Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Дело C-87/10: Electrosteel Europe, Съдебно решение от 9 юни 2011 г.
Член 5, точка 1, буква б) от Регламентa […], и по-общо общностното право, съгласно което мястото на изпълнение на задължението в случай на продажба на стоки е мястото, където съгласно договора стоките са доставени или е трябвало да бъдат доставени, трябва ли да се тълкува в смисъл, че релевантното за определяне на компетентния съд място на доставка е крайното местоназначение на стоките, предмет на договора, или в смисъл, че релевантно е мястото, където продавачът се освобождава от задължението за доставка в съответствие с приложимите в конкретния случай материалноправни норми, или посочената разпоредба следва да се тълкува по друг начин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-144/10: BVG, Съдебно решение от 12 май 2011 г.
Следва ли член 22, точка 2 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че се прилага към спор, в рамките на който едно дружество изтъква, че дадено споразумение не може да му бъде противопоставено предвид твърдяна недействителност — която била налице поради нарушение на устава му — на решение на неговите органи, довело до сключване на това споразумение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-145/10: Painer, Заключение от 12 април 2011 г.
1. Следва ли член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че допуска да бъде приложен този член и следователно делата да бъдат съединени, когато исковете са предявени срещу множество ответници за по същество идентични нарушения на авторското право на различни национални правни основания, чиито основни елементи по същество са идентични — какъвто е случаят за всички държави членки с иска за преустановяване на неправомерното използване, независимо дали то е извършено виновно, иска за подходящо заплащане при нарушение на авторското право и иска за обезщетение за вреди, причинени от неправомерно използване на произведението?
2. а) С оглед на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 следва ли член 5, параграф 3, буква г) от същата директива да се тълкува в смисъл, че се допуска прилагането му, когато прессъобщение, в което се цитира дадено произведение или друг закрилян обект, не е литературно произведение, защитено от авторско право?
б) С оглед на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 следва ли член 5, параграф 3, буква г) от същата директива да се тълкува в смисъл, че той допуска да бъде приложен, когато името на автора или на изпълнителя не е добавено към цитираното произведение или другия закрилян обект?
3. а) С оглед на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 следва ли член 5, параграф 3, буква д) от същата директива да се тълкува в смисъл, че в интерес на разглежданото в рамките на обществената сигурност наказателно правосъдие прилагането му изисква конкретно, актуално и изрично искане за публикуване на снимката от страна на органите по сигурността, т.е. публикуването на снимката да е официално разпоредено за целите на дадено издирване, и че в противен случай е извършено нарушение на авторското право?
б) При отрицателен отговор на въпрос 3а: могат ли медиите да се позоват на член 5, параграф 3, буква д) от Директива 2001/29, когато без наличието на издирване от страна на органите медиите сами са решили да публикуват снимките „в интерес на обществената сигурност“?
в) При положителен отговор на въпрос 3б: достатъчно ли е в такъв случай твърдението a posteriori на медиите, че публикуването на снимките е служило за целите на дадено издирване, или винаги е необходимо да има конкретно искане към читателите за съдействие за разкриване на престъпление, което трябва да е пряко свързано с публикуването на снимката?
4. Следва ли член 1, параграф 1 във връзка с член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 и член 12 от Бернската конвенция, по-специално с оглед на член 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и член 17 от Хартата на основните права, да се тълкуват в смисъл, че фотографските произведения и/или фотографиите, и в частност портретните снимки, са „по-слабо“ защитени или че въобще не са защитени от авторското право, тъй като предвид „реалистичното заснемане“ разкриват много ограничени възможности за оформление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-235/09: DHL Express France, Съдебно решение от 12 април 2011 г.
Трябва ли член 98 от Регламент [№ 40/94] да се тълкува в смисъл, че забраната, постановена от съд за марките на Общността, автоматично произвежда действие на цялата територия на [Съюза]?
При отрицателен отговор, оправомощен ли е съдът за марките на Общността по-специално да постанови, че забраната има действие и на територията на други държави членки, в които са извършени или има опасност да бъдат извършени действията, в които се състои нарушението на правото върху марка?
В единия или в другия случай приложими ли са на територията на държавите членки, в които прогласената от съда забрана би произвела действие, принудителните мерки, които този съд постановява в съответствие с националното си право като допълнение към тази забрана?
Ако не, може ли в съответствие с националното право на държавите, в които тази забрана би произвела действие, съдът за марките на Общността да постанови принудителна мярка, сходна или различна от тази, която приема по силата на националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/09: Realchemie Nederland, Заключение от 5 април 2011 г.
1) Следва ли понятието „граждански и търговски дела“ в член 1 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че [посоченият] регламент се прилага и за признаването и изпълнението на решение, което включва осъждане да се плати глоба по член 890 от [ZPO]?
2) Следва ли член 14 от Директива [2004/48] да се тълкува в смисъл, че той намира приложение и спрямо производство по изпълнение, свързано с:
а) постановено в друга държава членка решение относно нарушение на право върху интелектуалната собственост;
б) постановено в друга държава членка решение, с което се налага имуществена санкция или глоба за неспазване на забрана за нарушаване на право върху интелектуалната собственост;
в) постановени в друга държава членка решения относно съдебните разноски, които се основават на споменатите в точки а) и б) решения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-161/10: Martinez и Martinez, Заключение от 29 март 2011 г.
1) Следва ли изразът „мястото, където може да настъпи вредоносното събитие“, използван в член 5, параграф 3 от Регламент 44/2001, да се тълкува в смисъл, че в случай на (заплашено) нарушение на лични права чрез съдържание на интернет страници засегнатото лице може да предяви иск за въздържане срещу оператора на интернет страницата и пред съдилищата на всяка държава членка, в която е възможен достъп до интернет страницата, независимо от това в коя държава членка е установен операторът на тези страници, или е необходимо за компетентността на съдилищата на държава членка, в която операторът на интернет страницата не е установен, да съществува специална връзка между оспорваното съдържание или интернет страниците и държавата на седалището на съда, която надхвърля технически възможния достъп
2) Ако такава специална връзка с държавата на седалището на съда е необходима, по какви критерии се определя тази връзка
Решаващо ли е дали оспорваните интернет страници са целенасочено насочени (също) към потребители на интернет в държавата на седалището на съда, или е достатъчно информацията, достъпна на интернет страниците, обективно да показва връзка с държавата на седалището на съда в смисъл, че според обстоятелствата на конкретния случай, особено въз основа на съдържанието на оспорваните интернет страници, може или е могло в държавата на седалището на съда да възникне конфликт на противоположни интереси – интересът на ищеца да запази своите лични права и интересът на оператора да оформя своите интернет страници и да предоставя информация
Решаващ ли е броят на консултациите на оспорваните страници, извършени в посочената държава
3) Ако за потвърждаване на компетентността не е необходима никаква специална връзка с държавата на седалището на съда или ако за тази компетентност е достатъчно оспорваната информация обективно да показва връзка с държавата на седалището на съда в смисъл, че според обстоятелствата на конкретния случай, особено въз основа на съдържанието на оспорваните интернет страници, може или е могло в държавата на седалището на съда да възникне конфликт на противоположни интереси, и ако презумпцията за посочената връзка не е обусловена от минимален брой консултации на оспорваните интернет страници, извършени в държавата на седалището на съда, трябва ли член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. относно някои правни аспекти на услугите на информационното общество, по-специално електронната търговия, на вътрешния пазар (наричана по-нататък „Директива за електронната търговия“) да се тълкува в смисъл, че на тези разпоредби трябва да се придаде характер на колизионни норми, които имат предимство и пред националните колизионни норми в областта на гражданското право, които предвиждат изключително прилагане на правото, действащо в държавата на произход, или посочените разпоредби представляват коректив на приложимото материално право, с който се изменя съдържанието на приложимото право, определено от националните колизионни норми, и се ограничават изискванията на правото на държавата на произход
В случай че член 3, параграфи 1 и 2 от Директивата за електронната търговия има характер на колизионна норма, предвиждат ли тези разпоредби само изключително прилагане на материалното право, действащо в държавата на произход, или предвиждат и прилагане на действащите в нея колизионни норми с последица, че обратна препратка на правото на държавата на произход към правото на държавата на седалището на съда остава възможна
"Трябва ли член 2 и член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността и признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкуват в смисъл, че предоставят на съда на държава членка компетентност да разгледа иск, предявен по повод нарушение на лични права, което може да е настъпило в резултат на публикуване на информация или снимки на интернет страница, управлявана в друга държава членка от дружество със седалище в тази втора държава членка или също в друга държава членка, във всеки случай различна от първата държава членка: – или само при условие, че тази интернет страница може да бъде разглеждана от тази първа държава, – или само ако съществува достатъчна, съществена или основна връзка между вредоносното събитие и територията на първата държава членка, като в този втори случай тази връзка може да произтича от: – обхвата на достъпа до спорната страница от тази първа държава членка, в абсолютна стойност или пропорционално на всички достъпи до посочената страница, – местожителството или дори гражданството на лицето, което се оплаква от нарушение на своите лични права, или по-общо на засегнатите лица, – езика, на който се разпространява спорната информация, или всяко друго обстоятелство, което може да докаже волята на оператора на интернет страницата да се обърне специално към обществеността на тази първа държава, – мястото, където са настъпили посочените факти, или мястото, където са били изготвени фотографските снимки, които евентуално са били публикувани в интернет, – други критерии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-509/09: eDate Advertising и др., Заключение от 29 март 2011 г.
1) В случаите, в които съдържанието на определен уебсайт (може да) води до нарушение на правата на личността, трябва ли изразът „мястото, където […] може да настъпи вредоносното събитие“, използван в член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (наричан по-нататък „Регламент № 44/2001“), да се тълкува в смисъл, че засегнатото лице може да предяви иск за преустановяване и забрана на нарушаващите правата му действия на управителя на уебсайта пред съдилищата на всяка държава членка, в която може да се отвори този сайт, независимо в коя държава членка е установен управителят на уебсайта, или за да са компетентни и съдилищата на държавите членки, в които управителят на уебсайта не е установен, трябва да е налице не само техническа възможност за отваряне на сайта в тези държави, но и особена връзка на спорното съдържание или на самия уебсайт с държавата на съда (връзка със съответната държава)
2) Ако се изисква особена връзка със съответната държава: По какви критерии трябва да се определя тази връзка
Има ли значение дали управителят на спорния уебсайт целенасочено го е предназначил (и) за потребителите на интернет в държавата на съда, или е достатъчно информацията, която може да се разгледа на този сайт, да има обективна връзка с държавата на съда, в смисъл че с оглед на конкретните обстоятелства по случая, и в частност с оглед на съдържанието на спорния уебсайт, в държавата на съда фактически може да е настъпило или да настъпи противоречие между противоположните интереси — интереса на ищеца от зачитане на личните му права и интереса на управителя да определя съдържанието на своя уебсайт и да предоставя информация
За установяването на особената връзка със съответната държава релевантен ли е броят на посещенията на спорния уебсайт от територията на държавата на съда
3) Ако установяването на компетентността не предполага особена връзка с държавата на съда или ако за целта е достатъчно спорната информация да има обективна връзка с държавата на съда, в смисъл че с оглед на конкретните обстоятелства по случая, и в частност с оглед на съдържанието на спорния уебсайт, в държавата на съда фактически може да е настъпило или да настъпи противоречие между противоположните интереси, и ако в този случай установяването на особената връзка не предполага да е налице определен минимален брой посещения на спорния уебсайт от територията на държавата на съда: Трябва ли член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (наричана по-нататък „Директивата за електронната търговия“), да се тълкува в смисъл, че: тези разпоредби следва да се разглеждат като стълкновителни норми, в смисъл че и в областта на гражданското право изключват прилагането на националните стълкновителни норми и предвиждат да се прилага единствено действащото право в страната на произход, или тези разпоредби трябва да се разглеждат като материалноправен коректив, който изменя съдържанието на правните изводи по съществото на спора спрямо това, което следва от приложимото съгласно националните стълкновителни норми право, и ги ограничава съгласно изискванията на страната на произход
В случай че разпоредбите на член 3, параграфи 1 и 2 от Директивата за електронната търговия са стълкновителни норми: Изискват ли посочените разпоредби да се прилага само действащото в страната на произход материално право, или изискват да се прилагат и действащите в нея стълкновителни норми, поради което да е възможно правото на страната на произход всъщност да препраща към правото на държавата на съда
Трябва ли член 2 и член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкуват като предоставящи компетентност на юрисдикция на държава членка да разгледа иск за нарушение на права на личността, което би могло да се извърши посредством публикуване в интернет на информация и/или снимки, достъпни на уебсайт, издаван в друга държава членка от дружество със седалище във втората държава (или пък в друга държава членка, във всички случаи различна от първата): – единствено при условие че този уебсайт може да се разглежда от потребители, намиращи се в тази първа държава, или – единствено когато между вредоносното събитие и територията на тази първа държава съществува достатъчна, същностна или съществена връзка и в този втори случай, ако тази връзка може да произтича от: – броя посещения на спорната страница в първата държава членка като абсолютна стойност или като съотношение спрямо всички посещения на тази страница, – мястото на пребиваване или гражданството на лицето, което твърди, че са нарушени неговите лични права, или по-общо — на засегнатите лица, – езика, на който се разпространява спорната информация, или всяко друго обстоятелство, което би могло да докаже намерението на издателя на уебсайта да се обърне специално към аудиторията в първата държава, – мястото, където са настъпили посочените факти и/или където са направени снимките, които евентуално са публикувани в интернет, – други критерии[?]
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-396/09: Interedil, Заключение от 10 март 2011 г.
1. В съответствие с общностното или с националното право трябва да се тълкува понятието „център на основните интереси на длъжника“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 и при утвърдителен отговор в полза на първата хипотеза, в какво се състои посоченото понятие и кои са определящите фактори или обстоятелства, за да се установи „центърът на основните интереси“?
2. Може ли предвидената в член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 презумпция, според която „за дружествата седалището според устройствения акт се презумира за център на основните интереси до доказване на противното“, да се обори с констатирането на ефективна търговска дейност в държава, различна от тази, в която се намира седалището на дружеството според устройствения му акт, или, за да може да се обори посочената презумпция, е необходимо да се констатира, че дружеството не е осъществявало никаква търговска дейност в държавата, в която се намира неговото седалище според устройствения акт?
3. Наличието в държава членка, различна от тази, в която се намира седалището на дружеството според устройствения му акт, на недвижими имоти, собственост на дружеството, на договор за наем на два хотелски комплекса, сключен от дружеството длъжник с друго дружество, и на договор, сключен от дружеството с банкова институция, достатъчно обстоятелство ли е, за да се счете за оборена предвидената в член 3 от Регламент № 1346/2000 презумпция в полза на „седалището според устройствения акт“ на дружеството, както и за да се приеме, че дружеството притежава „предприятие“ в тази държава по смисъла на член 3, параграф 2 от Регламент № 1346/2000?
4. Ако произнасянето по компетентността с определение № 10606/2005 на Corte di Cassazione се основава на тълкуване на член 3 от Регламент № 1346/2000, различно от тълкуването на Съда, пречка ли е член 382 от италианския Граждански процесуален кодекс — съгласно който Corte di Cassazione се произнася по компетентността с окончателно и обвързващо решение — за прилагането на посочената общностна разпоредба, както е тълкувана от Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-87/10: Electrosteel Europe, Заключение от 3 март 2011 г.
Член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001, и по-общо общностното право, съгласно което мястото на изпълнение на задължението в случай на продажба на стоки е мястото, където съгласно договора стоките са доставени или е трябвало да бъдат доставени, трябва ли да се тълкува в смисъл, че релевантното за определяне на компетентния съд място на доставка е крайното местоназначение на стоките, предмет на договора, или в смисъл, че релевантно е мястото, където продавачът се освобождава от задължението за доставка в съответствие с приложимите в конкретния случай материалноправни норми, или посочената разпоредба следва да се тълкува по друг начин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-283/09: Weryński, Съдебно решение от 17 февруари 2011 г.
Съгласно Регламент (ЕО) № 1206/2001 има ли право замоленият съд да поиска от молещия съд авансово сума във връзка с обезщетение за разноски на свидетел или да възстанови изплатеното на разпитания свидетел обезщетение, или замоленият съд трябва да заплати обезщетението със собствени финансови средства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.