Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Допустимо ли е съгласно член 63 от Директива 2014/24, разглеждан във връзка с принципите на свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги, посочени в членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, прилагането на италианската национална правна уредба в областта на използването на капацитета на други субекти и изключването от процедурите за възлагане, съдържаща се в член 89, параграф 1, четвърта алинея от Кодекса за обществените поръчки, съгласно която в случай на декларация с невярно съдържание, представена от помощното предприятие относно наличието на влезли в сила присъди, които евентуално могат да докажат извършването на тежко професионално нарушение, възлагащият орган трябва винаги да изключи икономическия оператор — участник в процедурата, без да изисква от него или да му разреши да посочи друго подходящо помощно предприятие в замяна на първото, както всъщност е предвидено в останалите хипотези, когато субектите, чийто капацитет икономическият оператор възнамерява да използва, не отговарят на съответния критерий за подбор или по отношение на тях са налице задължителни основания за изключване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Възможно ли е клаузата от договор между професионалист и потребител, която може да бъде определена като неравноправна, да бъде предмет на новация между същите страни при условие, че потребителят е бил наясно с необвързващия ѝ характер и с последиците от това, така че съгласието му за новацията е свободно и информирано?
Какви са изискванията за прозрачност към професионалиста при сключване на договор за новация, с който се изменя потенциално неравноправна клауза, по отношение на предоставянето на релевантна информация, позволяваща на потребителя да разбере правните последици от новата клауза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Допустимо ли е клауза, която може да бъде призната за неравноправна, да бъде предмет на договор за новация между същите страни, ако потребителят е бил информиран за необвързващото действие на тази клауза и е дал свободно и информирано съгласие?
Какви са изискванията към предоставянето на релевантна информация от страна на продавача или доставчика при сключване на договор за новация, с който се изменя потенциално неравноправна клауза, и каква е ролята на националния съд при проверката на изпълнението на изискването за прозрачност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
1) a)
Трябва ли член 5, параграф 1 от Директива 2008/68 да се тълкува в смисъл, че не допуска предвидено в разрешително за бензиностанция за ВНГ изискване, съгласно което съответната отделна бензиностанция за ВНГ може да се снабдява само посредством автоцистерни за ВНГ с термоустойчиво покритие, докато това задължение не е наложено пряко на един или повече оператори на автоцистерни за ВНГ?
б) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че държавата членка е сключила с организации на участници на пазара в сектора на ВНГ (по-специално оператори на бензиностанции за ВНГ, производители, продавачи и превозвачи на ВНГ) споразумение под формата на Safety Deal, в което страните се задължават да използват термоустойчиво покритие, и тази държава членка впоследствие е приела циркулярното писмо от 14 юни 2016 г., в което се установява допълнителна политика за управление на риска, основана на презумпцията, че бензиностанциите за ВНГ се снабдяват от автоцистерни с термоустойчиво покритие?
2) a)
Ако национална юрисдикция преценява законосъобразността на акт за привеждане в изпълнение, който има за цел изпълнението на предвидено в разрешително изискване, което не подлежи на обжалване от правна страна и противоречи на правото на Съюза:
– допуска ли правото на Съюза, и по-специално практиката на Съда относно националната процесуална автономия, националната юрисдикция по принцип да приема подобно предвидено в разрешително изискване за законосъобразно, освен ако то явно нарушава правни норми от по-висок ранг, в това число правото на Съюза
При утвърдителен отговор: предвижда ли правото на Съюза (допълнителни) условия за това изключение,
– или националната юрисдикция следва съгласно правото на Съюза — по-специално с оглед на решения на Съда от 29 април 1999 г., Ciola (C‑224/97, EU:C:1999:212) и от 6 април 2006 г., ED & F Man Sugar (C‑274/04, EU:C:2006:233) — да остави без приложение подобно предвидено в разрешително изискване поради нарушение на посоченото право?
б) От значение ли е за отговора на втория въпрос, буква а), дали актът за привеждане в изпълнение представлява санкция, която има за цел поправяне на вреди (remedy), или наказателноправна санкция (criminal charge)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 3 от Директива [2009/103] да се тълкува в смисъл, че изразът „всички подходящи мерки“ означава, че всяка държава членка е длъжна да включи в отговорността на застрахователното предприятие в рамките на застраховката за гражданска отговорност пълно покриване на вредите, включително на последиците от застрахователно събитие, изразяващи се в необходимостта от изтегляне на превозното средство на увреденото лице до държавата на произход и в разходите за необходимия престой на превозни средства на паркинг?
Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, може ли тази отговорност да бъде ограничена по какъвто и да е начин в законодателството на държавите членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1) Следва ли от членове 70—73 от Директива 2001/83, че трябва лекарствен продукт, който може да се отпусне без лекарско предписание в една държава членка, да се счита за лекарствен продукт, който може да се отпусне без лекарско предписание и в друга държава членка, дори когато в тази друга държава членка за въпросния лекарствен продукт няма [РТ] и той не е класифициран?
2) Обосновано ли е с оглед на опазването на здравето и живота на хората, визирано в член 36 ДФЕС, количествено ограничение, което налага като условие за поръчване и отпускане на пациента на лекарствен продукт, за който няма [РТ] в една държава членка, но има такова разрешение в друга държава — членка на ЕИП, наличието на лекарско предписание и на удостоверение от органа по лекарствата, включително когато лекарственият продукт е регистриран в другата държава членка като лекарствен продукт, за който не се изисква лекарско предписание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Може ли гаранцията по член 195 от Митническия кодекс да бъде квалифицирана като „длъжник“ по смисъла на член 221, параграф 3 от този кодекс и съответно да бъде засегната от срока, предвиден в тази разпоредба?
В случай на отрицателен отговор на първия въпрос, може ли гаранцията да се счита, въз основа на член 232, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс, за лицето, срещу което е насочено изпълнението на решението или изпълнението на вземането, или за лицето, засегнато от изпълнението, и съответно да бъде засегната от правилата на държавата членка относно изпълнението, включително тези относно сроковете?
Ако съгласно правилата на правото на Съюза гаранцията не може да бъде квалифицирана като „длъжник“ по смисъла на член 221, параграф 3 от Митническия кодекс, нито да се счита за лицето, срещу което е насочено изпълнението на решението или за лицето, засегнато от изпълнението, може ли тя да бъде засегната от изискването за разумен давностен срок, произтичащо от принципа на правната сигурност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Член 195 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността за митнически освобождавания, трябва ли да се тълкува в смисъл, че поръчителят по митническо задължение по този член може да се квалифицира като „длъжник“ по смисъла на член 221, параграф 3 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 1186/2009, и следователно за този поръчител може да се прилага предвиденият в тази разпоредба давностен срок от три години, считано от възникването на митническото задължение?
Член 232, параграф 1, буква a) от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 1186/2009, трябва ли да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба задължение на държавите членки да използват всички възможности, предоставени им от действащите разпоредби, за осигуряване на плащането на митни сборове, се прилага не само към длъжника, но и към поръчителя, и че последният може да се счита по силата на посочения член 232, параграф 1, буква а) за лицето, към което е насочено принудителното изпълнение и към което са приложими правните норми на държавата членка, включително тези относно сроковете в областта на изпълнението?
Произтичащото от принципа на правна сигурност правило да се спазва разумен давностен срок трябва ли да се тълкува в смисъл, че то се прилага по отношение на предприетите срещу поръчителя правни действия за осигуряване на събирането на митническо задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
Означава ли одобряването на активно вещество с регламент за изпълнение съгласно член 9, параграф 1, буква а) от [Регламент № 528/2012], че в провеждано в дадена държава членка съдебно производство се приема за установено, че веществото, въз основа на което е издадено одобрението, е предназначено да се използва по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от [този регламент] чрез средства, различни от чисто физическите или механичните действия, или фактическите констатации дали са изпълнени изискванията на фактическия състав по член 3, параграф 1, буква а) от [посочения регламент] следва да бъдат направени от сезирания съд на съответната държава членка, дори и след приемането на регламент за изпълнение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Следва ли членове 2 и 46 от Директива 2004/18 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби — като член 41, параграф 3 от Закона за обществените поръчки — съгласно които, когато със закон са определени специални изисквания за дейностите, които следва да се извършват въз основа на обществената поръчка, възлагащият орган трябва да посочи в обявлението за поръчката какви разрешения и регистрации за дейност се изискват във връзка с квалификацията на оферента, трябва да изиска да му се представи доказателство за наличието на разрешение за дейност или на регистрация, за да провери дали са изпълнени специалните законови изисквания, посочени в обявлението за поръчката, и трябва да отхвърли оферента като неотговарящ на изискванията за квалификация, ако той не притежава съответното разрешение или регистрация?
Следва ли член 2 във връзка с член 46 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че не допуска при възлагането на свързана с предоставянето на хранителна помощ обществена поръчка със стойност над международния праг възлагащият орган да определи критерий за подбор на оферентите, съгласно който всички оференти, независимо къде е било дотогава мястото им на дейност, трябва още към момента на представяне на офертите да притежават разрешение за дейност или регистрация в държавата, в която се предоставя хранителната помощ, дори когато оферентът до този момент не е извършвал дейност в тази държава членка?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос:
а) Следва ли членове 2 и 46 от Директива 2004/18 да се разглеждат като разпоредби, които са достатъчно ясни, поради което не е възможно позоваване на принципа за защита на оправданите правни очаквания?
б) Следва ли членове 2 и 46 от Директива 2004/18 да се тълкуват в смисъл, че когато при възлагането на обществена поръчка за хранителна помощ възлагащият орган изисква от оферентите в съответствие със Закона за храните да притежават разрешение за дейност още към момента на представяне на офертата, това може да се счита за явно нарушение на действащата правна уредба, за небрежност или за злоупотреба, което изключва възможността за позоваване на принципа на оправданите правни очаквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.