Господстващо положение
Господстващо положение
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.1998 г.
Спазени ли са процесуалните изисквания за ясно и точно определяне на предмета на спора и основанията в искова молба за обезщетение срещу институция на Общността?
Изпълнени ли са в молбата изискванията за посочване на доказателства за твърдяното поведение, причинно-следствената връзка и естеството и размера на вредата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.1998 г.
Изисква ли се националният съд да посочи фактическата и законодателната рамка на преюдициалните въпроси, за да бъде допустимо запитването?
Допустимо ли е преюдициално запитване, ако не се посочват точните причини за необходимостта от тълкуване на правото на Общността за разрешаване на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.1998 г.
Представлява ли изключителното право на SIAE да управлява авторски права и да изисква възнаграждения, защитено с наказателноправни разпоредби, ограничение по смисъла на членове 30, 36, 85 и 86 от Договора за ЕО във връзка с търговията и свободното движение на стоки и услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.
Спазено ли е задължението на Комисията за сътрудничество с националните органи при разглеждане на концентрации между предприятия?
Правилно ли е направена преценката на последиците от концентрацията върху германския пазар, включително прилагането на доктрината за „фалиращо предприятие“?
Правилно ли е определен релевантният географски пазар и правилно ли е приложено понятието за колективно господстващо положение при оценката на концентрацията на пазара на Общността извън Германия?
Допустимо ли е съгласно Регламент № 4064/89 Комисията да обвърже разрешението за концентрация с условия и задължения, които засягат трети лица, които не са страни по концентрацията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.
Спазено ли е задължението на Комисията за сътрудничество с националните органи при разглеждането на концентрацията?
Правилно ли е оценено въздействието на концентрацията върху германския пазар на калиеви соли, включително прилагането на теорията за „фалиращо предприятие“?
Правилно ли е определен релевантният географски пазар за калиевите соли в Общността, с изключение на Германия?
Допустимо ли е Регламент (ЕИО) № 4064/89 да се прилага към случаи на колективно господстващо положение?
Достатъчно ли е доказано съществуването на колективно господстващо положение между K+S/MdK и SCPA на пазара на калиеви соли в Общността, с изключение на Германия?
Допустимо ли е Комисията да обвърже декларацията за съвместимост на концентрацията с условия и задължения, които засягат трети страни, непряко участващи в концентрацията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
1. Към настоящия момент на развитие на правото на Общността, могат ли подчинените на него лица, независимо дали са физически или юридически, да придобият права по член 90, параграф 1 от Договора за ЕО, във връзка с членове 7, 85 и 86 от него, които държавите членки трябва да зачитат, когато товаро-разтоварните дейности в пристанищните зони, по-специално на стоки, внесени по море от една държава членка на територията на друга държава членка, и пристанищната работа като цяло са запазени изключително за „признати докери“, условията и процедурите за признаване на които се определят от Краля по предложение на съвместния комитет, отговарящ за съответната пристанищна зона, и когато трябва да се прилагат задължителни тарифи, въпреки че работата може да бъде извършена от обикновени (т.е. непризнати) докери?
2. Следва ли признатите докери, посочени в член 1 от Закона от 8 юни 1972 г. и имащи изключителното право да извършват пристанищна работа в рамките на пристанищните зони, определени по-подробно в съответните законодателни разпоредби, да се считат за натоварени с предоставянето на услуги от общ икономически интерес по смисъла на член 90, параграф 2 от Договора за ЕО, и биха ли вече били в състояние да изпълняват своите специални задачи, ако към тях се прилагат член 90, параграф 1 и забранителните разпоредби на членове 7, 85 и 86 от Договора за ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.1998 г.
Съставлява ли писмото на Комисията акт, подлежащ на съдебен контрол по член 173 от Договора?
Разполага ли Комисията с компетентност да приеме или да откаже исканите временни мерки?
Притежава ли жалбоподателят правен интерес да иска отмяна на отказа за приемане на временни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
1. Съвместимо ли е с членове 3, букви е) и ж), 5, 85 и 86 от Договора национално законодателство, което предвижда задължителни тарифи за превоз на стоки по шосе, които се одобряват и влизат в сила от публичен орган въз основа на предложение на комитет, в който заинтересованите икономически оператори са мнозинство (Министерски декрет от 2 февруари 1994 г.), както е тълкувано в решението на Съда от 5 октомври 1995 г. по дело C-96/94 Centro Servizi Spediporto срещу Spedizioni Marittima del Golfo?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен: съвместима ли е с членове 3, букви е) и ж), 5, 85 и 86 от Договора национална разпоредба (член 3 от Декрет-закон № 82/93, транспониран с Закон № 162/93), която разширява приложението на задължителните тарифи в областта на договорите за услуги по автомобилен превоз на стоки и към други видове договори, отнасящи се до различни услуги, като по-специално договори, с които изпълнителят се задължава да постигне определен резултат (contratti di appalto) и/или договори за наем?
3. Съответства ли понятието „общ интерес“, използвано от Съда в решенията по дела Reiff и Delta, на понятието „публичен интерес“, споменато от Съда в подобна правна ситуация в решението по дело Centro Servizi Spediporto срещу Spedizioni Marittima del Golfo?
4. Определя ли се това понятие („общ интерес“ и/или „публичен интерес“) от правото на Общността или е оставено на компетентността на отделните държави членки?
5. По-специално, може ли това понятие да обхване национална ситуация като описаната в главното производство, при която:
а) предложението за тарифа се изготвя въз основа на критерии, които националният законодател определя като публичен интерес и които са абстрактно дефинирани в Закон № 298/74 и подробно в Президентски декрет № 56/78, но на практика се отнасят до характеристиките на „типично предприятие“, определени в Декрет № 56/78 (членове 3 и 4), което вече не съответства на реалностите на съответния пазар;
б) правомощията на публичния орган (които никога не са били упражнявани) да върне предложението на комитета и да приеме тарифи служебно, ако новото предложение на комитета не се счита за удовлетворително, са строго ограничени до проверка дали предложението съответства на критериите, делегирани от законодателството от 1974 г. (член 53 от Закон № 298/74) на вторичното изпълнително законодателство от 1978 г. (Президентски декрет № 56/78), което оттогава не е актуализирано;
в) условията за определяне на задължителната тарифа са фиксирани по този начин и, по-важното, контролът на публичния орган върху законосъобразността на тарифата се свежда до проверка дали предложената от комитета тарифа съответства на икономическите и техническите данни на „типично предприятие“, което не е представително за съответния пазар;
г) в този контекст на публичния орган е възложена задачата да гарантира, че определената по този начин тарифа позволява на транспортните предприятия да получат възнаграждение, определено като „справедливо“ (член 52 от Закон № 298/74), но основано на твърди и напълно остарели законодателни данни, които не могат да бъдат преразгледани от публичния орган, въпреки че вече са откъснати от реалността и следователно не отразяват действителните разходи за предоставяната от транспортните предприятия услуга?
6. Алтернативно, Съдът се моли да изясни какво понятие за „колективен трудов договор“ позволява на националния съд да приеме, че няма ограничително тарифно споразумение, забранено от член 85 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
1) Следва ли член 5 от Регламент № 3093/94 на Съвета да се тълкува (в светлината на член 130 R от Договора) като позволяващ свободното използване на халон (т.е. продукти с тежко въздействие върху околната среда), като ограничава само производството или използването от страна на производителите и в същото време свободно разрешава вноса му, докато напълно забранява използването (и следователно както производството, така и вноса) на HCFC (т.е. продукти с по-малко въздействие върху околната среда) за цели, които не са предвидени в член 5
2) Не представлява ли правилото, установено с Регламент № 3093/94, мярка с ефект, равностоен на количествени ограничения, тъй като, при липса на основанията, посочени в член 36 от Договора, то ограничава свободното движение на стока на цялата територия на Общността
3) Не представлява ли действието на Общността и нейните институции, в рамките на приемането на Регламент № 3093/94, както и по-специално в етапите след това приемане, намеса на публични власти, насочена към засилване на господстващото положение на определени оператори, като такава намеса сама по себе си представлява случай на злоупотреба по смисъла на член 86 от Договора
4) Могат ли правилата, предназначени за защита на околната среда — и по-специално Регламент № 3093/94 — да се тълкуват в смисъл, че дерогират общностното право в областта на конкуренцията (като по този начин позволяват или улесняват сключването на споразумения или злоупотреба с господстващо положение), или забраните, предвидени в посоченото право, са безусловни и не подлежат на дерогация, като не се допуска никакво изключение или ограничение нито от страна на Общността, нито от страна на отделните държави членки
5) Валиден ли е член 5 от Регламент (ЕО) № 3093/94 на Съвета от 15 декември 1994 г. по отношение на членове 3, 5, 30, 86, 92 и 130 R от Договора за ЕО, доколкото тази разпоредба безусловно забранява, считано от 1 юни 1995 г., използването на HCFC в сектора за борба с пожарите, по съображенията и за основанията, изложени в мотивите по-горе
6) Следва ли член 5 от Регламент (ЕО) № 3093/94 на Съвета от 15 декември 1994 г., относно вещества, които разрушават озоновия слой, да се тълкува в смисъл, че, в сектора за борба с пожарите, считано от 1 юни 1995 г., използването, търговията, производството и вносът на хидрохлорфлуоровъглероди са забранени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
1) Следва ли член 5 от Регламент (ЕО) № 3093/94 на Съвета от 15 декември 1994 г. относно веществата, които разрушават озоновия слой, да се тълкува в смисъл, че абсолютно забранява използването, производството, вноса и пускането на пазара на хидрохлорфлуоровъглероди (HCFCs) в сектора за пожарогасене
2) Явява ли се разпоредбата на член 5 от Регламент (ЕО) № 3093/94 по същество мярка с равностоен ефект на количествено ограничение, доколкото, при липса на основания за оправдание по член 36 от Договора, ограничава свободното движение на стока в рамките на Общността
3) Представлява ли поведението на Общността и нейните институции при приемането на Регламент (ЕО) № 3093/94, и по-специално на етапите след неговото приемане, действие от публичноправен характер, насочено към засилване на господстващото положение на определени оператори, което само по себе си представлява сериозна злоупотреба по смисъла на член 86 от Договора
4) Може ли законодателството за опазване на околната среда — и по-специално Регламент (ЕО) № 3093/94 — да дерогира (да се тълкува като дерогиращо) правилата на Общността в областта на конкуренцията (като по този начин позволява или улеснява ограничителни споразумения или злоупотреба с господстващо положение) или забраните по тези правила са безусловни и не подлежат на дерогация, като изключват дерогации или ограничения, въведени от Общността или от отделни държави членки
5) Съвместим ли е член 5 от Регламент (ЕО) № 3093/94 с членове 3 и 5 от Договора
6) Следва ли член 5 от Регламент (ЕО) № 3093/94 да се тълкува в смисъл, че абсолютно изключва от вътрешния пазар HCFCs, използвани в сектора за пожарогасене?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.