Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз национално законодателство, което задължава публичен орган да събира и оповестява данни относно доходите и имената на служителите на субекти подложени на одитен контрол, когато тези доходи надвишават определен праг?
Могат ли разпоредбите на Директива 95/46 относно защита на личните данни да бъдат прилагани пряко от отделни лица пред националните съдилища с цел да се предотврати прилагането на противоречащи национални разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Следва ли разпоредбите на правото на Общността, по-специално тези относно защитата на данните, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което изисква държавен орган да събира и предава данни за доходите с цел публикуване на имената и доходите на служителите на:
а) регионален или местен орган,
б) обществена радиотелевизионна организация,
в) национална централна банка,
г) законово представително тяло,
д) частично държавно контролирано предприятие, което се управлява с цел печалба?
Ако отговорът на поне част от горния въпрос е положителен: Следва ли разпоредбите, които не допускат такова национално законодателство, да се считат за пряко приложими, в смисъл че задължените да разкрият информация лица могат да се позовават на тях, за да предотвратят прилагането на противоречащи национални разпоредби?
Следва ли разпоредбите на правото на Общността, по-специално тези относно защитата на данните (членове 1, 2, 6, 7 и 22 от Директива 95/46/ЕО във връзка с член 6 (преди член F) от Договора за Европейския съюз и член 8 от Конвенцията), да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което изисква обществена радиотелевизионна организация, като юридическо лице, да съобщава, а държавен орган да събира и предава данни за доходите с цел публикуване на имената и доходите на служителите на обществена радиотелевизионна организация?
Ако Съдът на Европейските общности отговори на горния въпрос положително: Следва ли разпоредбите, които не допускат такова национално законодателство, да се считат за пряко приложими, в смисъл че организацията, задължена да разкрие информация, може да се позовава на тях, за да предотврати прилагането на противоречащо национално законодателство и следователно не може да се позовава на задължение по националното право спрямо служителите, засегнати от разкриването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Съвместимо ли е с изискванията на правото на Европейския съюз, по-специално с разпоредбите относно защитата на личните данни, национално законодателство, което задължава публичен орган да събира и оповестява за целите на публичност имената и доходите на служители на подлежащи на контрол субекти, когато тези доходи надвишават определен праг?
Могат ли разпоредбите на Директива 95/46/ЕО, които забраняват национална правна уредба, противоречаща на тях, да бъдат прилагани пряко от отделните лица пред националните съдилища с цел да се възпрепятства прилагането на противоречащи национални разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Съвместимо ли е автоматичното изключване на търговски дружества под публичен контрол от обхвата на „възлагащ орган“ по смисъла на Директива 89/665/ЕИО с изискванията на правото на Европейския съюз?
Осигурява ли испанското законодателство достатъчна възможност за обжалване на всички решения на възлагащите органи, включително процедурните актове, съгласно изискванията на Директива 89/665/ЕИО?
Съвместимо ли е изискването за предявяване на иск по същество като предварително условие за допускане на временни мерки с разпоредбите на Директива 89/665/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2003 г.
Компетентни ли са националните органи или Европейската комисия да вземат решение относно разрешенията за търговия с лекарствените продукти, предмет на спорните решения, в светлината на приложимото законодателство на Общността?
При какви условия може да бъде спряна изпълнението на съдебно решение на Първоинстанционния съд, с което се отменя решение на Комисията за отнемане на разрешение за търговия с лекарствени продукти, и изпълнено ли е изискването за неотложност в конкретния случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
1) Следва ли Директива 73/23/ЕИО на Съвета, Директива 89/336/ЕИО и Директива 1999/5/ЕО да се тълкуват в смисъл, че
а) се прилагат по отношение на алармени системи и централи, по-специално такива, които използват радиовръзки – обикновено наричани „безжични“ алармени системи,
б) и в случай на положителен отговор, че представляват достатъчна хармонизация на областта, така че националните разпоредби относно същата област, като например член 12 от закона от 10 април 1990 г. и наредбата от 23 април 1999 г., задължително трябва да съответстват на директивите?
2) Ако на първия въпрос се отговори положително:
а) Следва ли член 3 от Директива 73/23/ЕИО, член 5 от Директива 89/336/ЕИО и член 6, параграф 1 от Директива 1999/5/ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраняват национални разпоредби, които – като член 12 от закона от 10 април 1990 г. и наредбата от 23 април 1999 г. – обуславят пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, от процедура за предварително одобрение на части от тези алармени системи и централи, които отговарят на разпоредбите на горепосочените директиви?
б) Следва ли Директива 73/23/ЕИО, 89/336/ЕИО и 1999/5/ЕО да се тълкуват в смисъл, че по отношение на алармени системи и централи определят съществените изисквания в областта на електрическата безопасност, електромагнитната съвместимост и радиосъоръженията и съответно са пречка за национални разпоредби, като наредбата от 23 април 1999 г., които обуславят пускането на пазара в Белгия на всички алармени системи и централи от други изисквания, различни от тези, предвидени в посочените директиви?
в) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като наредбата от 23 април 1999 г., които изискват частите на алармените системи и централи, които не са предмет на мерки за хармонизация на Общността, да преминат в одобрена лаборатория същите изпитвания като оборудване, което се пуска на пазара за първи път?
г) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект дава възможност на държавите членки да приемат национални разпоредби – като наредбата от 23 април 1999 г. – които обуславят пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, от предварително одобрение и от изпитвания и специфични технически изисквания, само при абстрактно позоваване на императивни съображения или наложителни изисквания – като защитата на потребителите и/или обществения ред – които държавата членка счита, че не са взети предвид с мерките за хармонизация на Общността, или с други думи, без конкретно да докаже нито реалността на позоваваните императивни съображения или наложителни изисквания, нито обстоятелството, че тези изисквания вече не са взети предвид с мерките за хармонизация на Общността, и без да докаже пропорционалността на ограничителните мерки спрямо преследваната цел?
3) Ако на първия въпрос се отговори отрицателно:
а) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като член 9 от наредбата от 23 април 1999 г., които ограничават принципа на взаимно признаване до изпитванията, които алармените системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, трябва да преминат, за да получат разрешение за пускане на пазара в държава членка, вместо да прилагат принципа на взаимно признаване към самите алармени системи и централи?
б) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като член 12 от закона от 10 април 1990 г. и наредбата от 23 април 1999 г., които изискват процедура за одобрение преди пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка?
в) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като член 2, параграф 2 от наредбата от 23 април 1999 г., които изискват национален знак за съответствие да бъде поставен върху алармени системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка?
г) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като член 9 от наредбата от 23 април 1999 г., които изискват частите на алармените системи и централи да преминат в одобрена лаборатория същите изпитвания като оборудване, което се пуска на пазара за първи път?
д) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като член 9 от наредбата от 23 април 1999 г., които обуславят пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, от предварително одобрение и от изпитвания и специфични технически изисквания, само при абстрактно позоваване на императивни съображения или наложителни изисквания – като защитата на потребителите и/или обществения ред – или с други думи, без конкретно да се докаже реалността на позоваваните императивни съображения или наложителни изисквания и без да се докаже пропорционалността на ограничителните мерки спрямо преследваната цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Явява ли се съвместимо с член 28 ЕО и член 30 ЕО отнемането на разрешение за пускане на пазара на паралелно внесен лекарствен продукт с мотива, че разрешението за пускане на пазара на директно търгувания лекарствен продукт е било отнето по искане на неговия притежател по съображения, които не се отнасят до безопасността на лекарствения продукт
Има ли значение за преценката какви конкретни съображения са мотивирали искането или дали притежателят на разрешението или предприятия, принадлежащи към същата група, продължават да продават лекарствения продукт, който е предмет на паралелния внос, в други държави членки въз основа на издадени там разрешения за пускане на пазара?
Ако паралелният вносител вместо предходното разрешение за пускане на пазара се позовава на ново разрешение за пускане на пазара на директно търгуван лекарствен продукт, представлява ли пречка за разрешаване на по-нататъшното пускане на пазара на паралелно внесения лекарствен продукт обстоятелството, че паралелно внесеният и директно търгуваният лекарствен продукт, обхванат от новото разрешение за пускане на пазара, се различават по това, че паралелно внесеният лекарствен продукт се предлага под формата на капсули, съдържащи определена киселина (омепразол), докато директно търгуваният лекарствен продукт се продава под формата на таблетки, съдържащи магнезиева сол на тази киселина?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Възможно ли е един единствен специфичен цвят, който е представен като такъв или е обозначен с международно приет код, да придобие отличителен характер за определени стоки или услуги по смисъла на член 3, буква б) от Директивата?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
а) при какви обстоятелства може да се приеме, че един единствен специфичен цвят притежава отличителен характер в посочения по-горе смисъл?
б) има ли значение дали регистрацията се иска за голям брой стоки и/или услуги, вместо за конкретен продукт или услуга, или съответно за категория стоки или услуги?
При преценката на отличителния характер на определен цвят като марка, трябва ли да се вземе предвид дали по отношение на този цвят съществува общ интерес за неговата наличност, какъвто може да съществува по отношение на знаци, които обозначават географски произход?
Когато се разглежда въпросът дали знакът, за който се иска регистрация като марка, притежава отличителния характер по смисъла на член 3, буква б) от Директивата, трябва ли Benelux Trade Mark Office да се ограничи до абстрактна преценка на отличителния характер или трябва да вземе предвид всички действителни факти по случая, включително използването на знака и начина, по който е използван?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Спазено ли е изискването националното законодателство да предвижда издаването на разрешение за използване на отпадъчни масла като гориво или за тяхната регенерация да бъде изрично обвързано с приемането на всички подходящи мерки за защита на здравето и използването на най-добрата налична технология, когато разходите не са прекомерни?
Предвидено ли е в националното законодателство изискването остатъците от изгарянето на отпадъчни масла да се обезвреждат в съответствие с приложимите разпоредби на правото на Съюза относно опасните отпадъци?
Осигурено ли е чрез националното законодателство периодичното инспектиране на предприятията, които регенерират отпадъчни масла или ги използват като гориво, както и преразглеждането на издадените разрешения с оглед на развитието на техническия прогрес и/или състоянието на околната среда?
Изпълнено ли е задължението периодично да се предоставя на Европейската комисия информация относно техническия опит, придобития опит и постигнатите резултати от прилагането на мерките по Директива 75/439?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Нарушила ли е Френската република задължението си да транспонира изцяло и в срок Директива 98/8/ЕО относно пускането на пазара на биоцидни продукти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.