Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Трябва ли член 7, параграф 1, второ изречение от Директива 89/397/ЕИО на Съвета от 14 юни 1989 година относно официалния контрол на храните да се тълкува в смисъл, че предоставя на производителя на продукт право, което може да бъде противопоставено на компетентните органи на държава членка, да поиска извършване на контраекспертиза, когато органите твърдят, че продуктите не съответстват на националното законодателство в областта на храните въз основа на анализ на проби от продуктите, взети на дребно?
Трябва ли член 7, параграф 1, второ изречение от Директива 89/397/ЕИО да се тълкува в смисъл, че общностното право не допуска използването на резултатите от експертни анализи, извършени въз основа на официално взети проби, когато производителят на продукта, който е предмет на експертизата, не е имал възможност да поиска извършване на контраекспертиза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
1. Являва ли се алтернативна оферта, която се състои в предложение за асфалтова настилка вместо полагане на бетонова настилка, както е предвидено в обявлението за поръчката, вариант по смисъла на първата алинея на член 19 от Директива 93/37/ЕИО
2. Може ли критерий, установен в националното законодателство за определяне на допустимостта на приемане на вариант по смисъла на първата алинея на член 19 от Директива 93/37/ЕИО, според който чрез варианта се осигурява изпълнение на качествено еквивалентна работа, да се счита за минимална спецификация, изисквана и посочена от възлагащия орган съгласно първата и втората алинея на член 19 от Директива 93/37/ЕИО, ако в тръжните документи се прави само препратка към националната разпоредба и не се уточняват сравнителните параметри, които да се използват за оценка на еквивалентността
3. Забраняват ли член 30, параграфи 1 и 2 от Директива 93/37/ЕИО във връзка с принципите на прозрачност и равно третиране възлагащият орган да направи приемането на алтернативна оферта, която се различава от оферта, съответстваща на тръжните документи по това, че предлага различно техническо качество, зависимо от положителна оценка, основана на критерий от националното законодателство, изискващ осигуряване на изпълнение на качествено еквивалентна работа, ако в тръжните документи се прави само препратка към националната разпоредба и не се уточняват сравнителните параметри, които да се използват за оценка на еквивалентността
4a. Ако отговорът на въпрос 3 е положителен, може ли възлагащият орган да приключи процедурата за възлагане на обществена поръчка като описаната в въпрос 3 чрез възлагане на поръчката
4b. Ако отговорите на въпроси 3 и 4a са положителни, длъжен ли е възлагащият орган, провеждащ процедура за възлагане на обществена поръчка като описаната в въпрос 3, да отхвърли вариантите, предложени от участниците, без да разглежда тяхното съдържание, поне ако не е определил критерии за възлагане на поръчката за оценка на техническите разлики между варианта и тръжните документи
5. Ако отговорите на въпроси 3 и 4a са положителни, а отговорът на въпрос 4b е отрицателен, длъжен ли е възлагащият орган, провеждащ процедура за възлагане на обществена поръчка като описаната в въпрос 3, да приеме вариант, чиито технически разлики с тръжните документи не може да оцени въз основа на критерии за възлагане на поръчката поради липса на съответни уточнения в тръжните документи, ако този вариант е най-ниската оферта и критерии за възлагане на поръчката не са определени по друг начин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Допустимо ли е Комисията да предяви иск за установяване на нарушение, когато държавата членка вече е признала нарушението и твърди, че всички правни последици са изчерпани?
Изпълнила ли е Федерална република Германия задълженията си по Директива 92/50/ЕИО, като не е провела открита процедура за възлагане на обществена услуга за отвеждане на отпадъчни води в община Бокхорн и не е публикувала резултата от процедурата?
Изпълнила ли е Федерална република Германия задълженията си по Директива 92/50/ЕИО, като е позволила възлагането на обществена услуга за извозване на битови отпадъци в град Брауншвайг чрез договаряне без предварително публикуване на обявление, без да са изпълнени условията за изключение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Допустимо ли е Комисията да предяви иск за установяване на нарушение на задълженията по член 226 ЕО, когато държавата членка е признала нарушението и твърди, че то вече не съществува?
Спазени ли са задълженията за провеждане на открита процедура за възлагане на обществена поръчка и за публикуване на резултатите при възлагането на договор за отвеждане на отпадъчни води в община Бокхорн съгласно Директива 92/50/ЕИО?
Допустимо ли е възлагането на договор за извозване на битови отпадъци от град Брауншвайг чрез договаряне без предварително публикуване на обявление, при положение че не са изпълнени условията по член 11, параграф 3, буква б) от Директива 92/50/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
1) Следва ли остатъчната скална маса, получена при извличането на руда, и/или пясъкът, получен при обогатяването на руда в минни дейности, да се считат за отпадъци по смисъла на член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците, изменена с Директива 91/156/ЕИО на Съвета от 18 март 1991 г., като се вземат предвид следните точки: (a) Какво значение има обстоятелството, че остатъчната скална маса и пясъкът от обогатяването се съхраняват на територията на минната концесия или на нейно помощно място
Има ли по принцип значение за попадането в определението за отпадък дали посочените странични продукти от минните дейности се съхраняват на територията на минната концесия, на нейно помощно място или по-далеч
(b) Какво значение има обстоятелството, че остатъчната скална маса е със същия състав като основната скала, от която е добита, и че съставът ѝ не се променя независимо от това колко дълго и как се съхранява
Следва ли пясъкът от обогатяването, получен в процеса на обогатяване на рудата, да се оценява различно от остатъчната скална маса в това отношение
(c) Какво значение има обстоятелството, че остатъчната скална маса е безвредна за човешкото здраве и околната среда, но според становището на органите по издаване на екологични разрешителни от пясъка от обогатяването се отделят вещества, вредни за здравето и околната среда
До каква степен по принцип следва да се взема предвид възможното въздействие на остатъчната скална маса и пясъка от обогатяването върху здравето и околната среда при преценката дали те са отпадъци
(d) Какво значение има обстоятелството, че не се предвижда изхвърляне на остатъчната скална маса и пясъка от обогатяването
Остатъчната скална маса и пясъкът от обогатяването могат да бъдат повторно използвани без специални мерки за преработка, например за укрепване на минни галерии, а остатъчната скална маса и за рекултивация на мината след прекратяване на дейността ѝ. В бъдеще, с развитието на технологиите, от пясъка от обогатяването могат да бъдат извлечени минерали за използване. До каква степен следва да се обръща внимание на това, доколко определени са плановете на лицето, извършващо минните дейности, за такова използване и колко скоро след изхвърлянето на остатъчната скална маса и пясъка от обогатяването на територията на минната концесия или на нейно помощно място ще се осъществи използването им?
2) Ако отговорът на първия въпрос е, че остатъчната скална маса и/или пясъкът от обогатяването следва да се считат за отпадъци по смисъла на член 1, буква а) от Директивата за отпадъците, необходимо е да се получи отговор и на следните допълнителни въпроси: (a) Означава ли „друго законодателство“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директивата за отпадъците (91/156/ЕИО), отпадъците, обхванати от което са изключени от приложното поле на директивата и които съгласно точка (ii) се отнасят inter alia до отпадъци, произтичащи от проучване, извличане, обработка и съхранение на минерални ресурси, изключително законодателството на Европейската общност
Или националното законодателство, като определени разпоредби на Kaivoslaki и Jäteasetus, действащи във Финландия, също може да бъде „друго законодателство“ по смисъла на Директивата за отпадъците
(b) Ако „друго законодателство“ означава и национално законодателство, означава ли това изключително национално законодателство, което вече е било в сила към момента на влизане в сила на Директива 91/156/ЕИО, или и такова, прието впоследствие
(c) Ако „друго законодателство“ означава и национално законодателство, поставят ли основните разпоредби на Европейската общност, свързани със защитата на околната среда, или принципите на Директивата за отпадъците изисквания към националното законодателство относно нивото на защита на околната среда като условие за неприложимост на правилата на Директивата за отпадъците
Какви биха могли да бъдат тези изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
1) Може ли при посочване на съдържанието на витамини да се говори за средна стойност по смисъла на член 1, буква к) от Директива 90/496/ЕИО на Съвета от 24 септември 1990 г. относно хранителната информация за хранителните продукти (наричана по-нататък „Директивата за хранителната информация“), когато декларираната стойност, която се основава на анализа на производителя на хранителния продукт, съгласно член 6, параграф 8, буква а) от Директивата за хранителната информация, изразява стойността, която продуктът има към момента на изтичане на минималния срок на годност?
2) Позволява ли определението за средна стойност в член 6, параграф 8 от Директивата за хранителната информация свободно определяне на референтния момент и границите на допустимите отклонения?
3) Не се прилага ли Директивата за хранителната информация, доколкото тя обхваща хранителни данни относно съдържанието на витамини, поради това че:
а) по отношение на определението за средна стойност (член 1, буква к) от Директивата за хранителната информация) и нейното изчисляване (член 6, параграф 8 от Директивата за хранителната информация) е твърде неопределена, или
б) съдържа непропорционални разпоредби спрямо целта, преследвана с директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2003 г.
Следва ли от Директива 89/665, че при разглеждане на искане за временни мерки органът, отговарящ за процедурите по преразглеждане при възлагане на обществени поръчки, е длъжен или оправомощен да вземе предвид вероятността за успех на искане за отмяна на решение на възлагащия орган поради неговата незаконосъобразност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Допустимо ли е при преценката на отличителния характер на триизмерна марка, състояща се от формата на стоката, да се прилага по-строг критерий в сравнение с други видове марки?
Има ли самостоятелно значение член 3, параграф 1, буква в) от Директива 89/104/ЕИО при триизмерни марки, състоящи се от формата на стоката, и следва ли при прилагането му да се отчита общият интерес за запазване на свободния достъп до използването на формата на стоката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Допустимо ли е при преценката на отличителния характер на триизмерна марка, състояща се от формата на стоката, да се прилага по-строг критерий в сравнение с други видове марки?
Има ли самостоятелно значение член 3, параграф 1, буква в) от Директива 89/104/ЕИО за триизмерни марки, състоящи се от формата на стоката, освен приложението на член 3, параграф 1, буква е)
Ако да, следва ли при прилагането на тази разпоредба да се взема предвид общият интерес за запазване на свободния достъп до използването на формата на стоката, така че регистрацията по принцип да е изключена, освен ако марката не е придобила отличителен характер чрез използване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.