Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Дело C-190/11: Mühlleitner, Съдебно решение от 6 септември 2012 г.
Необходимо ли е, за да се прилага член 15, параграф 1, буква в) от Регламент „Брюксел І“, договорът между потребителя и търговеца да е сключен от разстояние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-154/11: Mahamdia, Съдебно решение от 19 юли 2012 г.
Представлява ли „клон, агенция или друго представителство“ по смисъла на член 18, параграф 2 от Регламент № 44/2001 намиращото се в държава членка посолство на държава, която не попада в приложното поле на този регламент?
При положителен отговор на първия въпрос, може ли със сключено преди възникването на спора споразумение за предоставяне на компетентност да се обоснове компетентността на съд, който не попада в приложното поле на Регламент № 44/2001, когато със същото се изключва компетентността, основана на членове 18 и 19 от Регламент № 44/2001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-616/10: Solvay, Съдебно решение от 12 юли 2012 г.
Следва ли член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че в случай, при който от две или повече установени в различни държави членки дружества се търси поотделно отговорност в рамките на висящо производство пред съд на една от тези държави членки за нарушение на една и съща национална част на даден европейски патент, който е в сила в друга държава членка — поради това че тези дружества са извършвали действия по отношение на един и същ продукт, за който са налице запазени права, — може да се стигне до противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства по смисъла на тази разпоредба?
Следва ли член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство той допуска прилагането на член 31 от този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-527/10: ERSTE Bank Hungary, Съдебно решение от 5 юли 2012 г.
Следва ли член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че е приложим към гражданско съдебно производство за установяване на съществуването на вещно право (в случая обезпечение), ако страната, в която се е намирало имуществото, което е служело като обезпечение, т.е. ценните книжа, а след това и паричната сума, която ги е заместила, все още не е била държава — членка на Европейския съюз, към момента на образуване на производството по несъстоятелност в друга държава членка, но е била такава към момента на предявяване на иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/11: Szyrocka, Заключение от 28 юни 2012 г.
1) Следва ли член 7 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане да се тълкува в смисъл, че: a) урежда изчерпателно всички изисквания, на които трябва да отговаря молбата за издаване на европейска заповед за плащане; или в смисъл, че б) с тази разпоредба се определят само минималните изисквания, на които трябва да отговаря тази молба, като по отношение на неуредените въпроси следва да се прилагат нормите на националното право
2) При утвърдителен отговор на въпроса по точка 1, буква б), в случай че молбата не отговаря на предвидените в правото на съответната държава членка формални изисквания (например не е приложен препис от молбата за насрещната страна или не е посочена цената на иска), следва ли от ищеца да се изисква да допълни подадената молба на основание член 26 от Регламент № 1896/2006, или допълването на молбата следва да се изисква на основание член 9 от същия регламент
3) Следва ли член 4 от Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че изброените в тази разпоредба характеристики на паричното вземане, т.е. то да бъде „с определен размер“ и да е изискуемо при подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане, се отнасят само до главницата, или посочената разпоредба следва да се разбира и в смисъл, че тези характеристики се отнасят и до вземането за лихви за забава
4) Следва ли „правилното тълкуване на член 7, параграф 2, буква в) от Регламент № 1896/2006 да се разбира в смисъл, че ако в правото на държавата членка по произход не се предвижда автоматично начисляване на лихвите, в рамките на производството по издаване на европейска заповед за плащане, освен главницата, могат да се претендират и: а) всички лихви, включително т.нар. „отворени“ лихви (изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до деня на плащането, определен без посочване на конкретна дата, например „от 20 март 2011 г. до датата на плащането“); б) само лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост, до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане или до датата на издаване на заповедта за плащане; в) само лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост, до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане
5) При утвърдителен отговор на въпроса по точка 4, буква а), предвид изискванията на Регламент № 1896/2006, по какъв начин съдът следва да формулира диспозитива от решението си относно лихвите при попълване на формуляра за европейска заповед за плащане
6) При утвърдителен отговор на въпроса по точка 4, буква б), от кого следва да се определи размерът на дължимите лихви — от ищеца или служебно от съответния съд
7) При утвърдителен отговор на въпроса по точка 4, буква в), задължен ли е ищецът да посочи в молбата изчисления от него размер на дължимите лихви
8) В случай че до подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане ищецът не изчисли размера на претендираните лихви, следва ли националният съд да изчисли служебно размера на тези лихви, или следва да изиска от ищеца да допълни молбата с липсващите данни в съответствие с член 9 от Регламент № 1896/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-514/10: Wolf Naturprodukte, Съдебно решение от 21 юни 2012 г.
Трябва ли член 66, параграф 2 от Регламент [№ 44/2001] […] да се тълкува в смисъл, че за да се прилага [този регламент], е необходимо към момента на постановяване на съдебното решение [посоченият] регламент да е влязъл в сила както в държавата, чийто съд е постановил съдебното решение, така и в държавата, в която една от страните иска признаването и изпълнението на това съдебно решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-156/12: GREP, Определение от 13 юни 2012 г.
Прилага ли се член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз в производството по обжалване на декларация за изпълняемост по Регламент № 44/2001?
Допустимо ли е национално законодателство, което изключва възможността за предоставяне на правна помощ на юридически лица в производството по обжалване на декларация за изпълняемост?
Какви критерии следва да прилага националният съд при преценка на правото на юридически лица на освобождаване от разноски или на правна помощ в такова производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-156/12: GREP, Определение от 13 юни 2012 г.
Приложимо ли е правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз при жалба срещу декларация за изпълняемост по Регламент № 44/2001?
Допустимо ли е ограничение в националното право, изключващо предоставянето на правна помощ на юридическите лица, съобразно принципа на ефективна съдебна защита и принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-154/11: Mahamdia, Заключение от 24 май 2012 г.
1) Представлява ли клон, агенция или друго представителство по смисъла на член 18, параграф 2 от Регламент [№ 44/2001] намиращото се в държава членка посолство на държава, която не попада в приложното поле на Регламент № 44/2001?
2) При положителен отговор на първия въпрос, може ли със сключено преди възникването на спора споразумение за предоставяне на компетентност да се обоснове компетентността на съд, който не попада в приложното поле на Регламент № 44/2001, когато със същото се изключва компетентността, основана на членове 18 и 19 от Регламент № 44/2001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-170/11: Lippens и др., Заключение от 24 май 2012 г.
Следва ли Регламент [№ 1206/2001], и по-специално член 1, параграф 1 от него, да се тълкува в смисъл, че когато определен съд реши да разпита свидетел с местожителство в друга държава членка, този съд е длъжен при всички обстоятелства да приложи относно този вид доказателство някой от предвидените в Регламента способи, или този съд има право да приложи и уреден в собственото му национално процесуално право способ, като например призове съответния свидетел да се яви пред този съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.