с оглед на принципите на правна сигурност, на процесуална автономия на държавите членки и на диспозитивното начало — съдът да обяви договора за кредит за недействителен, след като е приложил служебно разпоредба от вътрешното право, произтичаща от член 14 от тази директива, без потребителят да е поискал или поне да е дал съгласието си за такова обявяване на недействителност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Противоречи ли на правото на ефективна съдебна защита и на член 47 от [Хартата] изискването потребителят да е отправил извънсъдебно искане, предшестващо съдебното производство, за да може обявяването на нищожност поради неравноправност на определено общо договорно условие да породи всички присъщи на тази нищожност обезщетителни последици (включително свързаните със съдебното производство разноски) в съответствие с член 6, параграф 1 от [Директива 93/13/ЕИО]
2) Съответства ли на правото на пълно обезщетение и на ефективността на правото на Европейския съюз, и на член 6, параграф 1 от [Директива 93/13/ЕИО] установяването на критерий, според който съдебните разноски (включително свързаните със съдебното производство разноски) се възлагат в зависимост от наличието на отправено от потребителя предварително извънсъдебно искане до финансовата институция за заличаване на посочената клауза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Задължен ли е професионалистът при сключване на договор за ипотечен кредит да предоставя на потребителя информация относно историческото развитие на референтния индекс чрез сравнение с друг индекс като Euribor и съответства ли освобождаването от това задължение на изискванията на Директива 93/13/ЕИО?
Може ли националното законодателство или съдебна практика да поставят като предварително необходимо условие за контрол върху съдържанието на нетранспарентна клауза липсата на добра вяра от страна на професионалиста и допустимо ли е съдът да провери дали клаузата създава значителен дисбаланс между страните?
Разрешава ли се националният съд, при обявяване на нищожност на неравноправна клауза за променлив лихвен процент, да замести референтния индекс с друг законов индекс, когато договорът не може да продължи без тази клауза и отмяната на целия договор би била особено неблагоприятна за потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Освобождава ли членове 3, 5 и 7 от Директива 93/13 професионалиста от задължението да предоставя на потребителя информация за миналото развитие на референтния индекс или за сравнение с друг индекс при сключване на договор за ипотечен кредит, ако се гарантира, че потребителят може да разбере последиците от клаузата?
Съвместима ли е с Директива 93/13 национална уредба или съдебна практика, която изисква липсата на добра вяра от професионалиста като предварително условие за контрол върху съдържанието на нетранспарентна договорна клауза с потребител?
Позволяват ли членове 6, параграф 1 и 7, параграф 1 от Директива 93/13 на националния съд да замени неравноправен референтен индекс с законов индекс при ипотечен кредит, ако договорът не може да съществува без тази клауза и анулирането на целия договор би било особено неблагоприятно за потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от [Директива 93/13], а също и принципите на ефективност, правна сигурност и пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат съдебна практика по тълкуването на националното право, съгласно която, в случай че сключеният от банката и потребителя договор за кредит е обявен за изначално недействителен поради наличието на неравноправни клаузи в него, освен връщане на платените в изпълнение на договора парични суми (банката — за главницата на кредита, а потребителят — за вноските, таксите, комисионите и застрахователните премии) заедно със законната лихва за забава от момента на поканата до плащането страните имат право да искат и друго, включително суми (по-конкретно възнаграждение, обезщетение, връщане на разходи или индексиране на платеното), дължими поради това че:
1. страната, която е дала паричната престация, временно е била лишена от възможността да ползва своите пари и така е изгубила възможността да ги инвестира и по този начин да извлече от тях печалба;
2. страната, която е дала паричната престация, е понесла разходи за обслужването на договора за кредит и за прехвърлянето на парите на другата страна;
3. страната, която е получила паричната престация, е извлякла полза, състояща се в това, че е можела временно да ползва чуждите пари, в това число е можела да ги инвестира и по този начин да получи печалба;
4. страната, която е получила паричната престация, временно е имала възможност да ползва безвъзмездно чуждите пари, което би било невъзможно при пазарни условия;
5. покупателната стойност на парите е спаднала с времето, което означава, че е налице реална вреда за страната, която е дала паричната престация;
6. временното предоставяне на парите за ползване може да се разглежда като извършване на услуга, за която страната, дала паричната престация, не е получила възнаграждение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Следва ли член 25, параграф 1 от Директива 2014/17 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при упражняване на правото на кредитополучателя да погаси изцяло или отчасти размера на кредита преди изтичането на уговорения срок, дължимите от кредитополучателя лихви и зависещите от срока на кредита разходи се намаляват пропорционално, докато за независещите от срока на кредита разходи няма такава уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Трябва ли понятието „продажна цена“ по смисъла на член 2, буква а) от [Директива 98/6] да се тълкува в смисъл, че тя трябва да съдържа размера на депозита, който потребителят е длъжен да плати при покупката на стоки, предлагани в депозитни бутилки или депозитни буркани?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Имат ли държавите членки съгласно член 10 от [Директива 98/6] право да запазят дерогация от член 3, параграфи 1 и 4 във връзка с член 2, буква а) от [Директива 98/6] като тази по член 1, параграф 4 от [PAngV], съгласно която в случая, когато наред със заплащането на дадена стока се изисква плащане и на подлежащо на възстановяване обезпечение, размерът на това обезпечение задължително се посочва наред с цената на стоката, като не следва да се [посочва] обща сума, или това е в разрез с подхода за пълно хармонизиране, възприет в [Директива 2005/29]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на основание член 100 от Процедурния правилник на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Коя юрисдикция е компетентна да реши въпроса за съдебните разноски при прекратяване на производството пред Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Трябва ли член 3, параграф 2, буква а), точка iv) от Регламент [2015/2283] да се тълкува в смисъл, че „брашно от кълнове от елда с високо съдържание на спермидин“ представлява нова храна, доколкото само брашно от кълнове от елда с незавишено съдържание на спермидин е използвано в рамките на Съюза за консумация от човека в значителна степен преди 15 май 1997 г., или има история на безопасна употреба след това, независимо от начина, по който спермидинът попада в брашното от кълнове на елда?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: следва ли член 3, параграф 2, буква а), точка vii) от Регламент [2015/2283] да се тълкува в смисъл, че понятието за процес на производство на храни включва и процеси в първичното производство?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос: по отношение на въпроса за новостта на производствен процес по смисъла на член 3, параграф 2, буква а), точка vii) от Регламент [2015/2283] кое обстоятелство е от значение: дали това самият производствен процес никога преди това да не е бил използван при някоя храна, или това да не е бил използван при храната, която подлежи на оценка?
4) При отрицателен отговор на втория въпрос: Покълването на семена от елда в хранителен разтвор, съдържащ спермидин, представлява ли процес на първично производство по отношение на растение, за което не се прилагат разпоредбите на законодателството в областта на храните, по-специално Регламент [2015/2283], тъй като преди момента на прибиране на реколтата растението все още не е храна (член 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 178/2002)?
5) Има ли значение дали хранителният разтвор съдържа естествен или синтетичен спермидин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.