Политика във връзка с убежището
Политика във връзка с убежището
Дело C-246/17: Diallo, Заключение от 7 март 2018 г.
1) Следва ли член 10, параграф 1 от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че той изисква решението, с което се констатира правото на пребиваване, да бъде взето и уведомлението за него да бъде изпратено в шестмесечния срок, или в смисъл, че той допуска решението да бъде взето в този срок, но уведомлението за него да бъде изпратено впоследствие
Ако уведомлението за посоченото по-горе решение може да бъде изпратено впоследствие, в какъв срок следва да се извърши това?
2) Следва ли член 10, параграф 1 от Директива 2004/38 във връзка с член 5, параграф 4 от Директива 2003/86/ЕО от 22 септември 2003 г. относно правото на събиране на семейството и с членове 7, 20, 21 и 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз да бъде тълкуван и прилаган в смисъл, че единствено решението, прието на това основание, трябва да бъде взето в предвидения в него шестмесечен срок, без да съществува никакъв срок за изпращане на уведомлението за това решение или каквато и да било последица за правото на пребиваване в случая, в който уведомлението бъде извършено след този срок?
3) За да се гарантира ефективността на правото на пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, допуска ли принципът на ефективност националният орган да разполага след отмяната на решение относно посоченото по-горе право с пълния шестмесечен срок, с който е разполагал на основание член 10, параграф 1 от Директива 2004/38
При утвърдителен отговор, с какъв срок разполага още националният орган след отмяната на неговото решение, с което се отказва да се признае разглежданото право?
4) Съвместими ли са членове 5, 10 и 31 от Директива 2004/38 във връзка с членове 8 и 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, членове 7, 24, 41 и 47 от Хартата на основните права и член 21 ДФЕС със съдебна практика и национални разпоредби като член 39/2, параграф 2, както и членове 40, 40а, 42 и 43 от Закона от 15 декември 1980 г., и с член 52, параграф 4 от Кралски указ от 8 октомври 1981 г., от които следва, че съдебно решение за отмяна на отказ на право на пребиваване на основание тези разпоредби, постановен от Conseil du contentieux des étrangers, има прекъсващо, а не суспензивно действие за императивния шестмесечен срок, предвиден в член 10 от Директива 2004/38/ЕО, в член 42 от Закона от 15 декември 1980 г. и в член 52 от Кралския указ от 8 октомври 1981 г.?
5) Изисква ли Директива 2004/38/ЕО превишаването на шестмесечния срок, предвиден в член 10, параграф 1 от нея, да поражда последици, и ако отговорът е утвърдителен, каква последица трябва да се породи от това
Изисква ли същата Директива 2004/38/ЕО или допуска ли тя последицата от превишаването на този срок да бъде автоматичното предоставяне на карта за пребиваване, без да бъде установено, че заявителят отговаря действително на необходимите условия, за да се ползва със заявеното от него право на пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-181/16: Gnandi, Заключение от 22 февруари 2018 г.
Следва ли член 5 от Директива [2008/115], който задължава държавите членки при прилагането на тази директива да спазват принципа на забрана за връщането, както и правото на ефективни средства за защита, предвидено в член 13, параграф 1 от същата директива и в член 47 от [Хартата], да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемането на решение за връщане като предвиденото в член 6 от [Директива 2008/115] и в член 52/3, параграф 1 от Закона от 15 декември 1980 г. […] и член 75, параграф 2 от Кралския указ от 8 октомври 1981 г. […] още с отхвърлянето на молбата за убежище от [CGRA] и следователно преди да могат да бъдат изчерпани средствата за съдебна защита срещу това решение и преди да може окончателно да бъде приключена процедурата за предоставяне на убежище?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-360/16: Hasan, Съдебно решение от 25 януари 2018 г.
1) Когато след подаването от гражданин на трета държава на втора молба за предоставяне на убежище в друга държава членка (в случая: Германия), вследствие на отхвърлянето от съд на молбата му за спиране на изпълнението на решението за прехвърляне съгласно Регламент [„Дъблин III“] този гражданин е прехвърлен в първоначално компетентната държава членка, в която е подадена първата молба за предоставяне на убежище (в случая: Италия), и веднага след това се е върнал незаконно във втората държава членка (в случая: Германия):
а) съгласно принципите на Регламент „Дъблин III“ за целите на съдебния контрол върху решение за прехвърляне меродавна ли е фактическата ситуация към момента на прехвърляне, тъй като компетентността е окончателно определена с извършеното в срок прехвърляне и следователно релевантните за определянето на компетентността разпоредби на Регламент „Дъблин III“ вече не следва да се прилагат по отношение на по-нататъшното развитие, или трябва да се вземат предвид последващи промени на обстоятелствата, които по принцип са от значение за компетентността, например изтичането на срокове за обратно приемане или (ново) прехвърляне?
б) след приключена процедура по определяне на компетентността на основание решението за прехвърляне възможни ли са по-нататъшни прехвърляния в първоначално компетентната държава членка и тази държава членка продължава ли да има задължение за приемане на гражданина на трета държава?
2) Ако компетентността не е окончателно определена с прехвърлянето, коя от посочените по-долу разпоредби трябва да се прилага в такава хипотеза спрямо дадено лице по смисъла на член 18, параграф 1, букви б), в) или г) от Регламент „Дъблин III“ поради все още течащото производство по обжалване на вече изпълненото решение за прехвърляне:
а) член 23 от Регламент „Дъблин III“ (по аналогия), което в случай на ново искане за обратно приемане, ненаправено в срок, може да доведе до преместване на компетентността по смисъла на член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент „Дъблин III“, или
б) член 24 от Регламент „Дъблин III“ (по аналогия), или
в) нито една от разпоредбите, посочени в подточки а) и б)?
3) В случай че спрямо такова лице не е приложим (по аналогия) нито член 23, нито член 24 от Регламент „Дъблин III“ (въпрос 2, подточка в), на основание на обжалваното решение за прехвърляне възможни ли са по-нататъшни прехвърляния в първоначално компетентната държава членка (в случая: Италия) до приключването на производството по обжалване и продължава ли тази държава членка да има задължението за приемане на гражданина на трета държава, независимо дали са отправени по-нататъшни искания за обратно приемане, без да се спазват сроковете по член 23, параграф 3 или по член 24, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ и независимо от сроковете за прехвърляне, залегнали в член 29, параграфи 1 и 2 от Регламент „Дъблин III“?
4) В случай че спрямо такова лице трябва да се приложи (по аналогия) член 23 от Регламент „Дъблин III“ (въпрос 2, подточка а), новото искане за обратно приемане обвързано ли е (по аналогия) с нов срок по член 23, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“
Ако това е така, започва ли този нов срок да тече от момента на узнаване от страна на компетентния орган за повторното влизане, или друго събитие е от определящо значение за датата, на която започва да тече срокът?
5) В случай че спрямо такова лице трябва да се приложи (по аналогия) член 24 от Регламент „Дъблин III“ (въпрос 2, подточка б):
а) новото искане за обратно приемане обвързано ли е (по аналогия) с нов срок по член 24, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“
Ако това е така, започва ли този нов срок да тече от момента на узнаване от страна на компетентния орган за повторното влизане, или друго събитие е от определящо значение за датата, на която започва да тече срокът?
б) Когато другата държава членка (в случая: Германия) пропусне срок, който съгласно член 24, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ трябва да бъде спазен (по аналогия), подаването на нова молба за предоставяне на убежище по смисъла на член 24, параграф 3 от Регламент „Дъблин III“ поражда ли пряко компетентността на другата държава членка (в случая: Германия), или тази държава членка може въпреки новата молба за предоставяне на убежище отново да отправи искане за обратно приемане до първоначално компетентната държава членка (в случая: Италия), без да е обвързана от срок, или да прехвърли чужденеца в тази държава членка, без да отправя искане за обратно приемане?
в) Когато другата държава членка (в случая: Германия) пропусне срок, който съгласно член 24, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ трябва да бъде спазен (по аналогия), наличието на висящо производство, което има за предмет молба за предоставяне на убежище, подадена в другата държава членка (в случая: Германия) преди прехвърлянето, трябва ли да се приравнява на подаването на нова молба за предоставяне на убежище по смисъла на член 24, параграф 3 от Регламент „Дъблин III“?
г) Когато другата държава членка (в случая: Германия) пропусне срок, който съгласно член 24, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ трябва да бъде спазен (по аналогия), и нито чужденецът е подал нова молба за предоставяне на убежище, нито наличието на висящо производство, което има за предмет молба за предоставяне на убежище, подадена в другата държава членка (в случая: Германия) преди прехвърлянето, трябва да се приравнява на подаването на нова молба за предоставяне на убежище по смисъла на член 24, параграф 3 от Регламент „Дъблин III“, може ли другата държава членка (в случая: Германия) отново да отправи искане за обратно приемане до първоначално компетентната държава членка (в случая: Италия), без да е обвързана от срок, или да прехвърли чужденеца в тази държава членка, без да отправя искане за обратно приемане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-180/17: Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie (Суспензивно действие на въззивната жалба), Заключение от 24 януари 2018 г.
1) Следва ли член 13 от Директива 2008/115 […] във връзка с членове 4, 18, [член] 19, параграф 2 и член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато националното право предвижда възможност за въззивно оспорване по съдебен ред на индивидуален административен акт, съдържащ решение за връщане по смисъла на член 3, параграф 4 от [тази директива], подадената въззивна жалба по съдебен ред трябва съгласно правото на Съюза да поражда автоматично суспензивно действие, в случай че гражданинът на трета страна твърди, че изпълнението на решението за връщане би довело до сериозен риск от нарушаване на принципа на забраната за връщане
С други думи, следва ли връщането на съответния гражданин на трета страна в подобен случай да бъде спряно, докато тече срокът за въззивно оспорване по съдебен ред, или, когато е подадена въззивна жалба по съдебен ред — до постановяване на съдебното решение по подадената въззивна жалба, без да е необходимо засегнатият гражданин на трета държава изрично да е поискал това?
2) Следва ли член 39 от Директива 2005/85 […] във връзка с членове 4, 18, [член] 19, параграф 2 и член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато националното право предвижда възможност за въззивно оспорване по съдебен ред на индивидуален административен акт, с който се отхвърля молбата за убежище по смисъла на член 2 от [тази директива], подаването на такава въззивна жалба по съдебен ред следва да поражда автоматично суспензивно действие
С други думи, следва ли връщането на засегнатия кандидат за убежище в подобен случай да бъде спряно, докато тече срокът за въззивно оспорване по съдебен ред, или, когато е подадена въззивна жалба по съдебен ред — до постановяване на съдебното решение по подадената въззивна жалба, без да е необходимо засегнатият кандидат за убежище изрично да е поискал това?
2) Следва ли член 46 от Директива 2013/32 […] във връзка с членове 4, 18, [член] 19, параграф 2 и [член] 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато националното право предвижда възможност за въззивно оспорване по съдебен ред на индивидуален административен акт, с който се отхвърля молба за предоставяне на международна закрила, подаването на такава въззивна жалба по съдебен ред следва да поражда автоматично суспензивно действие
С други думи, следва ли връщането на молителя в подобен случай да бъде спряно, докато тече срокът за въззивно оспорване по съдебен ред, или, когато е подадена въззивна жалба по съдебен ред — до постановяване на съдебното решение по подадената въззивна жалба, без да е необходимо този кандидат изрично да е поискал това?
3) За да се породи автоматично суспензивно действие в посочения смисъл, от значение ли е обстоятелството дали молбата за международна закрила, с оглед на която е подадена жалбата по съдебен ред, а впоследствие и въззивната жалба по съдебен ред, е отхвърлена на някое от посочените в член 46, параграф 6 от Директива [2013/32] основания?
Или това изискването е в сила за всички посочени в тази директива категории индивидуални административни актове по въпросите на убежището?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-175/17: Belastingdienst/Toeslagen (Суспензивно действие на въззивната жалба), Заключение от 24 януари 2018 г.
1) Следва ли член 13 от Директива 2008/115 […] във връзка с членове 4, 18, [член] 19, параграф 2 и член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато националното право предвижда възможност за въззивно оспорване по съдебен ред на индивидуален административен акт, съдържащ решение за връщане по смисъла на член 3, параграф 4 от [тази директива], подадената въззивна жалба по съдебен ред трябва съгласно правото на Съюза да поражда автоматично суспензивно действие, в случай че гражданинът на трета страна твърди, че изпълнението на решението за връщане би довело до сериозен риск от нарушаване на принципа на забраната за връщане
С други думи, следва ли връщането на съответния гражданин на трета страна в подобен случай да бъде спряно, докато тече срокът за въззивно оспорване по съдебен ред, или, когато е подадена въззивна жалба по съдебен ред — до постановяване на съдебното решение по подадената въззивна жалба, без да е необходимо засегнатият гражданин на трета държава изрично да е поискал това?
2) Следва ли член 39 от Директива 2005/85 […] във връзка с членове 4, 18, [член] 19, параграф 2 и член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато националното право предвижда възможност за въззивно оспорване по съдебен ред на индивидуален административен акт, с който се отхвърля молбата за убежище по смисъла на член 2 от [тази директива], подаването на такава въззивна жалба по съдебен ред следва да поражда автоматично суспензивно действие
С други думи, следва ли връщането на засегнатия кандидат за убежище в подобен случай да бъде спряно, докато тече срокът за въззивно оспорване по съдебен ред, или, когато е подадена въззивна жалба по съдебен ред — до постановяване на съдебното решение по подадената въззивна жалба, без да е необходимо засегнатият кандидат за убежище изрично да е поискал това?
3) Следва ли член 46 от Директива 2013/32 […] във връзка с членове 4, 18, [член] 19, параграф 2 и [член] 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато националното право предвижда възможност за въззивно оспорване по съдебен ред на индивидуален административен акт, с който се отхвърля молба за предоставяне на международна закрила, подаването на такава въззивна жалба по съдебен ред следва да поражда автоматично суспензивно действие
С други думи, следва ли връщането на молителя в подобен случай да бъде спряно, докато тече срокът за въззивно оспорване по съдебен ред, или, когато е подадена въззивна жалба по съдебен ред — до постановяване на съдебното решение по подадената въззивна жалба, без да е необходимо този кандидат изрично да е поискал това?
4) За да се породи автоматично суспензивно действие в посочения смисъл, от значение ли е обстоятелството дали молбата за международна закрила, с оглед на която е подадена жалбата по съдебен ред, а впоследствие и въззивната жалба по съдебен ред, е отхвърлена на някое от посочените в член 46, параграф 6 от Директива [2013/32] основания
Или това изискването е в сила за всички посочени в тази директива категории индивидуални административни актове по въпросите на убежището?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-240/17: E, Съдебно решение от 16 януари 2018 г.
1) Има ли предвиденото в член 25, параграф 2 от [КПСШ] задължение за консултиране между договарящите се държави правна последица, на която гражданинът на трета страна да може да се позове, когато договаряща държава наложи спрямо него забрана за влизане на цялата територия на Шенгенското пространство и приеме решение за връщане в страната му на произход с мотива, че представлява опасност за обществения ред и обществената сигурност?
2) Ако член 25, параграф 2 от [КПСШ] е приложим при приемането на решението, с което се забранява влизането, трябва ли консултациите да започнат преди приемането на решението, забраняващо влизането, или тези консултации могат да бъдат водени само след като е взето решението за връщане и след като е наложена забраната за влизане?
3) Ако консултациите могат да бъдат водени само след като е взето решението за връщане и след като е наложена забраната за влизане, представлява ли фактът, че консултациите са в ход между договарящите държави и че другата договаряща държава не е обявила дали възнамерява да оттегли разрешението за пребиваване на гражданина на третата страна, пречка за връщането на гражданина на третата страна в неговата страна на произход и за влизането в сила на забраната за влизане на цялата територия на Шенгенското пространство?
4) Как трябва да постъпи договаряща държава, когато въпреки отправени повторни искания издалата разрешение за пребиваване договаряща държава не взема становище по оттеглянето на разрешение за пребиваване, което е издала на гражданина на трета страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-661/17: M.A. и др., Определение от 20 декември 2017 г.
Допустимо ли е прилагането на ускорена процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на ЕС при наличието на здравословни проблеми на дете, правна несигурност или предстоящо оттегляне на държава членка от ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-647/16: Hassan, Заключение от 20 декември 2017 г.
Пречка ли са разпоредбите на член 26 от Регламент [„Дъблин III“] за това компетентните органи на държавата членка — която след прилагане на установените в Регламента критерии е приела за компетентна друга държава членка и е отправила до нея искане за поемане на отговорност или за обратно приемане на гражданин на трета държава или на апатрид, подал молба за международна закрила, по която все още няма окончателно произнасяне, или на друго лице, посочено в член 18, параграф 1, буква в) или г) от [този регламент] — да приемат решение за прехвърляне и да го съобщят на заинтересованото лице, преди замолената държава членка да се е съгласила да поеме отговорност за това лице или да го приеме обратно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-240/17: E, Заключение от 13 декември 2017 г.
1) Има ли задължението за провеждане на консултации между договарящите се държави, предвидено в член 25, параграф 2 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген (КПСШ), правно действие, на което гражданинът на трета страна да може да се позове, когато договаряща държава наложи спрямо него забрана за влизане в цялото Шенгенското пространство и приеме решение за връщане в държавата му по произход с мотива, че представлява заплаха за обществената сигурност и обществения ред?
2) Ако член 25, параграф 2 от КПСШ е приложим при налагането на забрана за влизане, трябва ли консултациите да започнат преди налагането на забраната за влизане или тези консултации могат да бъдат водени само след като е взето решението за връщане и след като е наложена забраната за влизане?
3) Ако консултациите могат да бъдат водени само след като е изпълнено решението за връщане и след като е наложена забраната за влизане, представлява ли фактът, че консултациите са в ход между договарящите се държави и че другата договаряща се държава не е обявила дали възнамерява да оттегли разрешението за пребиваване на гражданина на третата страна, пречка за връщането на гражданина на третата страна в държавата му по произход и за влизането в сила на забраната за влизане на цялата територия на Шенгенското пространство?
4) Как трябва да постъпи договаряща държава, когато, въпреки отправени повторни искания, договарящата държава, издала разрешение за пребиваване, не взима отношение по оттеглянето на разрешението за пребиваване, което е издала на гражданина на третата страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-82/16: K.A. и др. (Събиране на семейството в Белгия), Заключение от 26 октомври 2017 г.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ E. SHARPSTON представено на 26 октомври 2017 година Дело C‑82/16 K.A. M.Z. M.J. N.N.N. O.I.O. R.I. B.A. срещу Belgische Staat (Преюдициално запитване, отправено от Raad voor Vreemdelingenbetwistingen (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците, Белгия) „Преюдициално запитване — Гражданство на Съюза — Член 20 ДФЕС — Заявление на гражданин на трета страна за предоставяне на разрешение за пребиваване в държавата членка на гражданин на Съюза, който никога не е упражнявал правото си на свободно движение — Национална административна практика, съгласно която заявленията за предоставяне на разрешение за пребиваване с цел събиране на семейството се оставят без разглеждане, когато на засегнатия гражданин на трета страна е наложена действаща окончателна забрана за влизане съгласно националното право — Членове 7 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Директива 2008/115/ЕО“ 1. С настоящото преюдициално запитване от Съда се искат главно насоки по въпроса дали правото на Съюза забранява национална административна практика, съгласно която се оставят без разглеждане заявления, подадени от граждани на трети страни, за предоставяне на разрешение за пребиваване с цел събиране на семейството с гражданин на Съюза, когато този гражданин никога не е упражнявал правото си на свободно движение съгласно Договорите. Компетентните национални органи прилагат въпросната административна практика, когато на гражданина на трета страна е наложена забрана за влизане съгласно вътрешното право и поради това той е длъжен да напусне не само Белгия (съответната държава), но и изобщо територията на държавите членки. Raad voor Vreemdelingenbetwistingen (Съвет по споровете във връзка с режима ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.