Дело C-218/01: Henkel, Съдебно решение от 12 февруари 2004 г.

1) По отношение на триизмерни марки, състоящи се от опаковката на стоки, които поради естеството си обикновено се предлагат на пазара в опаковано състояние, следва ли опаковката на стоката да се счита за същото като формата на стоката, така че опаковката на стоката да представлява формата на стоката по смисъла на член 3, параграф 1, буква е) от Директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно марките и при необходимост да може да служи за обозначаване на характеристиките на опакованата стока, включително нейната същност, по смисъла на член 3, параграф 1, буква в) от посочената директива?

2) Следва ли въпросът дали е налице необходимата отличителност по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Директива 89/104 по отношение на триизмерни марки, състоящи се от опаковката на стоки, които поради естеството си обикновено се предлагат на пазара в опаковано състояние, да се преценява с оглед на възприятието на средния потребител, който е достатъчно информиран, разумно внимателен и осведомен относно съответните стоки, като такава марка трябва да му позволява, без да извършва проучвания или сравнения и без да проявява особено внимание, да различи разглежданата стока от стоките на други предприятия?

3) Може ли отличителността на марка по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Директива 89/104 да бъде преценявана само въз основа на възприятието на националния пазар, без да е необходимо да се извършва допълнително официално проучване дали и до каква степен идентични или сходни марки са били регистрирани или отказани за регистрация в други държави членки на Европейския съюз?