Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Дело C-190/11: Mühlleitner, Заключение от 24 май 2012 г.
За да се прилага член 15, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 44/2001 (Регламент „Брюксел I“), необходимо ли е договорът между потребителя и търговеца да е сключен от разстояние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-116/11: Bank Handlowy и Adamiak, Заключение от 24 май 2012 г.
1) Трябва ли член 4, параграф 1 и параграф 2, буква й) от Регламент (ЕО) № 1346/2000 да се разбира в смисъл, че използваното в тази разпоредба понятие „прекратяване/приключване на производството по несъстоятелност“ следва да се тълкува самостоятелно, независимо от действащите уредби в правните системи на отделните държави членки, или въпросът в кой момент приключва производството по несъстоятелност се урежда от правото на държавата, в която е открито това производство?
2) Трябва ли член 27 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че националният съд, който разглежда молба за образуване на вторично производство, в никакъв случай не може да преценява платежоспособността на длъжника, срещу когото в друга държава членка е образувано главно производство по несъстоятелност, или трябва да се тълкува в смисъл, че в определени случаи националният съд може да прецени дали длъжникът наистина е неплатежоспособен, преди всичко когато главното производство е предпазно и в хода му съответният съд е установил, че длъжникът не е неплатежоспособен (като френското производство за сключване на предпазен конкордат)?
3) Допуска ли член 27 от Регламент № 1346/2000 да се образува вторично производство по несъстоятелност като определеното в член 3, параграф 3, второ изречение от посочения регламент в държавата членка, на територията на която се намира цялото имущество на съответното лице, при положение че подлежащото на автоматично признаване главно производство е с предпазен характер (френското производство за сключване на предпазен конкордат), в рамките на това производство е утвърден разплащателен план, длъжникът изпълнява този план, а съдът е постановил забрана за отчуждаване на имуществото на длъжника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-494/10: Bähr, Определение от 7 май 2012 г.
Възникват ли основания за заличаване на дело от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициално запитване от национален съд вследствие на настъпили обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-185/12: Ciampaglia, Определение от 3 май 2012 г.
Компетентен ли е съдът, разглеждащ иск за развод, да се произнесе и по въпроси, свързани с родителската отговорност съгласно членове 8 и 12 от Регламент (ЕО) № 2201/2003?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-185/12: Ciampaglia, Определение от 3 май 2012 г.
Недостатъчната конкретизация на въпросите и липсата на релевантни фактически и правни обстоятелства в преюдициално запитване води ли до неговата недопустимост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-619/10: Trade Agency, Заключение от 26 април 2012 г.
1. В случай че решение на чужд съд се придружава от предвидения в член 54 от Регламент № 44/2001 сертификат, но въпреки това ответникът възразява, че не е уведомен за иска, предявен в държавата членка по произход, компетентен ли е съдът на сезираната държава членка при преценката за наличие на основание да откаже признаване, предвидено в член 34, точка 2 от Регламент № 44/2001, сам да разгледа съответствието между съдържащата се в сертификата информация и доказателствата
Съответства ли толкова широка компетентност на съда на сезираната държава членка на принципа на взаимно доверие между правосъдните органи, закрепен в съображения 16 и 17 от Регламент № 44/2001?
2. Съответства ли на член 47 от Хартата и не нарушава ли правото на ответника на справедлив съдебен процес, установено от тази разпоредба, неприсъствено съдебно решение, с което се решава по същество спор, без да се разгледат нито предметът на иска, нито неговите основания и без да се изложат каквито и да е доводи относно основателността на иска по същество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-92/12: Health Service Executive, Съдебно решение от 26 април 2012 г.
Попада ли в материалния обхват на Регламент (ЕО) № 2201/2003 решение на съд на държава членка, което предвижда настаняване на дете в специализирана институция от затворен тип в друга държава членка, когато това настаняване предполага лишаване от свобода с цел закрила?
Какви са изискванията по член 56 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно характера на съгласието и компетентния орган за даване на съгласие за трансгранично настаняване на дете?
Необходимо ли е решение за настаняване на дете в специализирана институция от затворен тип, постановено от съд на една държава членка, да бъде признато и/или обявено за изпълняемо в другата държава членка, преди да бъде изпълнено там?
При подновяване на срока на действие на решение за настаняване на дете в специализирана институция от затворен тип в друга държава членка, необходимо ли е всяко подновяване да бъде придружено от ново съгласие по член 56 и нова декларация за изпълняемост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-490/11: IBIS, Определение от 19 април 2012 г.
Последиците от оттеглянето на преюдициално запитване от националния съд и заличаването на делото от регистъра на Съда на Европейския съюз.
Разпределението на разноските при прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-133/11: Folien Fischer и Fofitec, Заключение от 19 април 2012 г.
Следва ли член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че съдебната компетентност по дела за непозволено увреждане се прилага и за отрицателен установителен иск [„negative Feststellungsklage“], в който причинителят на възможно увреждащо събитие твърди, че от определени обстоятелства (в конкретния случай — нарушение на разпоредбите на конкурентното право) за евентуално увреденото лице не възникват никакви права, произтичащи от непозволеното увреждане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-213/10: F-Tex, Съдебно решение от 19 април 2012 г.
1) Предвид Решение на Съда [от 22 февруари 1979 г.] по дело Gourdain [133/78, Recueil, стp. 733] и Решение на Съда [от 12 февруари 2009 г. по дело Seagon, C-339/07, Сборник, стp. I-767] следва ли член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 и член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 44/2001 да се тълкуват в смисъл, че:
a) сезираната с производство по несъстоятелност юрисдикция има изключителна компетентност да се произнася по Павловия иск, който произтича пряко от производството по несъстоятелност или е тясно свързан с него и тази компетентност може да бъде дерогирана единствено на основание на разпоредбите на Регламент № 1346/2000;
б) Павлов иск, предявен от единствения кредитор на предприятие, по отношение на което е инициирано производство по несъстоятелност в държава членка, който
— е предявен в друга държава членка,
— основава се на право срещу третото лице ответник, което право е било прехвърлено на ищеца от синдика с възмезден договор, като поради това обемът на правата на синдика в първата държава членка е ограничен, и
— не представлява никаква опасност за другите евентуални кредитори,
попада ли в обхвата на понятието за граждански и търговски дела по член 1, параграф 1 от Регламент № 44/2001?
2) Следва ли правото на ищеца на съдебна защита, което Съдът признава като общ принцип на правото на Съюза и което е гарантирано от член 47 от Хартата на основните права на [Европейския] съюз, да се разбира и тълкува по такъв начин, че:
a) националните юрисдикции, които са компетентни да се произнасят по Павлов иск (в зависимост от неговата връзка с производството по несъстоятелност) съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 или съгласно член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001, не могат да се откажат да разгледат делото;
б) когато юрисдикцията на държава членка обяви за недопустим Павловия иск поради липса на компетентност, юрисдикцията на другата държава членка може служебно да обяви, че е компетентна, за да се гарантира правото на ищеца на съдебна защита, независимо от факта че съгласно правилата за международна компетентност от правото на Съюза тя не може да взема решение в този смисъл?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.