Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Изключва ли член 1, параграф 1 от Директива 2003/49 […] разпоредба, съгласно която лихви по заеми, платени от дружество в една държава членка на свързано дружество от друга държава членка, се включват в данъчната основа за облагане с Gewerbesteuer на първото дружество?
При положителен отговор на първия въпрос: следва ли член 1, параграф 10 от Директива 2003/49 […] да се тълкува в смисъл, че държава членка може да не приложи Директивата, когато към момента на плащане на лихвите предвидените в член 3, буква б) условия за съществуване на свързано дружество не са били изпълнени в продължение на две години непрекъснато?
Могат ли в такъв случай държавите членки да се позовават срещу извършилото плащанията дружество непосредствено на член 1, параграф 10 от Директива 2003/49 […]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Невалидни ли са Директива 2008/58/ЕО и/или Регламент № 790/2009 (ЕО) в частта им, в която никеловите карбонати се класифицират или прекласифицират по съответните аспекти, доколкото:
а) класификациите са приети без подходяща оценка на характерните свойства на никеловите карбонати съобразно изискваните критерии и данни, посочени в приложение VІ към Директива 67/548/ЕИО;
б) не е бил надлежно разгледан въпросът дали характерните свойства на никеловите карбонати създават риск при нормална обработка и употреба, докато такава преценка се изисква съгласно точки 1.1 и 1.4 от приложение VI към Директива 67/548/ЕИО;
в) не е било установено, че са изпълнени условията за прилагане на процедурата по член 28 от Директива 67/548/ЕИО;
г) класификациите са били недопустимо основани на изявление за прилагане на изключение с оглед на извършване от компетентния орган на оценка на рисковете съгласно Регламент № 793/93;
д) не са изложени съображенията за приемане на класификациите, както се изисква от член 253 ЕО?
Невалидни ли са Директива 2009/2/ЕО и Регламент № 790/2009 (ЕО) в частта им, в която за вече посочените цели се класифицират или прекласифицират спорните никелови хидроксиди и групи вещества на основата на никел, доколкото:
а) класификациите са приети не въз основа на подходяща оценка на характерните свойства на спорните вещества на основата на никел съобразно изискваните критерии и данни, посочени в приложение VІ към Директива 67/548/ЕИО, а по-скоро въз основа на някои кръстосани методи;
б) не е бил надлежно разгледан въпросът дали характерните свойства на спорните вещества на основата на никел създават риск при нормална обработка и употреба, докато такава преценка се изисква съгласно точки 1.1 и 1.4 от приложение VI към Директива 67/548/ЕИО;
в) не е било установено, че са изпълнени условията за прилагане на процедурата по член 28 от Директива 67/548/ЕИО?
Невалиден ли е Регламент № 790/2009 (ЕО) в частта му, която се отнася до никеловите карбонати и до спорните вещества на основата на никел, доколкото:
а) не е било установено, че са изпълнени условията за прилагане на процедурата по член 53 от Регламент (ЕО) № 1272/2008;
б) класификациите в таблица 3.1 от приложение VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008 са приети не въз основа на подходяща оценка на характерните свойства на никеловите карбонати и на спорните вещества на основата на никел съобразно изискваните критерии и данни, посочени в приложение І към Регламент (ЕО) № 1272/2008, а по-скоро чрез прилагане на разпоредбите на приложение VІІ към Регламент (ЕО) № 1272/2008?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Могат ли разпоредбите на член 5 във връзка с член 7 от Директива 89/104 да се тълкуват в смисъл, че притежателят на изключителна лицензия за използването на композитни газови бутилки, предназначени за повторно използване, чиято форма е защитена като триизмерна марка и върху които притежателят е поставил своите наименование и лого, регистрирани като словна и фигуративна марка, може да се противопостави съгласно тези разпоредби, след като бутилките са закупени от потребители, които впоследствие са използвали първоначално съдържащия се в тях газ, на това тези бутилки да бъдат заменяни от трети лица срещу заплащане за пълни с газ композитни бутилки, които не са с произход от същия притежател?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
1) Прилага ли се Регламент [№°110/2008] при проверката на условията за регистрация на заявената на 19 декември 2001 г. и регистрирана на 31 януари 2003 г. марка, която съдържа или се състои от ползващо се със закрила съгласно този регламент географско указание?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли поради нарушение на членове 16 и 23 от Регламент № 110/2008 да се откаже регистрацията на марка, която по-специално съдържа или се състои от ползващо се със закрила съгласно Регламент № 110/2008 географско указание или родовото понятие за това указание, или негов превод, и е регистрирана за спиртни напитки, които с оглед на производствения процес и на алкохолното съдържание не отговарят на установените в Регламента условия за използване на съответното географско указание?
3) Независимо от отговора на първия въпрос, трябва ли да се приеме, че марка като описаната във втория въпрос може да въведе в заблуждение потребителите например по отношение на естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите по смисъла на член 3, параграф 1, буква ж) от [Директива 89/104], която понастоящем е заменена с [Директива 2008/95]?
4) Независимо от отговора на първия въпрос, трябва ли да се приеме, че доколкото на основание член 3, параграф 2, буква a) от Директива 89/104 държава членка е предвидила, че марката няма да се регистрира, или ако бъде регистрирана, се обявява за недействителна, ако и доколкото използването на марката може да бъде забранено в съответствие със законодателство, различно от правото за марките на съответната държава членка или на Общността, регистрацията на марка трябва да се откаже, доколкото тя съдържа елементи, нарушаващи Регламент № 110/2008, и поради това използването на марката може да се забрани?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1. Регламент (ЕО) № 469/2009 (наричан по-нататък „Регламентът“) признава, наред с другите посочени в съображенията цели, необходимостта СДЗ да се предоставят на притежателите на национални или европейски патенти при едни и същи условия във всички държави — членки на Общността, както е посочено в съображения 7 и 8. При липса на хармонизация на патентното право в рамките на Общността какво е значението на израза „продуктът е защитен с основен патент, който е в сила“ в член 3, буква а) от Регламента и какви са критериите за определяне на това?
2. В случай като настоящия, който се отнася до лекарствен продукт, включващ повече от една активна съставка, съществуват ли допълнителни или различни критерии за определяне дали „продуктът е защитен с основен патент, който е в сила“ съгласно член 3, буква а) от Регламента, и при утвърдителен отговор — какви са тези критерии?
3. В случай като настоящия, който се отнася до комбинирана ваксина, съществуват ли допълнителни или различни критерии за определяне дали „продуктът е защитен с основен патент, който е в сила“ съгласно член 3, буква а) от Регламента, и при утвърдителен отговор — какви са тези критерии?
4. Дали по смисъла на член 3, буква а) комбинираната ваксина, която включва няколко антигени, е „защитен[а] с основен патент“, ако един антиген от ваксината е „защитен с основен патент, който е в сила“?
5. Дали по смисъла на член 3, буква а) комбинираната ваксина, която включва няколко антигени, е „защитен[а] с основен патент“, ако всички антигени, насочени срещу едно заболяване, са „защитен[и] с основен патент, който е в сила“?
6. Позволява ли Регламентът, и по-специално член 3, буква б) от него, издаването на сертификат за допълнителна закрила за една-единствена активна съставка или комбинация от активни съставки, когато:
а) основен патент, който е в сила, закриля единствената активна съставка или комбинацията от активни съставки по смисъла на член 3, буква а) от Регламента, и
б) за лекарствен продукт, който съдържа единствената активна съставка или комбинацията от активни съставки, заедно с една или повече други активни съставки, е издадено валидно разрешение в съответствие с Директива 2001/83/ЕО или Директива 2001/82/EО, което е първото разрешение за пускане на пазара на тази единствена активна съставка или комбинацията от активни съставки?
„Допуска ли Регламент (ЕО) № 469/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти, и по-специално член 3, буква б) от него, издаването на сертификат за допълнителна закрила за една-единствена активна съставка или комбинация от активни съставки, когато:
а) основен патент, който е в сила, закриля една-единствена активна съставка или комбинация от активни съставки по смисъла на член 3, буква а) от Регламент № 69/2009, и
б) лекарствен продукт, който съдържа една-единствена активна съставка или комбинация от активни съставки, заедно с една или повече други активни съставки, е предмет на валидно разрешение, предоставено в съответствие с Директива 2001/83/ЕО или Директива 2001/82/EО, което е първото разрешение за пускане на пазара на единствената активна съставка или комбинацията от активни съставки?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
Следва ли член 3, параграф 1, буква б) от Директива 98/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 1998 година относно правната закрила на биотехнологичните изобретения да се тълкува в смисъл, че изключва патентоспособността на продукти, които са получени чрез технически процес, включващ използването на човешки ембриони в стадий, в който те могат да се разглеждат като човешки ембриони, ако самият продукт не включва човешки ембриони?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
1) Когато тестери на парфюми и козметика (т.е. мостри за представяне на продуктите пред потребителите в магазините за търговия на дребно) и тестерни шишенца (т.е. съдове, от които могат да бъдат вземани малки количества за предлагане на потребителите като безплатни мостри), които не са предназначени за продажба на потребителите (и често са обозначени „не за продажба“ или „не за продажба на дребно“), се доставят безплатно на оторизираните от притежателя на марката дистрибутори, считат ли се такива стоки за „пуснати на пазара“ по смисъла на член 7, параграф 1 от [Директива 89/104] и член 13, параграф 1 от [Регламент № 40/94]?
2) Представлява ли отстраняването, без съгласието на притежателя на марката, на кутиите (или друга външна опаковка) от парфюмите и козметичните продукти „законно основание“ за притежателя на марката да се противопостави на по-нататъшното комерсиализиране на разопакованите стоки по смисъла на член 7, параграф 2 от [Директива 89/104] и на член 13, параграф 2 от [Регламент № 40/94]?
3) Ще бъде ли различен отговорът на втория въпрос по-горе, ако:
a) в резултат на отстраняването на кутиите (или на друга външна опаковка) разопакованите стоки не съдържат информацията, която се изисква от член 6, параграф 1 от [Директива 76/768], и по-специално не съдържат списък на съставките или срок на годност;
б) поради липсата на такава информация предлагането за продажба или продажбата на разопакованите стоки представлява наказуемо деяние според правната уредба на държавата — членка на Общността, в която те се предлагат за продажба или се продават от трети лица?
4) Ще бъде ли отговорът на втория въпрос по-горе различен, ако по-нататъшното търгуване уврежда или може да нанесе вреда на образа на стоките и следователно на добрата репутация на марката
Ако това е така, тази последица презумира ли се, или притежателят на марката трябва да я докаже?
5) Когато търговец, оператор на онлайн продажби, закупува от оператор на търсачка в интернет използването на идентичен с регистрирана марка знак като ключова дума, така че знакът се появява пред потребителя на търсачката в платена препратка към уебсайта на оператора на онлайн продажбите, представлява ли появата на знака в платената препратка „използване“ на знака по смисъла на член 5, параграф l, буква a) от [Директива 89/104] и на член 9, параграф l, буква a) от [Регламент № 40/94]?
6) Когато кликването върху платената препратка, посочена във въпрос 5 по-горе, отвежда потребителя направо до реклами или до оферти за продажба на стоки, идентични на тези, за които марката е регистрирана, под знака, поставен на уебсайта от други страни, като някои от тези реклами или оферти нарушават правата върху марката, а други — не, поради различното положение на съответните стоки, това представлява ли използване от страна на оператора на онлайн продажби на знака „за“ нарушаващи правата върху марка стоки по смисъла на член 5, параграф l, буква a) от [Директива 89/104] и на член 9, параграф l, буква a) от [Регламент № 40/94]?
7) Когато рекламираните и предлагани за продажба стоки в уебсайта, посочен във въпрос 6 по-горе, включват стоки, които не са пуснати на пазара в ЕИП от или със съгласието на притежателя на марката, достатъчно ли е рекламата или офертата за продажба да е насочена към потребителите на територията, обхваната от марката, за да попада подобно използване в приложното поле на член 5, параграф l, буква a) от [Директива 89/104] и на член 9, параграф l, буква a) от [Регламент № 40/94] и извън приложното поле на член 7, параграф 1 от [Директива 89/104] и член 13, параграф 1 от [Регламент № 40/94], или притежателят на марката трябва да докаже, че рекламата или офертата за продажба непременно има за последица пускането на въпросните стоки на пазара на територията, обхваната от марката?
8) Ще бъдат ли различни отговорите на въпроси 5—7 по-горе, ако използването, от което се оплаква притежателят на марката, се състои в появата на знака в самия уебсайт на оператора на онлайн продажби, а не в платена препратка?
9) Ако, за да попадне подобно използване в приложното поле на член 5, параграф l, буква a) от [Директива 89/104] и на член 9, параграф l, буква a) от [Регламент № 40/94] и извън приложното поле на член 7, параграф l от [Директива 89/104] и на член 13, параграф l от [Регламент № 40/94] е достатъчно рекламата или офертата за продажба да е насочена към потребители на територията, обхваната от марката:
а) това използване състои ли се от или включва ли „съхраняване на информация, предоставяна [от] получателя на услугата“ по смисъла на член 14, параграф 1 от [Директива 2000/31];
б) ако използването не се състои изключително от дейности, попадащи в приложното поле на член 14, параграф 1 от [Директива 2000/31], но включва такива дейности, освободен ли е операторът на онлайн продажбите от отговорност, доколкото използването се състои от подобни дейности, и ако това е така, могат ли да се присъдят обезщетения за вреди или други парични обезщетения във връзка с подобно използване, доколкото той не е освободен от отговорност;
в) когато операторът на онлайн продажбите има сведения, че стоки се рекламират, предлагат за продажба и продават в неговия уебсайт в нарушение на правата върху регистрирани марки и че нарушенията на подобни регистрирани марки вероятно ще продължат да се извършват посредством рекламата, предлагането за продажба и продажбата на същите или на сходни стоки от същите или от различни потребители на уебсайта, означава ли това, че той има „сведения“ или е „запознат с факти или обстоятелства“ по смисъла на член 14, параграф 1 от [Директива 2000/31]?
10) Когато услугите на посредник, какъвто е операторът на уебсайт, се използват от трето лице за нарушаване на правата върху регистрирана марка, изисква ли член 11 от Директива 2004/48 от държавите членки да гарантират на притежателя на марката, че може да получи налагане на забрана на посредника, за да се преустановят по-нататъшни нарушения на правата върху посочената марка, вместо този конкретен акт на нарушение да продължи, и ако това е така, какъв е обхватът на забраната, която следва да бъде наложена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1) Трябва ли член 1, параграф 3, буква б) от Директива 2004/17/ЕО да се тълкува в смисъл, че следва да се счита за концесия за обществена услуга договор, чрез който на съдоговорител се възлага предоставянето на обществени автобусни транспортни услуги, при положение че част от насрещната престация се състои в правото да се експлоатират въпросните услуги, че възложителят обезщетява доставчика на услугите за свързаните с експлоатирането им загуби и че освен това публичноправните норми и договорните клаузи, уреждащи предоставянето на тези услуги, ограничават свързания с експлоатирането им риск?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, прилага ли се пряко в Република Латвия, считано от 21 декември 2009 г., член 2г, параграф 1, буква б) от Директива 92/13/ЕИО, изменена с Директива 2007/66/ЕО?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, трябва ли член 2г, параграф 1, буква б) от Директива 92/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че е приложим по отношение на поръчки, които са възложени преди изтичането на срока за транспониране на Директива 2007/66/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.
Притежава ли Европейският надзорен орган по защита на данните право да встъпи в съдебно производство, когато предмет на спора е тълкуването на критерия за „пълна независимост“ на националните органи за защита на данните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Трябва ли член 27, параграф 4, буква а) от Регламент [№ 882/2004] да се тълкува в смисъл, че допуска възможността за посочените в раздел А от приложение IV към този регламент дейности от оператора да се поиска да заплати такса, чийто размер е равен на установените в раздел Б от приложение IV към споменатия регламент минимални стойности, дори когато направените от компетентните органи разходи във връзка с точките, изброени в приложение VI от този регламент, са по-ниски от тези минимални стойности?
Има ли държавата членка право при условията, упоменати в предходния въпрос, за посочените в раздел А от приложение IV към Регламент [№ 882/2004] дейности да въведе такси, чийто размер е по-нисък от минималните предвидени в раздел Б от приложение IV към Регламента стойности, когато направените от компетентните органи разходи във връзка с точките, изброени в приложение VI от Регламента, са по-ниски от тези минимални стойности, ако не са изпълнени условията, предвидени в член 27, параграф 6 от този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.