всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Дело C-257/17: C и A, Заключение от 27 юни 2018 г.

1) Като се имат предвид член 3, параграф 3 от Директива [2003/86] и решение [Nolan], от компетентността на Съда ли е да отговори на преюдициални въпроси на нидерландския съд относно тълкуването на разпоредбите на посочената директива в правен спор относно правото на пребиваване на членове на семейството на кандидати за събиране на семейството с нидерландско гражданство, след като в нидерландското право е установено, че посочената директива се прилага пряко и безусловно по отношение на тези членове на семейството?
2) Следва ли член 15, параграфи 1 и 4 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, че заявлението за издаване на самостоятелно разрешение за пребиваване — подадено от чужденец, пребивавал законно на територията на държавата членка в продължение на пет последователни години с цел събиране на семейството — може да бъде отхвърлено поради неизпълнение на предвидените в националното право условия за интегриране?
3) Следва ли член 15, параграфи 1 и 4 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която самостоятелното право на пребиваване може да бъде предоставено с действие най-рано от датата, на която е подадено заявлението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-380/17: K и B, Заключение от 27 юни 2018 г.

1) Като се имат предвид член 3, параграф 3, буква в) от Директива [2003/86] и решението [Nolan], от компетентността на Съда ли е да отговори на преюдициалните въпроси на нидерландския съд относно тълкуването на разпоредбите на посочената директива в правен спор във връзка с правото на пребиваване на член от семейството на лице с право на субсидиарна закрила, след като в нидерландското право е установено, че посочената директива се прилага пряко и безусловно по отношение на лица с право на субсидиарна закрила?
2) Допуска ли установеният в Директива [2003/86] режим […] национална разпоредба като разглежданата в главното производство, съгласно която заявление за допускане на събиране на семейството в съответствие с предвидените в глава V от тази директива по-благоприятни условия може да бъде отхвърлено само тъй като не е подадено в посочения в член 12, параграф 1, трета алинея срок?
За отговора на този въпрос от значение ли е обстоятелството, че в случай на неспазване на този срок, независимо дали е постановен отказ или не, може да се подаде заявление за събиране на семейството, при разглеждането на което се проверява дали са изпълнени изискванията по член 7 от Директива [2003/86] и се вземат предвид интересите и обстоятелствата по член 5, параграф 5 и по член 17 [от посочената директива]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-337/17: Feniks, Заключение от 21 юни 2018 г.

а) Дело, образувано по иск срещу купувач със седалище в една държава членка за обявяване на договор за продажба на недвижим имот с местонахождение в друга държава членка за недействителен, поради това че уврежда кредитор на продавача, договор, който е сключен и изцяло изпълнен на територията на тази друга държава членка, представлява ли „дело, свързано с договор“ по смисъла на член 7, точка 1, буква a) от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела?
б) Следва ли на този въпрос да се отговори с оглед на принципа за „acte éclairé“, като се има предвид решение на Съда от 17 юни 1992 г., Handte (C‑26/91, EU:C:1992:268), въпреки че то се отнася до отговорността на производителя за недостатъци на стоката, а производителят не може да предвиди на кого ще бъде прехвърлена тази стока впоследствие и съответно кой би могъл да има право на иск срещу него, докато искът срещу купувача „за обявяване на договор за продажба на недвижим имот за недействителен“, поради това че уврежда кредиторите на продавача, би могъл да е основателен само ако купувачът е знаел, че правното действие (договорът за продажба) уврежда кредиторите, така че купувачът трябва да очаква, че такъв иск може да бъде предявен от всеки личен кредитор на продавача?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-1/17: Petronas Lubricants Italy, Съдебно решение от 21 юни 2018 г.

Допуска ли член 20, параграф 2 от Регламент № 44/2001 работодател, установен на територията на държава членка, срещу когото бивш негов служител предявява иск пред съд на държавата членка по своето местоживеене (в съответствие с член 19 от Регламента), да предяви насрещен иск срещу служителя пред съда, сезиран с първоначалния иск?
В случай на утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, допуска ли член 20, параграф 2 от Регламент № 44/2001 компетентност на съда, сезиран с първоначалния иск, включително когато предмет на предявения от работодателя насрещен иск не е вземане, което първоначално е било негово, а вземане, което първоначално е принадлежало на друг субект (който в същото време е работодател на същия работник по силата на паралелен трудов договор), и насрещният иск се основава на договор за прехвърляне на вземания, сключен между работодателя и първоначалния носител на вземането след предявяването на първоначалния иск от работника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-391/16: M (Отнемане на статута на бежанец), Заключение от 21 юни 2018 г.

1. Трябва ли член 14, параграф 5 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че създава нова клауза за изключване от предвидения в член 13 от същата директива статут на бежанец и следователно от член 1, [раздел] А от Женевската конвенция
2. В случай на утвърдителен отговор на [първия] въпрос […], съвместим ли е така тълкуваният член 14, параграф 5 с член 18 от [Хартата] и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция, в която клаузата за изключване, предвидена в член 1, [раздел] F, е формулирана изчерпателно и следва да се тълкува стриктно
3. В случай че на [първия] въпрос […] бъде даден отрицателен отговор, трябва ли член 14, параграф 5 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че въвежда основание за отказ на статута на бежанец, което не е предвидено в Женевската конвенция, чието спазване е наложено с член 18 от [Хартата] и с член 78, параграф 1 ДФЕС
4. В случай, че на [третия] въпрос […] бъде даден утвърдителен отговор, съвместим ли е член 14, параграф 5 от [Директива 2011/95] с член 18 от [Хартата] и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция, след като въвежда основание за отказ на статута на бежанец без каквото и да е разглеждане на опасението от преследване, както се изисква по член 1, [раздел] А от Женевската конвенция
5. В случай че на [първия и третия] въпрос[…] бъде даден отрицателен отговор, как следва да се тълкува член 14, параграф 5 от [Директива 2011/95], така че да бъде в съответствие с член 18 от [Хартата] и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция
1. Трябва ли член 14, параграф 4 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че създава нова клауза за изключване от предвидения в член 13 от същата директива статут на бежанец и следователно от член 1, [раздел] А от Женевската конвенция
2. В случай на утвърдителен отговор на [първия] въпрос […], съвместим ли е така тълкуваният член 14, параграф 4 с член 18 от [Хартата] и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция, в която клаузата за изключване, предвидена в член 1, [раздел] F е формулирана изчерпателно и следва да се тълкува стриктно
3. В случай че на [първия] въпрос […] бъде даден отрицателен отговор, трябва ли член 14, параграф 4 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че въвежда основание за отнемане на статута на бежанец, което не е предвидено в Женевската конвенция, чието спазване е наложено с член 18 от [Хартата] и с член 78, параграф 1 ДФЕС
4. В случай че на [третия] въпрос […] бъде даден утвърдителен отговор, съвместим ли е член 14, параграф 4 от [Директива 2011/95] с член 18 от [Хартата] и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция, след като въвежда основание за отнемане на статута на бежанец, което не само не е предвидено в Женевската конвенция, но и освен това не може по никакъв начин да се изведе от нея
5. В случай че на [първия и третия] въпрос[…] бъде даден отрицателен отговор, как следва да се тълкува член 14, параграф 4 от [Директива 2011/95], така че да бъде в съответствие с член 18 от [Хартата] и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция
Невалидни ли са разпоредбите на член 14, параграфи 4 и 6 от Директива [2011/95], поради това че са в противоречие с член 18 от [Хартата], с член 78, параграф 1 [ДФЕС], както и с общите принципи на правото на Съюза по смисъла на член 6, параграф 3 [ДЕС]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-20/17: Oberle, Съдебно решение от 21 юни 2018 г.

Следва ли член 4 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че определя и изключителната международна компетентност за издаване в съответната държава членка на национални удостоверения за наследство, които не са заменени от европейското удостоверение за наследство (вж. член 62, параграф 3 от Регламент № 650/2012), така че приета от националния законодател разпоредба в друг смисъл относно международната компетентност за издаване на национални удостоверения за наследство — като тази на член 105 от FamFG в Германия — е невалидна поради противоречие с разпоредба на европейското право от по-висок ранг?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-379/17: Società Immobiliare Al Bosco Srl, Заключение от 20 юни 2018 г.

Съвместимо ли е с член 38, параграф 1 от Регламент № 44/2001 предвиденият в правото на сезираната държава срок, въз основа на който след изтичането на определено време даден акт вече не може да бъде изпълнен, да се прилага по отношение на сходен от функционална гледна точка акт, който е издаден в друга държава членка и е признат и обявен за изпълняем в сезираната държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-181/16: Gnandi, Съдебно решение от 19 юни 2018 г.

Следва ли член 5 от Директива [2008/115], който задължава държавите членки при прилагането на тази директива да спазват принципа на забрана за връщането, както и правото на ефективни средства за защита, предвидено в член 13, параграф 1 от същата директива и в член 47 от [Хартата], да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемането на решение за връщане като предвиденото в член 6 от Директива [2008/115] и в член 52/3, [параграф 1] от [Закона от 15 декември 1980 г.] и член 75, [параграф 2] от Кралския указ от 8 октомври 1981 г. за влизането, пребиваването, установяването и извеждането на чужденци, още с отхвърлянето на молбата за убежище от [CGRA] и следователно преди да могат да бъдат изчерпани средствата за съдебна защита срещу това решение, както и преди да може окончателно да бъде приключена процедурата по предоставяне на убежище?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-213/17: X, Заключение от 13 юни 2018 г.

1) Следва ли член 23, параграф 3 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че Италия e придобила компетентност да разгледа подадената там на 23 октомври 2014 г. молба за международна закрила от търсещото закрила лице, въпреки че Нидерландия е била първата компетентна държава поради подадените там предходни молби за международна закрила по смисъла на член 2, буква г) от този регламент, последната от които към онзи момент е била все още в процес на разглеждане в Нидерландия, тъй като Afdeling bestuursrechtspraak van de Raad van State [(Отдел по административни спорове на Държавния съвет)] все още не се е бил произнесъл по жалбата на лицето срещу […] решението на компетентния съд от 7 юли 2014 г.
2) [Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен,] [с]ледва ли от член 18, параграф 2 от Регламент [„Дъблин III“], че веднага след подаването на искането за обратно приемане на 5 март 2015 г. нидерландските власти е трябвало да спрат разглеждането на молбата за международна закрила, която към момента на подаването на това искане все още е била в процес на разглеждане в Нидерландия, и след изтичането на предвидения в член 24 [от този регламент] срок е трябвало да прекратят разглеждането ѝ, като или оттеглят, или изменят издаденото преди това решение от 11 юни 2014 г. за отхвърляне на молбата за убежище от 4 юни 2014 г.
3) Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, следва ли да се приеме, че компетентността за разглеждане на подадената от лицето молба за международна закрила не се прехвърля към Италия, а е продължила да принадлежи на нидерландските власти, тъй като държавният секретар по сигурността и правосъдието не е оттеглил или изменил решението от 11 юни 2014 г.
4) Като не са съобщили на италианските власти, че в Нидерландия все още има висящо дело пред Afdeling bestuursrechtspraak van de Raad van State [(Отдел по административни спорове на Държавния съвет)] по жалба във връзка с втората процедура по предоставяне на международна закрила, нарушили ли са нидерландските власти задължението си по член 24, параграф 5 от Регламент [„Дъблин III“] да предоставят на италианските власти информацията, която би им позволила да проверят дали тяхната държава е компетентна въз основа на критериите, установени в този регламент
5) Ако отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, следва ли да се приеме, че като последица от неизпълнението на това задължение компетентността за разглеждане на молбата на търсещото международна закрила лице не се прехвърля на Италия, а продължава да принадлежи на нидерландските власти
6) Ако компетентността не е продължила да принадлежи на Нидерландия, следва ли да се приеме, че поради предаването на търсещото международна закрила лице от Италия на Нидерландия за целите на образуваното срещу него наказателно производство нидерландските власти е трябвало да разгледат подадената от лицето в Италия молба за международна закрила на основание член 17, параграф 1 от Регламент [„Дъблин III“] и като изключение от член 3, параграф 1 от същия регламент и съответно че разумно погледнато, те не са имали право да използват възможността по член 24, параграф 1 от Регламент [„Дъблин III“] да поискат от италианските власти да приемат обратно лицето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-83/17: KP, Съдебно решение от 7 юни 2018 г.

Трябва ли нормата за субсидиарност по член 4, параграф 2 от [Хагския протокол] да се тълкува в смисъл, че се прилага само ако искът, с който започва производството по делото за издръжка, се предяви в държава членка, различна от държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора по издръжка?
Трябва ли член 4, параграф 2 от [Хагския протокол] да се тълкува в смисъл, че изразът „не може да получи издръжка“ обхваща и хипотезите, при които в правото на държавата по предишното място на пребиваване не се предвижда изплащане на издръжка за минало време единствено поради неспазването на определени законови изисквания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form