Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-491/17: Hoteles Pinero Canarias, Определение от 28 май 2018 г.
При какви условия и на какво основание дело се заличава от регистъра на Съда на Европейския съюз след оттегляне на преюдициално запитване от национален съд?
Кой е компетентен да се произнесе по съдебните разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на запитването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-82/16: K.A. и др. (Събиране на семейството в Белгия), Съдебно решение от 8 май 2018 г.
Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 20 ДФЕС и членове 5 и 11 от Директива [2008/115] във връзка с членове 7 и 24 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че при определени обстоятелства не допуска национална практика, съгласно която молбата за предоставяне на разрешение за пребиваване с цел събиране, като семейство, с гражданин на Съюза, която гражданин на трета страна подава в държавата членка по пребиваването на въпросния гражданин на Съюза, който е гражданин на тази държава членка и не се е възползвал от свободата си на движение и на установяване (наричан по-нататък „уседнал гражданин на Съюза“), се оставя без разглеждане, с или без издаване на решение за извеждане, с единствения мотив, че на съответния член на семейството, гражданин на трета страна, е наложена действаща на европейско равнище забрана за влизане?
а) От значение ли е за преценката на тези обстоятелства наличието на отношение на зависимост между члена на семейството, гражданин на трета страна, и уседналия гражданин на Съюза, което надхвърля обикновената семейна връзка
При утвърдителен отговор на този въпрос, кои фактори са от значение, за да се приеме, че е налице отношение на зависимост
Възможно ли е позоваване в това отношение на съдебната практика относно това кога е налице семеен живот по смисъла на член 8 от [Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“)] и член 7 от Хартата?
б) Специално що се отнася до ненавършилите пълнолетие деца, изисква ли член 20 ДФЕС нещо повече от биологична връзка между родителя, гражданин на трета страна, и детето, гражданин на Съюза
Важно ли е в това отношение да се докаже, че живеят заедно, или е достатъчно наличието на емоционални и финансови връзки, като режимът на местоживеене на детето и на лични отношения с родителя и плащането на издръжка
Възможно ли е позоваване в това отношение на решения Ogieriakhi (C‑244/13, EU:C:2014:2068, т. 38 и 39), Singh и др. (C‑218/14, EU:C:2015:476, т. 54), и O. и др. (C‑356/11 и C‑357/11, EU:C:2012:776, т. 56)
Вж. в тази връзка и [решение от 10 май 2017 г., Chavez-Vilchez и др. (C‑133/15, EU:C:2017:354)].
в) От значение ли е за преценката на тези обстоятелства, че семейният живот е започнал в момент, когато на гражданина на трета страна вече е била наложена забрана за влизане и следователно му е било известно, че пребивава незаконно в държавата членка
Възможно ли е позоваване на това обстоятелство, за да се противодейства на евентуална злоупотреба с производствата за предоставяне на разрешения за пребиваване в рамките на събирането на семейства?
г) От значение ли е за преценката на тези обстоятелства, че срещу решението за налагане на забрана за влизане не е било използвано средство за защита по смисъла на член 13, параграф 1 от Директива 2008/115 или че жалбата срещу това решение е била отхвърлена?
д) От значение ли е фактът, че забраната за влизане е наложена по съображения, свързани с обществения ред, или заради незаконно пребиваване
При утвърдителен отговор, трябва ли освен това да се провери дали съответният гражданин на трета страна представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха за основен обществен интерес
В това отношение може ли спрямо членовете на семейството на уседнал гражданин на Съюза да се приложат по аналогия членове 27 и 28 от Директива 2004/38, които са транспонирани с членове 43 и 45 от [Закона от 15 декември 1980 г.], и практиката на Съда в областта на обществения ред
(Вж. [решения от 13 септември 2016 г., Rendón Marín (C‑165/14, EU:C:2016:675), и от 13 септември 2016 г., CS (C‑304/14, EU:C:2016:674)])?
Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 5 от Директива 2008/115 и членове 7 и 24 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която наличието на действаща забрана за влизане може да бъде посочено като основание за оставяне без разглеждане на подадена впоследствие на територията на държава членка молба за [предоставяне на разрешение за пребиваване с цел] събиране, като семейство, с уседнал гражданин на Съюза, без да се вземат предвид семейният живот и висшите интереси на засегнатите деца, които обстоятелства са посочени в тази молба?
Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 5 от Директива 2008/115 и членове 7 и 24 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която срещу гражданин на трета страна, за когото вече действа забрана за влизане, се издава и решение за извеждане, без да се вземат предвид семейният живот и висшите интереси на засегнатите деца — обстоятелства, които са посочени в молба за [предоставяне на разрешение за пребиваване с цел] събиране, като семейство, с уседнал гражданин на Съюза, подадена след налагането на забраната за влизане?
Следва ли член 11, параграф 3 от Директива 2008/115 да се разбира в смисъл, че по принцип гражданинът на трета страна винаги е длъжен да подаде извън Европейския съюз молбата си за оттегляне или за спиране на действието на влязла в сила и действаща забрана за влизане, или има обстоятелства, при които той може да подаде тази молба и на територията на Съюза?
а) Следва ли член 11, параграф 3, трета и четвърта алинея от Директива 2008/115 да се разбира в смисъл, че предпоставките по член 11, параграф 3, първа алинея от същата директива — според който забраната за влизане може да бъде оттеглена или действието ѝ спряно само ако гражданинът на трета страна докаже, че е напуснал територията на страната, спазвайки напълно решението за връщане — трябва да са безусловно изпълнени във всеки отделен случай или във всички категории случаи?
б) Допускат ли членове 5 и 11 от Директива 2008/115 тълкуване в смисъл, че молбата за предоставяне на разрешение за пребиваване с цел събиране, като семейство, с уседнал гражданин на Съюза, който не се е възползвал от свободата си движение и на установяване, се счита за имплицитно (ограничено по време) искане за оттегляне или за спиране на действието на влязлата в сила и действаща забрана за влизане, която отново ще започне да се прилага, ако се установи, че предпоставките за предоставяне на разрешение за пребиваване не са изпълнени?
в) От значение ли е фактът, че задължението молбата за оттегляне или за спиране на действието на забраната да бъде подадена в страната на произход евентуално води само до временна раздяла между гражданина на трета страна и уседналия гражданин на Съюза
Има ли обстоятелства, при които членове 7 и 24 от Хартата все пак не допускат временна раздяла?
г) От значение ли е фактът, че единствената последица от задължението молбата за оттегляне или за спиране на действието на забраната да бъде подадена в страната на произход е, че гражданинът на Съюза евентуално трябва само да напусне за известно време територията на Съюза като цяло
Има ли обстоятелства, при които член 20 ДФЕС все пак не допуска уседналият гражданин на Съюза да бъде задължен да напусне за известно време територията на Съюза като цяло?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-304/17: Löber, Заключение от 8 май 2018 г.
Съгласно член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 кой е компетентният съд за разглеждането на претенции на извъндоговорно основание поради отговорност във връзка с проспект, когато – инвеститорът е взел по местоживеенето си породеното от ненадлежно изготвен проспект решение за инвестиране, и – въз основа на това решение е превел покупната цена за придобитата на вторичния пазар ценна книга от своята сметка в австрийска банка по сметка за сетълмент в друга австрийска банка, откъдето цената след това е преведена на продавача по поръчка на ищеца. Компетентен ли е: a) съдът, в чийто съдебен район е местожителството на инвеститора; б) съдът, в чийто съдебен район се намира седалището или клона на банката, управляваща сметката на ищеца, от която той е превел инвестираната сума по сметката за сетълмент; в) съдът, в чийто съдебен район се намира седалището или клона на банката, управляваща сметката за сетълмент; г) или е компетентно едно от посочените съдилища по избор на ищеца, или д) не е компетентно нито едно от посочените съдилища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-214/17: Mölk, Заключение от 2 май 2018 г.
1) Трябва ли член 4, параграф 3 във връзка с член 3 от Хагския протокол от 2007 г. да се тълкува в смисъл, че правото на държавата, в която кредиторът има обичайно място на пребиваване, урежда искането на длъжник определената с влязъл в сила акт издръжка да бъде намалена поради променилите му се доходи и в случаите, когато размерът на дължимата до момента издръжка е бил определен по искане на кредитора, в съответствие с член 4, параграф 3 от Хагския протокол от 2007 г., от съда съгласно правото на държавата, в която длъжникът има непроменено място на обичайно пребиваване?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Трябва ли член 4, параграф 3 от Хагския протокол от 2007 г. да се тълкува в смисъл, че кредиторът „сезира“ компетентния орган на държавата, в която длъжникът има обичайно място на пребиваване, и с явяването си по смисъла на член 5 от Регламент № 4/2009 в образувано по инициатива на длъжника пред този орган производство, оспорвайки искането по същество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-331/16: K. (Право на пребиваване и твърдения за извършване на военни престъпления), Съдебно решение от 2 май 2018 г.
Следва ли член 27, параграф 2 от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че ако гражданин на Съюза или гражданин на трета страна, който е член на семейството на гражданин на Съюза, иска да получи право на пребиваване на територията на дадена държава членка, но спрямо това лице в миналото е било постановено решение за изключване от статута на бежанец, тъй като имало сериозни основания да се смята, че е виновно за извършването на деяния, посочени в член 1, раздел F от Женевската конвенция или в член 12, параграф 2 от Директива 2011/95, компетентните органи на тази държава членка могат да приемат автоматично, че самото присъствие на това лице на тази територия, независимо дали е налице опасност от рецидив, представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха за някой от основните интереси на обществото по смисъла на член 27, параграф 2 от Директива 2004/38?
В случай на отрицателен отговор, как следва да се преценява наличието на такава заплаха, и по-специално в каква степен следва да се вземе предвид изтеклото време след предполагаемото извършване на тези деяния
Какво влияние има принципът на пропорционалност за приемането на решението, с което дадено лице е обявявано за нежелано на територията на съответната държава членка, тъй като спрямо това лице е постановено такова решение за изключване от статута на бежанец?
Трябва ли факторите, изброени в член 28, параграф 1 от Директива 2004/38, да бъдат взети предвид с оглед на приемането на решение, с което за нежелано на територията на съответната държава членка се обявява лице, чиято молба за убежище е била отхвърлена в миналото на основание член 1, раздел F от Женевската конвенция, и прилага ли се засилената защита по член 28, параграф 3, буква а) от Директивата към такова лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-353/16: MP (Субсидиарна закрила на лице, което в миналото е било жертва на изтезания), Съдебно решение от 24 април 2018 г.
Попада ли под действието на член 2, буква д) във връзка с член 15, буква б) от Директива 2004/83 реалната опасност от тежки посегателства върху физическото и психичното здраве на молителя при евентуалното му изпращане обратно в страната на произход, произтичаща от предходни изтезания или нечовешко или унизително отнасяне, за които е била отговорна страната на произход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-565/16: Saponaro и Xylina, Съдебно решение от 19 април 2018 г.
В хипотезата, в която молба за издаване на разрешение за отказ от наследство е подадена до гръцка юрисдикция от родителите на ненавършило пълнолетие дете, чието обичайно местопребиваване е в Италия, с цел да се определи дали пророгацията на компетентност съответства на член 12, параграф 3, буква б) от Регламент № 2201/2003:
a) може ли единствено от обстоятелството, че молбата е подадена пред гръцкия съд, да се установи недвусмислено приемане от страна на родителите на пророгацията на компетентност,
б) в качеството си на страна по право в съответните производства съгласно гръцкото законодателство, може ли [прокурорът] да бъде считан за една от страните в производството, които трябва да приемат пророгацията към момента на подаване на молбата,
в) в интерес на детето ли е пророгацията на компетентност, като се има предвид, че самото то и молителите — негови родители, имат обичайно местопребиваване в Италия, докато към момента на смъртта си наследодателят е пребивавал в Гърция, където е и наследството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-316/16: B, Съдебно решение от 17 април 2018 г.
Трябва ли член 28, параграф 3, буква а) от Директива 2004/38/ЕО да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба защита срещу експулсиране зависи от условието заинтересованото лице да разполага с право на постоянно пребиваване по смисъла на член 16 и член 28, параграф 2 от тази директива?
Трябва ли изискването по член 28, параграф 3, буква а) от Директива 2004/38 за „пребивава[не] в приемащата държава членка през последните десет години“ да се тълкува в смисъл, че гражданин на Съюза, който се е установил като малко дете в друга държава членка, различна от тази, на която е гражданин, и е живял в нея в продължение на двадесет години, преди да бъде осъден там и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода, което все още изтърпява към момента, когато спрямо него се приема решение за експулсиране, може да отговаря на това изискване и ако може — какви са условията за това?
Към кой момент трябва да се преценява изпълнението на условието лицето да е „пребивавал[о] в приемащата държава членка през последните десет години“ по смисъла на член 28, параграф 3, буква а) от Директива 2004/38?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-550/16: A и S, Съдебно решение от 12 април 2018 г.
Трябва ли за „непридружени малолетни или непълнолетни лица“ по смисъла на член 2, буква е) от Директива 2003/86 да се смятат и гражданите на трети страни или лицата без гражданство на възраст под 18 години, които влизат на територията на държава членка непридружени от възрастен, който да отговаря за тях по закон или съгласно обичая, и които
– подават молба за убежище,
– навършват 18 години по време на процедурата по предоставяне на убежище в държавата членка,
– получават убежище с обратна сила, считано от момента на подаване на молбата, и
– впоследствие подават заявление за събиране на семейството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-335/17: Valcheva, Заключение от 12 април 2018 г.
Следва ли понятието „право на лични отношения“, използвано в член 1, параграф 2, буква а) и член 2, точка 10 от Регламент № 2201/2003 […], да се тълкува като приложимо не само за отношенията родители—деца, но и за отношенията с други близки, различни от родителите, а именно баба и дядо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.