Защита на потребителите
Защита на потребителите
Дело C-725/19: Impuls Leasing România, Съдебно решение от 17 май 2022 г.
Трябва ли с оглед на принципа на ефективност Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като действащата румънска правна уредба на условията за допустимост на възражението срещу принудителното изпълнение — член 713, алинея 2 от [изменения] Граждански процесуален кодекс — което не предвижда възможност при направено възражение срещу изпълнението съдът да прецени, служебно или по искане на потребителя, дали са неравноправни клаузите на договор за лизинг, който представлява изпълнително основание, тъй като по отношение на договорите, сключени между „потребител“ и „продавач или доставчик“ („търговец“), е възможно да се извърши преценка за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на тази директива по общия исков ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-693/19: SPV Project 1503, Съдебно решение от 17 май 2022 г.
Допускат ли членове 6 и 7 от Директива 93/13/ЕИО и член 47 от Хартата и при какви условия национална правна уредба като посочената, която не позволява на съда по изпълнението да извърши присъщ контрол на влязло в сила изпълнително основание, и която не позволява на посочения съд, в случай на волеизявление на потребителя, че желае да се позове на неравноправния характер на клауза от договора, въз основа на която е формирано изпълнителното основание, да преодолее последиците от имплицитната сила на пресъдено нещо?
Допускат ли членове 6 и 7 от Директива 93/13/ЕИО във връзка с член 47 от Хартата и при какви условия национална правна уредба като посочената, която не позволява на съда по изпълнението да извърши присъщ контрол на влязло в сила изпълнително основание, когато потребителят, след като установи положението си (като това установяване преди това е било изключено в развиващата се съдебна практика), изисква да се извърши такъв контрол?
Допускат ли членове 6 и 7 от Директива 93/13/ЕИО във връзка с член 47 от Хартата и при какви условия национална правна уредба, която предвид имплицитната сила на пресъдено нещо, че не е налице неравноправност на договорна клауза, е пречка съдът по изпълнението, който трябва да се произнесе по възражение на потребителя срещу изпълнението, да констатира такава неравноправност и може ли да се счита, че е налице такава пречка, включително когато във връзка с развиващата се съдебна практика, действаща към момента на формиране на силата на пресъдено нещо, не е била позволена преценка за неравноправност на клаузата, тъй като поръчителят не може да бъде квалифициран като потребител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-600/19: Ibercaja Banco, Съдебно решение от 17 май 2022 г.
1) В съответствие ли е с принципа на ефективност, предвиден в член 6, параграф 1 от Директива 93/13, съгласно тълкуването на тази директива от Съда, вътрешна правна уредба, от която следва, че ако при допускането на изпълнението определена неравноправна клауза премине първоначалния, упражнен служебно, съдебен контрол [отрицателен контрол за действителност на клаузите], този контрол пречи впоследствие същият съд да я разгледа служебно, когато още от самото начало са били налице съответните фактически и правни обстоятелства, въпреки че при първоначалния контрол не е изразено никакво съображение относно действителността на клаузите нито в диспозитива, нито в мотивите на съответния акт?
2) Когато при наличие на фактическите и правните обстоятелства, определящи неравноправността на дадена клауза в договор с потребител, длъжникът не я оспори чрез възражението, предоставено му от закона за тази цел, може ли той, след произнасянето по това възражение, да пристъпи към ново оспорване във връзка с неравноправността на друга или други клаузи, при положение че първоначално е можел да оспори тези клаузи в предвиденото в закона производство
В крайна сметка настъпва ли преклудиращо действие, което да пречи на потребителя отново да се позове на неравноправността на друга клауза в същото производство по принудително изпълнение, и дори в последващо исково производство?
3) Ако се приеме за съответстващ на Директива 93/13 изводът, че страната не може да направи второ или последващо възражение, за да се позове на неравноправността на дадена клауза, което е могла да направи по-рано, тъй като вече са определени необходимите фактически и правни обстоятелства, може ли съдът, забелязал тази неравноправност, на основание на описаното положение да упражни правомощието си за служебен контрол?
4) След обявяването на купувача и възлагането на имота, което потенциално може да е в полза на един и същ кредитор, включително след настъпването на транслативния ефект по отношение на предоставения в обезпечение имот, съответства ли на правото на Европейския съюз тълкуване, според което производството приключва — тъй като е настъпил погасителен ефект на производството — след постигането на присъщия за него резултат, реализирането на обезпечението; възможно ли е длъжникът да направи ново възражение за обявяване на недействителността на която и да е неравноправна клауза с последици за производството по принудително изпълнение или възможно ли е след настъпването на този транслативен ефект, което може да е в полза на същия кредитор и с вписване в имотния регистър, съдът да извърши служебен контрол, вследствие на който се стига до нищожност на цялото производство по принудително изпълнение или до приключването му с изменение на обезпечените с ипотеката суми, което може да се отрази на условията, при които се правят наддавателните предложения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-869/19: Unicaja Banco, Съдебно решение от 17 май 2022 г.
Допуска ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 прилагането на процесуалните принципи на диспозитивното начало, за съответствие и за забрана за reformatio in peius, които са пречка съдът, сезиран с подадена от банковата институция жалба срещу решение, ограничаващо във времето възстановяването на сумите, недължимо платени от потребителя въз основа на „клауза за долен праг“, обявена за недействителна, да постанови пълно възстановяване на тези суми и по този начин да влоши положението на жалбоподателя, тъй като това ограничаване не е било обжалвано от потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-567/20: Zagrebačka banka, Съдебно решение от 5 май 2022 г.
Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 съгласно тълкуването му в практиката на Съда, и по-специално в решението от 14 март 2019 г., Dunai (C‑118/17, EU:C:2019:207), да се разбира в смисъл, че намесата на законодателя в правоотношението между потребител в качеството на кредитополучател и банка не може да лиши потребителите от правото да оспорват по съдебен ред клаузите на първоначалния договор или на допълнителното споразумение, сключено по силата на закона, за да упражнят правото си на възстановяване на всички неоснователно получени от банката облаги в ущърб на потребителите вследствие от прилагането на неравноправни договорни клаузи, когато след законодателна намеса потребителите доброволно са пристъпили към изменение на първоначалното договорно правоотношение по силата на наложено със закон задължение на банките да предложат такава възможност на потребителите, а не пряко по силата на закона, предвиждащ намесата, както се е случило по делото [, по което е постановено посоченото решение] Dunai?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се счита, че националният съд, сезиран в производство между две лица — кредитополучател и банка, който след възприетото от Vrhovni sud (Върховния съд) тълкуване на националния [Закон за потребителския кредит от 2015 г.] не е в състояние да тълкува разпоредбите му в съответствие с изискванията на Директива 93/13, има право и/или задължение на основание на посочената директива и на членове 38 и 47 от [Хартата] да остави без приложение споменатия национален закон в съответствие с тълкуването му от Vrhovni sud (Върховния съд) на тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-179/21: Victorinox, Съдебно решение от 5 май 2022 г.
Самото наличие на гаранция от производител поражда ли задължение за предоставяне на информация съгласно член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83?
При отрицателен отговор на първия въпрос: самото посочване на гаранция на производителя в офертата на търговеца поражда ли задължение за предоставяне на информация съгласно член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83/ЕС или това задължение се поражда, ако посочването е лесно разпознаваемо от потребителя
Съществува ли задължение за предоставяне на информация и когато потребителят може лесно да разбере, че търговецът предоставя достъп само до информация относно предлаганата от производителя гаранция?
Трябва ли изискваната съгласно член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83/ЕС информация за наличието и условията на гаранция от производител да обхваща същите данни, които се съдържат в гаранцията съгласно член 6, параграф 2 от Директива 1999/44[…], или са достатъчни по-малко данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-638/21: Rozhlas a televízia Slovenska, Определение от 28 април 2022 г.
Допустимо ли е преюдициалното запитване при липса на достатъчно сведения относно причините за необходимостта от отговор на поставените въпроси?
Изисква ли член 94, буква в) от Процедурния правилник на Съда изложение на причините, поради които е необходим отговор на преюдициалните въпроси за решаването на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-89/21: Romega, Съдебно решение от 28 април 2022 г.
Трябва ли член 1 от Регламент [№ 2073/2005] и член 14, параграф 8 от Регламент [№ 178/2002] да се тълкуват в смисъл, че предоставят на компетентните надзорни органи на държава членка свободата да преценяват, че прясно месо от домашни птици, което отговаря на изискванията, посочени в глава 1, ред 1.28 от приложение I към Регламент № 2073/2005, не отговаря на изискванията на член 14, параграфи 1 и 2 от Регламент № 178/2002 в случаите, когато хранителен продукт от тази категорията храни е замърсен от серотипове на салмонела, различни от посочените в глава 1, ред 1.28 от приложение I към Регламент № 2073/2005, както е установено в настоящия случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-638/21: Rozhlas a televízia Slovenska, Определение от 28 април 2022 г.
Изпълнени ли са изискванията на член 94, буква в) от Процедурния правилник на Съда относно съдържанието на преюдициалното запитване, включително точното посочване на разпоредбите от правото на Съюза, чието тълкуване се иска, и конкретната договорна клауза?
Съществува ли необходимата връзка между спора по главното производство и разпоредбите на Директива 93/13, която да обосновава необходимостта от тълкуване на тази директива?
Налице ли е спор относно квалификацията на страните като „потребител“ и „търговец“, който да налага преюдициално запитване по този въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-674/20: Airbnb Ireland, Съдебно решение от 27 април 2022 г.
Трябва ли член 1, параграф 5, буква a) от Директива [2000/31] да се тълкува в смисъл, че спада към „данъчната област“ и поради това трябва да се счита за изключено от приложното поле на тази директива национално законодателство, което под страх от административна глоба задължава доставчиците на посредническа услуга, която има за предмет свързване чрез електронна платформа и срещу възнаграждение на потенциални наематели с професионални или непрофесионални наемодатели, предлагащи услуги по краткосрочно настаняване под наем, да съобщават при писмено искане на данъчната администрация „данните за оператора и координатите на обектите за туристическо настаняване, както и броя нощувки и използвани места за настаняване през изтеклата година“, за да се установи кои са данъчнозадължените лица за регионален данък върху обектите за туристическо настаняване и облагаемите им приходи?
Трябва ли членове 1—3 от Директива [2006/123] да се тълкуват в смисъл, че тази директива се прилага по отношение на национално законодателство като описаното в първия преюдициален въпрос
Трябва ли член 56 [ДФЕС] евентуално да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на такова законодателство?
Трябва ли член 15, параграф 2 от Директива [2000/31] да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на национално законодателство като описаното в първия преюдициален въпрос и разрешава такова законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.