Политика във връзка с убежището
Политика във връзка с убежището
Дело C-269/18: C и др., Определение от 5 юли 2018 г.
Противоречи ли на правото на Съюза задържането с цел извеждане на гражданин на трета страна, чиято молба за международна закрила е отхвърлена като очевидно неоснователна, когато на основание член 46, параграфи 6 и 8 от Директива 2013/32 на това лице е разрешено да остане на територията до приключване на процедурата по обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-213/17: X, Съдебно решение от 5 юли 2018 г.
Следва ли член 23, параграф 3 от [Регламента „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че Италианската република вече е компетентна да разгледа подадената там на 23 октомври 2014 г. молба на жалбоподателя за международна закрила, въпреки че Кралство Нидерландия е била първата компетентна държава членка поради подадените там предходни молби за международна закрила […], последната от които към онзи момент е била в процес на разглеждане в Нидерландия, тъй като Raad van State (Държавният съвет) все още не се е бил произнесъл по жалбата на жалбоподателя срещу решението на настоящия съд от 7 юли 2014 г. […]?
Следва ли от член 18, параграф 2 от [Регламента „Дъблин III“], че веднага след подаването на искането за обратно приемане на 5 март 2015 г. нидерландските власти е трябвало да спрат разглеждането на молбата за международна закрила, която към момента на подаването на това искане все още е била в процес на разглеждане в Нидерландия, и след изтичането на предвидения в член 24 срок е трябвало да прекратят разглеждането ѝ, като или оттеглят, или изменят издаденото преди това решение от 11 юни 2014 г. за отхвърляне на молбата за убежище от 4 юни 2014 г.?
Като не са съобщили на италианските власти, че в Нидерландия все още има висящо дело пред Raad van State (Държавният съвет) по жалба във връзка с втората процедура по предоставяне на убежище, нарушили ли са нидерландските власти задължението си по член 24, параграф 5 от [Регламента „Дъблин III“] да предоставят на италианските власти информацията, която би им позволила да проверят дали тяхната държава е компетентна въз основа на критериите, установени в този регламент?
Ако компетентността не е продължила да принадлежи на Кралство Нидерландия, следва ли да се приеме, че поради предаването на жалбоподателя от Италианската република на Кралство Нидерландия за целите на образуваното срещу него наказателно производство нидерландските власти е трябвало да разгледат подадената от жалбоподателя в Италия молба за международна закрила на основание член 17, параграф 1 от [Регламента „Дъблин III“] и като изключение от член 3, параграф 1 от същия регламент и съответно че, разумно погледнато, те не са имали право да използват възможността по член 24, параграф 1 от [Регламента „Дъблин III“] да поискат от италианските власти да приемат обратно жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-652/16: Ahmedbekova, Заключение от 28 юни 2018 г.
1) Следва ли от чл. 78, параграф 1 и параграф 2, букви а), г) и е) от [ДФЕС], съображение 12 и чл. 1 от Директива [2013/32], че предвиденото по член 33, параграф 2, буква д) от същата директива основание за недопустимост на молби за международна закрила, съставлява норма с директен ефект, която не може да бъде оставена неприложена от държавите членки, в това число чрез прилагане на по-благоприятни разпоредби по националното право, предвиждащи разглеждане на първата молба за международна закрила, от гледна точка на това дали кандидатът отговаря първо на условията за статут на бежанец и след това на условията за субсидиарна закрила, както изисква чл. 10, параграф 2 от същата директива?
4) Следва ли, че чл. 4, параграф 4 от Директива [2011/95], тълкуван във връзка със съображение 36 от същата директива, изисква преценката за основателни опасения от преследване или реален риск от тежко посегателство, да е основана само на факти и обстоятелства, относими към молителя?
5) Допуска ли чл. 4 от Директива [2011/95], тълкуван във връзка със съображение 36 от същата директива и чл. 31, параграф 1 от Директива [2013/32], национална съдебна практика в държава членка, която:
а) задължава компетентния орган да разгледа в общо производство молбите за международна закрила на членовете на едно семейство, когато тези молби се основават на общи факти и по-конкретно на твърдения, че само единият от членовете на семейството има качеството на бежанец;
б) задължава компетентния орган да спре производството по молбите за международна закрила на членовете на едно семейство, които в лично качество не отговарят на условията за такава закрила, до приключването на производството по молбата на члена на семейството, която е подадена на основание, че лицето има качеството на бежанец по смисъла на чл. 1, буква А от Женевската конвенция;
в това число, допустима ли е посочената съдебна практика по съображения, свързани с висшия интерес на детето, запазване на целостта на семейството и зачитането на правото на личен и семеен живот, с правото на оставане в държава членка до разглеждането на молбата, по аргумент от чл. 7, чл. 18 и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съображения 12 и 60 и чл. 9 от Директива 2013/32, съображения 16, 18 и 36, чл. 23 от Директива 2011/95, съображения 9, 11 и 35, чл. 6 и чл. 12 от Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила?
6) Следва ли от съображения 16, 18 и 36 и член 3 от Директива [2011/95], тълкувани във връзка със съображение 24 и чл. 2, буква г) и й), чл. 13 и чл. 23, параграфи 1 и 2 от същата директива, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство по чл. 8, ал. 9 от [ЗУБ], на основание на която се считат за бежанци и членовете на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец, доколкото това е съвместимо с личния им статус и не са налице основанията по националното право, които изключват предоставянето на статут на бежанец?
7) Следва ли от предвиденото за мотивите на преследване по чл. 10 от Директива [2011/95], че подаването на жалба до Съда по правата на човека против държавата по произход на лицето, определя същото лице като принадлежащо към определена социална група по смисъла на чл. 10, параграф 1, буква г) от същата директива, съответно подаването на жалбата следва да се счита за политическо мнение по смисъла на буква д) от същата разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-246/17: Diallo, Съдебно решение от 27 юни 2018 г.
Следва ли член 10, параграф 1 от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че изисква решението, с което се констатира правото на пребиваване, да бъде взето и уведомлението за него да бъде изпратено в шестмесечния срок, или в смисъл, че допуска решението да бъде взето в този срок, но уведомлението за него да бъде изпратено впоследствие
Ако уведомлението за посоченото по-горе решение може да бъде изпратено впоследствие, в какъв срок следва да се извърши това?
Следва ли член 10, параграф 1 от Директива 2004/38 във връзка с член 5 от тази директива, с член 5, параграф 4 от Директива 2003/86 и с членове 7, 20, 21 и 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува и прилага в смисъл, че единствено решението, прието на това основание, трябва да бъде взето в предвидения в него шестмесечен срок, без да съществува никакъв срок за изпращане на уведомлението за това решение или каквато и да било последица за правото на пребиваване в случая, в който уведомлението бъде извършено след този срок?
Изисква ли Директива 2004/38 превишаването на шестмесечния срок, предвиден в член 10, параграф 1 от нея, да поражда последици, и ако отговорът е утвърдителен, каква последица трябва да се породи от това
Изисква ли Директива 2004/38 или допуска ли тя последицата от превишаването на този срок да бъде автоматичното предоставяне на карта за пребиваване, без да бъде установено, че заявителят отговаря действително на необходимите условия, за да се ползва със заявеното от него право на пребиваване?
За да се гарантира ефективността на правото на пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, допуска ли принципът на ефективност националният орган да разполага след отмяната на решение относно посоченото по-горе право с пълния шестмесечен срок, с който е разполагал на основание член 10, параграф 1 от Директива 2004/38
При утвърдителен отговор, с какъв срок разполага още националният орган след отмяната на неговото решение, с което се отказва да се признае разглежданото право?
Съвместими ли са членове 5, 10 и 31 от Директива 2004/38 във връзка с членове 8 и 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, с членове 7, 24, 41 и 47 от Хартата на основните права и член 21 ДФЕС със съдебна практика и национални разпоредби като член 39/2, параграф 2, членове 40, 40а, 42 и 43 от Закона от 15 декември 1980 г. и член 52, параграф 4 от Кралския указ от 8 октомври 1981 г., от които следва, че съдебно решение за отмяна на отказ на право на пребиваване на основание на тези разпоредби, постановен от Conseil du contentieux des étrangers, има прекъсващо, а не суспензивно действие за императивния шестмесечен срок, предвиден в член 10 от Директива 2004/38, в член 42 от Закона от 15 декември 1980 г. и в член 52 от Кралския указ от 8 октомври 1981 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-391/16: M (Отнемане на статута на бежанец), Заключение от 21 юни 2018 г.
1. Трябва ли член 14, параграф 5 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че създава нова клауза за изключване от предвидения в член 13 от същата директива статут на бежанец и следователно от член 1, [раздел] А от Женевската конвенция
2. В случай на утвърдителен отговор на [първия] въпрос […], съвместим ли е така тълкуваният член 14, параграф 5 с член 18 от [Хартата] и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция, в която клаузата за изключване, предвидена в член 1, [раздел] F, е формулирана изчерпателно и следва да се тълкува стриктно
3. В случай че на [първия] въпрос […] бъде даден отрицателен отговор, трябва ли член 14, параграф 5 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че въвежда основание за отказ на статута на бежанец, което не е предвидено в Женевската конвенция, чието спазване е наложено с член 18 от [Хартата] и с член 78, параграф 1 ДФЕС
4. В случай, че на [третия] въпрос […] бъде даден утвърдителен отговор, съвместим ли е член 14, параграф 5 от [Директива 2011/95] с член 18 от [Хартата] и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция, след като въвежда основание за отказ на статута на бежанец без каквото и да е разглеждане на опасението от преследване, както се изисква по член 1, [раздел] А от Женевската конвенция
5. В случай че на [първия и третия] въпрос[…] бъде даден отрицателен отговор, как следва да се тълкува член 14, параграф 5 от [Директива 2011/95], така че да бъде в съответствие с член 18 от [Хартата] и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция
1. Трябва ли член 14, параграф 4 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че създава нова клауза за изключване от предвидения в член 13 от същата директива статут на бежанец и следователно от член 1, [раздел] А от Женевската конвенция
2. В случай на утвърдителен отговор на [първия] въпрос […], съвместим ли е така тълкуваният член 14, параграф 4 с член 18 от [Хартата] и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция, в която клаузата за изключване, предвидена в член 1, [раздел] F е формулирана изчерпателно и следва да се тълкува стриктно
3. В случай че на [първия] въпрос […] бъде даден отрицателен отговор, трябва ли член 14, параграф 4 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че въвежда основание за отнемане на статута на бежанец, което не е предвидено в Женевската конвенция, чието спазване е наложено с член 18 от [Хартата] и с член 78, параграф 1 ДФЕС
4. В случай че на [третия] въпрос […] бъде даден утвърдителен отговор, съвместим ли е член 14, параграф 4 от [Директива 2011/95] с член 18 от [Хартата] и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция, след като въвежда основание за отнемане на статута на бежанец, което не само не е предвидено в Женевската конвенция, но и освен това не може по никакъв начин да се изведе от нея
5. В случай че на [първия и третия] въпрос[…] бъде даден отрицателен отговор, как следва да се тълкува член 14, параграф 4 от [Директива 2011/95], така че да бъде в съответствие с член 18 от [Хартата] и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция
Невалидни ли са разпоредбите на член 14, параграфи 4 и 6 от Директива [2011/95], поради това че са в противоречие с член 18 от [Хартата], с член 78, параграф 1 [ДФЕС], както и с общите принципи на правото на Съюза по смисъла на член 6, параграф 3 [ДЕС]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-181/16: Gnandi, Съдебно решение от 19 юни 2018 г.
Следва ли член 5 от Директива [2008/115], който задължава държавите членки при прилагането на тази директива да спазват принципа на забрана за връщането, както и правото на ефективни средства за защита, предвидено в член 13, параграф 1 от същата директива и в член 47 от [Хартата], да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемането на решение за връщане като предвиденото в член 6 от Директива [2008/115] и в член 52/3, [параграф 1] от [Закона от 15 декември 1980 г.] и член 75, [параграф 2] от Кралския указ от 8 октомври 1981 г. за влизането, пребиваването, установяването и извеждането на чужденци, още с отхвърлянето на молбата за убежище от [CGRA] и следователно преди да могат да бъдат изчерпани средствата за съдебна защита срещу това решение, както и преди да може окончателно да бъде приключена процедурата по предоставяне на убежище?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-213/17: X, Заключение от 13 юни 2018 г.
1) Следва ли член 23, параграф 3 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че Италия e придобила компетентност да разгледа подадената там на 23 октомври 2014 г. молба за международна закрила от търсещото закрила лице, въпреки че Нидерландия е била първата компетентна държава поради подадените там предходни молби за международна закрила по смисъла на член 2, буква г) от този регламент, последната от които към онзи момент е била все още в процес на разглеждане в Нидерландия, тъй като Afdeling bestuursrechtspraak van de Raad van State [(Отдел по административни спорове на Държавния съвет)] все още не се е бил произнесъл по жалбата на лицето срещу […] решението на компетентния съд от 7 юли 2014 г.
2) [Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен,] [с]ледва ли от член 18, параграф 2 от Регламент [„Дъблин III“], че веднага след подаването на искането за обратно приемане на 5 март 2015 г. нидерландските власти е трябвало да спрат разглеждането на молбата за международна закрила, която към момента на подаването на това искане все още е била в процес на разглеждане в Нидерландия, и след изтичането на предвидения в член 24 [от този регламент] срок е трябвало да прекратят разглеждането ѝ, като или оттеглят, или изменят издаденото преди това решение от 11 юни 2014 г. за отхвърляне на молбата за убежище от 4 юни 2014 г.
3) Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, следва ли да се приеме, че компетентността за разглеждане на подадената от лицето молба за международна закрила не се прехвърля към Италия, а е продължила да принадлежи на нидерландските власти, тъй като държавният секретар по сигурността и правосъдието не е оттеглил или изменил решението от 11 юни 2014 г.
4) Като не са съобщили на италианските власти, че в Нидерландия все още има висящо дело пред Afdeling bestuursrechtspraak van de Raad van State [(Отдел по административни спорове на Държавния съвет)] по жалба във връзка с втората процедура по предоставяне на международна закрила, нарушили ли са нидерландските власти задължението си по член 24, параграф 5 от Регламент [„Дъблин III“] да предоставят на италианските власти информацията, която би им позволила да проверят дали тяхната държава е компетентна въз основа на критериите, установени в този регламент
5) Ако отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, следва ли да се приеме, че като последица от неизпълнението на това задължение компетентността за разглеждане на молбата на търсещото международна закрила лице не се прехвърля на Италия, а продължава да принадлежи на нидерландските власти
6) Ако компетентността не е продължила да принадлежи на Нидерландия, следва ли да се приеме, че поради предаването на търсещото международна закрила лице от Италия на Нидерландия за целите на образуваното срещу него наказателно производство нидерландските власти е трябвало да разгледат подадената от лицето в Италия молба за международна закрила на основание член 17, параграф 1 от Регламент [„Дъблин III“] и като изключение от член 3, параграф 1 от същия регламент и съответно че разумно погледнато, те не са имали право да използват възможността по член 24, параграф 1 от Регламент [„Дъблин III“] да поискат от италианските власти да приемат обратно лицето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-647/16: Hassan, Съдебно решение от 31 май 2018 г.
Пречка ли са разпоредбите на член 26 от Регламент [„Дъблин III“] за това компетентните органи на държавата членка — която след прилагане на установените в [този р]егламент[…] критерии е приела за компетентна друга държава членка и е отправила до нея искане за поемане на отговорност или за обратно приемане на гражданин на трета държава или на апатрид, подал молба за международна закрила, по която все още няма окончателно произнасяне, или на друго лице, посочено в член 18, параграф 1, буква в) или г) от [същия регламент] — да приемат решение за прехвърляне и да го съобщят на заинтересованото лице, преди замолената държава членка да се е съгласила да поеме отговорност за това лице или да го приеме обратно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-82/16: K.A. и др. (Събиране на семейството в Белгия), Съдебно решение от 8 май 2018 г.
Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 20 ДФЕС и членове 5 и 11 от Директива [2008/115] във връзка с членове 7 и 24 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че при определени обстоятелства не допуска национална практика, съгласно която молбата за предоставяне на разрешение за пребиваване с цел събиране, като семейство, с гражданин на Съюза, която гражданин на трета страна подава в държавата членка по пребиваването на въпросния гражданин на Съюза, който е гражданин на тази държава членка и не се е възползвал от свободата си на движение и на установяване (наричан по-нататък „уседнал гражданин на Съюза“), се оставя без разглеждане, с или без издаване на решение за извеждане, с единствения мотив, че на съответния член на семейството, гражданин на трета страна, е наложена действаща на европейско равнище забрана за влизане?
а) От значение ли е за преценката на тези обстоятелства наличието на отношение на зависимост между члена на семейството, гражданин на трета страна, и уседналия гражданин на Съюза, което надхвърля обикновената семейна връзка
При утвърдителен отговор на този въпрос, кои фактори са от значение, за да се приеме, че е налице отношение на зависимост
Възможно ли е позоваване в това отношение на съдебната практика относно това кога е налице семеен живот по смисъла на член 8 от [Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“)] и член 7 от Хартата?
б) Специално що се отнася до ненавършилите пълнолетие деца, изисква ли член 20 ДФЕС нещо повече от биологична връзка между родителя, гражданин на трета страна, и детето, гражданин на Съюза
Важно ли е в това отношение да се докаже, че живеят заедно, или е достатъчно наличието на емоционални и финансови връзки, като режимът на местоживеене на детето и на лични отношения с родителя и плащането на издръжка
Възможно ли е позоваване в това отношение на решения Ogieriakhi (C‑244/13, EU:C:2014:2068, т. 38 и 39), Singh и др. (C‑218/14, EU:C:2015:476, т. 54), и O. и др. (C‑356/11 и C‑357/11, EU:C:2012:776, т. 56)
Вж. в тази връзка и [решение от 10 май 2017 г., Chavez-Vilchez и др. (C‑133/15, EU:C:2017:354)].
в) От значение ли е за преценката на тези обстоятелства, че семейният живот е започнал в момент, когато на гражданина на трета страна вече е била наложена забрана за влизане и следователно му е било известно, че пребивава незаконно в държавата членка
Възможно ли е позоваване на това обстоятелство, за да се противодейства на евентуална злоупотреба с производствата за предоставяне на разрешения за пребиваване в рамките на събирането на семейства?
г) От значение ли е за преценката на тези обстоятелства, че срещу решението за налагане на забрана за влизане не е било използвано средство за защита по смисъла на член 13, параграф 1 от Директива 2008/115 или че жалбата срещу това решение е била отхвърлена?
д) От значение ли е фактът, че забраната за влизане е наложена по съображения, свързани с обществения ред, или заради незаконно пребиваване
При утвърдителен отговор, трябва ли освен това да се провери дали съответният гражданин на трета страна представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха за основен обществен интерес
В това отношение може ли спрямо членовете на семейството на уседнал гражданин на Съюза да се приложат по аналогия членове 27 и 28 от Директива 2004/38, които са транспонирани с членове 43 и 45 от [Закона от 15 декември 1980 г.], и практиката на Съда в областта на обществения ред
(Вж. [решения от 13 септември 2016 г., Rendón Marín (C‑165/14, EU:C:2016:675), и от 13 септември 2016 г., CS (C‑304/14, EU:C:2016:674)])?
Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 5 от Директива 2008/115 и членове 7 и 24 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която наличието на действаща забрана за влизане може да бъде посочено като основание за оставяне без разглеждане на подадена впоследствие на територията на държава членка молба за [предоставяне на разрешение за пребиваване с цел] събиране, като семейство, с уседнал гражданин на Съюза, без да се вземат предвид семейният живот и висшите интереси на засегнатите деца, които обстоятелства са посочени в тази молба?
Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 5 от Директива 2008/115 и членове 7 и 24 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която срещу гражданин на трета страна, за когото вече действа забрана за влизане, се издава и решение за извеждане, без да се вземат предвид семейният живот и висшите интереси на засегнатите деца — обстоятелства, които са посочени в молба за [предоставяне на разрешение за пребиваване с цел] събиране, като семейство, с уседнал гражданин на Съюза, подадена след налагането на забраната за влизане?
Следва ли член 11, параграф 3 от Директива 2008/115 да се разбира в смисъл, че по принцип гражданинът на трета страна винаги е длъжен да подаде извън Европейския съюз молбата си за оттегляне или за спиране на действието на влязла в сила и действаща забрана за влизане, или има обстоятелства, при които той може да подаде тази молба и на територията на Съюза?
а) Следва ли член 11, параграф 3, трета и четвърта алинея от Директива 2008/115 да се разбира в смисъл, че предпоставките по член 11, параграф 3, първа алинея от същата директива — според който забраната за влизане може да бъде оттеглена или действието ѝ спряно само ако гражданинът на трета страна докаже, че е напуснал територията на страната, спазвайки напълно решението за връщане — трябва да са безусловно изпълнени във всеки отделен случай или във всички категории случаи?
б) Допускат ли членове 5 и 11 от Директива 2008/115 тълкуване в смисъл, че молбата за предоставяне на разрешение за пребиваване с цел събиране, като семейство, с уседнал гражданин на Съюза, който не се е възползвал от свободата си движение и на установяване, се счита за имплицитно (ограничено по време) искане за оттегляне или за спиране на действието на влязлата в сила и действаща забрана за влизане, която отново ще започне да се прилага, ако се установи, че предпоставките за предоставяне на разрешение за пребиваване не са изпълнени?
в) От значение ли е фактът, че задължението молбата за оттегляне или за спиране на действието на забраната да бъде подадена в страната на произход евентуално води само до временна раздяла между гражданина на трета страна и уседналия гражданин на Съюза
Има ли обстоятелства, при които членове 7 и 24 от Хартата все пак не допускат временна раздяла?
г) От значение ли е фактът, че единствената последица от задължението молбата за оттегляне или за спиране на действието на забраната да бъде подадена в страната на произход е, че гражданинът на Съюза евентуално трябва само да напусне за известно време територията на Съюза като цяло
Има ли обстоятелства, при които член 20 ДФЕС все пак не допуска уседналият гражданин на Съюза да бъде задължен да напусне за известно време територията на Съюза като цяло?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-47/17: X, Заключение от 22 март 2018 г.
1) Следва ли замолената държава членка, предвид смисъла, съдържанието и целта на Регламента [„Дъблин III“] и на Директива [2013/32], да отговори в двуседмичен срок на искането за преразглеждане по член 5, параграф 2 от Регламент[№ 1560/2003]?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли в този случай предвид член 5, параграф 2, последно изречение от Регламент[№ 1560/2003] да се приложи предвиденият в член 20, параграф 1, буква б) от Регламент [„Дъблин II“] (понастоящем член 25, параграф 1 от Регламент[„Дъблин III“]) максимален едномесечен срок?
3) При отрицателен отговор и на първия, и на втория въпрос, разполага ли замолената държава членка — с оглед на използвания в член 5, параграф 2 от Регламент [№ 1560/2003] израз „полага необходимите усилия“ — с разумен срок за отговор на искането за преразглеждане?
4) Ако замолената държава членка действително трябва да отговори в разумен срок на искането за преразглеждане по член 5, параграф 2 от Регламент[№ 1560/2003], следва ли да се смята, че когато са изтекли повече от шест месеца, какъвто е конкретният случай, все още може да се говори за „разумен срок“
При отрицателен отговор на този въпрос, кой срок при това положение следва да се счита за разумен?
5) Каква е последицата от обстоятелството, че замолената държава членка не е отговорила в двуседмичен, едномесечен или определен разумен срок на искането за преразглеждане
В този случай молещата държава членка компетентна ли е да разгледа по същество подадената от чужденеца молба за убежище, или за това е компетентна замолената държава членка?
6) Ако се приеме, че замолената държава членка е компетентна да разгледа по същество молбата за убежище, тъй като не е отговорила своевременно на искането за преразглеждане по член 5, параграф 2 от Регламент[№ 1560/2003], в какъв срок молещата държава членка, в конкретния случай ответникът, следва да съобщи това на чужденеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.