Португалски
Автентичен език на производството – португалски
Дело C-672/17: Tratave, Съдебно решение от 6 декември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА CЪДА (шести състав) 6 декември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Данъчна основа — Намаляване — Принцип на данъчен неутралитет“ По дело C‑672/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa) (Данъчен арбитражен съд (Административен арбитражен център), Португалия) с акт от 16 ноември 2017 г., постъпил в Съда на 28 ноември 2017 г., в рамките на производство по дело Tratave — Tratamento de Águas Residuais do Ave SA срещу Autoridade Tributária e Aduaneira, СЪДЪТ (шести състав), състоящ се от: J.‑C. Bonichot (докладчик), председател на първи състав, изпълняващ функциите на председател на шести състав, Aл. Арабаджиев и C. G. Fernlund, съдии, генерален адвокат: M. Wathelet, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за Tratave — Tratamento de Águas Residuais do Ave SA, от A. G. Schwalbach, advogado, – за португалското правителство, от L. Inez Fernandes, M. Figueiredo и R. Campos Laires, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от A. Caeiros и L. Lozano Palacios, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на принципа на данъчен неутралитет и на член 90 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-295/17: Meo – Serviços de Comunicações e Multimédia, Съдебно решение от 22 ноември 2018 г.
Трябва ли член 2, параграф 1, буква в), член 64, параграф 1, член 66, първа алинея, буква а) и член 73 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкуват в смисъл, че телекомуникационен оператор (телевизия, интернет, мобилна и фиксирана мрежа) дължи ДДС за събраната от клиентите му предварително определена сума — в случай че по вина на клиента бъде прекратен договор, съдържащ задължение договорът да действа в определен период (минимален обвързващ срок), преди този период да изтече — равна на размера на дължимата от клиента основна месечна вноска по договора, умножен по броя на оставащите месечни вноски до края на минималния обвързващ срок, при положение че, когато фактурира посочената сума — независимо дали реално е събрана — операторът вече е преустановил извършването на услугите, ако:
a) в контекста на такива договори с фактурираната сума се цели клиентът да се откаже от неизпълнението на поетото от него задължение във връзка с минималния обвързващ срок и да бъдат поправени вредите, нанесени на оператора поради неизпълнението на това задължение — предвид главно пропуснатите ползи, които иначе е щял да реализира, ако договорът бе останал в сила до края на периода, договарянето на по-ниски тарифи, осигуряването на оборудване и други предложения, безплатно или на намалени цени, или разходите за реклама и привличане на клиенти;
б) сключените договори с минимален обвързващ срок предполагат по-голямо възнаграждение за лицата, осигурили сключването им, от това за сключените договори без минимален обвързващ срок, когато в единия или другия случай (тоест при договорите със или без минимален обвързващ срок) възнаграждението се изчислява въз основа на размера на месечните вноски, определен в сключените договори;
в) по националното право фактурираната сума се квалифицира като неустойка?
Възможно ли е евентуалното отсъствие на един или няколко от елементите, описани в подточките от първия въпрос, да промени отговора на този въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-563/17: Associação Peço a Palavra и др., Заключение от 21 ноември 2018 г.
1) Недопустимо ли е съгласно правото на Съюза, по-специално съгласно членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС и съдържащите се в тях принципи в рамките на процедура по непряка повторна приватизация на дружество с публичен капитал, с предмет на дейност въздушен транспорт, в документите, свързани с тази процедура, да е включено изискване за запазване на седалището и действителното управление на това дружество в държавата членка, в която е учредено, като критерий за подбор на намеренията за придобиване от потенциални инвеститори и за избор на оферти, които водят до възлагане?
2) Недопустимо ли е съгласно правото на Съюза, по-специално членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС и съдържащите се в тях принципи, и по-конкретно принципите за недопускане на дискриминация, пропорционалност и необходимост, в рамките на процедура по непряка повторна приватизация на капитала на дружество, в документите, които уреждат тази процедура, да е включено изискване за изпълнение на задължение за обществена услуга от страна на приобретателя като критерий за подбор на намеренията за придобиване от потенциални инвеститори и за избор на оферти за възлагане?
3) Недопустимо ли е съгласно правото на Съюза, по-специално съгласно членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС и съдържащите се в тях принципи в рамките на процедура по непряка повторна приватизация на капитала на дружеството в документите, свързани с тази процедура, да е включено изискване за запазване и развитие на съществуващия национален хъб от страна на приобретателя като критерий за подбор на намеренията за придобиване от потенциални инвеститори и за избор на оферти за възлагане?
4) Следва ли осъществяваната дейност от дружеството, чийто капитал е предмет на процедура по повторна приватизация, да се разглежда като услуга, предоставяна на вътрешния пазар, спрямо която се прилагат разпоредбите на Директива 2006/123/ЕО, доколкото е налице изключението по член 2, параграф 2, буква г) от посочената директива във връзка с услугите в областта на транспорта и вследствие на това прилага ли се посочената директива спрямо въпросната процедура?
5) При положителен отговор на въпрос 4) недопустимо ли е съгласно разпоредбите на членове 16 и 17 от посочената директива в рамките на процедура по непряка повторна приватизация на капитала на дружеството в документите, свързани с тази процедура, да е включено изискване за изпълнение на задължение за обществена услуга от страна на приобретателя като критерий за подбор на намеренията за придобиване от потенциални инвеститори и за избор на оферти за възлагане?
6) При положителен отговор на въпрос 4), недопустимо ли е съгласно разпоредбите на членове 16 и 17 от посочената директива в рамките на процедура по непряка повторна приватизация на капитала на дружеството, в документите, свързани с тази процедура, да е включено изискване за запазване и развитие на съществуващия национален хъб от страна на приобретателя като критерий за подбор на намеренията за придобиване от потенциални инвеститори и за избор на оферти за възлагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-184/18: Patrício Teixeira, Определение от 6 септември 2018 г.
Съставлява ли национална данъчна уредба, която облага капиталовите печалби, реализирани от нерезиденти при продажба на недвижим имот в държавата членка, с по-висок данък отколкото облагането на капиталовите печалби на резиденти на същата държава, ограничение на свободното движение на капитали по смисъла на член 63 ДФЕС?
Може ли такова ограничение да бъде оправдано с оглед изключението по член 64, параграф 1 ДФЕС или императивни причини от общ интерес по член 65, параграф 1 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-184/18: Patrício Teixeira, Определение от 6 септември 2018 г.
Приложима ли е разпоредбата на член 63 ДФЕС към национална уредба, която облага с по-висока данъчна тежест капиталовите печалби от прехвърляне на недвижими имоти, когато това се извършва от нерезидент, в сравнение с резидент?
Може ли подобно ограничение на свободното движение на капитали да бъде обосновано по изключенията, предвидени в членове 64 и 65 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/17: Juliana, Съдебно решение от 4 септември 2018 г.
Трябва ли член 3 от [Първа директива] да се тълкува в смисъл, че задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ се отнася и до положения, при които по желание на собственика превозното средство е спряно от движение в частен имот и е извън обществените пътища?
Трябва ли член 1, параграф 4 от [Втора директива] да се тълкува в смисъл, че [Фондът], който при липса на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ изплаща обезщетение на увредени трети лица поради пътнотранспортно произшествие, причинено от моторно превозно средство, което без знанието и разрешението на собственика е отнето от частния имот, на който се намира спряно от движение, има право на суброгация срещу собственика на превозното средство, независимо от отговорността му за произшествието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-90/17: Turbogás, Съдебно решение от 27 юни 2018 г.
Следва ли член 21, параграф 5, трета алинея и член 14, параграф 1, буква а) от Директива 2003/96 да се тълкуват в смисъл, че образувание като разглежданото в главното производство, което произвежда електроенергия за собствени нужди, независимо от значението му и осъществяваната основна икономическа дейност, трябва да се счита за „дистрибутор“ по смисъла на първата разпоредба, като обаче потреблението му на електроенергия за целите на производството на електроенергия попада в обхвата на задължителното освобождаване, предвидено в посочения член 14, параграф 1, буква а)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-295/17: Meo – Serviços de Comunicações e Multimédia, Заключение от 7 юни 2018 г.
1. Трябва ли член 2, параграф 1, буква в), член 64, параграф 1, член 66, буква а) и член 73 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкуват в смисъл, че телекомуникационен оператор (телевизия, интернет, мобилна и фиксирана мрежа) дължи данък върху добавената стойност за събраната от клиентите му предварително определена сума — в случай че по вина на клиента бъде прекратен договор, съдържащ задължение договорът да действа в определен период (минимален обвързващ срок), преди този период да изтече — равна на размера на дължимата от клиента основна месечна вноска по договора, умножен по броя на оставащите месечни вноски до края на минималния обвързващ срок, при положение че, когато фактурира посочената сума — независимо дали реално е събрана — операторът вече е преустановил извършването на услугите, ако: а) в контекста на такива договори с фактурираната сума се цели клиентът да се откаже от неизпълнението на поетото от него задължение във връзка с минималния обвързващ срок и да бъдат поправени вредите, нанесени на оператора поради неизпълнението на това задължение — предвид главно пропуснатите ползи, които иначе е щял да реализира, ако договорът бе останал в сила до края на периода, договарянето на по-ниски тарифи, осигуряването на оборудване и други предложения, безплатно или на намалени цени, или разходите за реклама и привличане на клиенти; б) сключените договори с минимален обвързващ срок предполагат по-голямо възнаграждение за лицата, осигурили сключването им, от това за сключените договори без минимален обвързващ срок, когато в единия или другия случай (тоест при договорите със или без минимален обвързващ срок) възнаграждението се изчислява въз основа на размера на месечните вноски, определен в сключените договори; в) по националното право фактурираната сума се квалифицира като неустойка
2. Възможно ли е евентуалното отсъствие на един или няколко от елементите, описани в подточките от първия въпрос, да промени отговора на този въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-250/17: Tarragó da Silveira, Съдебно решение от 6 юни 2018 г.
Трябва ли член 15 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че се прилага по висящ правен спор пред съд на държава членка с предмет осъждане на длъжника да заплати парична сума, дължима по договор за предоставяне на услуги, както и парично обезщетение за неизпълнението на същото договорно задължение, като се има предвид, че: i) длъжникът е обявен в несъстоятелност в производство, образувано през съд на друга държава членка, и ii) обявената несъстоятелност обхваща цялото имущество на длъжника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.