Конкуренция
Конкуренция
Дело C-234/89: Delimitis/Henninger Bräu, Съдебно решение от 28 февруари 1991 г.
A - 1) Може ли индивидуално споразумение за доставка на бира, съдържащо клауза за изключително закупуване, като споразумението между страните, да бъде такова, че да засяга в значителна степен търговията между държавите членки по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО, тъй като е част от „пакет“ от подобни споразумения за доставка на бира в тази държава членка – независимо от това коя пивоварна е замесена – и способността да се произведат неблагоприятни ефекти върху търговията между държавите се оценява според ефектите върху пазара на този „пакет от споразумения“?
2) Ако на въпрос 1 се отговори утвърдително:
Колко висок трябва да бъде делът на обвързаните обекти в държава членка, за да съществува значителен ефект върху международната търговия; достатъчна ли е за тази цел цифрата от около 60%, приета от Комисията на Европейските общности за дела на обвързаните обекти във Федерална република Германия?
3) Ако на въпрос 1 се отговори отрицателно:
Трябва ли кумулативните ефекти върху пазара на всички споразумения за доставка на бира във Федерална република Германия, включващи изключителни обвързвания и/или допринасящата роля на съществуващата мрежа от споразумения, да бъдат установени чрез цялостно изследване на съответните обстоятелства; ако да, какви са критериите за такова изследване и има ли особено значение някой от следните фактори:
- размерът на пивоварната, сключила споразумението за обвързан обект,
- обемът на търговията, засегнат от едно споразумение,
- обемът на търговията, обхванат от целия „пакет“ от споразумения,
- броят на съществуващите споразумения, тяхната продължителност, обемът на засегнатите стоки и тяхното значение в сравнение с търговията на продавачи, които не са обвързани с такива клаузи,
- договорното задължение, наложено на кръчмаря от пивоварната, доставчика на напитки или наемодателя в договора за наем,
- обемът на доставките до обекти за продажба и консумация на напитки от независими търговци на едро, които не са обвързани,
- степента на обвързаност към чуждестранни производители,
- плътността на обвързаните обекти в определени географски райони,
- сравнение с продажбите извън обектите за продажба и консумация на напитки и тенденциите в продажбите в тази област,
- възможността за създаване или закупуване на нови обекти?
4) Ако на въпрос 1 или въпрос 3 се отговори утвърдително:
Явява ли се споразумение за закупуване на бира, което изрично оставя кръчмаря свободен да закупува бира от други държави членки („клауза за достъп“), по принцип неспособно да засегне търговията между държавите членки или зависи ли отговорът от това дали – и до каква степен – е договорено минимално количество за доставка и от правата (относно обезщетения, предизвестие за прекратяване и др.), които се предоставят на пивоварната при недостатъчни покупки?
B - 1) Изпълнени ли са условията, предвидени в членове 1 и 6, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1984/83 относно груповите изключения, ако напитките, обхванати от задължението за закупуване, не са изброени в текста на договора, а е уговорено, че асортиментът ще бъде този, посочен в ценовата листа на пивоварната, изменяна периодично?
2) Престава ли споразумението за доставка на бира като цяло да бъде изключено от забраната по член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО по силата на Регламент № 1984/83, ако съдържа задължение за закупуване на безалкохолни напитки, без да включва клауза за „по-благоприятни условия“ по смисъла на член 8, параграф 2, буква б) от Регламент № 1984/83, както може да се изведе от член 2, параграф 1 от него, във връзка с параграф 17 от Съобщението на Комисията относно Регламенти (ЕИО) № 1983/83 и № 1984/83 от 22 юни 1983 г., или това означава, че само това конкретно задължение по договора за закупуване е нищожно по силата на член 85, параграф 2 от Договора за ЕИО, тъй като само по себе си е допустимо по член 2, параграф 1 от Регламент № 1984/83?
C - Изисква ли споразумение за закупуване на бира, което попада в обхвата на член 85 от Договора за ЕИО и не отговаря на условията на Регламент № 1984/83 относно груповите изключения, винаги специфично изключение или националният съд има правомощие да третира споразумението като валидно при незначително отклонение от посочения регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-263/85: Комисия/Италия, Заключение от 26 февруари 1991 г.
Нарушение на задълженията по член 30 от Договора за ЕИО чрез изискване публичните органи да закупуват моторни превозни средства от вътрешно производство, за да се ползват от предвидената държавна помощ.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-60/91: Batista Morais, Заключение от 13 февруари 1991 г.
a) Може ли или трябва ли член 7, параграф 1 от Декрет-закон 6/82 да се счита за нарушаващ правилата относно свободното движение на лица и услуги и по-специално членове 52, 53, 54, параграф 2 и параграф 3, буква в), 56 и 57 от Договора (относно правото на установяване), членове 60, буква а), 63, параграф 2 и 65 от Договора (относно свободното предоставяне на услуги), и член 85, параграф 1, буква в) (относно правилата на конкуренцията), и като такъв да не се прилага в националното право?
б) Трябва ли правилата относно свободното движение на лица, услуги и стоки, установени в Договора, които се отнасят до гражданите или стоките на една държава във връзка със ситуации, възникващи в друга държава-членка на Общността, да се прилагат и в случаи, когато пречките за свободното движение могат да възникнат по отношение само на гражданите на една държава и в рамките на нейната територия?
в) Може ли или трябва ли Директива 80/1263/ЕИО, макар и да се отнася до изпитите за шофьорска книжка, да се тълкува в смисъл, че самото обучение по шофиране подлежи на подобни изисквания, като например изискването то да се провежда, доколкото е възможно, на автомагистрали и при различни пътни условия, както е препоръчано за целите на изпита?
г) Може ли или трябва ли посочената директива да се тълкува като чисто и просто директива по смисъла на член 189 от Договора, доколкото на националните органи се оставя изборът на форма и методи за нейното прилагане (т.е. когато е необходимо само нейното прилагане), или трябва ли, напротив, въпреки че е определена като директива, да се счита за общоприложима и задължителна директива от вида, приет съгласно членове 56, 63 и 87 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-375/89: Комисия/Белгия, Заключение от 24 януари 1991 г.
Неизпълнение на задълженията по член 171 от Договора за ЕИО, поради неизпълнение на решението на Съда по дело 5/86
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-339/89: Alsthom/Sulzer, Съдебно решение от 24 януари 1991 г.
Следва ли разпоредбите на членове 2 и 3, буква е), разглеждани заедно с разпоредбите на членове 85, параграф 1 и 34 от Договора за ЕИО, да се тълкуват в смисъл, че забраняват прилагането на съдебна практика на държава членка, която, като не позволява на лица, които продават стоки по занятие, да докажат, че към датата на доставката на стоките не са знаели за дефект в тях, има за последица да им попречи да се позоват на член 1643 от Френския граждански кодекс, който им позволява да ограничат своята отговорност, когато не са знаели за дефекта, по същия начин, по който техните конкуренти в другите държави членки могат да направят това съгласно разпоредбите на собственото си национално право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-63/89: Assurances du Crédit/Съвет и Комисия, Заключение от 23 януари 1991 г.
Директива 87/343/ЕИО е дискриминационна, тъй като налага финансови изисквания само на частните застрахователни дружества, като освобождава публичните органи, извършващи застраховане на експортни кредити, което води до нарушение на принципа на равно третиране.
Обжалваната директива нарушава член 90, параграф 1 от Договора за ЕИО, като създава неравнопоставеност между частни и публични предприятия.
Директивата нарушава член 52 от Договора за ЕИО, като дискриминацията спрямо частния сектор възпрепятства установяването на частни застрахователни дружества.
Държавната гаранция, предоставяна на публичните застрахователи, представлява държавна помощ по смисъла на член 92 от Договора за ЕИО.
Директивата е приета в злоупотреба с власт, тъй като допълнителните гаранции са въведени не поради реални нужди за защита на трети лица, а вследствие на политически натиск от страна на държава членка.
Институциите са действали неправомерно, като не са приели единни правила за двата сектора в рамките на четиригодишния срок, предвиден в Директива 73/239/ЕИО.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-260/89: ERT/DEP, Заключение от 23 януари 1991 г.
1. Дали закон, който разрешава на едно-единствено телевизионно дружество да упражнява монопол върху цялата територия на държава членка и да излъчва телевизионни предавания от всякакъв вид, е съвместим с правото на Общността
2. Дали предоставянето на изключителни телевизионни права на оператор може да се счита за мярка с еквивалентен ефект по смисъла на член 30 от Договора за ЕИО
3. Дали телевизионният монопол може да бъде оправдан по член 36 от Договора за ЕИО
4. Дали предоставянето на изключителни телевизионни права от държавата и тяхното упражняване са съвместими с разпоредбите на член 3, буква (f) и член 85 от Договора за ЕИО
5. Дали предприятие, на което е предоставен монопол върху телевизионното излъчване от всякакъв вид на цялата национална територия на държава членка, заема господстващо положение на съществена част от общия пазар и дали в определени отношения може да се говори за злоупотреба с това положение
6. Дали член 90, параграф 2 от Договора за ЕИО изключва приложимостта на правилата за конкуренция към такова предприятие
7. Дали телевизионният монопол е съвместим с целта, изразена в преамбюла на Договора и в член 2 от него, за постоянно подобряване на условията на живот на народите на Европа
8. Дали телевизионният монопол е съвместим с член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-41/90: Höfner и Elser/Macrotron, Заключение от 15 януари 1991 г.
I. Constitue-t-il предоставянето на бизнес ръководители от консултанти по персонала услуга по смисъла на първия параграф на член 60 от Договора за ЕИО и свързано ли е предоставянето на ръководители с упражняването на официална власт по смисъла на членове 66 и 55 от Договора за ЕИО?
II. Представлява ли абсолютната забрана за предоставяне на бизнес ръководители от германски консултанти по персонала, установена с параграфи 4 и 13 от Закона за насърчаване на заетостта (Arbeitsförderungsgesetz), професионално правило, оправдано от обществения интерес, или монопол, оправдан по съображения за обществен ред и обществена сигурност (членове 66 и 56, параграф 1 от Договора за ЕИО)?
III. Може ли германски консултант по персонала да се позове на членове 7 и 59 от Договора за ЕИО във връзка с предоставянето на германски граждани на германски предприятия?
IV. Подлежи ли Bundesanstalt für Arbeit (Федералната служба по заетостта) на разпоредбите на Договора за ЕИО, и по-специално на член 59 от него, с оглед на член 90, параграф 2 от Договора за ЕИО, и представлява ли установяването на монопол върху предоставянето на бизнес ръководители злоупотреба с господстващо положение на пазара по смисъла на член 86 от Договора за ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-305/89: Италия/Комисия, Заключение от 10 януари 1991 г.
Капиталовите вноски през 1985 и 1986 г. не представляват държавна помощ по смисъла на член 92, параграф 1 от Договора, тъй като не са резултат от решения на публичните органи, а са автономни корпоративни решения на директорите на IRI и/или Finmeccanica.
Капиталовите вноски не нарушават или не застрашават конкуренцията и/или не засягат търговията между държавите членки.
Комисията е приложила неправилно критерия за „разумния частен инвеститор“ и е нарушила принципа на равно третиране между частни и публични предприятия.
Комисията е допуснала закъснение при започване на процедурата и не е трябвало да изисква предварително уведомяване за помощта.
Помощта е оправдана с оглед на защитата на предприятието от евентуална ликвидация до неговата продажба или успешното приключване на план за преструктуриране.
Помощта е оправдана с оглед на насърчаване на икономическото развитие на определени региони или дейности (член 92, параграф 3, букви а) и в)), включително като конверсионна помощ по Договора за ЕОВС.
Комисията не е изложила достатъчно мотиви относно връзката между помощта и преструктурирането на Alfa Romeo.
Изискването за възстановяване на помощта от Finmeccanica е неправомерно, тъй като тя не е непосредственият бенефициент на помощта.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-180/88: Wirtschaftsvereinigung Eisen- und Stahlindustrie/Комисия, Съдебно решение от 6 декември 1990 г.
Допустимо ли е жалбата срещу решението на Комисията от 26 май 1988 г., с което се отказва предприемане на мерки за предотвратяване на нарушаване на конкуренцията поради предоставяне на държавна помощ на British Steel Corporation, при положение че решенията за отпускане на помощта не са били публикувани или съобщени на жалбоподателя?
Допустимо ли е искането за отмяна на мълчалив отказ на Комисията да предприеме мерки относно непозволена държавна помощ, когато този отказ не е бил предмет на жалба в срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.