Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-767/24: Kuszycka, Съдебно решение от 11 декември 2025 г.
Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 93/93 и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че при обявяване на договор за ипотечен кредит за изцяло нищожен поради това, че не може да продължи да се изпълнява след премахването на съдържащите се в него неравноправни клаузи, не допускат съдебно тълкуване на националната правна уредба, съгласно което изявлението на потребителя за прихващане на вземането му с вземането на банката за връщане на главницата по кредита представлява отказ на потребителя от възражението за погасяване по давност на посоченото вземане на банката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-580/23: Mio и др., Съдебно решение от 4 декември 2025 г.
Следва ли Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че има съотношение правило-изключение между закрилата съгласно правото в областта на промишления дизайн и авторскоправната закрила, така че при проверката за оригиналност на обектите на приложното изкуство да следва да се прилагат по-високи изисквания отколкото предвидените за други видове произведения?
Как следва да се извърши проверката, за да се прецени дали обект на приложното изкуство се ползва с широкообхватната закрила на авторското право като произведение по смисъла на членове 2—4 от Директива 2001/29, а също така кои фактори трябва или e трябвало да се вземат предвид, за да се определи дали този обект отразява личността на автора, представлявайки проява на неговия свободен и творчески избор
В това отношение по-конкретно се поставя въпросът дали проверката за оригиналност следва да се съсредоточи върху елементите, свързани с творческия процес и авторовото обяснение на конкретния му избор при създаването на обекта, или върху елементите, свързани със самия обект и крайния резултат от творческия процес, както и върху въпроса дали самият обект има художествен ефект.
За отговора на въпрос 1, както и на въпроса дали даден обект на приложното изкуство отразява личността на автора, представлявайки проява на неговия свободен и творчески избор, какво е значението на обстоятелствата, че:
а) обектът се състои от елементи, откривани в широкоразпространени форми?
б) обектът се основава на вече познат промишлен дизайн и представлява негова разновидност или текуща тенденция в този дизайн?
в) идентични или сходни обекти са били създадени преди или — независимо от и без познаване на обекта на приложното изкуство, за който се иска закрила като произведение — след създаването на въпросния обект?
Следва ли при проверката за оригиналност на посочените произведения съгласно авторското право да се взема предвид (и) субективното схващане на автора за творческия процес, и трябва ли той по-специално да прави свободен и творчески избор съзнателно, за да може този избор да се счита за свободен и творчески избор по смисъла на практиката на Съда?
Ако в рамките на проверката за оригиналност на същите произведения релевантен фактор е дали и до каква степен художественото творчество е намерило обективен израз в произведението: могат ли да бъдат взети предвид при тази проверка и обстоятелства, настъпили след релевантната за преценката на оригиналността дата на създаване на дизайна, като например представянето на дизайна на художествени изложби или в музеи, или пък полученото в професионалните среди признание?
Как следва да се преценява сходството и какво сходство се изисква при разглеждането на въпроса дали даден обект на приложното изкуство, с който се твърди, че се нарушават права, попада в обхвата на закрилата на произведенията и нарушава изключителното право, което съгласно членове 2—4 от Директива 2001/29 трябва да се предостави на автора на съответното произведение
В това отношение по-специално се пита дали проверката трябва да се съсредоточи върху това дали произведението е разпознаваемо в обекта, с който се твърди, че се нарушават права, или върху това дали този обект създава същото цялостно впечатление като произведението, или пък тази проверка следва да се съсредоточи върху нещо друго.
За отговора на въпрос 3 и на въпроса дали обект на приложното изкуство, с който се твърди, че се нарушават права, попада в обхвата на закрилата на дадено произведение и нарушава изключителното право върху произведението, какво е значението:
а) на степента на оригиналност на произведението за обхвата на закрилата на това произведение?
б) на обстоятелството, че произведението и обектът на приложното изкуство, с който се твърди, че се нарушават права, съдържат елементи, откривани в общоразпространени форми, или се основават на вече познати промишлени дизайни и представляват тяхна разновидност или текуща тенденция на съответния дизайн?
в) на обстоятелството, че идентични или сходни обекти са били създадени преди или — независимо от и без познаване на произведението — след създаването на това произведение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-279/24: Liechtensteinische Landesbank, Съдебно решение от 4 декември 2025 г.
Трябва ли правните последици от нарежданията за покупка на финансови продукти, подадени от потребител с местопребиваване в държава А (в случая Италия) въз основа на трайни търговски отношения с банка със седалище в държава Б (в случая Австрия), да се преценяват съгласно правото, произтичащо от член 6 от Регламент [№ 593/2008], ако макар при подаването на отделните нареждания вече да са били налице, предпоставките за прилагането на член 6 от Регламент [№ 593/2008] са липсвали към началото на търговските отношения и ако към този момент съгласно член 3 от Регламент [№ 593/2008] страните са избрали за всички свои търговски отношения правото на държава Б?
При утвърдителен отговор на този въпрос:
Приложимо ли е изключението по член 6, параграф 4, буква а) от Регламент № 593/2008, когато въз основа на договор банка открива сметки на потребител с местопребиваване в друга държава членка и когато впоследствие въз основа на нареждания от потребителя придобива от негово име финансови продукти, които се внасят по сметките, при положение че потребителят може да подава нарежданията (и) чрез средства за комуникация от разстояние?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос: трябва ли избор на право, направен преди да са възникнали предпоставките за прилагането на член 6 от Регламент № 593/2008, да се счита, след като тези предпоставки вече са изпълнени, за неравноправен по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива [93/13], ако не се позовава на правните последици от член 6, параграф 2 от Регламент № 593/2008?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-751/23: Mercedes-Benz Group, Определение от 3 декември 2025 г.
Компетентен ли е националният съд да се произнесе по въпроса за съдебните разноски, когато производството пред Съда е било прекратено поради оттегляне на иска в главното производство?
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда, когато националният съд оттегли преюдициалното си запитване поради оттегляне на иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-184/25: Mercedes-Benz Group, Определение от 3 декември 2025 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда, когато запитващата юрисдикция уведоми, че преюдициалното запитване вече не е необходимо поради оттегляне на иска в главното производство?
Кой е компетентен да се произнесе по съдебните разноски при такива обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-746/24: Gryczara, Съдебно решение от 27 ноември 2025 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която потребителят може да бъде осъден да заплати разноските по делото, в което националният съд уважава иска на търговеца за осъждането на потребителя да върне даденото му в изпълнение на договор, който е нищожен поради наличието на неравноправни клаузи в него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-421/24: AGCOM (Jeux d’argent en ligne), Заключение от 27 ноември 2025 г.
1) Прилага ли се съгласно член 1, параграф 5 от Директива [2000/31] режимът на отговорност на доставчиците на хостинг услуги, установен в член 14 от тази директива, към дейностите по онлайн реклама на игри и залагания с парични печалби, както и към рекламата на хазартни игри?
Ако Съдът отговори утвърдително на първия въпрос […]:
2) Прилага ли се режимът на отговорност по член 14 от Директива [2000/31] към доставчик на хостинг услуги като Google по отношение на съдържанието, публикувано от притежателите на канали в YouTube, с които Google е сключило посоченото по-горе споразумение за търговско партньорство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-565/24: P-GmbH & Co. KG (Voyages-café), Заключение от 27 ноември 2025 г.
1) Счита ли се „пътуване, организирано от търговеца извън търговския обект“ по смисъла на член 1, параграф 1, първо тире от Директива 85/577/ЕИО за „сделки, извършвани от туристическия агент във връзка с дадено пътуване“ по смисъла на член 26, параграф 2, първо изречение от Директива [77/388]?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли да се прилага специалният режим за туристическите агенти по член 26 от Директива [77/388] дори ако маржът, валиден като данъчна основа съгласно член 26, параграф 2, трето изречение, е отрицателен, тъй като фактическите разходи са по-големи от платимата от пътуващото лице „обща сума, без ДДС“?
3) Ако отговорът на първия и на втория въпрос е утвърдителен, трябва ли към валидния като данъчна основа марж по смисъла на член 26, параграф 2, трето изречение от Директива [77/388] да се прилага член 12, параграф 1, първо изречение от същата директива дори ако маржът е отрицателен, в резултат от което отрицателен марж да води до възстановяване в полза на данъчнозадълженото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-807/24: Blue Style, Определение от 24 ноември 2025 г.
Какви са последиците от оттеглянето на преюдициалното запитване от сезиралия го национален съд по отношение на производството пред Съда на Европейския съюз?
Кой орган е компетентен да се произнесе по съдебните разноски след оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени във връзка с представянето на становища от участници, различни от страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-327/24: Lolach, Съдебно решение от 20 ноември 2025 г.
Следва ли членове 72 и 73 от Директива 2018/1972 да се тълкуват в смисъл, че когато преценяват дали да наложат задължение за достъп до строителна инфраструктура, която според пазарния анализ не представлява част от съответния пазар, националните регулаторни органи
трябва да проверят единствено дали неналагането на това задължение би попречило на възникването на устойчив конкурентен пазар или не би било в интерес на крайните ползватели,
или
налагането на такова задължение за достъп би могло да се прецени с оглед на „набор от цели“, включващ както посочените условия, така и равностойни на тях цели по член 3 от Директива 2018/1972, а евентуално и някои други цели?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.