Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-463/15: A., Определение от 25 септември 2015 г.
Позволява ли член 2, параграф 4 и член 4, точка 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР националното право на изпълняващата държава членка да постави изискване деянието не само да представлява престъпление по нейното право, но и да е наказуемо с лишаване от свобода за максимален срок не по-малко от 12 месеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-359/14: ERGO Insurance, Заключение от 24 септември 2015 г.
1. Трябва ли член 4, параграф 4 от [Регламент „Рим I“], който предвижда, че „[к]огато приложимото право не може да бъде определено съгласно параграф 1 или 2, договорът се урежда от правото на държавата, с която е най-тясно свързан“, да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като възникналите по настоящото дело приложимо е германското право?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, трябва ли принципът, установен в член 4 от [Регламент „Рим II“], да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като възникналите по настоящото дело приложимото право към спора между застрахователя на трактор и застрахователя на ремарке трябва да се определи в съответствие с правото на страната, в която са настъпили вредите от пътнотранспортното произшествие?
1. Установява ли член 14, буква б) oт [Директива 2009/103] стълкновителна норма, която ratione personae би трябвало да се приложи не само за увредените от пътнотранспортни произшествия лица, но и за застрахователите на превозното средство, отговорно за причинени по време на произшествието вреди, с оглед на определяне на приложимото към отношенията между тях право, и представлява ли тази разпоредба специално правило по отношение на правилата относно приложимото право, установени в [Регламенти „Рим I“ и „Рим II“]?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, важно е да се установи дали правоотношенията между застрахователите по настоящото дело попадат в обхвата на понятието „договорни задължения“ по смисъла на член 1, параграф 1 от [Регламент „Рим I“]. Ако правоотношенията между застрахователите попадат в обхвата на понятието „договорни задължения“, въпросът, който е от значение, е дали тези отношения са от категорията на застрахователните договори (правоотношения) и приложимото към тях право би трябвало да се определи в съответствие с член 7 oт [Регламент „Рим I“].
3. Ако отговорите на първите два въпроса са отрицателни, важно е да се установи дали в случая на иск за възстановяване на част от платеното обезщетение правоотношенията между застрахователите на съставни превозни средства попадат в обхвата на понятието „извъндоговорни задължения“ по смисъла на [Регламент „Рим II“] и дали тези отношения следва да се разглеждат като правоотношения, които са резултат от пътнотранспортно произшествие (непозволено увреждане), при определянето на приложимото право в съответствие с член 4, параграф 1 от [Регламент „Рим II“]. В случай като този по настоящото дело трябва ли застрахователите на съставни превозни средства да се третират като няколко длъжници на основание едно и също отношение по смисъла на член 20 oт [Регламент „Рим II“] и трябва ли приложимото за отношенията между тях право да се определи в съответствие с това правило?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-519/13: Alpha Bank Cyprus, Съдебно решение от 16 септември 2015 г.
Член 8 от Регламент № 1393/2007 трябва ли да се тълкува в смисъл, че информирането посредством формуляр-образеца, даден в приложение II към този регламент, на адресата на документа, който трябва да се връчи, за правото му да откаже да приеме този документ, се изисква при всички обстоятелства и съответно какви са правните последици, произтичащи от липсата на информиране посредством този формуляр?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-47/14: Holterman Ferho Exploitatie и др., Съдебно решение от 10 септември 2015 г.
Следва ли разпоредбите от глава II, раздел 5 (членове 18—21) от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на член 5, точка 1, буква а) от Регламента или на член 5, точка 3 от него в случай като настоящия, в който срещу ответника е предявен иск от дружеството, чийто управител е той, не само в качеството му на управител поради лошо изпълнение на задълженията му или на основание неправомерно поведение, но също — и независимо от това му качество — поради умисъл или груба небрежност при изпълнение на сключения между него и дружеството трудов договор?
а) При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли понятието „дела, свързани с договор“, по член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че включва и случай като настоящия, в който дружество предявява иск срещу лице в качеството му на управител на това дружество поради нарушение на задължението да изпълнява коректно задачите, които му се следват съгласно дружественото право?
б) При утвърдителен отговор на въпрос 2 а), следва ли понятието „мястото на изпълнение на въпросното задължение“ по член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че мястото е където управителят е изпълнил или е трябвало да изпълни дружествените си задължения, което по правило е мястото на централно управление или основното място на стопанска дейност на разглежданото дружество по смисъла на член 60, параграф 1, буква б), съответно буква в) от същия регламент?
a) При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли понятието „по дела относно гражданска отговорност, delict или quasi delict“ по член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че включва и случай като настоящия, в който дружество предявява иск срещу лице в качеството му на управител на това дружество поради лошо изпълнение на задачите, които му се следват съгласно дружественото право или на основание неправомерно поведение?
б) При утвърдителен отговор на въпрос 3 а), следва ли понятието „мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“, по член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че е мястото, на което управителят е изпълнил или е трябвало да изпълни задълженията си на управител, което по принцип е мястото на централно управление или основното място на стопанска дейност на съответното дружество по смисъла на член 60, параграф 1, буква б), съответно буква в) от същия регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/15: Gogova, Становище на генералния адвокат
Обхваща ли искът за заместване на липсващо съгласие на родител за пътуване на детето в чужбина и за издаване на паспорт приложното поле на „граждански дела, отнасящи се до родителска отговорност“ по смисъла на Регламент (ЕО) № 2201/2003?
Може ли да се приеме, че страна, която не се явява лично и на която съдът е назначил особен представител, който не е оспорил компетентността, е приела недвусмислено компетентността на съда по смисъла на член 12, параграф 3, буква б) от Регламент № 2201/2003?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-350/14: Lazar, Заключение от 10 септември 2015 г.
Как следва да се тълкува член 4, параграф 1 от [Регламент № 864/2007], в който се предвижда, че „приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата“
По-конкретно
1) как следва да се тълкува понятието „място, в което е настъпила вредата“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент № 864/2007 във връзка с искането за обезщетение на имуществените и неимуществените вреди, предявено от членовете на семейството на починало в резултат от пътнотранспортно произшествие лице, настъпило в държавата на съда, когато тези членове на семейството пребивават в друга държава — членка на Съюза, в която са претърпели съответните вреди;
2) представляват ли за целите на прилагането на член 4, параграф 1 от Регламент № 864/2007 имуществените и неимуществените вреди, претърпени в страната на тяхното пребиваване от родствениците на лице, починало в настъпило в държавата на съда пътнотранспортно произшествие, „вреда“ по смисъла на първата част от член 4, параграф 1, или „непреки последици“ по смисъла на втората част от тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-240/14: Prüller-Frey, Съдебно решение от 9 септември 2015 г.
Следва ли член 2, параграф 1, букви а) и в) от Регламент № 2027/97, член 3, букви в) и ж) от Регламент № 785/2004 и член 1, параграф 1 от Конвенцията от Монреал да се тълкуват в смисъл, че претенции за обезщетение, предявени от увредено лице,
— което е било пътник във въздухоплавателно средство, чието място на отлитане и място на кацане е едно и също място на територията на една държава членка, като
— е превозено безвъзмездно от пилота,
— целта на полета е била да се извърши въздушен оглед на недвижимия имот за целите на планирана с пилота сделка с този имот, и
— което в резултат на катастрофата с въздухоплавателното средство претърпява телесно увреждане,
трябва да се преценяват единствено въз основа на член 17 от Конвенцията от Монреал и националното право не се прилага?
При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли член 7, параграф 1, буква е) от Директива 88/357 и член 18 от Регламент № 864/2007 да се тълкуват в смисъл, че условията за допустимост на прекия иск, предявен от посоченото в първия въпрос увредено лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на лицето, причинило вредите, трябва да се преценяват съгласно правото на трета държава, когато:
— правният ред, който намира приложение съгласно приложимия закон за непозволеното увреждане, предвижда прекия иск в Закона за застрахователните договори, който е част от този правен ред,
— страните по застрахователния договор изберат правния ред на трета държава,
— според който се прилага правото на държавата, в която се намира седалището на застрахователя, и
— правният ред на тази държава също така предвижда прекия иск в Закона за застрахователните договори, който е част от този правен ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-4/14: Bohez, Съдебно решение от 9 септември 2015 г.
Следва ли член 1, параграф 2 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че делата относно изпълнението на имуществена санкция (astreinte), която е определена в съдебен спор, засягащ родителските грижи и правото на лични отношения, с цел да се гарантира изпълнението на основното задължение, не попадат в приложното поле на този регламент?
Ако горепосочените дела попадат в приложното поле на Регламент [№ 44/2001], следва ли член 49 от този регламент да се тълкува в смисъл, че определената съответно за ден имуществена санкция — която в държавата членка по произход подлежи на непосредствено изпълнение за определения ѝ размер, но окончателният ѝ размер може да бъде изменен въз основа на молба или на твърдение на лицето, което трябва да плати санкцията — подлежи на изпълнение в [друга] държава членка едва след като размерът ѝ е отделно окончателно определен в държавата членка по произход?
Ако горепосочените дела не попадат в приложното поле на Регламент [№ 44/2001], как следва да се тълкува член 47, параграф 1 от Регламент [№ 2201/2003]: в смисъл, че към изпълнителните и обезпечителните мерки, които се отнасят до родителските грижи и правото на лични отношения, се прилага процедурата за изпълнение по смисъла на тази разпоредба, т.е. процедура, за която определящо е законодателството на държавата членка по изпълнението, или пък че тези мерки могат да бъдат част от решението относно родителските грижи и правото на лични отношения, което съгласно Регламент [№ 2201/2003] подлежи на изпълнение в другата държава членка?
Ако изпълнението на имуществена санкция се иска в друга държава членка, необходимо ли е размерът на подлежащата на изпълнение имуществена санкция да е бил отделно окончателно определен в държавата членка, в която е постановено решението, дори и Регламент [№ 44/2001] да не се прилага при изпълнението?
Ако имуществена санкция (astreinte), определена с оглед зачитането на правото на лични отношения, подлежи на изпълнение в друга държава членка, без размерът на подлежащата на изпълнение имуществена санкция да е бил отделно окончателно определен в държавата членка по произход:
а) за изпълнението на имуществената санкция необходимо ли е все пак да се провери дали правото на лични отношения е било възпрепятствано по причини, които задължително е трябвало да се вземат предвид с оглед правата на детето, и
б) кой съд тогава е компетентен да провери тези обстоятелства, и по-точно
i) компетентността на съда на държавата по изпълнението във всички случаи ли се свежда до проверка дали твърдяното възпрепятстване на правото на лични отношения между деца и родител се дължи на причина, която изрично следва от решението по съществото на спора, или
ii) от защитените в Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) права на детето следва ли, че съдът на държавата по изпълнението има по-широко правомощие или задължение за проверка дали правото на лични отношения е било възпрепятствано по причини, които задължително е трябвало да се вземат предвид с оглед закрилата на правата на детето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-300/14: Imtech Marine Belgium, Заключение от 8 септември 2015 г.
1) Налице ли е нарушение на член 288 [ДФЕС], когато Регламент [ЕИО] не се прилага пряко, тъй като: — белгийският законодател не е транспонирал този регламент в белгийското право, и — белгийският законодател не е уредил производство за преразглеждане, макар в белгийското право да се предвижда възможност за възражения и жалби
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: предвид обстоятелството, че регламентите се прилагат пряко, какво следва да се разбира под „преразглеждане на съответното решение“ по смисъла на член 19, параграф 1 от Регламент [ЕИО]
Трябва ли производството по преразглеждане да бъде предвидено единствено когато връчването или уведомяването за призовка/документ за започване на производството е направено по реда на член 14 от Регламент [ЕИО], т.е. без потвърждение за приемане
Посредством възражението по член 1047 и сл. от [BGW] и обжалването по член 1050 и сл. от [BGW] не предлага ли белгийското право достатъчни гаранции, за да отговори на критерия за „производство по преразглеждане“ по член 19, параграф 1 от Регламент [ЕИО]
3) Член 50 от [BGW], според който преклузивните срокове по член 860, параграф 2, членове 55 и 1048 от [BGW] могат да бъдат продължавани в случай на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, за които заинтересованото лице няма вина, предлага ли достатъчна защита по смисъла на член 19, параграф 1, буква б) от Регламент [ЕИО]
4) Удостоверяването като европейско изпълнително основание при безспорните вземания представлява ли [правораздавателен акт], чието издаване трябва да се поискано в документа за започване на производството
Ако да, трябва ли решението да се удостовери от съдията като европейско изпълнително основание и трябва ли секретарят на съда да издаде удостоверението
Ако не, може ли удостоверяването на решението като европейско изпълнително основание да се възложи на секретаря на съда
5) Ако удостоверяването като европейско изпълнително основание не представлява [правораздавателен акт]: може ли заявителят, който не е поискал издаването на европейско изпълнително основание в документа за започване на производството, да поиска от секретаря на съда впоследствие — т.е. след като решението е влязло в сила — удостоверяване като европейско изпълнително основание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.