Полски
Автентичен език на производството – полски
Дело C-245/12: Комисия/Полша, Определение от 26 октомври 2012 г.
Няма информация/Предстои добавяне.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-557/11: Kozak, Съдебно решение от 25 октомври 2012 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав) 25 октомври 2012 година ( *1 ) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 306—310 — Специален режим за туристически агенти — Услуга за превоз, която туристическа агенция предоставя от свое собствено име — Понятие за една-единствена доставка — Член 98 — Намалена ставка на ДДС“ По дело C-557/11 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Naczelny Sąd Administracyjny (Полша) с акт от 31 август 2011 г., постъпил в Съда на 4 ноември 2011 г., в рамките на производство по дело Maria Kozak срещу Dyrektor Izby Skarbowej w Lublinie, СЪДЪТ (шести състав), състоящ се от: г-н A. Rosas, изпълняващ функциите на председател на шести състав, г-н U. Lõhmus и г-н C. G. Fernlund (докладчик), съдии, генерален адвокат: г-жа E. Sharpston, секретар: г-н A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: — за г-жа Kozak, от г-н A. Bartosiewicz и г-н R. Kamiński, doradcy podatkowi, — за полското правителство, от г-н M. Szpunar и г-н B. Majczyna, в качеството на представители, — за Европейската комисия, от г-жа L. Lozano Palacios и г-жа K. Herrmann, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 98 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-31/12: Ziemski и Kozak, Определение от 10 октомври 2012 г.
Допустимост на преюдициално запитване при липса на достатъчно сведения за фактическия и правен контекст на спора
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-31/12: Ziemski и Kozak, Определение от 10 октомври 2012 г.
Изисква ли се националният съд да представи достатъчно описание на фактическата и нормативна рамка в акта за отправяне на преюдициално запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-325/11: Alder, Заключение от 20 септември 2012 г.
Трябва ли член 1, параграф 1 от Регламент […] № 1393/2007 […] и член 18 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че съдебните документи, адресирани до страна с местоживеене или обичайно местопребиваване в друга държава членка, могат да се приложат по делото и да се считат за връчени, в случай че тази страна не е посочила упълномощен да получава подлежащите на връчване документите представител, който е с местоживеене в държавата членка, в която се провежда съдебното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-422/11: Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej и Република Полша/Комисия, Съдебно решение от 6 септември 2012 г.
Тълкуван ли е неправилно член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз по отношение на изискването за независимост на адвокатите, които представляват страни пред юрисдикциите на Съюза?
Зачетени ли са особеностите и независимостта на професията правен съветник в Полша при прилагането на член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Нарушени ли са принципът на предоставената компетентност и принципът на субсидиарност чрез ограничаване на приложното поле на член 19 от Статута на Съда само до адвокати, които не са в трудово правоотношение с клиента?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при изключването на правните съветници, които са в трудово правоотношение, от възможността да представляват страни пред юрисдикциите на Съюза?
Спазено ли е изискването за мотивиране на обжалваното определение на Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-213/11: Fortuna и др., Съдебно решение от 19 юли 2012 г.
Следва ли член 1, точка 11 от Директива 98/34 да се тълкува в смисъл, че национални разпоредби като тези в Закона за хазартните игри, които биха могли да имат за последица ограничаването или дори постепенното създаване на невъзможност за осъществяване на игри с автомати с ниски печалби извън казината и игралните зали, представляват „технически регламенти“ по смисъла на тази разпоредба, проектът за които следва да се предостави на Комисията съгласно член 8, параграф 1, първа алинея от същата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-160/11: Bawaria Motors, Съдебно решение от 19 юли 2012 г.
Трябва ли разпоредбите на член 313, параграф 1 и член 314 от Директива 2006/112 във връзка с членове 136 и 315 от нея да се тълкуват в смисъл, че допускат данъчнозадължените дилъри да прилагат специалния режим за облагане на маржа на печалбата при доставката на стоки втора употреба включително когато препродават леки автомобили и други моторни превозни средства, които са закупили при условията на освобождаването, предвидено във вътрешното полско право с член 13, параграф 1, точка 5 от Наредбата за ДДС за доставката на леки автомобили и други моторни превозни средства, извършвана от данъчнозадължени лица, които при придобиването им са имали право само на частично приспадане на ДДС на основание член 86, параграф 3 от Закона за ДДС, ако тези автомобили и превозни средства са стоки втора употреба по смисъла на член 43, параграф 2 от Закона за ДДС и на член 311, параграф 1, точка 1 от Директива 2006/112?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/11: Szyrocka, Заключение от 28 юни 2012 г.
1) Следва ли член 7 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане да се тълкува в смисъл, че: a) урежда изчерпателно всички изисквания, на които трябва да отговаря молбата за издаване на европейска заповед за плащане; или в смисъл, че б) с тази разпоредба се определят само минималните изисквания, на които трябва да отговаря тази молба, като по отношение на неуредените въпроси следва да се прилагат нормите на националното право
2) При утвърдителен отговор на въпроса по точка 1, буква б), в случай че молбата не отговаря на предвидените в правото на съответната държава членка формални изисквания (например не е приложен препис от молбата за насрещната страна или не е посочена цената на иска), следва ли от ищеца да се изисква да допълни подадената молба на основание член 26 от Регламент № 1896/2006, или допълването на молбата следва да се изисква на основание член 9 от същия регламент
3) Следва ли член 4 от Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че изброените в тази разпоредба характеристики на паричното вземане, т.е. то да бъде „с определен размер“ и да е изискуемо при подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане, се отнасят само до главницата, или посочената разпоредба следва да се разбира и в смисъл, че тези характеристики се отнасят и до вземането за лихви за забава
4) Следва ли „правилното тълкуване на член 7, параграф 2, буква в) от Регламент № 1896/2006 да се разбира в смисъл, че ако в правото на държавата членка по произход не се предвижда автоматично начисляване на лихвите, в рамките на производството по издаване на европейска заповед за плащане, освен главницата, могат да се претендират и: а) всички лихви, включително т.нар. „отворени“ лихви (изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до деня на плащането, определен без посочване на конкретна дата, например „от 20 март 2011 г. до датата на плащането“); б) само лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост, до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане или до датата на издаване на заповедта за плащане; в) само лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост, до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане
5) При утвърдителен отговор на въпроса по точка 4, буква а), предвид изискванията на Регламент № 1896/2006, по какъв начин съдът следва да формулира диспозитива от решението си относно лихвите при попълване на формуляра за европейска заповед за плащане
6) При утвърдителен отговор на въпроса по точка 4, буква б), от кого следва да се определи размерът на дължимите лихви — от ищеца или служебно от съответния съд
7) При утвърдителен отговор на въпроса по точка 4, буква в), задължен ли е ищецът да посочи в молбата изчисления от него размер на дължимите лихви
8) В случай че до подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане ищецът не изчисли размера на претендираните лихви, следва ли националният съд да изчисли служебно размера на тези лихви, или следва да изиска от ищеца да допълни молбата с липсващите данни в съответствие с член 9 от Регламент № 1896/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.