Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
При оценката на наличието на необходим отличителен характер по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно марките трябва ли да се прилага по-строг критерий за отличителен характер по отношение на триизмерни марки, състоящи се от формата на стоката, отколкото за други видове марки?
Освен член 3, параграф 1, буква е) от Първа директива 89/104, има ли член 3, параграф 1, буква в) също значение по отношение на триизмерни марки, състоящи се от формата на стоката
Ако да, трябва ли при преценката по член 3, параграф 1, буква в) или буква е) да се вземе предвид интересът на търговията за запазване на свободния достъп до използването на формата на стоката, така че регистрацията по принцип да е изключена и обикновено да се допуска само за марки, които отговарят на условията на член 3, параграф 3, първо изречение от директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Следва ли Директива 75/442/ЕИО да се тълкува в смисъл, че допуска процес за третиране на отпадъци, при който се извършват повече от една операция, както е описано по-горе, да бъде оценяван като цяло?
Ако е така, представлява ли разглежданият процес оползотворяване по смисъла на R1, R3 и R5 от приложение IIB към Директивата, ако води до пълно използване на отпадъците, използвани в него?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, има ли значение степента (изразена като калорична стойност), до която отпадъците допринасят за процеса на изгаряне, или степента (изразена като количество повторно използван материал), до която пепелните остатъци от тези отпадъци допринасят за производствения процес, по отношение на класифицирането на всяка отделна операция като оползотворяване или обезвреждане (съответно R1, R3 и R5, и D10)?
Ако е така, въз основа на какви критерии следва да се прецени дали приносът е достатъчен за класифициране като оползотворяване
При липса на общностни критерии в това отношение, възможно ли е да се прилагат национални критерии?
Ако една операция трябва да бъде класифицирана като оползотворяване, а друга операция като обезвреждане, как следва да се разглежда процесът като цяло?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
Директива 92/50/ЕИО е неприложима на основание член 4, параграф 2 от нея (специални мерки за сигурност)
Директива 92/50/ЕИО е неприложима, тъй като договорът попада в приложение I Б към нея
Липсва обосновка за възлагане на договора чрез процедура на договаряне без предварително публикуване на обявление по член 11, параграф 3, буква б) от Директивата
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
1(a) Трябва ли член 2 от Директивата да се тълкува в смисъл, че изключва възможността звуци или шумове да бъдат считани за търговски марки?
1(b) Ако отговорът на въпрос 1(a) е отрицателен, изисква ли системата, установена с Директивата, звуците или шумовете да могат да бъдат считани за търговски марки?
2(a) Ако отговорът на въпрос 1(a) е отрицателен, какви изисквания поставя Директивата по отношение на звуковите марки във връзка с позоваването в член 2 на необходимостта знакът да може да бъде графично представен и, във връзка с това, по отношение на начина, по който трябва да се извършва регистрацията на такава търговска марка?
2(b) По-специално, изпълнени ли са изискванията, посочени в (a), ако звукът или шумът е регистриран в една от следните форми:
– музикални ноти;
– писмено описание под формата на ономатопея;
– писмено описание в друга форма;
– графично представяне като сонограма;
– звуков запис, приложен към регистрационния формуляр;
– цифров запис, достъпен чрез интернет;
– комбинация от тези методи;
– друга форма и, ако да, коя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Нарушени ли са съществени процедурни изисквания поради неспазване на правото на Дания да бъде изслушана преди приемането на обжалваното решение?
Допустимо ли е Комисията да не предостави на Дания възможност да се запознае с мненията на другите държави членки и да изрази становище по тях в рамките на процедурата по член 95, параграф 4 ЕО?
Тълкува ли правилно Комисията условията за прилагане на член 95, параграф 4 ЕО, по-специално относно възможността държава членка да поддържа по-строги национални мерки въз основа на различна оценка на риска за общественото здраве?
Дали Комисията е допуснала грешки в правото и фактите при отхвърлянето на датските разпоредби относно употребата на сулфити?
Дали Комисията е допуснала грешки в правото и фактите при отхвърлянето на датските разпоредби относно употребата на нитрити и нитрати?
Спазено ли е задължението за мотивиране и за изразяване на позиция по всички релевантни условия по член 95, параграф 6 ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
1) Съвместими ли са правилата относно процедурата и санкциите за административни нарушения, предвидени в Закон № 689 от 24 ноември 1981 г., с принципите на пропорционалност, ефективност и адекватна съдебна защита на правата, предоставени на физическите лица от правото на Общността, установени в Договора и/или определени и дефинирани в съдебната практика на Съда на Европейските общности, когато: – нарушителят не може да започне съдебно производство срещу мярка за разрешаване на изземване, приета от административните органи, докато самите административни органи, без да са обвързани със спазване на процесуални срокове, не са се обърнали към съда за издаване на временна мярка или заповед за конфискация; – лице, което е пряко и индивидуално засегнато от мярка, приета от административните органи, не може да започне съдебно производство, когато самата мярка е адресирана до други лица
2) Допускат ли членове 10 и 249 от Договора държавите членки да приемат мерки, противоречащи на Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. относно радиооборудването и далекосъобщителните крайни устройства и взаимното признаване на тяхното съответствие: – през периода, предвиден за транспониране на тази директива; – след изтичане на този период, без да е извършено транспониране
Ако отговорът на този въпрос е положителен, какво е значението на понятието от правото на Общността „мярка, която може сериозно да застраши постигането на резултата, предписан от директивата“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Следва ли забраната по член 5, параграф 1, буква а) от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно марките да се отнася само до идентично възпроизвеждане на знака или знаците, които съставляват марката, без изтривания или добавяния, или също така е забранено:
1) да се възпроизвежда отличителният елемент на марка, съставена от няколко знака?
2) да се възпроизвеждат всички знаци, които съставляват марката, ако към тях се добавят други знаци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
Може ли диплома, издадена на гражданин на Общността в държава членка (в случая Франция), независимо от признаването и потвърждаването на еквивалентността ѝ, автоматично да бъде използвана за целите [на вписване в регистъра на лицата, които преминават необходимия стаж за допускане до адвокатската професия] в друга държава членка (в случая Италия), въз основа на правилата на Договора за ЕО ... относно свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги (членове 10 ЕО, 12 ЕО, 14 ЕО, 39 ЕО и 43 ЕО ...) и въз основа на член 149 ЕО ...?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
1) Следва ли член 3, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета относно нови храни и нови съставки на храни да се тълкува в смисъл, че храни и съставки на храни по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Регламента се считат за съществено еквивалентни на съществуващи храни и съставки на храни и следователно могат да бъдат пуснати на пазара по опростената процедура, след уведомление съгласно член 5 от Регламента, дори ако тези храни и съставки на храни съдържат остатъци от трансгенен протеин?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен и използването на опростената процедура съгласно член 5 от Регламент № 258/97 е недопустимо, какви са последиците за правомощията на държавите членки да приемат мерки като Декрета от 4 август 2000 г. въз основа на принципа на предпазливост, който намира конкретно изражение в член 12 от Регламент № 258/97, и за разпределението на тежестта на доказване по отношение на рисковете за човешкото здраве и околната среда, произтичащи от новия продукт?
3) Има ли значение за отговора на втория въпрос, ако се приеме, че опростената процедура представлява мълчаливо съгласие от страна на Комисията, и следва ли да се приеме, че такова мълчаливо съгласие е незаконосъобразно, ако отговорът на втория въпрос е отрицателен?
4) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, съвместим ли е член 5 от Регламент № 258/97 с членове 153 и 174 ЕО, както и с принципа на предпазливост и принципите на пропорционалност и разумност, доколкото:
- не предвижда пълна оценка на безопасността на храните и съставките на храни по отношение на рисковете, които те представляват за човешкото здраве и околната среда, и не гарантира участието на държавите членки и техните научни органи, въпреки че това участие е необходимо за защитата на тези ценности, както следва от обичайната процедура, предвидена в член 6, и
- такава опростена процедура може да се използва единствено с цел ускоряване и опростяване на административната процедура за пускане на пазара на храни и съставки на храни, за които, тъй като съдържат остатъци от трансгенен протеин, няма информация относно пълните им ефекти върху здравето на потребителите, човешката консумация и околната среда, както може да се заключи общо от Препоръка 97/618/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.