Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли член 2, буква а) от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че посредническа услуга, която има за предмет свързване чрез електронна платформа и срещу възнаграждение на потенциални наематели с професионални или непрофесионални наемодатели, предлагащи услуги по краткосрочно настаняване под наем, и която се предоставя заедно с някои други услуги, като например образец за изготвяне на съдържанието на офертите, фотографски услуги, застраховка „Гражданска отговорност“, гаранция за вреди, инструмент за определяне на наемната цена или отнасящи се до услугите по настаняване под наем платежни услуги, трябва да се квалифицира като „услуга на информационното общество“ по Директива 2000/31?
Следва ли член 3, параграф 4, буква б), второ тире от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че в хода на наказателно производство с искане за конституиране на граждански ищец частноправен субект може да възрази срещу прилагането спрямо него на мерки на една държава членка, които ограничават свободата на движение на предоставяна от него от друга държава членка услуга на информационното общество, когато за споменатите мерки не е направено уведомление в съответствие с тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли Директива 2009/73[…], и по-специално член 41, параграф 11, да се тълкува в смисъл, че изисква при уреждането на спор регулаторният орган да разполага с правомощието да вземе решение, което се прилага към целия период, обхванат от повдигнатия пред него спор, независимо от датата на възникването му между страните, и по-специално да определи последиците от несъответствието на договор с разпоредбите на Директивата посредством решение, чието действие обхваща целия период на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли директиви 2004/48 и 2009/24 да се тълкуват в смисъл, че нарушението на клауза от лицензионен договор за компютърна програма, която се отнася до правата върху интелектуална собственост на притежателя на авторските права върху тази програма, попада в обхвата на понятието „нарушение на права върху интелектуалната собственост“ по смисъла на Директива 2004/48 и поради това посоченият притежател на права трябва да може да се ползва от предвидените в последната директива гаранции независимо от приложимия съгласно националното право режим на отговорност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Независимо от обстоятелството, че държавите членки разполагат с правомощието да определят кога предприятията имат господстващо положение (и в резултат на това да им налагат конкретни задължения), противоречи ли на правото на Европейския съюз, и по-специално на принципа на свободно движение на капитали съгласно член 63 ДФЕС разпоредбата, съдържаща се в член 43, параграф 11 от Законодателен декрет № 177 от 31 юли 2005 г., в редакцията в сила към датата на приемане на обжалваното решение, съгласно която „предприятията, които — включително чрез контролирани или свързани дружества — имат в сектора на електронните комуникации съгласно определението в член 18 от Законодателен декрет № 259 от 1 август 2003 г., приходи, които надвишават 40 процента от общите приходи от този сектор, не могат да реализират в интегрираната комуникационна система приходи, които надвишават 10 процента от приходите на тази система“; налице ли е посоченото противоречие, доколкото посредством посочения член 18 от Codice delle comunicazioni elettroniche (Кодекс за електронните комуникации) въпросният сектор е ограничен до пазарите, които могат да се регулират ex ante, при все че общият опит показва, че информацията (чийто плурализъм се цели с разпоредбата) се разпространява във все по-голяма степен чрез използването на интернет, персонални компютри и мобилни телефони, поради което може да е нецелесъобразно да се изключат от този сектор по-специално мобилните телефонни услуги на дребно само защото се осъществяват в условия на пълна конкуренция
Налице ли е посоченото противоречие, като се има предвид и фактът, че за целите на прилагането на горепосочения член 43, параграф 11 AGCom определя границите на сектора на електронните комуникации, конкретно във връзка с разглежданото производство, като взима предвид само пазарите, на които е направен поне един анализ след влизането в сила на Кодекса за електронните комуникации, т.е. от 2003 г. насам и с приходи, констатирани при последното надлежно установяване на доходите, извършено през 2015 г.
2) Допускат ли принципите на свобода на установяване и на свобода на предоставяне на услуги съгласно членове 49 и 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), членове 15 и 16 от Директива 2002/21/ЕО [относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги], предвидени за защита на плурализма и свободата на изразяване, както и принципът на пропорционалност в правото на ЕС, прилагането на национална правна уредба в областта на обществените радио- и аудиовизуални медийни услуги, като италианската правна уредба, съдържаща се в член 43, параграфи 11 и 14, съгласно която приходите, релевантни за определяне на втория праг от 10 %, могат да се считат за приходи и на дружествата, които не са контролирани и върху които не се упражнява господстващо влияние, а само са „свързани“ по смисъла на член 2359 от codice civile (Граждански кодекс) (посочен в член 43, параграф 14), дори ако в отношенията с тях не може да бъде оказвано никакво влияние върху информацията, която се разпространява
3) Недопустима ли е съгласно принципите на свобода на установяване и на свобода на предоставяне на услуги по членове 49 и 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), членове 15 и 16 от Директива 2002/21/ЕО, принципите на защита на плурализма на източниците на информация и на конкуренцията в областта на радиотелевизионното разпространение съгласно Директива 2010/13/ЕС за аудиовизуалните медийни услуги и Директива 2002/21/ЕО, национална правна уредба като Законодателен декрет № 177 от 31 юли 2005 г., който в член 43, параграфи 9 и 11 предвижда много различни прагове (съответно 20 % и 10 %) за „субектите, които са длъжни да се регистрират в Регистъра на операторите в областта на комуникациите, създаден съгласно член 1, параграф 6, буква а), точка 5 от Закон № 249 от 31 юли 1997 г.“ (т.е. получателите на концесии или разрешения въз основа на действащото законодателство от Органа или от други компетентни административни органи, както и предприятията, получили концесия за реклама, независимо от начина на разпространяването ѝ, издателствата и т.н., посочени в параграф 9), в сравнение с предприятията, извършващи дейност в сектора на електронните комуникации, съгласно горното определение (в параграф 11)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
От какви условия се обуславя ангажираността на държавната отговорност за вреди, причинени от решение на национален съд като последна инстанция, което нарушава правото на Съюза, и какво е значението на влязлото в сила решение за тази отговорност?
Съвместима ли е националната правна уредба, която не допуска преразглеждане на влязло в сила съдебно решение, с правото на Съюза и принципите на равностойност и ефективност?
Следва ли възможността за преразглеждане на национално съдебно решение с оглед съобразяване с предходно национално или европейско съдебно решение да се прилага при еднакви условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Възможно ли е ангажиране на отговорността на държава членка за вреди, причинени от решение на национален съд като последна инстанция, постановено в противоречие с правото на Съюза, при наличие на влязло в сила съдебно решение?
Допустимо ли е национална правна норма да изключва от подлежащите на обезщетяване вреди разноските, направени във връзка с увреждащото решение на националния съд?
Съвместима ли е с правото на Съюза национална правна уредба, която не позволява отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато националният съд не е обсъдил въпрос, следвало да бъде разгледан съгласно тълкуване на Съда на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Какъв е смисълът на понятието „търговски обект“ по член 2, точка 9 от Директива 2011/83 и попадат ли пазарните сергии и панаирните щандове в неговия обхват?
Може ли договор, сключен на щанд по време на търговски панаир след контакт с потребителя извън този щанд, да бъде определен като „договор извън търговския обект“ по смисъла на Директивата 2011/83?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли Директива 2009/72 да се тълкува в смисъл, че противоречи на нейната цел, и по-специално на член 3 от тази директива, национална правна уредба като разглежданата в главното производство, с която се въвежда специална мярка, представляваща задължителна такса за регулираните образувания, в това число и за притежателите на разрешение за доставка на електроенергия, издадено от компетентния регулаторен орган на съответната държава членка, определяна в зависимост от икономическия резултат, реализиран не само на национално равнище, но също така и при извършване на дейности в чужбина, правна уредба, която:
i) се отразява на свободата на регулираните образувания да определят изцяло конкурентна цена за доставка на електроенергия на външните пазари на електроенергия, а поради това и върху процеса на установяване на конкуренция на тези пазари;
ii) намалява конкурентоспособността на регулираните образувания по отношение на чуждестранните доставчици на електроенергия, осъществяващи дейност на словашкия пазар на електроенергия, когато доставят електроенергия също и на определен външен пазар, тъй като за доставката на електроенергия в чужбина на чуждестранния доставчик не се налага такава задължителна такса;
iii) обезсърчава навлизането на нови участници на пазара на доставката на електроенергия в Словакия и в чужбина, тъй като тази задължителна такса се прилага също и върху приходите от техните нерегулирани дейности дори когато впоследствие за определен период от време те получат разрешение за доставка на електроенергия, но приходите, реализирани от тази доставка, са равни на нула;
iv) може да принуди словашките регулирани образувания да поискат от регулаторния орган — или чуждестранните доставчици на електроенергия да поискат от регулаторния орган на съответната държава по произход, която го е издала — да оттегли разрешението за доставка на електроенергия, като се има предвид, че за образувание, което не желае приходите от другите му дейности да бъдат облагани с въпросната такса, оттеглянето на посоченото разрешение е единственият начин да се освободи от статуса на регулирано образувание, предвиден в разглежданата правна уредба?
Трябва ли Директива 2009/72 да се тълкува в смисъл, че сред мерките, които същата директива позволява на държава членка да приеме, дори и когато противоречат на преследваната от посочената директива цел, няма специална мярка като разглежданата в главното производство, представляваща задължителна такса за регулираните образувания, в това число и за притежателите на издадено от съответния регулаторен орган разрешение за доставка на електроенергия, такса, която се определя в зависимост от техния икономически резултат, включително и от постигнатите резултати при извършване на дейности в чужбина, като се има предвид, че тази мярка не е средство за борба с изменението на климата и не служи за гарантиране на доставките на електроенергия, нито е средство за постигане на друга цел на Директива 2009/72?
Трябва ли Директива 2009/72 да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която въвежда специална мярка, представляваща задължителна такса за регулираните образувания, в това число и за притежателите на издадено от съответния регулаторен орган разрешение за доставка на електроенергия, такса, която се определя в зависимост от икономическия резултат, включително и от постигнатите резултати при извършване на дейности в чужбина, не отговаря на изискванията за прозрачност, за недопускане на дискриминация и за равен достъп до потребителите по смисъла на член 3 от Директивата, тъй като — когато става въпрос за регулирано образувание— се начислява също и върху реализираните в чужбина приходи (от доставка на електроенергия или от други източници), докато, когато става въпрос за притежател на разрешение за доставка на електроенергия въз основа на разрешение — „паспорт“ за доставка на електроенергия, издадено в неговата държава по произход — тя се начислява само върху приходите, реализирани в Словакия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.