Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Дело C-133/11: Folien Fischer и Fofitec, Заключение от 19 април 2012 г.
Следва ли член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че съдебната компетентност по дела за непозволено увреждане се прилага и за отрицателен установителен иск [„negative Feststellungsklage“], в който причинителят на възможно увреждащо събитие твърди, че от определени обстоятелства (в конкретния случай — нарушение на разпоредбите на конкурентното право) за евентуално увреденото лице не възникват никакви права, произтичащи от непозволеното увреждане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-616/10: Solvay, Заключение от 29 март 2012 г.
1) По член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001: В случай че две или повече установени в различни държави членки дружества са подведени поотделно под отговорност в рамките на висящо производство пред съд на една от тези държави членки за установяване на нарушение на правата от една и съща национална част от даден европейски патент, действащ по идентичен начин и в трета държава членка, като това нарушение се изразява в извършване на забранени действия по отношение на един и същ продукт, възможно ли е да съществуват „противоречащи си съдебни решения“, постановени в отделни производства по смисъла на член 6, точка 1 от [посочения] регламент?
2) По член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001:
a) Следва ли член 22, точка 4 [от този] регламент да се приложи в производство за налагане на временна мярка въз основа на чуждестранен патент (като например „временна“ забрана с трансграничен ефект на дейността, с която се нарушават патентните права), при положение че ответникът в това производство повдигне в своя защита възражение за недействителност на патента, на който се позовава молителят, като се има предвид, че сезираният съд в този случай не се произнася с решение по съществото на спора относно действителността на същия патент, а единствено преценява какво решение би постановил в тази връзка компетентният по член 22, точка 4 [от посочения] регламент съд, като се отчита и обстоятелството, че искането за налагане като временна мярка на забрана на дейността, с която се нарушават патентните права, ще бъде отхвърлено, ако сезираният съд установи, че е налице разумна и непренебрежима вероятност компетентният съд да обяви недействителността на този патент?
б) За да може да се приложи член 22, точка 4 от Регламент [№ 44/2001] в посоченото в предходния въпрос производство, следва ли да се поставят определени процесуални изисквания към възражението за недействителност в смисъл, че член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001 следва да се прилага единствено тогава, когато или е предявен иск за обявяване на недействителност на съответния патент пред съда, компетентен на основание на член 22, точка 4 [от този] регламент, или когато такъв иск ще бъде подаден в рамките на определен от компетентния съд срок, ако при всички положения за това производство е призован или ще бъде призован притежателят на патента, или при тези обстоятелства e достатъчно само да се повдигне възражение за недействителност на съответния патент и при утвърдителен отговор на първата част от въпроса, в зависимост от конкретния случай, да се поставят изисквания към съдържанието на направеното възражение в смисъл, че последното трябва да е достатъчно обосновано и/или че повдигането на това възражение не трябва да се разглежда като злоупотреба с процесуални права?
в) При утвърдителен отговор на [първия] въпрос [от тази точка], сезираният национален съд запазва ли своята компетентност да разгледа иска за установяване на нарушение на патентни права и след повдигане на възражение за недействителност в рамките на производство като посоченото в същия въпрос, като в резултат на това (и ако ищецът направи искане в този смисъл) производството по иска за установяване на нарушение на патентни права следва да бъде спряно, докато компетентният на основание член 22, точка 4 от Регламент [№ 44/2001] съд се произнесе относно действителността на националната част от европейския патент, на който се позовава молителят, или искът следва да се отхвърли, тъй като е недопустимо съдът в производството по временните мерки да се произнесе по възражение от значение за окончателното разрешаване на главния спор, или при посочените обстоятелства, в резултат от направеното възражение за недействителност, сезираният съд губи компетентността си да разгледа иска за установяване на нарушение на патентни права?
г) При утвърдителен отговор на [първия] въпрос [от тази точка] може ли сезираният национален съд да основе компетентността си на член 31 от Регламент [№ 44/2001], за да се произнесе по искане за налагане на временна мярка относно [закрилата на правата, произтичащи от] чуждестранен патент (като например налагане на забрана с трансграничен ефект на дейността, с която се нарушават патентните права), ако срещу това искане е повдигнато възражение за недействителност на патента, на който се позовава молителят, или (в случай че се приеме, че приложението на член 22, точка 4 от [посочения] регламент не засяга компетентността на Rechtbank да се произнесе по иска за установяване на нарушение на патентните права) [да основе на член 31 от Регламент № 44/2001] компетентността си да се произнесе по възражението за недействителност на чуждестранния патент, на който се позовава молителят?
д) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос [от тази точка] какви факти или обстоятелства е необходимо да са налице, за да се приеме, че съществува посочената в точка 40 от Решение по дело Van Uden, [посочено по-горе], действителна връзка между съществото на поисканите мерки и териториалната компетентност на съда на договарящата държава, от който са поискани мерките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-92/12: Health Service Executive, Становище на генералния адвокат
Включва ли се съдебно решение за настаняване на дете под институционална грижа с режим на задържане с оглед неговата защита в материалния обхват на Регламент (ЕО) № 2201/2003?
Какви са изискванията относно съгласието на приемащата държава членка по член 56 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 и кой орган е компетентен да го даде?
Необходимо ли е предварително получаване на декларация за изпълняемост по член 28 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 за изпълнение на решение за настаняване на дете в институция от затворен тип в друга държава членка, включително при неотложност и при всяко подновяване на решението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-292/10: G, Съдебно решение от 15 март 2012 г.
Следва ли член 4, параграф 1 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на член 5, точка 3 от същия регламент по отношение на иск за отговорност поради управлението на уебсайт срещу ответник, който вероятно е гражданин на Съюза, но чието местонахождение е неизвестно?
Следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска произнасянето на съдебно решение в неприсъствено производство срещу ответник, на когото документът за образуване на производството е бил връчен чрез публикуване съгласно националното право поради невъзможността да се определи местонахождението му?
Следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска удостоверяване като европейско изпълнително основание по смисъла на Регламент № 805/2004 на съдебно решение, произнесено в неприсъствено производство срещу ответник, чийто адрес е неизвестен?
Следва ли член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че се прилага в хипотеза, при която не е известно мястото на установяване на доставчика на услугите на информационното общество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-523/10: Wintersteiger, Заключение от 16 февруари 2012 г.
1. Когато се твърди, че установено в друга държава членка лице е извършило нарушение на правата върху марка, регистрирана в държавата на сезирания съд, тъй като това лице използва идентична на тази марка ключова дума (AdWord) в интернет търсачка, която предлага съответните услуги чрез различни национални домейни от първо ниво, следва ли изразът „място[…], където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“ по член 5, параграф 3 от Регламент (EО) № 44/2001 (наричан по-нататък „регламентът „Брюксел I“) да се тълкува в смисъл, че 1.1. компетентността се учредява единствено когато ключовата дума се използва в онзи уебсайт на интернет търсачката, чийто домейн от първо ниво е на държавата на сезирания съд; 1.2. компетентността се учредява единствено когато уебсайтът на интернет търсачката, в който се използва конкретната ключова дума, е достъпен от държавата на сезирания съд; 1.3. учредяването на компетентност зависи, освен от наличието на достъп до съответния уебсайт, и от други условия
2. При утвърдителен отговор на въпрос 1.3: Какви са критериите, въз основа на които следва да се определи дали се учредява компетентност по член 5, параграф 3 от регламента „Брюксел I“ в случай на използване на национална марка на държавата на сезирания съд като ключова дума (AdWord) в уебсайт на интернет търсачка, чийто национален домейн от първо ниво е различен от този на държавата на сезирания съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-514/10: Wolf Naturprodukte, Заключение от 2 февруари 2012 г.
Трябва ли член 66, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкува в смисъл, че за да се прилага този регламент, е необходимо към момента на постановяване на съдебното решение той да е влязъл в сила както в държавата, чийто съд е постановил съдебното решение, така и в държавата, в която една от страните иска признаването и изпълнението на това съдебно решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-327/10: Hypoteční banka, Определение от 16 януари 2012 г.
Допустимо ли е поправянето на грешки във версията на съдебното решение на определен език по инициатива на съда без искане от страните?
Какви формални изисквания следва да бъдат спазени при поправянето на такива грешки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-191/10: Rastelli Davide e C., Съдебно решение от 15 декември 2011 г.
Когато юрисдикция на държава членка образува главно производство по несъстоятелност за длъжник, приемайки, че центърът на основните му интереси е разположен на територията на тази държава, допуска ли Регламентът тази юрисдикция да приложи норма от националното право, която ѝ предоставя компетентност да привлече в производството дружество, чието седалище според устройствения акт е в друга държава членка, само въз основа на констатирано смесване на имуществата на длъжника и на това дружество?
Ако искането за привличане трябва да се счита за образуване на ново производство по несъстоятелност, чието разглеждане от първоначално сезирания съд на държава членка е обусловено от доказване, че центърът на основните интереси на дружеството, за което се отнася искането за привличане, е в същата държава, може ли доказването да следва само от констатираното смесване на имуществата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-552/11: Thöne, Определение от 8 декември 2011 г.
При какви условия следва да бъде заличено дело от регистъра на Съда на ЕС при оттегляне на преюдициално запитване поради оттегляне на иска в главното производство?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе по въпроса за разноските при прекратяване на преюдициално производство поради оттегляне на иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-145/10: Painer, Съдебно решение от 1 декември 2011 г.
Следва ли член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, според който фактът, че исковете, предявени срещу множество ответници за по същество идентични нарушения на авторското право, почиват на различни в отделните страни правни основания, но са с идентично по същество съдържание — какъвто е случаят във всички европейски държави, що се отнася до иска за преустановяване на неправомерното поведение, независимо дали то е извършено виновно, иска за подходящо заплащане при нарушение на авторското право и иска за обезщетение за вреди, причинени от неправомерно използване на произведението, — не е пречка за прилагането на посочения член и следователно пред съвместното разглеждане и решаване на тези искове?
С оглед на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 следва ли член 5, параграф 3, буква г) от същата директива да се тълкува в смисъл, че се допуска прилагането му, когато статия в пресата, в която се цитира дадено произведение или друг закрилян обект, не е закриляно от авторско право литературно произведение?
С оглед на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 следва ли член 5, параграф 3, буква г) от същата директива да се тълкува в смисъл, че се допуска прилагането му, когато не е посочено името на автора или на изпълнителя на цитираното произведение или другия закрилян обект?
С оглед на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 следва ли член 5, параграф 3, буква д) от същата директива да се тълкува в смисъл, че в рамките на обществената сигурност прилагането на посочения член в интерес на наказателно правосъдие изисква конкретно, актуално и изрично искане от страна на органите по сигурността за публикуване на фотографията, т.е. фотографията да бъде публикувана за целите на дадено разследване по инициатива на органите, и че в противен случай е извършено нарушение на авторското право?
При отрицателен отговор на въпрос[а] [в буква а)] по-горе: могат ли медиите да се позоват на член 5, параграф 3, буква д) от Директива 2001/29 и когато без наличието на обявление за издирване от страна на органите сами са решили да публикуват снимките „в интерес на обществената сигурност“?
При положителен отговор на въпрос[а] [в буква б)] по-горе: достатъчно ли е в такъв случай твърдението a posteriori на медиите, че фотографиите са публикувани за целите на дадено разследване, или винаги е необходимо да е отправено конкретно искане към читателите за съдействие за разкриване на престъпление, което трябва да е пряко свързано с публикуването на фотографията?
Следва ли член 1, параграф 1 във връзка с член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 и член 12 от Бернската конвенция, по-специално с оглед на член 1 от Допълнителния протокол от 20 март 1952 г. към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, и член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че фотографските произведения и/или фотографиите, и в частност портретните снимки, са „по-слабо“ закриляни или че въобще не са закриляни от авторско право, тъй като предвид „реалистичното заснемане“ разкриват много ограничени възможности за художествено творчество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.