Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Компетентен ли е националният съд да се произнесе относно съдебните разноски след оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разноските, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Противоречи ли национална разпоредба, която забранява възлагането на концесии за автомагистрали с изтекъл или изтичащ срок по процедура за проектно финансиране, на правилата и принципите на Договора за функционирането на ЕС и на Директива 2014/23/ЕС?
В какви граници възлагащите органи могат да упражняват свободата си да избират начина на предоставяне на услуги или строителство, включително дали да възлагат на икономически оператори или да изпълняват със собствени ресурси, без да нарушават правото на ЕС?
До каква степен националното законодателство може да ограничава избора на процедура или начин на управление на концесии, без това да противоречи на принципите на равно третиране, недопускане на дискриминация, пропорционалност и прозрачност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Спазен ли е принципът на прозрачност при въвеждането на извънредната вноска за компенсиране на нетните разходи за предоставяне на универсална услуга?
Съответства ли механизмът за разпределяне на разходите на принципите за минимално нарушаване на пазара и пропорционалност?
Спазен ли е принципът на недопускане на дискриминация при определянето на задължените за плащане на извънредната вноска предприятия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че след констатирането на неравноправния характер на клаузите, които установяват механизма за определяне на променливия лихвен процент в договор за кредит като разглеждания в главното производство, когато този договор не може да се изпълнява след премахването на съответните неравноправни клаузи, и няма диспозитивна разпоредба от националното право, която може да замести въпросните клаузи, посочената разпоредба не допуска националният съд да определи нов начин за изчисляване на лихвения процент или да прикани страните да водят преговори за определянето на нов начин за изчисляване на този процент, без да определи рамка за тези преговори?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Не са обсъдени правни въпроси в предоставения текст.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1) Следва ли член 54 от [КПСШ] във връзка с член 50 от [Хартата на основните права на Европейския съюз, наричана по-нататък „Хартата“] да се тълкува в смисъл, че се забранява въобще образуването на наказателно производство за същото деяние във всички договарящи страни по [Споразумението от Шенген], когато германската прокуратура е прекратила образувано от нея наказателно производство, след като обвиняемият е изпълнил определени наложени му задължения, и по-специално е превел определена от прокуратурата парична сума?
2) Произтича ли от член 21, параграф 1 [ДФЕС] забрана за държавите членки да изпълняват искания за задържане, отправени от трети държави в рамките на международна организация като [Интерпол], когато искането е за задържане на лице — гражданин на Съюза и държавата членка, чийто гражданин е то, е изразила съмнение пред международната организация, а с това и пред останалите държави членки, дали искането за задържане е съвместимо със забраната за повторно наказване за същото престъпление?
3) Допуска ли член 21, параграф 1 ДФЕС въобще образуване на наказателно производство и временно задържане на засегнатото лице в държавите членки, на които то не е гражданин, когато тези действия противоречат на забраната за повторно наказване за същото престъпление?
4) Следва ли член 4, параграф 1, буква a) и член 8, параграф 1 от [Директива 2016/680] във връзка с член 54 от КПСШ и член 50 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че държавите членки са длъжни да приемат разпоредби, които гарантират, че когато наказателно производство в една от договарящите страни е довело до погасяване на възможността за наказателно преследване, то във всички договарящи страни по [Споразумението от Шенген] се забранява по-нататъшно обработване на червени бюлетини на [Интерпол], които биха могли да доведат до последващо наказателно производство?
5) Има ли международна организация като [Интерпол] адекватно ниво на защита на данните в случаите, когато липсва решение по оценяване на това ниво по член 36 от [Директива 2016/680] и/или не са налице подходящи гаранции по член 37 от [Директива 2016/680]?
6) Могат ли държавите членки, които са посочени в [червена бюлетина] от трети държави пред [Интерпол], да предприемат по-нататъшно обработване на данни само когато със съобщението за издирване трета държава отправя искане за задържане и екстрадиция и иска задържане, което не е в нарушение на правото на Европейския съюз, и по-специално на забраната за повторно наказване за същото престъпление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Допуска ли член 2, точка 1 от Директива 2000/35 национална правна уредба като член 2, параграф 1, буква а) от Законодателен декрет № 231, която изключва от понятието „търговска сделка“ — разбирано като поръчка, която „включва изключително или предимно доставка на стоки или услуги срещу заплащане на цена“ — и следователно от приложното си поле — поръчка за възлагане на строителство (contratto d’appalto d’opera), независимо дали обществено или частно, и по-специално обществена поръчка за строителство по смисъла на Директива 2004/18?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Когато се преценява действителността на споразумение за предоставяне на компетентност, трябва ли член 2, буква б), член 3, параграфи 1 и 2 и член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО и член 25 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се тълкуват в смисъл, че крайният приобретател на вземане, който е придобил това вземане чрез цесия от потребител, но сам по себе си няма качеството потребител, също може да се позовава на липсата на индивидуално договаряне на договорните клаузи и на неравноправността на договорните разпоредби, произтичащи от споразумението за избор на съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1) Следва ли член 63 от ДФЕС да бъде тълкуван в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази в главното производство — по смисъла на която плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност равна на или надвишаваща 10000 лева [5113 EUR] — която ограничава плащането в брой на дивиденти от неразпределена печалба на стойност, равна на или надвишаваща 10000 лева [5113 EUR], и ако допуска — обосновано ли е подобно ограничение от целите на Директива […] 2015/849?
2) Следва ли член 2, параграф 1 от Директива […] 2015/849, предвид на съображение 6 от нейния преамбюл и член 4 и член 5, да бъде тълкуван в смисъл, че допуска обща национална правна разпоредба като тази в главното производство — по смисъла на която, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10000 лева [5113 EUR] — която не се интересува от субекта и от основанието за плащане в брой, като същевременно обхваща всички плащания в брой между физически и юридически лица?
а) При положителен отговор на този въпрос, допуска ли член 2, параграф 1, точка 3, буква „д“ от Директива […] 2015/849, предвид на съображение 6 от нейния преамбюл и член 4 и член 5, държавите членки да приемат допълнителни общи ограничения на плащанията в брой в национална правна разпоредба като тази в главното производство — по смисъла на която, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10000 лева [5113 EUR] — ако плащането в брой е с основание „неразпределена печалба“ (дивидент)?
б) При положителен отговор на този въпрос, допуска ли член 2, параграф 1, точка 3, буква „д“ от Директива […] 2015/849, предвид съображение 6 на нейния преамбюл и член 5, държавите членки да приемат ограничения на плащанията в брой в национална правна разпоредба като тази в главното производство — по смисъла на която, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10000 лева [5113 EUR] — с праг по-нисък от 10000 EUR?
3) a)
Следва ли член 58, параграф 1 и член 60, параграф 4 на Директива […] 2015/849, предвид член 49, параграф 3 от [Хартата], да бъдат тълкувани в смисъл, че не допускат национална правна разпоредба като тази в главното производство, уреждаща фиксиран размер на административните санкции за нарушения на ограниченията за плащане в брой, ако не позволява диференциран подход, съобразно конкретните значими обстоятелства?
б) При отговор, че разпоредбите на член 58, параграф 1 и член 60, параграф 4 на Директива […] 2015/849, предвид член 49, параграф 3 от [Хартата], допускат национална правна разпоредба като тази в главното производство, уреждаща фиксиран размер на административните санкции за нарушения на ограниченията за плащане в брой, следва ли разпоредбите на член 58 и член 60, параграф 4 от Директива […] 2015/849, предвид принципа на ефективността и правото на ефективна съдебна защита по член 47 от [Хартата], да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна разпоредба като тази в главното производство, ограничаваща съдебния контрол, ако не позволява определянето на административната санкция за нарушения на ограничения за плащане в брой от съда — при обжалването ѝ — под фиксирания размер, според конкретните значими обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.