Словашки
Автентичен език на производството – словашки
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Допустимо ли е Комисията да основава иска си на нарушение на член 13 от Директива 1999/31/ЕО, въпреки че това не е било изрично предмет на предходното решение на Съда и на официалното уведомително писмо?
Изпълнила ли е Словашката република задължението си да приеме окончателно решение относно продължаването на експлоатацията или закриването на депото в съответствие с член 14 от Директива 1999/31/ЕО?
Изпълнила ли е Словашката република задължението си да предприеме всички необходими мерки за действителното закриване на депото съгласно член 13 от Директива 1999/31/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли целите и принципите на Директива 2003/87 […], а именно i) целта за намаляване на емисиите благодарение на технологичния напредък (член 1 и съображения 2 и 20), ii) целта за запазване на икономическото развитие и целостта на вътрешния пазар, както и на условията за конкуренция (съображения 5 и 7), iii) целта за осигуряване на финансово и икономически изгодни условия за намаляване на емисиите (член 1), принципът на правна сигурност за операторите по член 3, буква е), във връзка с обстоятелството, че съгласно член 9 [от Директива 2003/87] операторите са в правото си да разчитат на неизменяемостта на Националния разпределителен план, считано от поне 18 месеца преди началото на релевантния период (т.е. за периода 2008—2012 г. най-малко от 30 юни 2006 г.), iv) изискването, че квотите следва да се разпределят безплатно (член 10), v) правото на лицата по член 13, параграф 3, втора алинея [от Директива 2003/87] да им бъдат разпределени квоти за емисии в замяна на притежаваните от тях квоти, които държавите членки са отменили по смисъла на член 13, параграф 3, първа алинея [от Директива 2003/87], да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба на държава членка, която налага на операторите по член 3, буква е) от Директивата, подлежащи на данъчно облагане на територията на тази държава членка, задължение за заплащане на специален данък i) чието правно основание се състои в това, че на облагане с данък подлежи управлението на квоти за емисии (в случаите на неизползване и на продажба), без да се вземе предвид дали в резултат на това операторът получава изгода, ii) при положение че тези квоти за емисии са били разпределени на тези оператори въз основа на Националния разпределителен план, представен от държавата членка на Европейската комисия за периода 2008—2012 г. по смисъла на член 9 от Директива [2003/87] (т.е. за този план са били уведомени Комисията и държавите членки съгласно член 9, параграф 1 от Директива [2003/87] и същият не е бил отхвърлен от Европейската комисия по смисъла на член 9, параграф 3 от Директива [2003/87]), който предвижда, съгласно член 10 от Директивата, че за петгодишния период, започващ на 1 януари 2008 г., 100 % от квотите за емисии се разпределят безплатно, iii) когато ставката на този данък представлява 80 % от облагаемата основа на квотите за емисии, установена като сума от резултатите, получени чрез умножаване на прехвърлените (продадените) квоти за емисии през всеки календарен месец по средната пазарна цена на квотите за емисии през календарния месец, предхождащ месеца, в който е било извършено прехвърлянето им, и от резултата, получен чрез умножаване на неизползваните квоти за емисии по средната пазарна цена на квотите за емисии през съответната календарна година, iv) когато средните пазарни цени се изчисляват като осреднена стойност на цените на последната осъществена за деня сделка на борсата (т.е. данъкът не зависи от цената, на която действително са продадени квотите за емисии)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли Директива 2008/9 и правото на възстановяване на данъка да се тълкуват в смисъл, че за упражняване на правото на възстановяване на ДДС е необходимо да са изпълнени кумулативно две условия: а) доставка на стоки или услуги, и б) начисляване на ДДС във фактурата от страна на доставчика
С други думи, може ли данъчнозадължено лице, на което не е бил начислен ДДС с фактура, да иска възстановяване на данъка?
В съответствие ли е с принципа на пропорционалност или с принципа на данъчен неутралитет на ДДС това, че срокът за възстановяване на данъка се изчислява, считано от момент, в който не са изпълнени всички материалноправни условия за упражняване на правото на възстановяване на данъка?
Трябва ли, в светлината на принципа на данъчен неутралитет, разпоредбите на член 167 и член 178, буква a) от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство и при условие че са изпълнени другите материално- и процесуалноправни условия, необходими за упражняване на правото на приспадане на данък, тези разпоредби не допускат действия на данъчните органи, с които на данъчнозадължено лице се отказва възстановяване на данъка, предявено в рамките на предвидения в Директива 2008/9 срок, когато данъкът му е фактуриран от доставчик и последният го е платил преди изтичането на преклузивния срок, предвиден в националната правна уредба?
В светлината на принципа на неутралитет и на принципа на пропорционалност, които са основните принципи на общата система на ДДС, надхвърлили ли са словашките данъчни органи границите на необходимото за постигане на целта, определена в Директива 2006/112, в случай че на данъчнозадължено лице е отказано правото на възстановяване на платения данък поради изтичане на преклузивния срок за възстановяването, предвиден в националната правна уредба, макар че в този период от време данъчнозадълженото лице не е могло да упражни правото на възстановяване, а данъкът е бил надлежно събран и опасността от избягването на данъчно облагане или неплащане — напълно изключена?
Може ли принципът на правната сигурност, принципът на защита на оправданите правни очаквания и правото на добра администрация по смисъла на член 41 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване на разпоредбите на националната правна уредба, според която определящ за спазването на срока за възстановяване на ДДС е моментът на приемане на решението на публичната администрация за възстановяване на данъка, а не моментът на упражняване на правото на възстановяване на този данък от страна на данъчнозадължено лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.
Приложими ли са разпоредбите на член 141 от Процедурния правилник относно възлагането на съдебните разноски при оттегляне на жалбата от страна на Комисията вследствие на поведението на ответната държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
Недопустимост на иска, доколкото се отнася до нарушение на член 13 от Директива 1999/31/ЕО относно депонирането на отпадъци
Неизпълнение на задължения по член 260, параграф 1 ДФЕС и решение на Съда от 25 април 2013 г., Комисия/Словакия (C‑331/11), поради липса на окончателно решение за закриване на депото за отпадъци Žilina — Považský Chlmec до определения срок
Размер и налагане на имуществените санкции по член 260, параграф 2 ДФЕС
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (девети състав) 26 октомври 2017 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Вписване в регистъра на данъчнозадължените по ДДС лица — Национално законодателство, изискващо учредяването на гаранция — Борба срещу измамата — Харта на основните права на Европейския съюз — Свобода на стопанската инициатива — Принцип на недопускане на дискриминация — Принцип „ne bis in idem“ — Принцип за недопускане на прилагане с обратна сила“ По дело C‑534/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република) с акт от 29 септември 2016 г., постъпил в Съда на 20 октомври 2016 г., в рамките на производство по дело Finančné riaditeľstvo Slovenskej republiky срещу BB construct s. r. o., СЪДЪТ (девети състав), състоящ се от: E. Juhász, изпълняващ функцията на председател на състава, K. Jürimäe (докладчик) и C. Lycourgos, съдии, генерален адвокат: M. Szpunar, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за Finančné riaditeľstvo Slovenskej republiky, от F. Imrecze, в качеството на представител, – за BB construct s. r. o., от P. Ondrášiková, адвокат, – за словашкото правителство, от B. Ricziová, в качеството на представител, – за Европейската комисия, от L. Lozano Palacios и A. Tokár, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA представено на 26 октомври 2017 година ( 1 ) Дело C‑533/16 Volkswagen AG срещу Finančné riaditeľstvo Slovenskej republiky (Преюдициално запитване, отправено от Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен на доставчици — Доставка на стоки, които не подлежат на облагане с ДДС — Начисляване на ДДС за извършени доставки с отделни фактури — Отказване на правото на приспадане поради изтичане на преклузивния срок“ 1. Правото на приспадане на данък върху добавената стойност (ДДС) е разглеждано от Съда в отговор на многобройни преюдициални запитвания. В настоящия случай, отправеното от запитващата юрисдикция запитване се отнася до срока, в който приспадането на посочения данък може да бъде осъществено. 2. Проблемът, пред който е изправен националният съд, произтича от обстоятелството, че в периода 2004—2010 г. Volkswagen AG е получило от няколко предприятия доставки на стоки, за които в съответните фактури не е начислен ДДС. Двете страни по сделките погрешно са приели, че тези доставки не са облагаеми, тъй като става въпрос за финансова компенсация. 3. След като през 2010 г. признават грешката, доставчиците начисляват ДДС на Volkswagen, като този път издават съответните фактури с посочване на начисления данък и същевременно подават допълнителна декларация по ДДС за внасянето му в бюджета. Volkswagen подава искане за приспадане на платения ДДС, но данъчната администрация признава това искане само за част от претендираните периоди и отхвърля претенцията за останалите, тъй като срокът за упражняване ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 25 октомври 2017 година ( *1 ) „Обжалване — Собствени ресурси на Европейския съюз — Решение 2007/436/ЕО — Финансова отговорност на държавите членки — Загуба на някои вносни мита — Задължение да се изплати на Европейската комисия сума в размер, съответстващ на загубата — Жалба за отмяна — Допустимост — Писмо на Европейската комисия — Понятие за обжалваем акт“ По съединени дела C‑593/15 P и C‑594/15 P С предмет две жалби, подадени на 13 ноември 2015 г., на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, Словашка република, за която се явява B. Ricziová, в качеството на представител, жалбоподател, подпомагана от: Чешка република, за която се явяват M. Smolek, J. Vláčil и T. Müller, в качеството на представители, Федерална република Германия, за която се явяват T. Henze и K. Stranz, в качеството на представители, Румъния, за която се явяват R.‑H. Radu, M. Chicu и A. Wellman, в качеството на представители, встъпили страни в производството по обжалване, като другата страна в производството е: Европейска комисия, за която се явяват A. Caeiros, A. Tokár, G.‑D. Balan и Z. Malůšková, в качеството на представители, ответник в първоинстанционното производство, СЪДЪТ (четвърти състав), състоящ се от: T. von Danwitz, председател на състава, C. Vajda, E. Juhász, K. Jürimäe (докладчик) и C. Lycourgos, съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: M. Aleksejev, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 23 март 2017 г., след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Допуска ли член 47, първа алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз — съгласно който всеки, чиито права, следователно и правото на личен живот във връзка с обработването на лични данни, предвидено в член 1, параграф 1 и последващите разпоредби от Директивата относно защитата на данните, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в този член условия — национална правна уредба, която обвързва упражняването на правото на ефективна съдебна защита, и по-конкретно обжалването пред административен съд, с условието жалбоподателят, за да защити правата си, да изчерпи правните средства за защита, предоставени с разпоредбите на специален закон като словашкия закон за административните жалби, преди да обжалва по съдебен ред?
Възможно ли е правото на зачитане на личния и семейния живот, на жилището и тайната на съобщенията, предвидено в член 7, както и правото на защита на личните данни, предвидено в член 8 от Хартата, в случай на твърдяно нарушение на правото на защита на личните данни, предвидено по отношение на Европейския съюз, основно в посочената директива относно защитата на данните, [и включващо] по-специално:
– задължението на държавите членки да гарантират правото на личен живот при обработването на лични данни (член 1, параграф 1), както и,
– правомощието на държавите членки да предвиждат обработването на лични данни, ако е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес (член 7, буква д) или за целите на законните интереси, преследвани от администратора или от трето лице или лица, на които се разкриват данните,
– както и предвид изключителните правомощия на държава членка (за ограничаване на обхвата на правата и задълженията) (член 13, параграф 1, букви д) и е), ако подобно ограничаване представлява необходима мярка за гарантиране на важни икономически и финансови интереси на държавата членка или на Европейския съюз, включително валутни, бюджетни и данъчни въпроси,
да се тълкуват в смисъл, че дадена държава членка не може, без съгласието на заинтересованото лице, да съставя списъци с лични данни за целите на събирането на данъци, т.е. че само по себе си събирането на лични данни за ползване от публичен орган с цел борба с данъчните измами представлява риск?
Може ли списък на финансов орган на държава членка, съдържащ лични данни на жалбоподателя и чийто поверителен характер се гарантира с подходящи технически и организационни мерки за защита на личните данни срещу неразрешено разкриване или достъп съгласно член 17, параграф 1 от горепосочената директива относно защитата на данните, с който жалбоподателят се е снабдил без законното съгласие на този финансов орган на държавата членка, да се счита поради това за незаконно доказателство, чието представяне трябва да се отхвърли от националния съд в съответствие с принципа на правото на Съюза за справедлив съдебен процес, закрепено в член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз?
В съответствие ли е с горепосоченото право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес (по-специално съгласно горепосочения член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз) практика на националния съд, при която, в случай че съществува практика на Европейския съд по правата на човека, която е различна от предоставения от Съда на Европейския съюз отговор, националният съд дава предимство на становището на Съда на Европейския съюз в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество, установен в член 4, параграф 3 ДЕС и член 267 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
1) Съответстват ли на целта, по-специално на член 47, параграф 1, буква а) и параграф 4 от Директива [2004/18] действията на национален възлагащ орган, който е приел по отношение на обществена поръчка с прогнозна стойност от 3 милиона евро, че оферентът не отговаря на изискванията за икономическото и финансово състояние въз основа на представена от него клетвена декларация и на предоставена от банката информация, съгласно която оферентът може да получи специален нецелеви банков кредит, чиято максимална стойност надвишава стойността на обществената поръчка?
2) Може ли положението на пазара на банковите услуги в една държава членка, при което банката поема ангажимент за отпускане на кредит с уговорката, че ще предостави финансовите средства след изпълнението на предвидените в договора за кредит условия, които към момента на обществената поръчка не са конкретизирани, да представлява „обективна причина“ по смисъла на член 47, параграф 5 от посочената Директива 2004/18, поради която оферентът не може да представи исканите от възлагащия орган документи, т.е. възможно ли е при такова положение оферентът да докаже своето икономическо и финансово състояние с клетвена декларация, удостоверяваща съществуването на достатъчно кредитно правоотношение с банката?
3) Може ли в производството по обжалване на решението на националния орган за възлагане на обществени поръчки, с което се изключва един оферент, обстоятелството, че различните договори вече са почти изцяло изпълнени от спечелилия поръчката оферент, да се счита за обективна пречка, поради която националният правораздавателен орган не може да приложи разпоредбата на член 47, първа и втора алинея от [Хартата] на основните права на Европейския съюз във връзка с член 1, параграф 1 и член 2, параграфи 3, 6, 7 и 8 от Директива [89/665]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.