Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Какъв е обхватът на правото на кредитора на разумно обезщетение за разноски по събиране на вземания при забава на плащане съгласно член 6, параграф 3 от Директива 2011/7, когато вече е получена фиксираната сума от 40 EUR по член 6, параграф 1?
Следва ли националните съдилища да предоставят разумно обезщетение само за частта от разноските по събиране, която надвишава фиксираната сума от 40 EUR, независимо от вида на разноските?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Неизпълнение на задълженията по член 13 от Директива 2014/61/ЕС, изразяващо се в неприемане в определения срок на всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби или, при всички положения, в несъобщаване на тези разпоредби на Европейската комисия
Искане за налагане на периодична имуществена санкция на основание член 260, параграф 3 ДФЕС поради неизпълнение на задължението за съобщаване на мерките за транспониране на Директива 2014/61/ЕС
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Компетентен ли е Съдът да поправя служебно очевидни грешки в съдебните си актове съгласно Процедурния правилник?
Как следва да се уточнят датите и основанията за подаване на молбите за встъпване, правата на встъпилите страни относно достъпа до процесуални документи и възможността за представяне на писмени становища, както и разпределението на съдебните разноски при поправка на съдебен акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Приложими ли са разпоредбите на Директива 2014/24/ЕС, както и членове 49 и 56 ДФЕС и произтичащите от тях за възлагането на обществени поръчки принципи на равно третиране, на недопускане на дискриминация и на прозрачност, към сключването на договори между възлагащи органи и професионални осигурителни фондове за управлението и инвестирането на вноски върху възнаграждения, когато за сключването на договора, а оттам и за избора на осигурителен фонд, се изисква съгласието на трудовия колектив, съответно на неговите представители, и следователно възлагащият орган не може да действа самостоятелно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Следва ли за дефиниране на понятието за страна/държава на произход по член 113а, параграф 1 от [Регламент № 1234/2007] и по член 76, параграф 1 от [Регламент № 1308/2013] да се използват определенията в член 23 и сл. от Митническия кодекс [на Общността] и в член 60 от Митническия кодекс на Съюза?
2) От местен произход по смисъла на член 23 от [Митническия кодекс на Общността] и на член 60, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза] ли са култивирани гъби, чиято реколта е прибрана на територията на страната, в случаите, когато съществени етапи от производството се осъществяват в други държави — членки на Европейския съюз, и култивираните гъби са пренесени на територията на страната едва три или по-малко дни преди първата реколта?
3) Следва ли забраната за въвеждане в заблуждение, установена в член 2, параграф 1, буква a), подточка i) от [Директива 2000/13] и в член 7, параграф 1, буква a) от [Регламент № 1169/2011], да се прилага по отношение на предвиденото съгласно член 113а, параграф 1 от [Регламент № 1234/2007] и член 76, параграф 1 от [Регламент № 1308/2013] посочване на страната на произход?
4) Допустимо ли е към предвиденото съгласно член 113а, параграф 1 от [Регламент № 1234/2007] и член 76, параграф 1 от [Регламент № 1308/2013] посочване на произхода да се добавят допълнителни уточнения с цел да се предотврати забранено от член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от [Директива 2000/13], както и от член 7, параграф 1, буква а) от [Регламент № 1169/2011] въвеждане в заблуждение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли упражненият от национален съд служебен контрол на основание член 6, параграф 1 от Директива 93/13 […] и практиката на Съда […] (решение от 4 юни 2009 г., Pannon GSM, C‑243/08, EU:C:2009:350) по отношение на разпоредбите на договор, сключен с потребител, определящи компетентния за разглеждане на евентуален спор съд, да обхваща и договорни разпоредби, които уреждат въпроса относно компетентността на съда при евентуален спор между страните, но единствено чрез позоваване на националната уредба?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли осъщественият от съда контрол да доведе до прилагане на правилата относно компетентността по такъв начин, че на потребителя да се гарантира защитата, произтичаща от съдържанието на Директива 93/13, тоест възможност за разглеждане на делото от съда, намиращ се най-близо до местоживеенето/мястото на постоянно пребиваване на потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли член 22 от Директива 2014/104/ЕС да се тълкува в смисъл, че тази директива се прилага по отношение на спора в главното производство?
Следва ли член 102 ДФЕС и принципите на ефективност и равностойност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която, от една страна, предвижда, че давностният срок във връзка с исковете за обезщетение за вреди е тригодишен и започва да тече от момента, в който увреденото лице е узнало за правото си на обезщетение, дори да не са известни отговорното за нарушението лице и точният размер на вредите, и от друга страна, не предвижда възможност за спиране или прекъсване на този срок по време на производство пред националния орган за защита на конкуренцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Трябва ли член 6, параграф 2, буква в) от Директива 2002/65/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна разпоредба или практика като разглежданата в главното производство, която не предвижда изключване на правото на оттегляне от договора при дистанционни договори за кредит, чието изпълнение е напълно приключено от двете страни по изричното искане на потребителя, преди потребителят да е упражнил правото си на оттегляне от договора?
2) Трябва ли член 4, параграф 2, член 5, параграф 1 и член 6, параграф 1, втора алинея, второ тире и параграф 6 от Директива 2002/65/ЕО да се тълкуват в смисъл, че при преценката дали е получена надлежно информацията, предвидена в националното право в съответствие с член 5, параграф 1 и член 3, параграф 1, точка 3, буква а) от Директива 2002/65/ЕО, и относно упражняването на правото на потребителя да се оттегли от договора, съгласно националното право следва да се изхожда единствено от способността за разбиране, която притежава относително осведоменият, в разумни граници наблюдателен и съобразителен среден потребител, като се вземат предвид всички релевантни факти и всички обстоятелства, съпътстващи сключването на договора?
3) При отрицателен отговор на първия и втория въпрос:
Трябва ли член 7, параграф 4 от Директива 2002/65/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска правна разпоредба на държава членка, която предвижда, че при уведомление за оттегляне от дистанционен договор за потребителски кредит доставчикът трябва не само да възстанови на потребителя сумата, която е получил от него по договора за дистанционна търговия, но и да му заплати обезщетение за използването на тази сума?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли член 45, параграф 2, първа алинея, букви а) и б) от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че е съвместимо с него становище, че има „висящо производство“ само при наличието на искане на длъжника до компетентния съдебен орган за одобряване на споразумение с кредитори?
Следва ли член 45, параграф 2, първа алинея, букви а) и б) от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че е съвместимо с него признанието на длъжника, че е в състояние на неплатежоспособност и че иска да подаде молба за „бланкетно“ споразумение с кредитори (чиито характеристики са посочени по-горе) да се счита за основание за изключване от процедурата за възлагане на обществена поръчка, като по този начин се тълкува разширително понятието за „висящо производство“, предвидено в горепосочената правна уредба на Съюза (член 45 от директива 2004/18) и в горепосочената национална правна уредба (член 38 от Кодекса за обществените поръчки)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.