Румънски
Автентичен език на производството – румънски
Дело C-257/25: B.V. (Exclusion de l’indemnité de détachement du calcul de la retraite des juges), Определение от 8 декември 2025 г.
Допустимо ли е законодателят да изключи дневната надбавка за командироване от основата за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст на съдиите, без това да застрашава тяхната независимост?
Отговаря ли отказът да се включи тази надбавка на изискванията за обективност, предвидимост, прозрачност и пропорционалност, предвидени за мерки, засягащи възнагражденията и пенсионните права на съдиите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-570/24: Ecoserv, Съдебно решение от 20 ноември 2025 г.
Попада ли в обхвата на член 8, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива [2008/118] във връзка с параграф 2 от същия [член 8], който се отнася до понятието за лице, отговорно за плащането на акциза, също и юридическо лице, което за целите на получаването на разрешение като данъчен складодържател е извършвало дейност по производство на етилов алкохол в режим на технически изпитвания под контрола на териториалния митнически орган и от чиито активи е установена липса на 21909 литра етилов алкохол с алкохолно съдържание 96,16 %?
[В случай че] след издаването на ревизионен акт — с който на това юридическо лице е наложено плащането на допълнителен акциз и ДДС върху количеството липсващ етилов алкохол — който не е бил обжалван по административен ред, е установено с влязла в сила присъда, че единственото лице, отговорно за причиняването на вреди на държавната хазна, е фактическият ръководител (генерален директор) на това дружество, който в периода февруари—юни 2013 г., при еднородност на вината, е продал количеството от 21909 литра двойно рафиниран алкохол, собственост на дружеството, на което е бил служител, за сумата от 219090 RON, като е извършил престъплението „присвояване“, предвидено в член 295, алинея 1 от Наказателния кодекс, и не е осчетоводил приходите от продажбата на алкохола, причинявайки на държавната хазна вреди в размер на 915562,74 RON, деяние, което осъществява състава на престъплението „данъчна измама“, предвидено в член 9, алинея 1, буква b) и параграф 2 от Закон № 241/2005, представлява ли сериозна и явна грешка при прилагането на хармонизираното право на Съюза в областта на акцизите и ДДС […] налагането на тези данъци и на юридическото лице с ревизионен акт № F-BN 77 от 4.3.2016 г., който не е оспорен чрез предвиденото в Данъчно-процесуалния кодекс производство?
Допуска ли правото на Съюза в рамките на данъчен спор, свързан с акцизи и ДДС, национална юрисдикция да приложи принципа на силата на пресъдено нещо на дадена присъда, когато прилагането на този принцип не позволява да се вземат предвид разпоредбите на Съюза в областта на акцизите и ДДС, които предвиждат и солидарна отговорност на юридическото лице — разпоредби, които не са били разгледани от наказателните съдилища във влезлите в сила присъди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-373/25: Roata, Определение от 17 ноември 2025 г.
Изискванията на член 267 ДФЕС и член 94 от Процедурния правилник на Съда относно съдържанието и яснотата на преюдициалното запитване изпълнени ли са при изложението на фактическата и нормативната рамка и връзката им с правото на Съюза?
Данъчната процедура и наложените мерки имат ли наказателен характер по смисъла на член 50 от Хартата, и предоставена ли е достатъчна информация относно тяхната правна квалификация, цел, последици и връзка с административни санкции с наказателен характер?
Принципът на правната сигурност и правото на ефективна съдебна защита във връзка с националната уредба разгледани ли са достатъчно ясно и обосновано в акта за преюдициално запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-373/25: Roata, Определение от 17 ноември 2025 г.
Какво е съдържанието на понятието „основателни опасения от преследване“ по смисъла на член 2, буква г) от Директива 2011/95/ЕС и какви са критериите за неговата преценка?
Какъв е необходимият стандарт на доказване за установяване на основателни опасения от преследване при разглеждане на молба за международна закрила?
Необходимо ли е да се установява субективното чувство на страх у молителя или достатъчна е обективната вероятност от преследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-654/23: Inteligo Media, Съдебно решение от 13 ноември 2025 г.
Следва ли член 13, параграфи 1 и 2 от Директива 2002/58 да се тълкува в смисъл, че електронният адрес на потребител е получен от издателя на онлайн издание „в контекста на продажбата на продукт или услуга“ по смисъла на този член 13, параграф 2, когато този потребител създава безплатен профил на неговата онлайн платформа, който му дава право на безплатен достъп до определен брой статии от това издание, право да получава безплатно по електронна поща ежедневен информационен бюлетин, съдържащ резюме на законодателните новости, разгледани в статии в изданието, включително хипервръзки към статиите, както и правото на достъп срещу заплащане до допълнителни статии и анализи от изданието, и че изпращането на такъв информационен бюлетин представлява използване на електронна поща „за целите на директен маркетинг“ на „подобни продукти или услуги“ по смисъла на последната разпоредба?
Следва ли член 13, параграф 2 от Директива 2002/58 във връзка с член 95 от Регламент (ЕС) 2016/679 да се тълкува в смисъл, че когато администраторът използва електронния адрес на потребител, за да му изпраща непоискано съобщение в съответствие с този член 13, параграф 2, се прилагат ли условията за законосъобразност на обработването, предвидени в член 6, параграф 1 от този регламент?
Следва ли член 13, параграфи 1 и 2 от Директива 2002/58 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която използва понятието „търговски съобщения“, съдържащо се в член 2, буква е) от Директива 2000/31, вместо понятието „директен маркетинг“, предвидено в Директива 2002/58
При отрицателен отговор, представлява ли бюлетин като описания във въпрос 1, подточка ii) „търговско съобщение“ по смисъла на член 2, буква е) от Директива 2000/31?
Следва ли член 13, параграф 1 от Директива 2002/58 да се тълкува в смисъл, че изпращането по електронна поща на ежедневен бюлетин като описания във въпрос 1, подточка ii) представлява „използване на електронна поща за целите на директен маркетинг“ по смисъла на тази разпоредба?
Следва ли член 95 от Регламент (ЕС) 2016/679 във връзка с член 15, параграф 2 от Директива 2002/58 да се тълкува в смисъл, че неспазването на условията за получаване на валидно съгласие от потребителя по смисъла на член 13, параграф 1 от Директива 2002/58 ще бъде санкционирано съгласно член 83 от Регламент (ЕС) 2016/679 или съгласно разпоредбите на националното право, съдържащи се в акта за транспониране на Директива 2002/58, който от своя страна съдържа конкретни приложими санкции?
Следва ли член 83, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 да се тълкува в смисъл, че надзорният орган, който взема решение за налагане на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ и който определя размера на това административно наказание във всеки отделен случай, е длъжен да анализира и да обясни в административния акт за налагане на наказанието отражението на всеки от критериите, посочени в букви а)—к), върху решението за налагане на административно наказание и съответно върху решението за размера на наложеното административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-475/24: Fashion TV RO и Maestro, Определение от 12 ноември 2025 г.
Какви са условията и доказателствените изисквания, които данъчнозадълженото лице трябва да изпълни, за да упражни правото си на приспадане на ДДС съгласно Директива 2006/112/ЕО?
При какви обстоятелства данъчната администрация и националният съд могат да използват доказателства, събрани в свързани наказателни производства, за да откажат правото на приспадане на ДДС, и какви процесуални гаранции трябва да бъдат спазени в този контекст?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-163/25: Sadalbari, Определение от 12 ноември 2025 г.
Необходимо ли е пазарът да бъде надлежно лицензиран и да функционира в съответствие с изискванията на дял III от Директива 2004/39/ЕО, за да бъде определен като „регулиран пазар“ по смисъла на тази директива?
Може ли пазарът да придобие статут на „регулиран пазар“ единствено въз основа на сливането на неговия оператор с оператор на вече регулиран пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.