Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-288/89: Stichting Collectieve Antennevoorziening Gouda/Commissariaat voor de Media, Съдебно решение от 25 юли 1991 г.
Следва ли член 59 от Договора да се тълкува в смисъл, че съществува неправомерно ограничение на свободата за предоставяне на услуги, като например разпространението чрез кабелни мрежи от оператори на кабелни радио- и телевизионни организации на програми (с или без реклами), доставяни на управителите от чужбина чрез кабел, по въздуха или чрез сателит, когато такова разпространение на програми е подчинено на национални правила на ограничения като тези, съдържащи се във второто изречение на член 66, параграф 1, буква б) от Mediawet, които се прилагат по същия начин към подобни програми, излъчвани в рамките на съответната държава членка?
Ако разпоредбите на Договора относно свободата за предоставяне на услуги се прилагат към горепосочените национални правила, трябва ли тези правила не само да съответстват на забраната за дискриминация, но и да бъдат оправдани по съображения, свързани с обществения интерес, и пропорционални на целта, която трябва да бъде постигната?
Ако на втория въпрос се отговори утвърдително, могат ли цели, свързани с културна политика, насочена към поддържане на плуралистична и некомерсиална система за радио- и телевизионно излъчване и/или към опазване на многообразието на мненията в радио- и телевизионното излъчване и пресата, да представляват такова оправдание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-353/89: Комисия/Нидерландия, Съдебно решение от 25 юли 1991 г.
Съвместимо ли е с член 59 от Договора задължението националните радио- и телевизионни оператори да използват изключително или частично услугите на национално предприятие за производство на програми?
Допустимо ли е налагането на условия относно структурата на чуждестранните радио- и телевизионни оператори и съдържанието на рекламата в предавания, излъчвани от други държави членки, като условие за тяхното препредаване на територията на Нидерландия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-183/90: Van Dalfsen и др./Van Loon и др., Заключение от 11 юли 1991 г.
1. Могат ли решенията на „съда, пред който е подадена жалбата по първата алинея на член 37“, относно това дали да се използват, или дали да се използват по определен начин, правомощията, предоставени му с член 38 от Брюкселската конвенция, да се считат за „решението по жалбата“, срещу което може да бъде подадена касационна жалба в Нидерландия съгласно втората алинея на член 37 от Брюкселската конвенция?
2. Има ли значение за отговора на въпрос 1 дали решенията, основани на член 38 от Брюкселската конвенция, за които се отнася този въпрос, са изложени в (окончателното) решение, с което се произнася по жалбата?
3. Може ли „съдът, пред който е подадена жалбата по първата алинея на член 37“, да използва предоставените му с първата алинея на член 38 от Брюкселската конвенция правомощия:
(а) когато страната, подаваща жалбата, не излага основания за искането си за спиране на производството или за обвързване на изпълнението с предоставяне на обезпечение, различни от основанията, които чуждестранният съд е могъл да вземе предвид при решението си;
(б) само когато съответното искане се основава частично или изключително на доводи, които не са били изложени в производството пред чуждестранния съд; или
(в) само когато искането се основава частично или изключително на доводи, които не е било възможно да бъдат изложени в производството пред чуждестранния съд, тъй като страната, подаваща жалбата, по това време не е знаела за фактите, на които се основават тези доводи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-3/90: Bernini/Minister van Onderwijs en Wetenschappen, Заключение от 11 юли 1991 г.
1. Трябва ли лице като г-жа Бернини, което е било наето в една държава-членка (в случая Нидерландия) като стажант в рамките на обучение, при последващо започване на обучение в държавата-членка, на която е гражданин, да се счита за работник-мигрант по смисъла на членове 48 и 49 от Договора за ЕИО и на Регламент (ЕИО) № 1612/68?
2. Следва ли съдебната практика на Съда, установена в решенията по дела 39/86 (Lair) и 197/86 (Brown), да се разбира така, че работник-мигрант, в случай като настоящия, при който има (някаква) доказуема връзка по съдържание между естеството на (действително и ефективно) извършената по-рано работа и последващото обучение, запазва статута на работник-мигрант по смисъла на член 48 от Договора за ЕИО и член 7 от Регламент (ЕИО) № 1612/68, дори ако не е станал неволно безработен (например когато работникът по собствена воля е прекратил предишната си дейност, за да учи) и ако започне обучение не непосредствено след приключване на предишната работа, а значително по-късно?
3. Какви критерии следва да се прилагат, за да се определи дали дете на гражданин на държава-членка, който работи или е работил на територията на друга държава-членка, „пребивава“ в тази друга държава-членка по смисъла на член 12 от Регламент (ЕИО) № 1612/68
В тази връзка възможно ли е дете, което е пребивавало извън тази друга държава-членка в продължение на няколко години с цел обучение, въпреки това да се счита за пребиваващо там?
4. Изисква ли правото на Общността държава-членка (като Нидерландия), която при определени условия предоставя на децата на своите национални работници възможност във финансово отношение да следват определено обучение в друга държава-членка, без да налага изискване за пребиваване в държавата на произход (Нидерландия), да предостави тази възможност при същите условия и на децата на работници от Общността, работещи в тази държава-членка, дори ако, поне след започване на обучението, вече не може да се твърди, че тези деца „пребивават“ в тази държава-членка по смисъла на член 12 от Регламент (ЕИО) № 1612/68
Следва ли тогава изискването за пребиваване в приемащата държава-членка, наложено на детето на работник от Общността в това отношение, да не се прилага за целите на член 12, тъй като в противен случай такова прилагане би било в противоречие с член 48 от Договора за ЕИО?
5. Може ли предоставянето на финансова помощ за обучение (като тази, установена с нидерландския Wet op de Studiefinanciering) на дете на работник по смисъла на член 7 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 да се счита за социално предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от този регламент, когато съответният работник в противен случай сам би трябвало изцяло или частично да поеме разходите за издръжка и обучение на това дете и когато такава помощ води до доказуема финансова икономия за съответния работник?
Ако да, означава ли това, че детето на работника може да претендира самостоятелно право на финансова помощ за обучение в случай, че националните правила на държавата-членка (като нидерландското законодателство) предоставят такова право единствено на учещото дете, а не на работещия родител
Съществува ли пълно право на финансова помощ за обучение или, например, само право, съответстващо на степента, в която предоставянето на финансова помощ на детето води до доказуема финансова икономия за съответния работник
Има ли значение дали детето пребивава или не в държавата-членка, в която работи съответният родител, при положение че националното законодателство на държавата-членка (като нидерландското законодателство) не налага изискване за пребиваване в държавата-членка на децата на собствените си национални работници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-357/89: Raulin/Minister van Onderwijs en Wetenschappen, Заключение от 11 юли 1991 г.
1. Пречи ли естеството на дейността на „oproepkracht“ („работник на повикване“) такова лице да бъде считано за работник по смисъла на член 48 от Договора за ЕИО?
2. Има ли значение обстоятелството, че дадено лице е упражнявало или е търсило да упражнява икономическа дейност само за кратък период, например в рамките на „oproepcontract“ („договор на повикване“), за отговора на въпроса дали дейностите са в толкова малък мащаб, че да се считат за чисто маргинални и спомагателни, така че разпоредбите относно свободното движение на работници да не се прилагат?
3. При преценката дали дадено лице е работник по смисъла на член 48 от Договора за ЕИО, трябва ли да се вземат предвид всички дейности, които работникът е упражнявал в рамките на Европейските общности, или само най-скоро упражняваните дейности в приемащата държава членка?
4. Може ли мигриращ работник, който (доброволно или недоброволно) е прекратил предишната си професия, за да учи с цел придобиване на нови умения за по-нататъшната си кариера, да запази статута си на работник по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1612/68, въпреки че няма връзка между предишната му дейност и избраното обучение, и може ли на това основание да претендира за същите социални предимства като работник със същия статут, който е гражданин на приемащата държава?
5. Представлява ли изискването мигриращ студент да притежава разрешение за пребиваване, за да има право на система от помощи за разходите по обучението в ситуация, в която такова изискване не се налага на студентите от приемащата държава, дискриминация, забранена по член 7 от Договора за ЕИО?
6. Придобива ли гражданин на държава членка, който е приет за професионално обучение в друга държава членка, на основание съответните разпоредби на правото на Общността право на пребиваване в тази друга държава членка, за да може да осъществи професионалното обучение там
Ако да, може ли това лице да упражнява правото на пребиваване независимо дали е издадено разрешение за пребиваване от тази друга държава членка
Възможно ли е разрешението за пребиваване, издадено от националните органи на тази друга държава членка, да бъде предоставено при ограничителни условия относно целта и продължителността на престоя и наличието на достатъчни средства за издръжка?
7. Попада ли система за финансиране на обучението (като нидерландската WSF), в която не се прави разграничение между помощ за разходите за достъп до курса и помощ за издръжка, изцяло или частично в обхвата на Договора за ЕИО (и по-специално членове 7 и 128 от него)?
Ако попада само частично, означава ли фактът, че системата за финансиране на обучението не прави посоченото разграничение, че гражданин на друга държава членка, който например отива да премине професионално обучение в Нидерландия, трябва да получи цялата сума на помощта за образователната вноска (както например е посочено в член 12, параграф 1, буква в) от нидерландската WSF) или само (пропорционална част от) сумата, на която съответното лице иначе би имало право, ако разпоредбите на WSF относно размера на предоставяната помощ за обучение се прилагат изцяло към него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-121/90: Posthumus/Oosterwoud, Заключение от 4 юли 1991 г.
1) Следва ли първа алинея, точка 2 от член 7 от Регламент (ЕИО) № 1546/88 на Комисията, в която се предвижда inter alia, че когато една или няколко части от стопанството са отдадени под наем (което трябва да се разбира и като прекратяване на такъв наем), съответното референтно количество се разпределя пропорционално на площта, използвана за производство на мляко, да се тълкува в смисъл, че ако държавата членка не е определила други обективни критерии или не е предприела мерки по член 7, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 857/84, земеделският производител, който продължава да обработва стопанството си, но губи ползването на някои парцели земя вследствие прекратяване на наема, трябва, евентуално срещу обезщетение, да отстъпи част от референтното количество в същата пропорция, в която площта, която трябва да бъде отстъпена, се отнася към общата площ на стопанството, без да се вземат предвид стопанските сгради (краварници), които той притежава или наема от трети лица?
2) Следва ли обективните критерии, които трябва да бъдат определени от държавите членки, да се разбират като включващи критерии, основаващи се на проверими фактически обстоятелства, като наличието на сгради, земя, труд, машини или подобни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-62/86: AKZO/Комисия, Съдебно решение от 3 юли 1991 г.
Нарушени ли са процесуалните права на защита на жалбоподателя поради формални нередности в административната процедура, включително ограничен достъп до преписката, непълно разследване и липса на възможност да бъде изслушан по определени оплаквания?
Правилно ли е приложен и тълкуван член 86 от Договора за ЕИО по отношение на определянето на релевантния пазар, наличието на господстващо положение и квалифицирането на поведението на жалбоподателя като злоупотреба с господстващо положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.