всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Португалски

Автентичен език на производството – португалски

Дело C-834/18: Rolibérica, Определение от 10 април 2019 г.

Може ли седмичната почивка по смисъла на Регламент № 561/2006 да започне в края на една седмица и да приключи в началото на следващата, без да се нарушават изискванията на регламента?
Съществува ли изискване седмичната почивка задължително да завършва в рамките на същата седмица, определена като период между 00,00 часа в понеделник и 24,00 часа в неделя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-637/17: Cogeco Communications, Съдебно решение от 28 март 2019 г.

Следва ли член 22 от Директива 2014/104/ЕС да се тълкува в смисъл, че тази директива се прилага по отношение на спора в главното производство?
Следва ли член 102 ДФЕС и принципите на ефективност и равностойност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която, от една страна, предвижда, че давностният срок във връзка с исковете за обезщетение за вреди е тригодишен и започва да тече от момента, в който увреденото лице е узнало за правото си на обезщетение, дори да не са известни отговорното за нарушението лице и точният размер на вредите, и от друга страна, не предвижда възможност за спиране или прекъсване на този срок по време на производство пред националния орган за защита на конкуренцията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-643/17: Suez II, Съдебно решение от 7 март 2019 г.

Следва ли да се предполага, в светлината на член 313, параграф 1 от Регламента за прилагане, че стоките, предмет на настоящото производство, са общностни, освен ако е явно, че нямат такъв статут, или трябва да се считат за стоки, въведени на митническата територия по смисъла на член 37 от Митническия кодекс, за които се прилага изключението, предвидено в същия член 313, параграф 2, първата част на буква a), така че се приема, че имат статут на общностни стоки само стоките, за които се установи, че са внесени при спазване на реда за допускане за свободно обращение на митническата територия на ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-278/18: Sequeira Mesquita, Съдебно решение от 28 февруари 2019 г.

Трябва ли разпоредбите на член 135, параграф 1, буква л) от Директива 2006/112 относно освобождаването от ДДС на сделките, свързани с отдаването под наем или аренда на недвижими имоти, да се тълкуват в смисъл, че освобождаването се прилага за договор за прехвърляне на стопанисване на земеделски имоти, представляващи лозя, на дружество, чийто предмет на дейност е стопанисване на земеделски имоти, сключен за срок от една година, който се подновява автоматично за периоди със същата продължителност, по силата на който съответният наем се плаща в края на всяка година?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-14/18: Alfamicro/Комисия, Съдебно решение от 28 февруари 2019 г.

Тълкувано ли е неправилно от Общия съд искането на Alfamicro като искане за установяване на несъществуването на вземането на Комисията, вместо като искане за отмяна на административен акт по член 263 ДФЕС?
Нарушен ли е договорът за отпускане на безвъзмездни средства от страна на Комисията при оценката и възстановяването на недопустимите разходи?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при намаляването на размера на безвъзмездните средства от Комисията?
Нарушен ли е принципът на правна сигурност от страна на Комисията при прилагането на договора за отпускане на безвъзмездни средства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-563/17: Associação Peço a Palavra и др., Съдебно решение от 27 февруари 2019 г.

Недопустимо ли е съгласно правото на Съюза, по-специално съгласно членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС и съдържащите се в тях принципи в рамките на процедура по непряка повторна приватизация на дружество с публичен капитал, с предмет на дейност въздушен транспорт, в документите, свързани с тази процедура, да е включено изискване за запазване на седалището и действителното управление на това дружество в държавата членка, в която е учредено, като критерий за подбор на намеренията за придобиване от потенциални инвеститори и за избор на оферти, които водят до възлагане?
Недопустимо ли е съгласно правото на Съюза, по-специално членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС и съдържащите се в тях принципи, и по-конкретно принципите за недопускане на дискриминация, пропорционалност и необходимост, в рамките на процедура по непряка повторна приватизация на капитала на дружество, в документите, които уреждат тази процедура, да е включено изискване за изпълнение на задължение за обществена услуга от страна на приобретателя като критерий за подбор на намеренията за придобиване от потенциални инвеститори и за избор на оферти за възлагане?
Недопустимо ли е съгласно правото на Съюза, по-специално съгласно членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС и съдържащите се в тях принципи в рамките на процедура по непряка повторна приватизация на капитала на дружеството в документите, свързани с тази процедура, да е включено изискване за запазване и развитие на съществуващия национален хъб от страна на приобретателя като критерий за подбор на намеренията за придобиване от потенциални инвеститори и за избор на оферти за възлагане?
Следва ли осъществяваната дейност от дружеството, чийто капитал е предмет на процедура по повторна приватизация, да се разглежда като услуга, предоставяна на вътрешния пазар, спрямо която се прилагат разпоредбите на Директива 2006/123/ЕО, доколкото е налице изключението по член 2, параграф 2, буква г) от посочената директива във връзка с услугите в областта на транспорта, и вследствие на това прилага ли се посочената директива спрямо въпросната процедура?
При положителен отговор на въпрос 4 недопустимо ли е съгласно разпоредбите на членове 16 и 17 от посочената директива в рамките на процедура по непряка повторна приватизация на капитала на дружеството в документите, свързани с тази процедура, да е включено изискване за изпълнение на задължение за обществена услуга от страна на приобретателя като критерий за подбор на намеренията за придобиване от потенциални инвеститори и за избор на оферти за възлагане?
При положителен отговор на въпрос 4 недопустимо ли е съгласно разпоредбите на членове 16 и 17 от посочената директива в рамките на процедура по непряка повторна приватизация на капитала на дружеството в документите, свързани с тази процедура, да е включено изискване за запазване и развитие на съществуващия национален хъб от страна на приобретателя като критерий за подбор на намеренията за придобиване от потенциални инвеститори и за избор на оферти за възлагане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-277/18: Henkel Ibérica Portugal, Определение от 14 февруари 2019 г.

Следва ли след оттегляне на ищеца главното производство да бъде заличено от регистъра на Съда на основание член 100 от Процедурния правилник?
Кой носи отговорността за съдебните разноски между страните по главното производство след прекратяване на делото?
Допустимо ли е възстановяване на разходите за становища пред Съда, различни от тези на страните по главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-149/18: Da Silva Martins, Съдебно решение от 31 януари 2019 г.

Следва ли да се приеме, че действащата в Португалия правна уредба има предимство като особена повелителна норма по смисъла на член 16 от Регламент „Рим II“?
Представлява ли посочената норма разпоредба от правото на Съюза, която урежда стълкновителни норми по смисъла на член 27 от Регламент „Рим II“?
Може ли да се приеме, че по отношение на португалски гражданин, претърпял пътнотранспортно произшествие в Испания, трябва да се приложи уредбата на погасителната давност, съдържаща се в член 498, параграф 3 от португалския Граждански кодекс, по смисъла на член 28 от Директива 2009/103?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-373/18: Prosa, Определение от 31 януари 2019 г.

Допустимо ли е държава членка да въведе отново данък върху вноските в капитала за трансакции по учредяване на капиталово дружество, след като този данък вече е бил отменен, въпреки че към 1 юли 1984 г. е съществувал?
Може ли опасенията за загуба на бюджетни приходи да оправдаят повторното въвеждане на данък върху вноските в капитала в контекста на Директива 69/335?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-637/17: Cogeco Communications, Заключение от 17 януари 2019 г.

1) Може ли член 9, параграф 1 и член 10, параграфи 2, 3 и 4 от Директива 2014/104/ЕС, както и останалите ѝ разпоредби или приложимите общи принципи от правото на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че пораждат права за частноправен субект (в случая търговско дружество, учредено в правноорганизационната форма на корпорация по канадското право), на които последният може да се позове в съдебно производство срещу друг частноправен субект (в случая търговско дружество, учредено в правноорганизационната форма на акционерно дружество по португалското право) във връзка с иск за обезщетение за вреди, за които се твърди, че са причинени в резултат на нарушение на конкурентното право, по-специално ако към датата на предявяване на този иск (27 февруари 2015 г.) все още не е изтекъл срокът по член 21, параграф 1 от тази директива, предоставен на държавите членки за нейното транспониране в националното право?
2) Може ли член 10, параграфи 2, 3 и 4 от Директива 2014/104, както и останалите ѝ разпоредби или приложимите общи принципи от правото на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че са несъвместими с национална разпоредба като член 498, параграф 1 от португалския Código Civil — приложима към факти, настъпили преди публикуването на Директивата, преди влизането ѝ в сила и преди определената дата за транспонирането ѝ, във връзка с иск, предявен също преди последната дата — в която разпоредба:
a) се определя тригодишен давностен срок за право на обезщетение въз основа на извъндоговорна гражданска отговорност;
б) се предвижда, че тригодишният срок започва да тече от момента, в който увреденото лице е научило за правото, с което разполага, макар да са неизвестни отговорното лице и точният размер на вредите, и
в) с оглед на това не е известно да съществува норма, която в конкретния случай да налага или да допуска спиране или прекъсване на този срок, защото орган за защита на конкуренцията е взел определени мерки в рамките на разследване или на производство във връзка с нарушение на правото в областта на конкуренцията, с което нарушение е свързан искът за обезщетение?
3) Може ли член 9, параграф 1 от Директива 2014/104, както и останалите ѝ разпоредби или приложимите общи принципи от правото на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че са несъвместими с национална разпоредба като член 623 от португалския Código de Processo Civil — приложима към факти, настъпили преди публикуването на Директивата, преди влизането ѝ в сила и преди определената дата за транспонирането ѝ, във връзка с иск, предявен също преди последната дата — в която разпоредба:
a) се предвижда, че окончателно осъдително решение, постановено в административнонаказателно производство, не поражда последици в гражданските производства, предмет на които са правоотношения, зависещи от извършването на нарушението, или (в зависимост от даденото тълкуване),
б) се предвижда, че за третите лица такова окончателно осъдително решение, постановено в административнонаказателно производство, представлява само оборима презумпция, че са налице съставомерните за санкционираното нарушение факти и елементите от правната квалификация в гражданските производства, предмет на които са правоотношения, зависещи от извършването на нарушението?
4) Може ли член 9, параграф 1, член 10, параграфи 2, 3 и 4 от Директива 2014/104, член 288, трета алинея ДФЕС или някоя друга норма от първичното или от вторичното право, съдебна практика или приложими общи принципи на правото на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални норми като член 498, параграф 1 от португалския Граждански кодекс и член 623 от португалския Граждански процесуален кодекс — приложими към факти, настъпили преди публикуването, влизането в сила и определената дата за транспониране на Директивата, по отношение на иск, предявен също преди последната дата — които разпоредби не отразяват съдържанието и целта на Директивата и съответно не са насочени към постигане на преследвания с нея резултат?
5) При условията на евентуалност — само ако Съдът на Европейския съюз отговори утвърдително на някой от предходните въпроси — може ли член 22 от Директива 2014/104, както и останалите ѝ разпоредби или приложимите общи принципи на правото на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат в настоящия случай националният съд да приложи член 498, параграф 1 от португалския Código Civil и член 623 от португалския Código de Processo Civil в настоящата им редакция, но тълкувани и прилагани така, че да бъдат съвместими с разпоредбите на член 10 от Директивата?
6) При утвърдителен отговор на петия въпрос, може ли частноправен субект да се позове на член 22 от Директива 2014/104 срещу друг частноправен субект пред национален съд в производство по иск за обезщетение за вредите, настъпили в резултат на извършено нарушение на конкурентното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1222324252682 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form