Нидерландски

1. Трябва ли лице като г-жа Бернини, което е било наето в една държава-членка (в случая Нидерландия) като стажант в рамките на обучение, при последващо започване на обучение в държавата-членка, на която е гражданин, да се счита за работник-мигрант по смисъла на членове 48 и 49 от Договора за ЕИО и на Регламент (ЕИО) № 1612/68?
2. Следва ли съдебната практика на Съда, установена в решенията по дела 39/86 (Lair) и 197/86 (Brown), да се разбира така, че работник-мигрант, в случай като настоящия, при който има (някаква) доказуема връзка по съдържание между естеството на (действително и ефективно) извършената по-рано работа и последващото обучение, запазва статута на работник-мигрант по смисъла на член 48 от Договора за ЕИО и член 7 от Регламент (ЕИО) № 1612/68, дори ако не е станал неволно безработен (например когато работникът по собствена воля е прекратил предишната си дейност, за да учи) и ако започне обучение не непосредствено след приключване на предишната работа, а значително по-късно?
3. Какви критерии следва да се прилагат, за да се определи дали дете на гражданин на държава-членка, който работи или е работил на територията на друга държава-членка, „пребивава“ в тази друга държава-членка по смисъла на член 12 от Регламент (ЕИО) № 1612/68
В тази връзка възможно ли е дете, което е пребивавало извън тази друга държава-членка в продължение на няколко години с цел обучение, въпреки това да се счита за пребиваващо там?
4. Изисква ли правото на Общността държава-членка (като Нидерландия), която при определени условия предоставя на децата на своите национални работници възможност във финансово отношение да следват определено обучение в друга държава-членка, без да налага изискване за пребиваване в държавата на произход (Нидерландия), да предостави тази възможност при същите условия и на децата на работници от Общността, работещи в тази държава-членка, дори ако, поне след започване на обучението, вече не може да се твърди, че тези деца „пребивават“ в тази държава-членка по смисъла на член 12 от Регламент (ЕИО) № 1612/68
Следва ли тогава изискването за пребиваване в приемащата държава-членка, наложено на детето на работник от Общността в това отношение, да не се прилага за целите на член 12, тъй като в противен случай такова прилагане би било в противоречие с член 48 от Договора за ЕИО?
5. Може ли предоставянето на финансова помощ за обучение (като тази, установена с нидерландския Wet op de Studiefinanciering) на дете на работник по смисъла на член 7 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 да се счита за социално предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от този регламент, когато съответният работник в противен случай сам би трябвало изцяло или частично да поеме разходите за издръжка и обучение на това дете и когато такава помощ води до доказуема финансова икономия за съответния работник?
Ако да, означава ли това, че детето на работника може да претендира самостоятелно право на финансова помощ за обучение в случай, че националните правила на държавата-членка (като нидерландското законодателство) предоставят такова право единствено на учещото дете, а не на работещия родител
Съществува ли пълно право на финансова помощ за обучение или, например, само право, съответстващо на степента, в която предоставянето на финансова помощ на детето води до доказуема финансова икономия за съответния работник
Има ли значение дали детето пребивава или не в държавата-членка, в която работи съответният родител, при положение че националното законодателство на държавата-членка (като нидерландското законодателство) не налага изискване за пребиваване в държавата-членка на децата на собствените си национални работници?

1. Пречи ли естеството на дейността на „oproepkracht“ („работник на повикване“) такова лице да бъде считано за работник по смисъла на член 48 от Договора за ЕИО?
2. Има ли значение обстоятелството, че дадено лице е упражнявало или е търсило да упражнява икономическа дейност само за кратък период, например в рамките на „oproepcontract“ („договор на повикване“), за отговора на въпроса дали дейностите са в толкова малък мащаб, че да се считат за чисто маргинални и спомагателни, така че разпоредбите относно свободното движение на работници да не се прилагат?
3. При преценката дали дадено лице е работник по смисъла на член 48 от Договора за ЕИО, трябва ли да се вземат предвид всички дейности, които работникът е упражнявал в рамките на Европейските общности, или само най-скоро упражняваните дейности в приемащата държава членка?
4. Може ли мигриращ работник, който (доброволно или недоброволно) е прекратил предишната си професия, за да учи с цел придобиване на нови умения за по-нататъшната си кариера, да запази статута си на работник по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1612/68, въпреки че няма връзка между предишната му дейност и избраното обучение, и може ли на това основание да претендира за същите социални предимства като работник със същия статут, който е гражданин на приемащата държава?
5. Представлява ли изискването мигриращ студент да притежава разрешение за пребиваване, за да има право на система от помощи за разходите по обучението в ситуация, в която такова изискване не се налага на студентите от приемащата държава, дискриминация, забранена по член 7 от Договора за ЕИО?
6. Придобива ли гражданин на държава членка, който е приет за професионално обучение в друга държава членка, на основание съответните разпоредби на правото на Общността право на пребиваване в тази друга държава членка, за да може да осъществи професионалното обучение там
Ако да, може ли това лице да упражнява правото на пребиваване независимо дали е издадено разрешение за пребиваване от тази друга държава членка
Възможно ли е разрешението за пребиваване, издадено от националните органи на тази друга държава членка, да бъде предоставено при ограничителни условия относно целта и продължителността на престоя и наличието на достатъчни средства за издръжка?
7. Попада ли система за финансиране на обучението (като нидерландската WSF), в която не се прави разграничение между помощ за разходите за достъп до курса и помощ за издръжка, изцяло или частично в обхвата на Договора за ЕИО (и по-специално членове 7 и 128 от него)?
Ако попада само частично, означава ли фактът, че системата за финансиране на обучението не прави посоченото разграничение, че гражданин на друга държава членка, който например отива да премине професионално обучение в Нидерландия, трябва да получи цялата сума на помощта за образователната вноска (както например е посочено в член 12, параграф 1, буква в) от нидерландската WSF) или само (пропорционална част от) сумата, на която съответното лице иначе би имало право, ако разпоредбите на WSF относно размера на предоставяната помощ за обучение се прилагат изцяло към него?