Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-132/80: United Foods, Съдебно решение от 7 април 1981 г.
1. Следва ли членове 30 и сл. от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че общественоздравният контрол, извършван на границата при внос на риба, който е задължителен и систематичен по своя характер, трябва да се счита за мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение, ако:
- вносителят трябва да уведоми компетентния административен орган писмено най-малко 24 часа преди вноса за естеството, количеството и произхода на пратката и да посочи деня и часа на вноса, както и митническото учреждение или подучреждение, през което ще се извърши вносът;
- вносът на риба е допустим само през митническите учреждения и подучреждения, посочени от органите, и в деня и часа, определени от органите;
- контейнерите, опаковките и ледът, използвани за транспортиране, трябва да отговарят на законовите изисквания;
- инспекционните марки, поставени от органите, трябва да бъдат поставени на всяка опаковка, независимо от нейния размер;
- пратките с внесена риба трябва да бъдат придружени от здравен сертификат, издаден от компетентния орган на държавата на произход, удостоверяващ, че рибата е преминала ветеринарно-здравен контрол и че към деня на изпращане е била обявена за годна за консумация, като формата на здравния сертификат се определя от органите на държавата членка вносител?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли член 36 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че общественоздравният контрол от вида, описан в първия въпрос, е оправдан на основание защита на общественото здраве, която този контрол цели да постигне?
3. Следва ли инспекционните такси, които се налагат на вносителите с цел покриване на разходите за контрола, описан в първия въпрос, да се считат за такси с ефект, равностоен на митнически сборове по смисъла на членове 9 и сл. от Договора за ЕИО или за вътрешно данъчно облагане по смисъла на член 95 от Договора за ЕИО, ако:
- контролът върху рибните стопанства не е обект на никаква такса в съответната държава членка;
- контролът върху рибата, уловена в морето, се извършва след разтоварването ѝ на рибните пазари и се отнася до хигиенното състояние, свежестта и чистотата на рибата, докато здравният контрол при внос се извършва на митническите учреждения и се отнася до здравния сертификат, средствата за транспортиране, състоянието на съхранение, както и до съответствието с изискванията на разпоредбите на държавата членка вносител относно контрола и вноса на риба;
- инспекционните такси се заплащат при внос в момента на преминаване на границата;
- инспекционните такси при разтоварване са еднакви независимо от състоянието на рибата, докато инспекционните такси при внос за риба, различна от цяла необработена риба, са два пъти по-високи от таксите при разтоварване?
4. В случай че на предходния въпрос се отговори, че инспекционните такси, описани там, не следва да се считат за такси с ефект, равностоен на митнически сборове, а могат да се считат за част от система на вътрешно данъчно облагане по смисъла на член 95 от Договора за ЕИО, съществува ли дискриминация, забранена от член 95, ако инспекционните такси при разтоварване са еднакви независимо от състоянието на рибата, докато инспекционните такси при внос за риба, различна от цяла необработена риба, са два пъти по-високи от таксите при разтоварване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-166/80: Klomps/Michel, Заключение от 25 март 1981 г.
1) Трябва ли „Zahlungsbefehl“ [заповед за плащане] или „Vollstreckungsbefehl“ [заповед за изпълнение], издадени съгласно германското право, действащо през 1976 г., да се считат за „документ, с който е образувано производството“ по смисъла на уводните думи и точка 2 на член 27 от Конвенцията за компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела на ЕИО
2) Ако се приеме, че в случай като настоящия „Zahlungsbefehl“ е документът, с който е образувано производството по смисъла на уводните думи и точка 2 на член 27, необходимо ли е, по отношение на въпроса дали този документ е връчен на ответника в достатъчно време, за да може той да организира защитата си, да се вземе предвид само срокът за подаване на „Widerspruch“ [възражение] срещу „Zahlungsbefehl“, или трябва да се вземе предвид и фактът, че след изтичането на този срок ответникът разполага с допълнителен срок за подаване на „Einspruch“ [възражение] срещу „Vollstreckungsbefehl“
3) Приложими ли са уводните думи и точка 2 на член 27, ако ответникът в държавата на съда, чието признаване или изпълнение се иска (първоначално сезираният съд), е възразил срещу решението, постановено при неявяване, и първоначално сезираният съд е постановил, че възражението е недопустимо, тъй като не е подадено в предвидения за това срок
4) Ако първоначално сезираният съд е постановил, че към момента на връчване на документа, с който е образувано производството, ответникът е имал обичайно местопребиваване в държавата на този съд, поради което връчването е било извършено надлежно, изискват ли разпоредбите на уводните думи и точка 2 на член 27 отделна проверка на въпроса дали документът е връчен в достатъчно време, за да може ответникът да организира защитата си
Ако да, ограничава ли се тази проверка само до въпроса дали документът е достигнал обичайното местопребиваване на ответника навреме, или трябва например да се провери и дали връчването на това местопребиваване е било достатъчно, за да се гарантира, че документът ще достигне лично до ответника навреме
5) Във връзка с въпросите, изложени в т. 4, променя ли се положението, с оглед на член 52, от въпроса дали съдът на държавата, в която се иска признаване или изпълнение, постановява, че съгласно правото на тази държава към момента на връчване на документа, с който е образувано производството, ответникът е имал обичайно местопребиваване в тази държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-109/80: Toneman/Minister van Economische Zaken, Съдебно решение от 25 март 1981 г.
Следва ли Регламент № 1023/70 на Съвета да се тълкува в смисъл, че разпоредбата относно публикуването, съдържаща се в член 4 от този регламент, се прилага към квотите за внос, които следва да бъдат открити от държавите членки съгласно член 3 от Решение 79/252 на Съвета от 21 декември 1978 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-61/80: Coöperatieve Stremsel- en Kleurselfabriek/Комисия, Съдебно решение от 25 март 1981 г.
Съвместимо ли е задължението за изключително закупуване на сирището, наложено от кооператива на неговите членове, с правилата на член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО?
Може ли задължението за изключително закупуване да се счита за такова, което не засяга търговията между държавите членки?
Явява ли се задължението за заплащане на сума при напускане или изключване от кооператива сериозна пречка за промяна на доставчика на сирище?
Може ли липсата на задължение за заплащане на сума при напускане да улесни създаването на конкуриращи се производствени центрове?
Приложимо ли е Регламент № 26/62 към производството на животинско сирище, като се има предвид класификацията на този продукт по приложение II към Договора?
Изпълнени ли са всички условия за освобождаване по член 85, параграф 3 от Договора за ЕИО, включително дали задължението за изключително закупуване и плащане при напускане са необходими и не водят до елиминиране на конкуренцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-109/80: Toneman/Minister van Economische Zaken, Заключение от 26 февруари 1981 г.
1. Следва ли Регламент (ЕИО) № 1023/70 на Съвета да се тълкува в смисъл, че разпоредбата относно публикуването, съдържаща се в член 4 от регламента, се прилага за вносните квоти, които държавите членки трябва да открият съгласно член 3 от Решението на Съвета от 21 декември 1978 г. (79/252/ЕИО)?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли да се приеме, че при правилно тълкуване на член 4 от Регламент № 1023/70 — самостоятелно или като се вземе предвид и датата на публикуване по смисъла на член 3 от регламента — схема, приета от държава членка за издаване на вносни лицензи по отношение на вносна квота, открита съгласно член 3 от Решението на Съвета от 21 декември 1978 г., не е задължителна, ако съответната държава членка не е спазила разпоредбата относно публикуването в член 4 от Регламент № 1023/70?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-132/80: United Foods, Заключение от 25 февруари 1981 г.
1. Следва ли член 30 и сл. от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че здравните проверки, извършвани на границата при внос на риба, които са задължителни и систематични по своя характер, следва да се считат за мярка с ефект, еквивалентен на количествено ограничение на вноса
2. Следва ли член 36 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че здравната проверка от вида, описан в първия въпрос, е оправдана на основание защита на общественото здраве, която такава проверка цели да постигне
3. Следва ли таксите за инспекция, които се налагат на вносителите с цел покриване на разходите за проверката, описана в първия въпрос, да се считат за такси с ефект, еквивалентен на митнически сборове по смисъла на член 9 и сл. от Договора за ЕИО или като вътрешни такси по смисъла на член 95 от Договора за ЕИО, ако: — инспекцията на рибните стопанства не подлежи на никаква такса в съответната държава членка; — инспекцията на риба, уловена в морето, се извършва след разтоварването ѝ на рибните пазари и се отнася до хигиенното състояние, свежестта и чистотата на рибата, докато здравната инспекция при внос се извършва на митническите пунктове и се отнася до здравния сертификат, средствата за транспортиране, състоянието на съхранение, както и съответствието с изискванията на разпоредбите на държавата членка вносител относно инспекцията и вноса на риба; — таксите за инспекция се заплащат при вноса в момента на преминаване на границата; — таксите за инспекция при разтоварване са еднакви независимо от състоянието на рибата, докато таксите за инспекция при внос за риба, различна от цяла необработена риба, са два пъти по-високи от таксите при разтоварване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-130/80: Kelderman, Съдебно решение от 19 февруари 1981 г.
Следва ли понятието „мерки с ефект, равностоен на количествени ограничения върху вноса“ по член 30 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че обхваща изискването, предвидено в член 10 от Broodbesluit (Заповед за хляба) (Warenwet (Закон за стоките)), според което количеството сухо вещество в един хляб трябва да попада в определени граници, с резултат, че традиционни продукти от други държави членки, чието съдържание на сухо вещество надвишава установените граници, не могат да бъдат пускани на пазара в Нидерландия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-61/80: Coöperatieve Stremsel- en Kleurselfabriek/Комисия, Заключение от 18 февруари 1981 г.
Комисията е допуснала грешка, като е приела, че задължението за изключително закупуване, наложено на членовете, ограничава съществено конкуренцията на общия пазар.
Комисията е допуснала грешка, като е приела, че задължението за изключително закупуване е способно да засегне съществено търговията между държавите членки.
Комисията е допуснала грешка, като е приела, че задължението за плащане на неустойка при напускане прави напускането много трудно или невъзможно за всеки член, който желае да се снабдява от друг източник.
Комисията е допуснала грешка, като е приела, че задължението за плащане на неустойка при напускане може да попречи на членовете да създадат конкурентен производствен център, който също може да продава сирище в други държави членки.
Комисията е допуснала грешка, като е приела, че Регламент № 26/62 не е приложим.
Комисията е допуснала грешка, като е приела, че изискването членовете да закупуват сирище и оцветители изключително от кооперацията и изискването за плащане на неустойка при напускане не са необходими за постигане на целите по член 85, параграф 3 от Договора.
Комисията е допуснала грешка, като е приела, че изключителното задължение за закупуване и задължението за плащане на неустойка при напускане предоставят възможност за елиминиране на конкуренцията по отношение на съществена част от съответните продукти.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-124/80: Van Dam, Заключение от 12 февруари 1981 г.
Явяват ли се мерките, приети за 1979 г. от нидерландските органи, като например посочените в призовката разпоредби, а именно решението, с което за 1979 г. се установяват временни мерки за ограничаване на улова на морска риба, различна от морски език и писия (Nederlandse Staatscourant 1979-124), и решението от 27 август 1979 г. с № J 3247 (Nederlandse Staatscourant № 167 от 28 август 1979 г.), основани на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-53/80: Eyssen, Съдебно решение от 5 февруари 1981 г.
Следва ли разпоредбите на Договора за ЕИО относно свободното движение на стоки в рамките на Общността, като се има предвид член 36 от Договора, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби, които забраняват добавянето на низин към продукти като топено сирене, и съвместима ли е такава забрана с Договора, по-специално поради факта, че тя се прилага само за продукти, предназначени за продажба на вътрешния пазар, и не обхваща продукти, предназначени за износ към други държави членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.