Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-549/23: American Express Europe и др., Заключение от 6 март 2025 г.
1) Трябва ли за целите на прилагането на материалноправните разпоредби на Регламент 2015/751 член 2, точка 11 от този регламент да се тълкува в смисъл, че общата нетна сума на плащанията, отстъпките или стимулите, получени от партньор в рамките на сътрудничество на различни марки от тристранна платежна картова схема във връзка с платежни операции, свързани с карти, или със свързани с тях дейности, трябва да се разглежда като нетна компенсация, дори ако самият този партньор не е издател?
2) Трябва ли член 4 от Регламент 2015/751 във връзка с член 2, точка 10, второ изречение от този регламент да се тълкува в смисъл, че нетната компенсация попада пряко в обхвата на [този] член 4?
3) Трябва ли член 5 от Регламент 2015/751 да се тълкува в смисъл, че се отнася и за възнаграждения, включително нетни компенсации, получени от партньор в рамките на сътрудничество на различни марки от платежната картова схема, ако този партньор не е издател?
4) а) Трябва ли член 5 от Регламент 2015/751 да се тълкува в смисъл, че възнаграждение, включително нетна компенсация, получено от партньор в рамките на сътрудничество на различни марки във връзка с платежни операции или със свързани с тях дейности, има равностоен на обменната такса предмет, ако това възнаграждение има за цел да разшири дейностите по платежната картова схема?
б) Трябва ли член 5 от Регламент 2015/751 да се тълкува в смисъл, че възнаграждение, включително нетна компенсация, получено от партньор в рамките на сътрудничество на различни марки във връзка с платежни операции или със свързани с тях дейности, има равностоен на обменната такса ефект, ако това възнаграждение води до разширяване на дейностите по платежната картова схема?
в) Ако отговорът на [четвъртия въпрос, букви a) и б)] е отрицателен, възниква въпросът въз основа на какви критерии и/или фактори следва да се прецени дали възнаграждение, включително нетна компенсация, получено от партньор в рамките на сътрудничество на различни марки във връзка с платежни операции или със свързани с тях дейности, има равностоен на обменна такса предмет или ефект?
5) Трябва ли член 5 от Регламент 2015/751 да се тълкува в смисъл, че за целите на прилагането на член 4 от този регламент е достатъчно възнаграждението да има равностоен на обменната такса предмет, за да се счита за част от нея?
6) Трябва ли член 2, точка 11 от Регламент 2015/751 да се тълкува в смисъл, че такса за обслужване на търговец, платена на тристранна платежна картова схема от партньор в рамките на сътрудничество на различни марки, може да бъде приспадната от получени от него плащания, отстъпки или стимули от платежната картова схема във връзка с платежни операции, свързани с карти, или със свързани с тях дейности?
7) а) Трябва ли член 2, точка 11 от Регламент 2015/751 да се тълкува в смисъл, че от общата сума, получена от партньор в рамките на сътрудничество на различни марки от платежната картова схема, могат да бъдат приспаднати не само неговите финансови компенсации, но и разходите или икономическият еквивалент на предоставена от такъв партньор услуга?
б) Ако отговорът на [седмия въпрос, буква a)] е утвърдителен: въз основа на какви критерии трябва да се определи тази стойност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-125/24: Palmstråle, Заключение от 6 март 2025 г.
Трябва ли член 143, параграф 1, буква д) от Директивата за ДДС и член 86, параграф 6 и член 203 от Митническия кодекс на Съюза да се тълкуват в смисъл, че когато е възникнало митническо задължение съгласно член 79 от Митническия кодекс на Съюза поради неизпълнение на задължението за представяне, предвидено в член 139, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза, за да се предостави освобождаване от вносни мита, и следователно освобождаване от ДДС, по отношение на повторен внос трябва да са изпълнени както материалноправните, така и процедурните условия, предвидени в член 203?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-155/23: Комисия/Унгария (Directive lanceurs d’alerte), Съдебно решение от 6 март 2025 г.
Изпълнила ли е Унгария задълженията си по член 26, параграфи 1 и 3 от Директива (ЕС) 2019/1937, като е приела и съобщила необходимите мерки за транспониране в определения срок?
Допустимо ли е автоматичното прилагане на коефициент за тежест при определяне на размера на еднократно платимата сума по член 260, параграф 3 ДФЕС, без да се отчитат конкретните обстоятелства на нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-582/23: Wiszkier, Заключение от 6 март 2025 г.
1) Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива [93/13] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която съдът по несъстоятелността е обвързан от одобрения от съдията комисар списък на вземанията в производството по несъстоятелност, поради което съдът по несъстоятелността не може да прецени дали договорни клаузи са неравноправни при постановяването на своя съдебен акт, с който приключва производството?
2) Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива [93/13] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не позволява разпореждане на временни мерки в производство по несъстоятелност и която поради това може да обезсърчи потребителите да се възползват от защитата, предоставена им от тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-152/23: Комисия/Чешка република (Directive lanceurs d’alerte), Съдебно решение от 6 март 2025 г.
Допустимо ли е Комисията да предяви иск за неизпълнение на задължения, когато в мотивираното становище се твърди частично, а в исковата молба — пълно неизпълнение на задълженията за транспониране на директива?
Следва ли да се приеме, че Чешката република е изпълнила задълженията си по транспониране на Директива 2019/1937, като е съобщила съществуващи национални разпоредби и административни практики, които не съдържат изрично позоваване на директивата?
Съобразен ли е с принципа на пропорционалност автоматичният подход на Комисията за определяне на коефициент за тежест при изчисляване на еднократно платима сума по член 260, параграф 3 ДФЕС, когато е налице частично, а не пълно неизпълнение на задълженията за транспониране?
Допустимо ли е при определяне на платежоспособността на държава членка за целите на имуществените санкции да се използва демографски критерий (население) наред с БВП при изчисляване на фактора „n“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-149/23: Комисия/Германия (Directive lanceurs d’alerte), Съдебно решение от 6 март 2025 г.
Нарушила ли е Федерална република Германия задълженията си по член 26, параграфи 1 и 3 от Директива (ЕС) 2019/1937, като не е приела и не е съобщила в срок необходимите мерки за транспониране?
Допустимо ли е автоматичното прилагане на коефициент за тежест 10 при определяне на размера на еднократно платимата сума по член 260, параграф 3 ДФЕС и правилно ли е изчислен размерът на санкцията спрямо конкретните обстоятелства по случая?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-154/23: Комисия/Естония (Directive lanceurs d’alerte), Съдебно решение от 6 март 2025 г.
Нарушила ли е Република Естония задължението си да транспонира и да уведоми Европейската комисия за мерките за транспониране на Директива (ЕС) 2019/1937 в определения срок?
Допустимо ли е автоматичното прилагане на коефициент за тежест при определяне на размера на имуществените санкции по член 260, параграф 3 ДФЕС, без да се отчитат конкретните обстоятелства и последиците от неизпълнението?
Следва ли при определяне на платежоспособността на държава членка за целите на имуществените санкции да се взема предвид демографски критерий (население), наред с БВП, както предвижда методиката на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-353/23: Nouryon Performance Formulations/Комисия, Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.
Допустимо ли е юридическо лице, което не е било страна в производството пред Общия съд, но твърди, че е правоприемник на първоначалния жалбоподател, да подаде жалба срещу решението на Общия съд съгласно член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-134/24: Tomann, Заключение от 27 февруари 2025 г.
1) Следва ли член 4, параграф 1 от [Директива 98/59] да се тълкува в смисъл, че едностранното прекратяване с предизвестие от работодателя на трудовия договор на работник в рамките на колективно уволнение, за което задължително трябва да се подаде уведомление, може да прекрати трудовото правоотношение на съответния работник едва след като е изтекъл периодът на блокиране на уволнението?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Изисква ли се за изтичането на периода на блокиране на уволнението не само да е налице уведомление за колективни уволнения, но и това уведомление да отговаря на условията по член 3, параграф 1, четвърта алинея от Директива [98/59]?
3) Може ли работодателят, който е направил изявление за едностранно прекратяване с предизвестие на трудовия договор, за което задължително трябва да се подаде уведомление, без да е подал такова (надлежно) уведомление за колективни уволнения, да го подаде впоследствие, в резултат на което след изтичането на периода на блокиране на уволнението трудовите правоотношения на съответните работници, на които вече е отправено предизвестие за уволнение, могат да бъдат прекратени?
При утвърдителен отговор на [първите два] въпрос[а]:
4) Съвместимо ли е с член 6 от Директива 98/59/ЕО положение, при което националното право предоставя на компетентния орган правомощието да установи с акт, който не може да бъде оспорен от работника и е задължителен за трудовите съдилища, кога изтича периодът на блокиране на уволнението в конкретния случай, или работникът задължително трябва да има възможност да инициира образуването на съдебно производство, в рамките на което да се провери дали установителното решение на този орган е правилно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-85/24: BAWAG, Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.
Трябва ли член 13, параграф 1, буква ж) от Директива [2014/17] да се тълкува в смисъл, че няма нарушение на тази разпоредба, когато кредиторът, който предлага жилищни кредити с ипотека и без ипотека в няколко варианта (а) кредити само с фиксиран лихвен процент, б) кредити с редуващи се периоди на променлив и на фиксиран лихвен процент и в) кредити само с променлив лихвен процент), предоставя (само един) представителен пример за жилищен кредит без ипотека и за жилищен кредит с ипотека, или тази разпоредба изисква да се предостави представителен пример за всяка форма на начисляване на лихва?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.