Политика във връзка с убежището
Политика във връзка с убежището
Дело C-422/18: FR, Определение от 27 септември 2018 г.
ORDONNANCE DE LA COUR (première chambre) 27 septembre 2018 (*) « Renvoi préjudiciel – Procédure préjudicielle d’urgence – Article 99 du règlement de procédure de la Cour – Espace de liberté, de sécurité et de justice – Procédures communes pour l’octroi et le retrait de la protection internationale – Directive 2013/32/UE – Article 46 – Charte des droits fondamentaux de l’Union européenne – Article 18, article 19, paragraphe 2, et article 47 – Droit à un recours effectif – Décision rejetant une demande de protection internationale – Réglementation nationale prévoyant un deuxième degré de juridiction – Effet suspensif de plein droit limité au recours de première instance » Dans l’affaire C‑422/18 PPU, ayant pour objet une demande de décision préjudicielle au titre de l’article 267 TFUE, introduite par le Tribunale di Milano (tribunal de Milan, Italie), par décision du 9 mai 2018, parvenue à la Cour le 28 juin 2018, dans la procédure FR contre Ministero dell’interno – Commissione Territoriale per il riconoscimento della Protezione Internazionale presso la Prefettura U.T.G. di Milano, en présence de : Pubblico Ministero, LA COUR (première chambre), composée de Mme R. Silva de Lapuerta (rapporteur), président de chambre, MM. J.‑C. Bonichot, A. Arabadjiev, S. Rodin et E. Regan, juges, avocat général : Mme E. Sharpston, greffier : M. A. Calot Escobar, vu la demande de la juridiction de renvoi du 9 mai 2018, parvenue à la Cour le 28 juin 2018, de soumettre le renvoi préjudiciel à la procédure d’urgence, conformément à l’article 107 du ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-422/18: FR, Определение от 27 септември 2018 г.
Определение на Съда (първи състав) от 27 септември 2018 г. — FR (Дело C‑422/18 PPU) „Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Общи процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32/ЕС — Член 46 — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 18, член 19, параграф 2 и член 47 — Право на ефективни правни средства за защита — Решение, с което се отхвърля молба за международна закрила — Национална правна уредба, която предвижда двуинстанционно съдебно производство — Автоматичен суспензивен ефект само на първоинстанционната жалба“ Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32 — Право на ефективна съдебна защита — Решение за отхвърляне на молба за международна закрила и определяне на задължение за връщане — Национална правна уредба, съгласно която при оспорване на такова решение второинстанционната жалба няма суспензивен ефект — Допустимост — Граници — Спазване на принципите за равностойност и ефективност (член 18, член 19, параграф 2 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 13 от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета; член 46 от Директива 2013/32 на Европейския парламент и на Съвета) (вж. т. 32—47 и диспозитива) Диспозитив Правото на Съюза, и в частност разпоредбите на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-180/17: Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie (Суспензивно действие на въззивната жалба), Съдебно решение от 26 септември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 26 септември 2018 година(*) „Преюдициално запитване — Обща политика в областта на убежището и субсидиарната закрила — Директива 2013/32/ЕС — Член 46 — Директива 2008/115/ЕО — Член 13 — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 18, член 19, параграф 2 и член 47 — Право на ефективни правни средства за защита — Принцип на забрана за връщане — Решение, с което се отхвърля молба за международна закрила и се налага задължение за връщане — Национална правна уредба, предвиждаща второинстанционно съдебно производство — Автоматично суспензивно действие, ограничено до обжалването пред първата съдебна инстанция“ По дело C‑180/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия) с акт от 29 март 2017 г., постъпил в Съда на 7 април 2017 г., в рамките на производството по дело, X Y срещу срещу Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie, СЪДЪТ (четвърти състав), състоящ се от: T. von Danwitz (докладчик), председател на състава, C. Vajda, E. Juhász, K. Jürimäe и C. Lycourgos, съдии, генерален адвокат: Y. Bot, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за Y и X, от J. Pieters, advocaat, – за нидерландското правителство, от J. Langer, M. К. Bulterman и M. H. S. Gijzen, в качеството на представители, – за белгийското правителство, от M. Jacobs, C. Pochet и C. Van Lul, в качеството на представители, – за естонското правителство, от N. Grünberg, в качеството на представител, – ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-175/17: Belastingdienst/Toeslagen (Суспензивно действие на въззивната жалба), Съдебно решение от 26 септември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 26 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Обща политика в областта на убежището и субсидиарната закрила — Директива 2005/85/ЕО — Член 39 — Директива 2008/115/ЕО — Член 13 — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 18, член 19, параграф 2 и член 47 — Право на ефективни правни средства за защита — Принцип на забрана за връщане — Решение, с което се отхвърля молба за международна закрила и се налага задължение за връщане — Национална правна уредба, предвиждаща второинстанционно съдебно производство — Автоматично суспензивно действие, ограничено до обжалването пред първата съдебна инстанция“ По дело C‑175/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия) с акт от 29 март 2017 г., постъпил в Съда на 6 април 2017 г., в рамките на производството по дело, X срещу Belastingdienst/Toeslagen, СЪДЪТ (четвърти състав), състоящ се от: T. von Danwitz (докладчик), председател на състава, C. Vajda, E. Juhász, K. Jürimäe и C. Lycourgos, съдии, генерален адвокат: Y. Bot, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за X, от E. C. Cerezo-Weijsenfeld, advocaat, – за нидерландското правителство, от J. Langer, и от М. К. Bulterman и М. H. S. Gijzen, в качеството на представители, – за белгийското правителство, от C. Pochet, M. Jacobs и C. Van Lul, в качеството на представители, – за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител, – за Европейската ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-369/17: Ahmed, Съдебно решение от 13 септември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав) 13 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Граници, убежище и имиграция — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2011/95/ЕС — Член 17 — Изключване от статута на субсидиарна закрила — Основания — Осъждане за тежко престъпление — Определяне на тежестта въз основа на наказанието, предвидено в националното право — Допустимост — Необходимост от конкретна преценка“ По дело C‑369/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Административен и трудов съд Будапеща, Унгария) с акт от 29 май 2017 г., постъпил в Съда на 16 юни 2017 г., в рамките на производство по дело Shajin Ahmed срещу Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal, СЪДЪТ (втори състав), състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Rosas (докладчик), C. Toader, A. Prechal и E. Jarašiūnas, съдии, генерален адвокат: P. Mengozzi, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за г‑н Shajin Ahmed, от G. Győző, ügyvéd, – за унгарското правителство, от M. Z. Fehér, G. Koós и M. M. Tátrai, в качеството на представители, – за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Vláčil и A. Brabcová, в качеството на представители, – за френското правителство, от E. Armoët, E. de Moustier и D. Colas, в качеството на представители, – за нидерландското правителство, от M. H. S. Gijzen и M. K. Bulterman, в качеството на представители, – за Европейската комисия, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-113/17: QJ, Определение от 7 септември 2018 г.
Условията, при които Съдът заличава дело от регистъра си след оттегляне на преюдициално запитване от национална юрисдикция.
Разпределението на разноските при прекратяване на производството поради заличаване на делото от регистъра.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-404/17: A, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
Трябва ли молба, съдържаща предоставена от [кандидата] информация, която се приема за достоверна и поради това служи като основание за разглеждане на посочената молба, но която е недостатъчна, за да се установи нужда от международна закрила с мотива, че с информацията за страната [на произход] се посочва, че органите предлагат приемлива закрила, да се счита за очевидно неоснователна по смисъла на член 31, параграф 8 от преразгледаната Директива 2013/32?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-56/17: Fathi, Заключение от 25 юли 2018 г.
1) Следва ли [от] чл. 3, параграф 1 от Регламент [„Дъблин III“], тълкуван във връзка със съображение 12 и чл. 17 от същия регламент, че допускат държава членка да постанови решение, което представлява разглеждане на молба за международна закрила по смисъла на чл. 2, буква г) от същия регламент, подадена до тази държава членка, без да е постановено изрично решение за компетентността на същата държава членка на основание критериите по регламента и няма данни за приложението на дерогациите, предвидени в чл. 17 от същия регламент в този случай?
2) Следва ли от чл. 3, параграф 1, второ изречение от Регламент [„Дъблин III“], тълкуван във връзка със съображение 54 от Директива 2013/32, че при условията на главното производство, по молба за международна закрила по смисъла на чл. 2, буква б) от същия регламент, когато не се прилага дерогация съгласно чл. 17, параграф 1 от същия регламент, се изисква да бъде взето решение, с което държава членка поема отговорността за разглеждането на молбата по критериите на регламента, и което решение се основава на извода, че по отношение на подалото молбата лице се прилагат нормите на регламента?
3) Следва ли чл. 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС да се тълкува в смисъл, че в производство по съдебно обжалване на решение за отказ да се предостави международна закрила, съдът следва да извърши преценката по съображение 54 от същата директива за това дали по отношение на молителя се прилагат нормите на Регламент [„Дъблин III“], когато не е взето изрично решение от държавата членка за компетентността ѝ да разгледа молбата за международна закрила по критериите на регламента
Следва ли на основание съображение 54 от Директива 2013/32 да се приеме, че когато няма данни за приложението на чл. 17 от Регламент [„Дъблин III“] и молбата за международна закрила е разгледана на основание Директива [2011]/95 от държавата членка, до която е подадена, то правното положение на лицето попада в приложното поле на регламента дори и да няма изрично решение за компетентността на държавата членка по критериите на регламента?
4) Следва ли от чл. 10, параграф 1, буква б) от Директива 2011/95/ЕС, че са налице мотиви за преследване на основание „религия“ при условията на главното производство, когато молителят не е представил декларации и документи за всички елементи, включени в определението на понятието религия по същата разпоредба, от съществено значение за принадлежността лицето към конкретната религия?
5) Следва ли от чл. 10, параграф 2 от Директива 2011/95/ЕС, че съществуват мотиви за преследване, основани на религия по смисъла на чл. 10, параграф 1, буква б) от същата директива, когато при условията на главното производство, молителят претендира, че е преследван на основание религиозната си принадлежност, но не е представил декларации и доказателства за обстоятелства, характерни за принадлежността на едно лице към конкретна религия, които биха съставлявали основание субектът на преследването да приеме, че лицето принадлежи към тази религия, в това число свързани с извършване или въздържание от извършване на религиозни актове, с изразяване на религиозни убеждения, за форми на лично и обществено поведение, основани на религиозни вярвания или наложени от тези вярвания?
6) Следва ли от чл. 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2011/95/ЕС, тълкувани във връзка с членове 18 и 10 от Хартата за основните права на ЕС [наричана по-нататък „Хартата“] и понятието религия по смисъла на чл. 10, параграф 1, буква б) от същата директива, че при условията на главното производство:
a) Понятието религия по смисъла на правото на ЕС изключва деяния, обявени за престъпления от вътрешното законодателство на държавите членки
Такива деяния, обявени в страната на произход на молителя за наказуеми, могат ли да съставляват действия на преследване?
б) В контекста на забраната за прозелитизъм и забраната за действия, противни на религията, на която се основават законите и разпоредбите в страната на произход на молителя, следва ли да се считат за допустими ограничения, установени в защита на правата и свободите на другите и за защита на обществения ред в тази страна
При условие че нарушението на посочените забрани се наказва със смърт, то самото им съществуване съставлява ли действие на преследване по смисъла на цитираните разпоредби на директивата, в това число когато законодателството не е насочено изрично към конкретна религия?
7) Следва ли от чл. 4, параграф 2 от Директива 2011/95/ЕС, тълкуван във връзка с параграф 5, буква б) от същата разпоредба, с чл. 10 от [Хартата] и чл. 46, параграф 3 от Директива 2013/32, че при условията на главното производство, оценяването на фактите и обстоятелствата следва да се извърши само въз основа на декларациите и документите, представени от молителя, но се допуска да бъде изискано потвърждение на тези липсващи елементи, включени в понятието „религия“ по смисъла на чл. 10, параграф 1, буква б) от същата директива, когато:
– без такива данни молбата за международна закрила следва да бъде преценена като неоснователна по смисъла на член 32 във връзка с чл. 31, параграф 8, буква д) от Директива 2013/32/ЕС, и
– по националното право е предвидено задължение компетентният орган да установи всички относими факти към разглеждането на молбата за международна закрила, а при обжалването на решението за отказ — задължение за съда да даде указания, че лицето не сочи и не представя доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-163/17: Jawo, Заключение от 25 юли 2018 г.
1) Трябва ли да се счита, че лице, търсещо убежище, се е укрило по смисъла на член 29, параграф 2, второ изречение от Регламент [„Дъблин III“] само ако целенасочено и умишлено е избягало от националните органи, които са компетентни за извършване на прехвърлянето му, за да осуети или затрудни прехвърлянето, или е достатъчно, ако за относително дълъг период той вече не живее в отреденото му жилище и органът не е информиран за местонахождението му, поради което не може да се извърши планирано прехвърляне?
Може ли заинтересованото лице да се позове на правилното прилагане на посочената разпоредба и в рамките на производство по обжалване на решението за прехвърляне да възрази, че шестмесечният срок за прехвърляне е изтекъл, тъй като то не се е укривало?
2) Настъпва ли удължаване на срока по член 29, параграф 1, първа алинея от Регламент [„Дъблин III“] само поради обстоятелството, че още преди изтичане на срока извършващата прехвърлянето държава членка информира компетентната държава членка, че заинтересованото лице се укрива, и същевременно посочи конкретен срок, в който ще се извърши прехвърлянето и който не може да е по-дълъг от осемнадесет месеца, или срокът може да бъде удължен само по взаимно съгласие на заинтересованите държави членки?
3) Недопустимо ли е прехвърляне на търсещо убежище лице в компетентната държава членка, когато в случая на предоставяне на международна закрила в тази държава членка, с оглед на очакваните впоследствие условия на живот, може да има сериозна опасност там то да бъде подложено на отношение като посоченото в член 4 от [Хартата]?
Попада ли и този въпрос в приложното поле на правото на Съюза?
Съгласно кои критерии на правото на Съюза следва да бъдат преценени условията на живот на лицето, на което е признато правото да се ползва от международна закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-297/17: Ibrahim, Заключение от 25 юли 2018 г.
1) Допуска ли преходната разпоредба на член 52, първа алинея от Директива 2013/32/ЕС прилагането на национална разпоредба, съгласно която в изпълнението на разширеното в сравнение с предходната разпоредба правомощие по член 33, параграф 2, буква а) от Директива 2013/32/ЕС молба за международна закрила е недопустима, ако на кандидата е предоставена субсидиарна закрила в друга държава членка, доколкото при липсата на национални преходни разпоредби националната разпоредба следва да се прилага и за молби, подадени преди 20 юли 2015 г.
По-специално позволява ли преходната разпоредба на член 52, първа алинея от Директива 2013/32/ЕС държавите членки да прилагат с обратна сила разширеното правомощие по член 33, параграф 2, буква а) от Директива 2013/32/ЕС, в резултат на което са недопустими и молби за убежище, подадени преди транспонирането на национално равнище на това разширено правомощие, по които обаче не е взето окончателно решение към момента на транспонирането
2) Предоставя ли член 33 от Директива 2013/32/ЕС право на държавите членки да избират дали да отхвърлят като недопустима молба за убежище поради друга международна компетентност (Регламент „Дъблин“), или съгласно член 33, параграф 2, буква а) от Директива 2013/32/ЕС
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос: съдържа ли правото на Съюза пречка при изпълнение на правомощието по член 33, параграф 2, буква а) от Директива 2013/32/ЕС дадена държава членка да отхвърли молба за международна закрила като недопустима поради предоставянето на субсидиарна закрила в друга държава членка, ако: a) кандидатът се стреми към разширяване на предоставената му в друга държава членка субсидиарна закрила (признаване на статут на бежанец) и процедурата за предоставяне на убежище в другата държава членка е страдала и продължава да страда от системни недостатъци, или б) формите на международната закрила, по-конкретно условията на живот за лица, ползващи се от субсидиарна закрила, в другата държава членка, която вече е предоставила на кандидата субсидиарна закрила, – противоречат на член 4 от [Хартата], респективно на член 3 от [ЕКПЧ], или – не изпълняват изискванията на член 20 и сл. от Директива 2011/95, без в същото време да нарушават член 4 от [Хартата], респективно член 3 от [ЕКПЧ]
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, буква б): това важи ли и в случаите, когато на лицата, ползващи се от субсидиарна закрила, се предоставя социална закрила, която не гарантира или в сравнение с други държави членки гарантира жизнения минимум в ограничена степен, без обаче те да са третирани по различен начин от гражданите на тази държава членка
5) При отрицателен отговор на втория въпрос: a) Прилага ли се Регламент „Дъблин III“ към процедурата за предоставяне на международна закрила, ако молбата за убежище е подадена преди 1 януари 2014 г., но искането за обратно приемане е подадено след 1 януари 2014 г. и кандидатът преди това (през февруари 2013 г.) вече е получил субсидиарна закрила в замолената държава членка
б) Може ли да се изведе от разпоредбите на Регламентите „Дъблин“, неписано, преминаване на компетентността към държавата членка, която е подала искането за обратно приемане на кандидата, ако замолената компетентна държава членка е отхвърлила подаденото в срок искане за обратно приемане съгласно разпоредбите на „Дъблин“ и вместо това се е позовала на междудържавно споразумение за обратно приемане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.