всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Дело C-534/11: Arslan, Определение от 10 януари 2012 г.

Може ли преюдициално запитване да бъде разгледано по ускорена процедура при липса на изключителна неотложност, когато главното производство вече не засяга лично жалбоподателя или когато има множество потенциално засегнати лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-411/10: N. S. и др., Съдебно решение от 21 декември 2011 г.

Попада ли в приложното поле на правото на Европейския съюз за целите на член 6 ДЕС и/или на член 51 от Хартата на основните права на Европейския съюз решение на държава членка по член 3, параграф 2 от Регламент № 343/2003 дали да разгледа молба за убежище, която не спада към нейните отговорности съгласно посочените в глава III от Регламента критерии?
Длъжна ли е държавата членка, която трябва да прехвърли търсещото убежище лице в държавата членка, която е компетентна съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 343/2003, да провери дали втората държава членка спазва основните права в Европейския съюз, директиви 2003/9, 2004/83 и 2005/85 и Регламент № 343/2003?
Допуска ли задължението за спазване на основните права на Европейския съюз прилагането на необорима презумпция, че компетентната държава ще спазва: i) основните права на жалбоподателя съгласно правото на Съюза и/или ii) минималните стандарти, наложени с директиви 2003/9, 2004/83 и 2005/85?
Длъжна ли е държавата членка съгласно правото на Европейския съюз и ако това е така — при какви обстоятелства е длъжна да упражни правомощието си по член 3, параграф 2 от Регламент № 343/2003 да разгледа и да поеме отговорността за молба, когато прехвърлянето на жалбоподателя в компетентната държава би го изложило на опасност от нарушаване на основните му права, по-специално на правата по членове 1, 4 и 18, член 19, параграф 2 и/или член 47 от Хартата, и/или на опасността предвидените в директиви 2003/9, 2004/83 и 2005/85 минимални стандарти да не бъдат приложени спрямо него?
Съвместима ли е с правата по член 47 от Хартата разпоредба от националното право, която задължава съдилищата — за целите на определянето дали дадено лице може законно да бъде прехвърлено в друга държава членка на основание на Регламент № 343/2003 — да третират тази държава членка като държава, от която лицето няма да бъде изпратено в друга държава в нарушение на правата му по ЕКПЧ или на правата му по Женевската конвенция и Протокола от 1967 г.?
По-широк ли е обхватът на закрилата, предоставена от общите принципи на правото на Европейския съюз, и по-специално от правата по членове 1, 18 и 47 от Хартата, на лице, спрямо което се прилага Регламент № 343/2003, от обхвата на закрилата, предоставена от член 3 от ЕКПЧ?
Доколкото предходните въпроси са поставени във връзка със задълженията на Обединеното кралство, ще има ли отражение върху отговорите на втори до шести въпрос, ако се вземе предвид Протокол (№ 30) относно прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз към Република Полша и към Обединеното кралство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-507/10: X, Съдебно решение от 21 декември 2011 г.

Следва ли член 2, член 3 и член 8, параграф 4 от Рамково решение 2001/220/ПВР да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби като тези на член 392, параграф 1 bis, член 398, параграф 5 bis и член 394 от Наказателно-процесуалния кодекс, които, от една страна, не предвиждат за прокуратурата задължение да поиска от сезираната юрисдикция да даде възможност на особено уязвима жертва да бъде изслушана и да даде показания чрез специалния способ за събиране на доказателства във фазата на разследване на наказателното производство, а от друга страна, не позволяват на тази жертва да оспорва по съдебен ред решението на прокуратурата, с което се отхвърля нейното искане да бъде изслушана и да даде показания чрез посочения способ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-191/10: Rastelli Davide e C., Съдебно решение от 15 декември 2011 г.

Когато юрисдикция на държава членка образува главно производство по несъстоятелност за длъжник, приемайки, че центърът на основните му интереси е разположен на територията на тази държава, допуска ли Регламентът тази юрисдикция да приложи норма от националното право, която ѝ предоставя компетентност да привлече в производството дружество, чието седалище според устройствения акт е в друга държава членка, само въз основа на констатирано смесване на имуществата на длъжника и на това дружество?
Ако искането за привличане трябва да се счита за образуване на ново производство по несъстоятелност, чието разглеждане от първоначално сезирания съд на държава членка е обусловено от доказване, че центърът на основните интереси на дружеството, за което се отнася искането за привличане, е в същата държава, може ли доказването да следва само от констатираното смесване на имуществата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-552/11: Thöne, Определение от 8 декември 2011 г.

При какви условия следва да бъде заличено дело от регистъра на Съда на ЕС при оттегляне на преюдициално запитване поради оттегляне на иска в главното производство?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе по въпроса за разноските при прекратяване на преюдициално производство поради оттегляне на иска?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-329/11: Achughbabian, Съдебно решение от 6 декември 2011 г.

Допуска ли Директива 2008/115, с оглед на приложното си поле, национална правна уредба като член L.621‑1 от [Ceseda], която предвижда налагане на наказание лишаване от свобода на гражданин на трета страна само поради това че е влязъл или пребивава незаконно на територията на тази държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-145/10: Painer, Съдебно решение от 1 декември 2011 г.

Следва ли член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, според който фактът, че исковете, предявени срещу множество ответници за по същество идентични нарушения на авторското право, почиват на различни в отделните страни правни основания, но са с идентично по същество съдържание — какъвто е случаят във всички европейски държави, що се отнася до иска за преустановяване на неправомерното поведение, независимо дали то е извършено виновно, иска за подходящо заплащане при нарушение на авторското право и иска за обезщетение за вреди, причинени от неправомерно използване на произведението, — не е пречка за прилагането на посочения член и следователно пред съвместното разглеждане и решаване на тези искове?
С оглед на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 следва ли член 5, параграф 3, буква г) от същата директива да се тълкува в смисъл, че се допуска прилагането му, когато статия в пресата, в която се цитира дадено произведение или друг закрилян обект, не е закриляно от авторско право литературно произведение?
С оглед на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 следва ли член 5, параграф 3, буква г) от същата директива да се тълкува в смисъл, че се допуска прилагането му, когато не е посочено името на автора или на изпълнителя на цитираното произведение или другия закрилян обект?
С оглед на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 следва ли член 5, параграф 3, буква д) от същата директива да се тълкува в смисъл, че в рамките на обществената сигурност прилагането на посочения член в интерес на наказателно правосъдие изисква конкретно, актуално и изрично искане от страна на органите по сигурността за публикуване на фотографията, т.е. фотографията да бъде публикувана за целите на дадено разследване по инициатива на органите, и че в противен случай е извършено нарушение на авторското право?
При отрицателен отговор на въпрос[а] [в буква а)] по-горе: могат ли медиите да се позоват на член 5, параграф 3, буква д) от Директива 2001/29 и когато без наличието на обявление за издирване от страна на органите сами са решили да публикуват снимките „в интерес на обществената сигурност“?
При положителен отговор на въпрос[а] [в буква б)] по-горе: достатъчно ли е в такъв случай твърдението a posteriori на медиите, че фотографиите са публикувани за целите на дадено разследване, или винаги е необходимо да е отправено конкретно искане към читателите за съдействие за разкриване на престъпление, което трябва да е пряко свързано с публикуването на фотографията?
Следва ли член 1, параграф 1 във връзка с член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 и член 12 от Бернската конвенция, по-специално с оглед на член 1 от Допълнителния протокол от 20 март 1952 г. към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, и член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че фотографските произведения и/или фотографиите, и в частност портретните снимки, са „по-слабо“ закриляни или че въобще не са закриляни от авторско право, тъй като предвид „реалистичното заснемане“ разкриват много ограничени възможности за художествено творчество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-606/10: ANAFE, Заключение от 29 ноември 2011 г.

1. Член 13 от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) прилага ли се по отношение на повторното влизане на територията на държавата членка, която е издала на гражданина на трета страна временното разрешение за пребиваване, когато за повторното влизане на територията ѝ не се налага нито влизане, нито транзитно преминаване, нито пребиваване на територията на другите държави членки?
2. При какви условия държава членка може да издава на граждани на трети страни „виза за повторно влизане“ по смисъла на член 5, параграф 4, буква а) от същия регламент
В частност в такава виза може ли да се предвиди ограничение, влизането да е само през входните пунктове на територията на страната?
3. Доколкото Регламент (ЕО) № 562/2006 — в противоречие с позволеното в клаузите на Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген от 19 юни 1990 г., в редакцията след изменението ѝ с този регламент — изключва всяка възможност за влизане на територията на държавите членки по отношение на граждани на трети страни, притежаващи само временно разрешение за пребиваване за срока на разглеждането на първа молба за разрешение за пребиваване или на молба за убежище, принципите на правната сигурност и оправданите правни очаквания не налагат ли да бъдат предвидени преходни разпоредби за гражданите на трети страни, напуснали територията на държавите членки, когато са притежавали само временни разрешения за пребиваване, издадени за срока на разглеждането на първа молба за разрешение за пребиваване или молба за убежище, и които искат да се завърнат на нея след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 562/2006?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-528/11: Halaf, Определение от 25 ноември 2011 г.

Необходимостта от незабавно произнасяне по преюдициалните въпроси във връзка с тълкуването на член 3, параграф 2 от Регламент № 343/2003 и условията за прилагане на бързо производство.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-568/10: Комисия/Австрия, Определение от 22 ноември 2011 г.

Следва ли разноските при оттегляне на иск по член 258 ДФЕС да бъдат възложени на държавата-членка, когато тя изпълни задълженията си едва след завеждането на делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form