Защита на потребителите
Защита на потребителите
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Как следва да се тълкуват съдържащите се в [Директива 2015/1535] изрази „технически регламент“ на услугите на информационното общество и „правило за услуги“ на информационното общество и по-специално трябва ли тези изрази да се тълкуват в смисъл, че включват и данъчни мерки, които не целят пряко регламентиране на специфичната услуга на информационното общество, а привеждането в съответствие на конкретното ѝ упражняване в рамките на държавата членка, налагайки по-специално на всички доставчици на услуги по посредничество във връзка с недвижими имоти — включително и на стопанските субекти, които не са установени в страната и които предоставят своите услуги онлайн — спомагателни и инструментални задължения за ефективното събиране на дължимите от наемодателите данъци, като:
a) събиране и последващо съобщаване на данъчните органи на държавата членка на данните, свързани с договорите за краткосрочен наем, сключени в резултат на дейността на посредника;
б) удържане на дължимата на данъчните органи част от сумите, платени от наемателите на наемодателите, и последващо внасяне на тези суми в държавния бюджет[?]
2) a)
Допуска ли принципът на свободно предоставяне на услуги, съдържащ се в член 56 ДФЕС, както и аналогичните принципи, произтичащи от [Директиви 2000/31 и 2006/123] — ако бъдат счетени за приложими в тази област — национална мярка, която предвижда за действащите в Италия посредници във връзка с недвижими имоти, включително и за операторите, неустановени в страната и предоставящи услугите си онлайн, задължения за събиране на данните, свързани със сключените с тяхното посредничество договори за краткосрочен наем, и последващото им съобщаване на данъчната администрация, с цел събиране на преките данъци, дължими от ползвателите на услугата?
б) Допуска ли принципът на свободно предоставяне на услуги, съдържащ се в член 56 ДФЕС, както и аналогичните принципи, произтичащи от [Директиви 2000/31 и 2006/123] — ако бъдат счетени за приложими в тази област — национална мярка, която предвижда за действащите в Италия посредници във връзка с недвижими имоти, включително и за операторите, неустановени в страната и предоставящи услугите си онлайн, които участват в етапа на плащане по договорите за краткосрочен наем, сключени с тяхното посредничество, задължението за удържане на данък върху тези плащания с последващо внасяне в държавния бюджет, с цел събиране на преките данъци, дължими от ползвателите на услугата?
в) При утвърдителен отговор на предходните въпроси, може ли принципът на свободно предоставяне на услуги, съдържащ се в член 56 ДФЕС, както и аналогичните принципи, произтичащи от [Директиви 2000/31 и 2006/123], ако бъдат счетени за приложими в тази област, все пак да бъдат ограничавани в съответствие с правото на Съюза от национални мерки като описаните в букви а) и б), поради неефективността в противен случай на данъчната удръжка, свързана с преките данъци, дължими от ползвателите на услугата?
г) Може ли принципът на свободно предоставяне на услуги, съдържащ се в член 56 ДФЕС, както и аналогичните принципи, произтичащи от [Директиви 2000/31 и 2006/123], ако бъдат счетени за приложими в тази област, да бъдат ограничавани в съответствие с правото на Съюза от национална мярка, която налага на неустановените в Италия посредници задължението да посочат данъчен представител, длъжен да изпълнява от името и за сметка на неустановения в страната посредник описаните в буква б) национални мерки, предвид неефективността в противен случай на данъчната удръжка, свързана с преките данъци, дължими от ползвателите на услугата?
3) Трябва ли член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при повдигнат от някоя от страните въпрос за тълкуване на правото на Съюза (първично или вторично), придружен от точното посочване на текста на въпроса, юрисдикцията си запазва все пак правото самостоятелно да преформулира този въпрос, определяйки по свое усмотрение, според знанието и убеждението си, съответните норми от правото на Съюза, националните разпоредби, които потенциално са в противоречие с тях, и точното словесно съдържание на запитването, при условие че е в рамките на материята предмет на спора, или е длъжна да приеме въпроса, както той е формулиран от страната заявител?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Член 3, параграф 1 от Регламент № 2073/2005 и [микробиологичният критерий за нулева толерантност], посочен в точка 1.2 […] в глава 1 от приложение I към този регламент, трябва ли с оглед на целта за защита на здравето на хората, както и с оглед на целите, преследвани с посочения регламент и с Регламент № 178/2002 […], да се тълкуват в смисъл, че когато стопанският субект в хранителната промишленост не е успял да докаже по задоволителен начин пред компетентния орган, че готови за консумация храни, които могат да подпомагат растежа на Listeria monocytogenes, различни от предназначените за кърмачета или за специални медицински цели храни, няма да превишат границата от 100 cfu/g през срока им на годност, при всички положения [горепосоченият микробиологичен критерий] се прилага и за продукти, предложени на пазара по време на срока им на годност?
При отрицателен отговор на първия въпрос: вторият микробиологичен критерий [за нулева толерантност] трябва ли с оглед на целта за защитата на здравето на хората, както и с оглед на целите, преследвани с Регламент № 2073/2005 и с Регламент № 178/2002 […], да се тълкува в смисъл, че независимо от това дали стопанският субект в хранителната промишленост може да докаже по задоволителен начин пред компетентния орган, че хранителният продукт няма да превиши границата от 100 cfu/g през срока му на годност, за този хранителен продукт се прилагат два алтернативни микробиологични критерия, а именно: [първо,] докато хранителният продукт е под контрола на стопанския субект в хранителната промишленост, се прилага критерият [за нулева толерантност] и [второ,] след като хранителният продукт напусне контрола на стопанския субект в хранителната промишленост — критерият „100 cfu/g“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че в случаите на производства, при които длъжникът не участва до произнасяне със съдебно разпореждане за плащане, съдът е длъжен служебно да разгледа неравноправен характер на договорна клауза, и когато има съмнения, че такава клауза е неравноправна, съдът е длъжен да не я приложи?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, длъжен ли е националният съд изцяло да откаже издаването на съдебен акт, разпореждащ плащане, когато част от претенцията се основава на неравноправна договорна клауза, формираща размера на заявената претенция?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, но отрицателен отговор на втория, длъжен ли е националният съд частично да откаже издаването на съдебен акт, разпореждащ плащане, за частта от претенцията, която се основава на неравноправна договорна клауза?
При утвърдителен отговор на трети въпрос, длъжен ли е и при какви условия националният съд служебно да зачете последиците, свързани с неравноправния характер на клауза, когато има данни за плащане по нея, включително да извърши прихващане с други неплатени задължения по договора?
При утвърдителен отговор на четвърти въпрос, обвързан ли е националният съд от указания на горна инстанция, които по националното право са задължителни за проверяваната инстанция, с които указания не се зачитат последиците, свързани с неравноправния характер на клауза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени във връзка с представяне на становища пред Съда, различни от тези на страните по главното производство?
Кой съд следва да вземе решение относно разноските по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли с оглед на принципа на ефективност Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като действащата румънска правна уредба на условията за допустимост на възражението срещу принудителното изпълнение — член 713, алинея 2 от [изменения] Граждански процесуален кодекс — което не предвижда възможност при направено възражение срещу изпълнението съдът да прецени, служебно или по искане на потребителя, дали са неравноправни клаузите на договор за лизинг, който представлява изпълнително основание, тъй като по отношение на договорите, сключени между „потребител“ и „продавач или доставчик“ („търговец“), е възможно да се извърши преценка за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на тази директива по общия исков ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Допускат ли членове 6 и 7 от Директива 93/13/ЕИО и член 47 от Хартата и при какви условия национална правна уредба като посочената, която не позволява на съда по изпълнението да извърши присъщ контрол на влязло в сила изпълнително основание, и която не позволява на посочения съд, в случай на волеизявление на потребителя, че желае да се позове на неравноправния характер на клауза от договора, въз основа на която е формирано изпълнителното основание, да преодолее последиците от имплицитната сила на пресъдено нещо?
Допускат ли членове 6 и 7 от Директива 93/13/ЕИО във връзка с член 47 от Хартата и при какви условия национална правна уредба като посочената, която не позволява на съда по изпълнението да извърши присъщ контрол на влязло в сила изпълнително основание, когато потребителят, след като установи положението си (като това установяване преди това е било изключено в развиващата се съдебна практика), изисква да се извърши такъв контрол?
Допускат ли членове 6 и 7 от Директива 93/13/ЕИО във връзка с член 47 от Хартата и при какви условия национална правна уредба, която предвид имплицитната сила на пресъдено нещо, че не е налице неравноправност на договорна клауза, е пречка съдът по изпълнението, който трябва да се произнесе по възражение на потребителя срещу изпълнението, да констатира такава неравноправност и може ли да се счита, че е налице такава пречка, включително когато във връзка с развиващата се съдебна практика, действаща към момента на формиране на силата на пресъдено нещо, не е била позволена преценка за неравноправност на клаузата, тъй като поръчителят не може да бъде квалифициран като потребител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
1) В съответствие ли е с принципа на ефективност, предвиден в член 6, параграф 1 от Директива 93/13, съгласно тълкуването на тази директива от Съда, вътрешна правна уредба, от която следва, че ако при допускането на изпълнението определена неравноправна клауза премине първоначалния, упражнен служебно, съдебен контрол [отрицателен контрол за действителност на клаузите], този контрол пречи впоследствие същият съд да я разгледа служебно, когато още от самото начало са били налице съответните фактически и правни обстоятелства, въпреки че при първоначалния контрол не е изразено никакво съображение относно действителността на клаузите нито в диспозитива, нито в мотивите на съответния акт?
2) Когато при наличие на фактическите и правните обстоятелства, определящи неравноправността на дадена клауза в договор с потребител, длъжникът не я оспори чрез възражението, предоставено му от закона за тази цел, може ли той, след произнасянето по това възражение, да пристъпи към ново оспорване във връзка с неравноправността на друга или други клаузи, при положение че първоначално е можел да оспори тези клаузи в предвиденото в закона производство
В крайна сметка настъпва ли преклудиращо действие, което да пречи на потребителя отново да се позове на неравноправността на друга клауза в същото производство по принудително изпълнение, и дори в последващо исково производство?
3) Ако се приеме за съответстващ на Директива 93/13 изводът, че страната не може да направи второ или последващо възражение, за да се позове на неравноправността на дадена клауза, което е могла да направи по-рано, тъй като вече са определени необходимите фактически и правни обстоятелства, може ли съдът, забелязал тази неравноправност, на основание на описаното положение да упражни правомощието си за служебен контрол?
4) След обявяването на купувача и възлагането на имота, което потенциално може да е в полза на един и същ кредитор, включително след настъпването на транслативния ефект по отношение на предоставения в обезпечение имот, съответства ли на правото на Европейския съюз тълкуване, според което производството приключва — тъй като е настъпил погасителен ефект на производството — след постигането на присъщия за него резултат, реализирането на обезпечението; възможно ли е длъжникът да направи ново възражение за обявяване на недействителността на която и да е неравноправна клауза с последици за производството по принудително изпълнение или възможно ли е след настъпването на този транслативен ефект, което може да е в полза на същия кредитор и с вписване в имотния регистър, съдът да извърши служебен контрол, вследствие на който се стига до нищожност на цялото производство по принудително изпълнение или до приключването му с изменение на обезпечените с ипотеката суми, което може да се отрази на условията, при които се правят наддавателните предложения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Допуска ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 прилагането на процесуалните принципи на диспозитивното начало, за съответствие и за забрана за reformatio in peius, които са пречка съдът, сезиран с подадена от банковата институция жалба срещу решение, ограничаващо във времето възстановяването на сумите, недължимо платени от потребителя въз основа на „клауза за долен праг“, обявена за недействителна, да постанови пълно възстановяване на тези суми и по този начин да влоши положението на жалбоподателя, тъй като това ограничаване не е било обжалвано от потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 съгласно тълкуването му в практиката на Съда, и по-специално в решението от 14 март 2019 г., Dunai (C‑118/17, EU:C:2019:207), да се разбира в смисъл, че намесата на законодателя в правоотношението между потребител в качеството на кредитополучател и банка не може да лиши потребителите от правото да оспорват по съдебен ред клаузите на първоначалния договор или на допълнителното споразумение, сключено по силата на закона, за да упражнят правото си на възстановяване на всички неоснователно получени от банката облаги в ущърб на потребителите вследствие от прилагането на неравноправни договорни клаузи, когато след законодателна намеса потребителите доброволно са пристъпили към изменение на първоначалното договорно правоотношение по силата на наложено със закон задължение на банките да предложат такава възможност на потребителите, а не пряко по силата на закона, предвиждащ намесата, както се е случило по делото [, по което е постановено посоченото решение] Dunai?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се счита, че националният съд, сезиран в производство между две лица — кредитополучател и банка, който след възприетото от Vrhovni sud (Върховния съд) тълкуване на националния [Закон за потребителския кредит от 2015 г.] не е в състояние да тълкува разпоредбите му в съответствие с изискванията на Директива 93/13, има право и/или задължение на основание на посочената директива и на членове 38 и 47 от [Хартата] да остави без приложение споменатия национален закон в съответствие с тълкуването му от Vrhovni sud (Върховния съд) на тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Самото наличие на гаранция от производител поражда ли задължение за предоставяне на информация съгласно член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83?
При отрицателен отговор на първия въпрос: самото посочване на гаранция на производителя в офертата на търговеца поражда ли задължение за предоставяне на информация съгласно член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83/ЕС или това задължение се поражда, ако посочването е лесно разпознаваемо от потребителя
Съществува ли задължение за предоставяне на информация и когато потребителят може лесно да разбере, че търговецът предоставя достъп само до информация относно предлаганата от производителя гаранция?
Трябва ли изискваната съгласно член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83/ЕС информация за наличието и условията на гаранция от производител да обхваща същите данни, които се съдържат в гаранцията съгласно член 6, параграф 2 от Директива 1999/44[…], или са достатъчни по-малко данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.