Полски
Автентичен език на производството – полски
Дело C-155/12: RR Donnelley Global Turnkey Solutions Poland, Заключение от 31 януари 2013 г.
Следва ли членове 44 и 47 от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че доставките на комплексните услуги по складиране, обхващащи приемането на стоките за складиране, подреждането им на подходящи за складирането им стелажи, съхраняването на тези стоки за съответните клиенти, предаването, разтоварването и натоварването на стоките, а по отношение на някои клиенти и преопаковането след индивидуално сортиране на доставените в общи опаковки материали, представляват доставки на услуги, свързани с недвижим имот, които съгласно член 47 от Директивата за ДДС се облагат на мястото, където се намира недвижимият имот?
Или в този случай става въпрос за доставки на услуги, които съгласно член 44 от Директивата за ДДС се облагат на мястото, където получателят на доставяните услуги е установил трайно седалището на своята стопанска дейност или където има постоянен обект, или, при липса на такова установяване, по мястото на постоянния му адрес или по мястото на обичайното му пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-224/11: BGŻ Leasing, Съдебно решение от 17 януари 2013 г.
Трябва ли член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че доставката на услуги по застраховането на лизингована вещ и доставката на услуги по самия лизинг следва да се считат за отделни доставки на услуги, или следва да се считат за една-единствена комплексна доставка на лизингови услуги?
Ако на първия въпрос се отговори, че доставката на услуги по застраховането на лизингованата вещ и доставката на услуги по самия лизинг следва да се считат за отделни услуги, трябва ли член 135, параграф 1, буква а) във връзка с член 28 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че доставката на услуги по застраховането на лизингованата вещ е освободена от ДДС, когато самият лизингодател застрахова лизингованата вещ и префактурира на лизингополучателя разноските за застраховката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-48/12: Комисия/Полша, Определение от 8 януари 2013 г.
Приложими ли са правилата на член 141, параграфи 1 и 2 от Процедурния правилник на Съда относно разноските при оттегляне на иска, когато поведението на ответника е причина за завеждането и прекратяването на делото?
Следва ли държавите членки и институциите, които са встъпили в производството, да понасят своите собствени разноски съгласно член 140, параграф 1 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-332/12: Комисия/Полша, Определение от 4 януари 2013 г.
Правилно ли се възлагат съдебните разноски на ответната държава, когато тя предприема необходимите мерки за изпълнение на задълженията си едва след предявяване на жалбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-325/11: Alder, Съдебно решение от 19 декември 2012 г.
Трябва ли член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 и член 18 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че съдебните документи, адресирани до страна с местоживеене или обичайно местопребиваване в друга държава членка, могат да се приложат по делото и да се считат за връчени, в случай че тази страна не е посочила упълномощен да получава подлежащите на връчване документи представител, който е с местоживеене в държавата членка, в която се провежда съдебното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-465/11: Forposta и ABC Direct Contact, Съдебно решение от 13 декември 2012 г.
Следва ли член 45, параграф 2, първа алинея, буква г) от Директива 2004/18 — който гласи, че всеки икономически оператор може да бъде изключен от участие в процедура за възлагане на поръчка, когато този икономически оператор е виновен за сериозно професионално нарушение, доказано с всяко средство, с което могат да си послужат възлагащите органи, във връзка с член 53, параграф 3 и член 54, параграф 4 от Директива 2004/17 — да се тълкува в смисъл, че като такова сериозно професионално нарушение може да се квалифицира случай, в който съответният възлагащ орган е прекратил или е развалил сключен с определен икономически оператор предходен договор за обществена поръчка или се е отказал от изпълнението на договора поради причини, за които отговаря икономическият оператор, при положение че прекратяването, развалянето, или отказът от договора са извършени в рамките на 3 години преди откриването на текущата процедура за възлагане на обществената поръчка и че стойността на неизпълнената част от обществената поръчка възлиза на най-малко 5 % от общата стойност на поръчката?
При отрицателен отговор на първия въпрос, в случай че на дадена държава членка е разрешено да въведе други, различни от посочените в член 45 от Директива 2004/18 основания за изключване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка — които тази държава членка счита за оправдани с оглед на защитата на обществения интерес, на законните интереси на възлагащите органи, както и за запазване на лоялната конкуренция между икономическите оператори, — съвместимо ли е с тази директива и с Договора за функциониране на Европейския съюз възлагащият орган да изключи от процедурата за възлагане на обществената поръчка икономически оператор, спрямо когото е прекратил или развалил сключен с него предходен договор за обществена поръчка или се е отказал от изпълнението на договора поради обстоятелства, за които същият икономически оператор отговаря, ако прекратяването, развалянето или отказът от договора са извършени в рамките на 3 години преди откриване на процедурата за възлагане на обществената поръчка и стойността на неизпълнената част от поръчката възлиза на най-малко 5 % от общата стойност на поръчката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/11: Szyrocka, Съдебно решение от 13 декември 2012 г.
Следва ли член 7 от Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че:
а) той урежда изчерпателно всички изисквания, на които трябва да отговаря молбата за издаване на европейска заповед за плащане; или
б) трябва да се приеме, че той урежда само минималните изисквания, на които трябва да отговаря тази молба, като по отношение на неуредените въпроси за формата следва да се прилагат нормите на националното законодателство?
В случай че отговорът на [първия] въпрос [буква б)] е утвърдителен, ако молбата не отговаря на предвидените в правото на съответната държава членка изисквания за форма (например не е приложен препис от молбата за насрещната страна или не е посочена стойността на вземането), следва ли от молителя да се изисква да допълни подадената молба на основание член 26 от Регламент № 1896/2006, или допълването на молбата следва да се изисква на основание член 9 от същия регламент?
Следва ли член 4 от Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че изброените в тази разпоредба характеристики на паричното вземане, а именно то да бъде „с определен размер“ и да е изискуемо при подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане, се отнасят само до главницата, или посочената разпоредба следва да се разбира в смисъл, че тези характеристики се отнасят и до вземането за лихви за забава?
Следва ли „правилното тълкуване на член 7, параграф 2, буква в) от Регламент № 1896/2006 да се разбира в смисъл, че ако в правото на държавата членка по произход не се предвижда автоматично начисляване на лихвите, в рамките на производството по издаване на европейска заповед за плащане, освен главницата, могат да се претендират и:
а) всички лихви, включително т.нар. „отворени“ лихви (изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до деня на плащането, определен без посочване на конкретна дата, например „от 20 март 2011 г. до датата на плащането“);
б) само лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане или до датата на издаване на заповедта за плащане;
в) само лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане?
При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос, [буква а)], предвид изискванията на Регламент № 1896/2006, по какъв начин следва да бъде формулиран съдебният акт в частта си относно лихвите при попълване на формуляра за европейска заповед за плащане?
При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос, [буква б)], от кого следва да се определи размерът на дължимите лихви — от засегнатата страна или служебно от съответната юрисдикция?
При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос, [буква в)], задължена ли е засегнатата страна да посочи в молбата изчисления от нея размер на дължимите лихви?
В случай че до подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане молителят не изчисли размера на претендираните лихви, следва ли националната юрисдикция да изчислява служебно размера на тези лихви, или следва тя да изиска от засегнатата страна да допълни молбата с липсващите данни в съответствие с член 9 от Регламент № 1896/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-116/11: Bank Handlowy и Adamiak, Съдебно решение от 22 ноември 2012 г.
Трябва ли член 4, параграф 1 и параграф 2, буква й) от [Регламента] да се разбира в смисъл, че използваното в тази разпоредба понятие „прекратяване/приключване на производството по несъстоятелност“ следва да се тълкува самостоятелно, независимо от действащите уредби в правните системи на отделните държави членки, или въпросът в кой момент приключва производството по несъстоятелност се урежда от правото на държавата, в която е открито това производство?
Трябва ли член 27 от [Регламента] да се тълкува в смисъл, че националният съд, сезиран с молба за образуване на вторично производство по несъстоятелност, в никакъв случай не може да преценява неплатежоспособността на длъжника, срещу когото в друга държава членка е образувано главно производство по несъстоятелност, или трябва да се тълкува в смисъл, че в определени случаи националният съд може да прецени дали длъжникът наистина е неплатежоспособен, преди всичко когато главното производство е предпазно и в хода му съответният съд е установил, че длъжникът не е неплатежоспособен (като френското производство „procédure de sauvegarde“)?
Допуска ли член 27 от [Регламента] да се образува вторично производство по несъстоятелност като определеното в член 3, параграф 3, второ изречение от [този] регламент в държавата членка, на територията на която се намира цялото имущество на съответния длъжник, при положение че подлежащото на автоматично признаване главно производство е с предпазен характер (френското производство „procédure de sauvegarde“), в рамките на това производство е утвърден разплащателен план, длъжникът изпълнява този план, а съдът е постановил забрана за отчуждаване на имуществото на длъжника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-569/10: Комисия/Полша, Заключение от 20 ноември 2012 г.
Нарушение на член 2, параграф 2, първа алинея от Директива 94/22, който предвижда недискриминационен достъп до дейностите по проучване, изследване и добиване на въглеводороди
Нарушение на член 5, точки 1 и 2 от Директива 94/22, в който се установяват критериите за предоставяне на разрешенията
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.