Дело C-202/97: FTS, Заключение от 28 януари 1999 г.

1. (a) Могат ли думите „предприятието, към което обичайно е прикрепен“ в член 14, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71 да бъдат допълнени с други условия или изисквания, които не са изрично посочени в него?
(б) Ако да,
(i) Могат ли такива условия или изисквания да бъдат формулирани самостоятелно от органите на държава членка?
(ii) Могат ли да бъдат наложени количествени условия — независимо дали се основават на Решение № 128 — относно дейностите, осъществявани в различните държави членки, оборота и броя на служителите по отношение на думите „предприятието, към което обичайно е прикрепен“ в член 14, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71?
(iii) В този контекст може ли да бъде наложено условието дейностите на работодателя в различните държави членки да бъдат точно еднакви?
(iv) Ако условията, посочени в (ii) и (iii), не могат да бъдат наложени, какви условия могат да бъдат наложени?
(v) Трябва ли такива условия — когато са наложени — да бъдат съобщени на работодателя преди започване на заетостта?
(в) Ако не,
(i) Разполагат ли изпълнителните институции с дискреция при тълкуването на думите „предприятието, към което обичайно е прикрепен“ в член 14, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71, въз основа на решенията на Съда на Европейските общности по дела C-19/67 van der Vecht и C-35/70 Manpower?
(ii) Ако да, какъв е нейният обхват?
2. (a) Обвързва ли удостоверение, издадено от компетентната институция на държава членка съгласно член 11, параграф 1, буква а) от Регламент № 574/72, органите на друга държава членка при всички обстоятелства по отношение на правните последици, които определя?
(б) Ако не,
(i) При какви обстоятелства не е така?
(ii) Може ли доказателствената стойност на удостоверението да бъде оборена от органите на държава членка, без да се ангажира институцията, която е издала удостоверението?
(iii) Ако не, в какво трябва да се състои това ангажиране?