всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Сближаване на законодателствата

Сближаване на законодателствата

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.

Нарушени ли са задълженията на Кралство Белгия по Директива 1999/44/ЕО, като не са приети в срок необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби за нейното прилагане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.

Трябва ли органът по регистрация на търговски марки, който съгласно Протокола от 2 декември 1992 г. за изменение на Единния закон на Бенелюкс за търговските марки (Trb. 1993, 12) е компетентен да преценява абсолютните основания за отказ за регистрация на търговска марка, предвидени в член 3 във връзка с член 2 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки (ОВ 1989 L 40, стр. 1), да вземе предвид не само знака, както е подаден в заявлението за регистрация, но и всички относими факти и обстоятелства, известни му, включително тези, за които е уведомен от заявителя (например факта, че преди заявлението заявителят вече е използвал знака широко като търговска марка за съответните продукти, или факта, че проучване показва, че използването на знака за стоките и/или услугите, посочени в заявлението, няма да бъде от такова естество, че да заблуди обществеността)?
Има ли отговорът на първия въпрос значение и за разглеждането от страна на органа по регистрация на търговски марки на въпроса дали възраженията му срещу регистрацията на заявлението са отстранени от заявителя, както и за решението му да откаже регистрация изцяло или частично, както е предвидено в член 6a, параграф 4 от Единния закон на Бенелюкс за търговските марки?
Има ли отговорът на първия въпрос значение и за съдебния контрол, на който се позовава член 6b от Единния закон на Бенелюкс за търговските марки?
Влияе ли фактът, че търговска марка е регистрирана в държава членка за определени стоки или услуги, върху разглеждането от страна на органа по регистрация на търговски марки в друга държава членка на заявление за регистрация на подобна марка за стоки или услуги, подобни на тези, за които първата марка е била регистрирана?
Пречи ли член 3, буква в) от Директива 89/104 регистрацията на търговска марка, която се състои изключително от знаци или указания, които могат да служат в търговията за обозначаване на характеристиките на стоките или услугите, за които се иска регистрация, и това ли е случаят дори когато има по-обичайни знаци или указания за обозначаване на същите характеристики и независимо от броя на конкурентите, които могат да имат интерес да използват знаците или указанията, от които се състои марката
Когато приложимото национално право предвижда, че изключителното право, предоставено чрез регистрация от компетентен орган в район, в който съществуват няколко официално признати езика, на словна марка, изразена на един от тези езици, се разпростира автоматично върху превода ѝ на другите езици, трябва ли органът да провери по отношение на всеки от тези преводи дали марката действително се състои изключително от знаци или указания, които могат да служат в търговията за обозначаване на характеристиките на тези стоки или услуги?
Следва ли член 3 от Директива 89/104 да се тълкува в смисъл, че марка, която е описателна за характеристиките на определени стоки или услуги, но не и за тези на други стоки или услуги по смисъла на член 3, буква в) от директивата, не може да се счита за непременно притежаваща отличителен характер по отношение на тези други стоки или услуги по смисъла на буква б) от разпоредбата
Има ли значение, че марката е описателна за характеристиките на определени стоки или услуги по член 3, буква в) от директивата, при преценката дали същата марка има отличителен характер по отношение на други стоки или услуги по смисъла на член 3, буква б) от директивата?
Следва ли член 3, буква в) от Директива 89/104 да се тълкува в смисъл, че марка, състояща се от дума, съставена от елементи, всеки от които е описателен за характеристиките на стоките или услугите, за които се иска регистрация, сама по себе си е описателна за характеристиките на тези стоки или услуги по смисъла на тази разпоредба, освен ако няма осезаема разлика между думата и простата сума на нейните части: това предполага или че поради необичайния характер на комбинацията по отношение на стоките или услугите думата създава впечатление, което е достатъчно отдалечено от това, което произтича от простата комбинация от значенията, придавани от елементите, от които е съставена, така че думата е повече от сумата на нейните части, или че думата е станала част от всекидневния език и е придобила собствено значение, така че вече е независима от своите компоненти
В последния случай необходимо ли е да се провери дали дума, която е придобила собствено значение, не е сама по себе си описателна по смисъла на същата разпоредба
За целите на определяне дали основанието за отказ по член 3, буква в) от директивата се прилага за такава марка, има ли значение дали съществуват синоними, които могат да обозначават същите характеристики на стоките или услугите, посочени в заявлението за регистрация, или че характеристиките на стоките или услугите, които могат да бъдат предмет на описанието, са търговски съществени или само второстепенни?
Пречи ли Директива 89/104 на органа по регистрация на търговски марки да регистрира марка за определени стоки или услуги при условие, че те не притежават определена характеристика?
Несъвместима ли е с член 3 от Директива 89/104 практиката на органа по регистрация на търговски марки, която се съсредоточава единствено върху отказа за регистрация на явно недопустими марки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.

Следва ли член 1, параграф 3 и член 2, параграф 1, буква б) от Директива 89/665 да се тълкуват в смисъл, че те са пречка за това да се приеме, че едно лице след възлагането на обществена поръчка няма достъп до процедурите за обжалване, предвидени в посочената директива, когато това лице не е участвало в процедурата по възлагане с мотива, че не би могло да изпълни всички възложени услуги поради наличие на технически спецификации в тръжната документация, които според него са дискриминационни, но въпреки това не е подало жалба срещу тези спецификации преди възлагането на поръчката?
Следва ли член 1, параграф 3 от Директива 89/665 да се тълкува в смисъл, че разпоредбата е пречка за това да се приеме, че лице, което е участвало в процедурата по възлагане на обществена поръчка, е загубило интереса си да получи тази поръчка поради това, че не е сезирало орган за медиация като Bundes-Vergabekontrollkommission (австрийски федерален орган за контрол на обществените поръчки), създаден с Bundesgesetz über die Vergabe von Aufträgen (Bundesvergabegesetz) 1997 (федерален закон от 1997 г. относно възлагането на обществени поръчки), преди да подаде жалба по силата на посочената директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2004 г.

1) Следва ли член 2, параграф 1, букви а) и б) от Директива 98/8/ЕО, с оглед на общите правила, които тази директива въвежда в правния ред на Общността, да се тълкува в смисъл, че понятията „биоцидни продукти“ и „биоциден продукт с нисък риск“ се отнасят само до продукти, чиято биоцидна функция зависи от активни вещества, добавени към тези продукти по химичен или биологичен път чрез процеси, изрично предназначени да добавят такива вещества с цел да придадат на тези продукти биоцидна функция?
2) Следва ли член 2, параграф 1, буква в) от Директива 98/8/ЕО, с оглед на общите правила, които тази директива въвежда в правния ред на Общността, да се тълкува в смисъл, че понятието „основно вещество“ се отнася до вещества, които не се добавят към продукт, за да му позволят да изпълнява предвидена биоцидна функция, но такава биоцидна функция трябва да се изпълнява в допълнение към функцията, която този продукт обикновено изпълнява по време на употребата си (пример: течност за съдомиялна машина, която, поради добавянето на вещество, предназначено да подобри нейната почистваща функция, може също така да изпълнява бактерицидна функция)?
3) Може ли парче червен кедър, само поради факта, че се предлага на пазара като „анти-молец“, да бъде класифицирано като „биоциден продукт“, „биоциден продукт с нисък риск“ или като „основно вещество“ по смисъла на Директива 98/8/ЕО, като се има предвид, че: а) въпросното дърво не е било подложено на никаква химична или биологична обработка; б) веществото, от което зависят приписваните на дървото ефекти, е естествено присъстващо в продукта; в) продуктът се предлага на пазара по същество в естественото си състояние?
4) Следва ли член 2, параграф 1, буква в) от Директива 98/8/ЕО да се тълкува в смисъл, че само ако „основното вещество“ е включено в списъка, посочен в приложение IB, това вещество може да бъде освободено от изискването за разрешение и регистрация, предвидени за пускането на пазара в държавите членки на продукти, обхванати от член 2, като включването в списъка, посочен в приложение IB, има конститутивен ефект във всички отношения?
5) Следва ли член 4 от Директива 98/8/ЕО, с оглед на членове 28 ЕО и 30 ЕО, да се тълкува в смисъл, че продукт като описания в въпрос 3, който е законно пуснат на пазара в държава членка без необходимост от разрешение или регистрация в тази държава членка, може да бъде подложен на изискване за разрешение или регистрация в друга държава членка, в която впоследствие се предлага на пазара, поради факта, че въпросният продукт не е включен в списъка, посочен в приложение IB към Директива 98/8/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.

1) По отношение на триизмерни марки, състоящи се от опаковката на стоки, които поради естеството си обикновено се предлагат на пазара в опаковано състояние, следва ли опаковката на стоката да се счита за същото като формата на стоката, така че опаковката на стоката да представлява формата на стоката по смисъла на член 3, параграф 1, буква е) от Директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно марките и при необходимост да може да служи за обозначаване на характеристиките на опакованата стока, включително нейната същност, по смисъла на член 3, параграф 1, буква в) от посочената директива?
2) Следва ли въпросът дали е налице необходимата отличителност по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Директива 89/104 по отношение на триизмерни марки, състоящи се от опаковката на стоки, които поради естеството си обикновено се предлагат на пазара в опаковано състояние, да се преценява с оглед на възприятието на средния потребител, който е достатъчно информиран, разумно внимателен и осведомен относно съответните стоки, като такава марка трябва да му позволява, без да извършва проучвания или сравнения и без да проявява особено внимание, да различи разглежданата стока от стоките на други предприятия?
3) Може ли отличителността на марка по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Директива 89/104 да бъде преценявана само въз основа на възприятието на националния пазар, без да е необходимо да се извършва допълнително официално проучване дали и до каква степен идентични или сходни марки са били регистрирани или отказани за регистрация в други държави членки на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.

Трябва ли член 3, параграф 1, буква в) от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно марките да се тълкува в смисъл, че марка, състояща се от неологизъм, съставен от елементи, които поотделно са описателни за характеристиките на стоките или услугите, за които е подадена заявка за регистрация, сама по себе си е описателна за тези характеристики по смисъла на посочената разпоредба, освен ако има видима разлика между неологизма и простата сума от съставните му части, което предполага, че неологизмът — поради необичайния характер на комбинацията по отношение на посочените стоки или услуги — създава впечатление, което е достатъчно различно от впечатлението, създадено от простото събиране на означенията, предавани от съставните му части, така че той е повече от сумата на тези части?
При преценката дали такава марка попада под основанията за отказ за регистрация, посочени в член 3, параграф 1, буква в) от Директива 89/104, има ли значение дали съществуват или не синоними, които позволяват да се обозначат същите характеристики на стоките и услугите, посочени в заявката за регистрация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2004 г.

Следва ли член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците, изменена с Директива 91/156/ЕИО от 18 март 1991 година, който определя отпадъците като „всяко вещество или предмет, попадащи в категориите, изброени в приложение I, които притежателят изхвърля или възнамерява или е длъжен да изхвърли“, както и член 1, букви б) и в) от тази директива, които определят „производител на отпадъци“ като „всяко лице, чиито дейности пораждат отпадъци („първоначален производител“) и/или всяко лице, което извършва предварителна обработка, смесване или други операции, водещи до промяна на естеството или състава на тези отпадъци“, и „притежател“ като „производителя на отпадъците или физическото или юридическото лице, което ги притежава“, да се тълкуват като приложими към петролна компания, която произвежда горива и ги продава на управител, който експлоатира една от нейните бензиностанции по договор за самостоятелно управление, изключващ всякакво отношение на подчиненост към тази компания, ако такива горива проникнат в почвата, като по този начин я замърсят, както и подземните води
Или трябва да се приеме, че квалификацията като отпадък по смисъла на горепосочените разпоредби е приложима само ако замърсената почва е изкопана?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2004 г.

Непълно и неправилно транспониране на член 6, параграф 1 от Директива 97/66/ЕО в националното право
Непълно транспониране на член 9, буква а) от Директива 97/66/ЕО в националното право
Непълно транспониране на член 6 от Директива 97/66/ЕО поради неиздаване на предвидените в член 11.5, параграф 3 от Закона за телекомуникациите изпълнителни разпоредби

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2004 г.

1) Следва ли член 2, параграф 2, първо тире от Решение 2000/766 и член 1, параграф 1 от Решение 2001/9 във връзка с останалите разпоредби на правото на ЕО, на които се основават посочените разпоредби, да се тълкуват в смисъл, че в рибното брашно, използвано за производство на фураж за други животни, различни от преживни, може правно и фактически да се приеме случайно наличие на непредвидени или неразрешени вещества, като по този начин се признава, че стопанският субект има право на разумна граница на толерантност?
2) В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос: Следва ли – с оглед на принципа на пропорционалност и принципа на предпазливост, както и като се вземат предвид действащите разпоредби на ЕО в областите, в които се отнася до случайно замърсяване на хранителни продукти от селскостопанския сектор с посочване на съответните граници на толерантност – да се приеме, че случайно замърсяване, равно на 0,1% или във всеки случай не повече от 0,5%, състоящо се в наличие на костни остатъци от бозайници, открити в количество рибно брашно, предназначено за производство на фураж за други животни, различни от преживни, е от такова естество, че може да оправдае налагането на толкова строга санкция като пълното унищожаване на цялото количество рибно брашно?
3) Може ли изискването да се изключи всякаква форма на граница на толерантност по отношение на наличието на посочените в предходните въпроси вещества да се счита за въвеждане на техническа норма по смисъла на Директива 83/189 (с последващи изменения), която предварително е трябвало да бъде съобщена на Европейската комисия?
4) Следва ли разпоредбите на член 28 и 30 от Договора за ЕО относно свободното движение на стоки – които се прилагат в Норвегия въз основа на член 8-16 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) – във връзка с разпоредбите на Решение 2000/766 на ЕО и Решение 2001/9 на ЕО, посочени по-горе в първи въпрос, да се тълкуват в смисъл, че държава членка е лишена от възможността да изисква спазване на нулева толерантност в случай, аналогичен на описания в предходните въпроси 1 и 2?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2004 г.

Какви критерии и видове използване на марка са релевантни за определяне на реално използване по смисъла на членове 10 и 12 от Директива 89/104?
Може ли използване, настъпило след подаването на искане за заличаване, да бъде взето предвид при преценката дали използването през релевантния период е било реално?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form