Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.
1. В случай че решение на чужд съд се придружава от предвидения в член 54 от Регламент № 44/2001 сертификат, но въпреки това ответникът възразява, че не е уведомен за иска, предявен в държавата членка по произход, компетентен ли е съдът на сезираната държава членка при преценката за наличие на основание да откаже признаване, предвидено в член 34, точка 2 от Регламент № 44/2001, сам да разгледа съответствието между съдържащата се в сертификата информация и доказателствата
Съответства ли толкова широка компетентност на съда на сезираната държава членка на принципа на взаимно доверие между правосъдните органи, закрепен в съображения 16 и 17 от Регламент № 44/2001?
2. Съответства ли на член 47 от Хартата и не нарушава ли правото на ответника на справедлив съдебен процес, установено от тази разпоредба, неприсъствено съдебно решение, с което се решава по същество спор, без да се разгледат нито предметът на иска, нито неговите основания и без да се изложат каквито и да е доводи относно основателността на иска по същество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Съвместимо ли е с Директива 2003/109/ЕО изискването гражданите на трети страни и членовете на техните семейства да заплащат прекомерно високи и несправедливи такси при кандидатстване за статут на дългосрочно пребиваващ или за разрешение за пребиваване във втора държава членка, което може да възпрепятства упражняването на предоставените с директивата права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.
В случай, при който молител иска предоставянето на статута на субсидиарна закрила след като му е бил отказан статута на бежанец и след като е било направено предложение за отхвърляне на тази молба, въведеното с член 4, параграф 1 от Директива 2004/83[…] изискване държавата членка да оказва съдействие на молителя задължава ли административните органи на съответната държава членка да предоставят на молителя резултатите от разглеждането преди приемането на окончателното решение, така че да му позволят да изрази становището си по неблагоприятните за него аспекти в предложеното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Попада ли в материалния обхват на Регламент (ЕО) № 2201/2003 решение на съд на държава членка, което предвижда настаняване на дете в специализирана институция от затворен тип в друга държава членка, когато това настаняване предполага лишаване от свобода с цел закрила?
Какви са изискванията по член 56 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно характера на съгласието и компетентния орган за даване на съгласие за трансгранично настаняване на дете?
Необходимо ли е решение за настаняване на дете в специализирана институция от затворен тип, постановено от съд на една държава членка, да бъде признато и/или обявено за изпълняемо в другата държава членка, преди да бъде изпълнено там?
При подновяване на срока на действие на решение за настаняване на дете в специализирана институция от затворен тип в друга държава членка, необходимо ли е всяко подновяване да бъде придружено от ново съгласие по член 56 и нова декларация за изпълняемост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.
1) Следва ли член 9, параграф 1, буква а) от Директива[та] да се тълкува в смисъл, че не всяко посегателство върху свободата на вероизповеданието, с което се нарушава член 9 ЕКПЧ, непременно представлява акт на преследване по смисъла на първата посочена разпоредба, а обратно на това, за да е налице тежко посегателство на свободата на вероизповеданието като основно право на човека, е необходимо да се засяга нейната същина?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
а) Същината на свободата на вероизповеданието обхваща ли единствено изповядването и практикуването на вярата по домовете или при съседи, или обратно, акт на преследване по смисъла на член 9, параграф 1, буква а) от Директива[та] може да е налице и когато в резултат на публичното практикуване на вероизповеданието в държавата по произход се поставят в опасност животът, телесната неприкосновеност или физическата свобода, което кара молителя да се откаже от подобно публично практикуване на своето вероизповедание?
б) В хипотезата, при която в същината на свободата на вероизповеданието биха могли да се включват и определени религиозни практики на обществени места:
за да се приеме, че е налице тежко посегателство на свободата на вероизповеданието, достатъчно ли е молителят да възприема този начин на практикуване на своето вероизповедание за необходим, за да съхрани религиозната си идентичност,
или освен това се изисква и религиозната общност, към която принадлежи молителят, да възприема тази религиозна практика за централен елемент от религиозното си учение,
или пък може да се стигне и до допълнителни ограничения на свободата на вероизповеданието в резултат на други обстоятелства, като например общата ситуация в държавата по произход?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос, налице ли са „основателни […] опасения от преследване“ по смисъла на член 2, буква в) от Директива[та], когато се установи, че след връщането си в държавата по произход молителят ще предприеме религиозни действия, които не са част от същината на свободата на вероизповеданието, независимо че от това ще възникне опасност за неговия живот, телесна неприкосновеност или физическа свобода, или обратно, може разумно да се очаква, че молителят ще се откаже от подобни действия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Когато се твърди, че установено в друга държава членка лице е извършило нарушение на правата върху марка, регистрирана в държавата на сезирания съд, тъй като това лице използва идентична на тази марка ключова дума (AdWord) в интернет търсачка, която предлага своите услуги под различни национални домейни от първо ниво, следва ли изразът „място[…], където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“ по член 5, параграф 3 от [Регламент № 44/2001] да се тълкува в смисъл, че
а) компетентността се учредява единствено когато ключовата дума се използва в уебсайт на интернет търсачката, чийто домейн от първо ниво е на държавата на сезирания съд;
б) компетентността се учредява единствено когато уебсайтът на интернет търсачката, в който се използва конкретната ключова дума, е достъпен от държавата на сезирания съд;
в) компетентността зависи, освен от наличието на достъп до уебсайта, и от наличието на допълнителни условия?
При утвърдителен отговор на [първия въпрос, буква в)]:
Какви са критериите, въз основа на които следва да се определи дали се учредява компетентност по член 5, параграф 3 от [Регламент №°44/2001] в случай на използване на марка, регистрирана в държавата на сезирания съд, като ключова дума (AdWord) в уебсайт на интернет търсачка, чийто национален домейн от първо ниво е различен от този на държавата на сезирания съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2012 г.
Последиците от оттеглянето на преюдициално запитване от националния съд и заличаването на делото от регистъра на Съда на Европейския съюз.
Разпределението на разноските при прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.
Следва ли член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че съдебната компетентност по дела за непозволено увреждане се прилага и за отрицателен установителен иск [„negative Feststellungsklage“], в който причинителят на възможно увреждащо събитие твърди, че от определени обстоятелства (в конкретния случай — нарушение на разпоредбите на конкурентното право) за евентуално увреденото лице не възникват никакви права, произтичащи от непозволеното увреждане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
1) Предвид Решение на Съда [от 22 февруари 1979 г.] по дело Gourdain [133/78, Recueil, стp. 733] и Решение на Съда [от 12 февруари 2009 г. по дело Seagon, C-339/07, Сборник, стp. I-767] следва ли член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 и член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 44/2001 да се тълкуват в смисъл, че:
a) сезираната с производство по несъстоятелност юрисдикция има изключителна компетентност да се произнася по Павловия иск, който произтича пряко от производството по несъстоятелност или е тясно свързан с него и тази компетентност може да бъде дерогирана единствено на основание на разпоредбите на Регламент № 1346/2000;
б) Павлов иск, предявен от единствения кредитор на предприятие, по отношение на което е инициирано производство по несъстоятелност в държава членка, който
— е предявен в друга държава членка,
— основава се на право срещу третото лице ответник, което право е било прехвърлено на ищеца от синдика с възмезден договор, като поради това обемът на правата на синдика в първата държава членка е ограничен, и
— не представлява никаква опасност за другите евентуални кредитори,
попада ли в обхвата на понятието за граждански и търговски дела по член 1, параграф 1 от Регламент № 44/2001?
2) Следва ли правото на ищеца на съдебна защита, което Съдът признава като общ принцип на правото на Съюза и което е гарантирано от член 47 от Хартата на основните права на [Европейския] съюз, да се разбира и тълкува по такъв начин, че:
a) националните юрисдикции, които са компетентни да се произнасят по Павлов иск (в зависимост от неговата връзка с производството по несъстоятелност) съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 или съгласно член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001, не могат да се откажат да разгледат делото;
б) когато юрисдикцията на държава членка обяви за недопустим Павловия иск поради липса на компетентност, юрисдикцията на другата държава членка може служебно да обяви, че е компетентна, за да се гарантира правото на ищеца на съдебна защита, независимо от факта че съгласно правилата за международна компетентност от правото на Съюза тя не може да взема решение в този смисъл?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.
Обжалваното решение въвежда нови съществени елементи в Кодекса на шенгенските граници
Обжалваното решение изменя съществени елементи от Кодекса на шенгенските граници
Обжалваното решение изменя Регламента за Frontex
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.