Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
Следва ли член 5, параграф 3 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че вещни права, предоставящи на носителя им право на ползване на недвижим имот, могат да бъдат третирани от националния законодател като материални вещи само ако възнаграждението, договорено за предоставянето, прехвърлянето, изменението, отказа или прекратяването на тези права, е най-малко равно на икономическата стойност на съответния недвижим имот?
Следва ли член 13Б, буква б) и член 13В, буква а) от Шестата директива да се тълкуват в смисъл, че националният законодател може да третира понятията „наем или аренда“ като обхващащи не само наем и/или аренда в смисъла, който им се придава от гражданското право, но и всяка друга форма, при която недвижим имот се предоставя за ползване по друг начин, различен от доставката му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1.(a) Constitue-t-il un obstacle à la libre prestation des services au sens du règlement (CEE) n° 4055/86, lu en combinaison avec l'article 59 (désormais, après modification, член 49 ЕО) от Договора за ЕО, система като VTS, доколкото предвижда задължително участие в услугите за управление на корабния трафик?
(b) Ако не, различно ли е положението, ако участниците в системата се таксуват за предоставените услуги?
(c) Следва ли на въпрос 1.(b) да се отговори по различен начин, ако тази такса се налага на корабоплаването, чието участие в системата е задължително, но не и на други ползватели, като например вътрешноводни или морски съдове с дължина, която не надвишава 41 метра?
2.(a) Ако система като VTS и свързаната с нея тарифа представляват пречка за свободното предоставяне на услуги, попада ли тази пречка под изключенията по член 56 (сега, след изменение, член 46 ЕО) от Договора за ЕО за разпоредби, обосновани с оглед на обществената сигурност?
(b) Има ли значение за отговора на въпрос 2.(a) дали тарифата е по-висока от действителните разходи за предоставената на даден кораб услуга?
3. Ако система като VTS и свързаната с нея тарифа представляват пречка за свободното предоставяне на услуги и ако тази пречка не е обоснована по член 56 (сега, след изменение, член 46 ЕО) от Договора за ЕО, може ли тя да бъде обоснована или защото представлява само недискриминационна търговска уредба, както е посочено в Keck и Mithouard, или защото изпълнява условията, които Съдът е определил в други решения, по-специално в Gebhard?
4.(a) Следва ли система на държава членка като VTS да се счита за помощ по смисъла на член 92, параграф 1 (сега, след изменение, член 87, параграф 1 ЕО) от Договора за ЕО, доколкото освобождава определени категории участници в тази система, по-специално вътрешноводни съдове, от задължението да плащат тарифата?
(b) Ако да, попада ли тази помощ под забраната, предвидена в тази разпоредба?
(c) Ако и на въпрос 4.(b) трябва да се отговори утвърдително, има ли класифицирането като помощ, забранена от правото на Общността, последици по правото на Общността за тарифата, която участниците, различни от освободените, са длъжни да плащат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
Несъвместимост на VBS-режима с принципа на свободно предоставяне на услуги
Нарушение на забраната за държавна помощ чрез освобождаване от VBS-такса за определени категории плавателни съдове
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
Съответства ли процедурата по приемане на обжалваното решение на изискванията за добросъвестно сътрудничество, дължима грижа и мотивиране, както и на процедурните гаранции, предвидени в член 5, параграф 2 от Регламент № 729/70 и член 190 от Договора за ЕО?
Допустимо ли е Комисията да прилага корекции на база фиксирани проценти без конкретни доказателства за неправомерно изплатени суми и обосновано ли е приложението на 10% корекция към цялата контролна система на Белгия?
Съответства ли приложението на насоките от доклада Belle Group и мотивирането на избора на най-високата корекция (10%) на изискванията за законосъобразност и обоснованост?
Нарушен ли е принципът на равно третиране чрез прилагане на по-висока корекция спрямо Белгия в сравнение с други държави членки при сходни обстоятелства?
Може ли Комисията да прилага корекции за финансовата 1994 година въз основа на проверки, извършени през 1992 и 1993 година?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
Има ли член 50 от Споразумението по ТРИПС, по-специално член 50, параграф 6, директен ефект?
Следва ли член 50, параграф 6 от Споразумението по ТРИПС да се тълкува в смисъл, че временните мерки по смисъла на член 50, параграфи 1 и 2 отпадат автоматично по силата на закона, ако производството по същество не е образувано в срока, определен във временната мярка, или, ако такъв срок не е определен, ако производството по същество не е започнато в рамките на 20 работни дни или 31 календарни дни (което от двете е по-дълго), или е необходимо искане от страната, срещу която е постановена мярката, за да отпадне тази мярка?
Когато срокът, в който трябва да бъде образувано производството по същество, не е определен във временните мерки, постановени от съда, от кой момент започва да тече този срок: (а) от деня, следващ датата на постановяване на временната мярка; или (б) от деня, следващ датата на връчване на решението за постановяване на временната мярка на ответника; или (в) от деня, следващ датата, на която решението за постановяване на временната мярка е станало окончателно и не подлежи на обжалване; или (г) от друг момент?
Когато съдът постановява временна мярка, длъжен ли е служебно да определи срок, в който да бъде образувано производството по същество, или може да определи такъв срок само по искане на страна?
Когато съдът е сезиран в производство по обжалване на мярка, постановена от по-нисшестоящ съд в първоинстанционно производство, и апелативният съд потвърждава тази мярка, може ли апелативният съд да определи, служебно или по искане на една от страните, срок по смисъла на горното, ако първоинстанционният съд не е направил това?
Приложим ли е член 50 от Споразумението по ТРИПС, когато това споразумение влиза в сила в съответната държава членка на дата, следваща приключването на устната фаза на производството на първа инстанция, но преди постановяването на решението от първоинстанционния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2001 г.
Явява ли се само участието на холдинг в управлението на неговите дъщерни дружества икономическа дейност по смисъла на член 4, параграф 2 от Шестата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
Забраната за ваксинация, наложена с член 13 от Директива 85/511/ЕИО, невалидна ли е на основание, че противоречи на правото на Общността, по-специално на принципа на пропорционалност?
Начинът, по който Комисията е приложила посочения член 13, по-специално чрез приемането на Решение 2001/246/ЕО, изменено с Решение 2001/279/ЕО, невалиден ли е на основание, че противоречи на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
Нарушено ли е принципът на недопускане на дискриминация чрез изискването заявителят на регистрация на марка на Общността да посочи като втори език един от езиците на Службата, а не всеки официален език на Европейската общност?
Може ли разпоредбите на член 115 от Регламент № 40/94 и Правило 1(1)(j) от член 1 на Регламент № 2868/95 да бъдат обявени за незаконосъобразни поради противоречие с принципите на първичното право на Общността, включително принципа на езиково равенство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
Трябва ли членове 59 и 60 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че са несъвместими с разпоредби като член 9, параграф 4 от Ziekenfondswet във връзка с член 1 от Regeling hulp in het buitenland ziekenfondsverzekering, доколкото тези разпоредби изискват лице, регистрирано в здравноосигурителен фонд, първо да получи разрешение от този фонд, за да може да предяви претенция за обезщетение към лице или заведение, установено извън Нидерландия?
Какъв е отговорът на въпроса по точка 1, буква а), ако необходимото разрешение е отказано или не е издадено, защото съответното лечение, предоставено в друга държава членка, не се счита за „обичайно в съответните професионални среди“ и следователно не се счита за обезщетение по смисъла на член 8 от Ziekenfondswet
Има ли разлика, ако се вземат предвид само мненията на нидерландските специалисти, и ако се използват национални и международни научни критерии, и ако да — каква е тя
Необходимо ли е също така системата за социално осигуряване на тази друга държава членка да предвижда възстановяване на разходите за съответното лечение?
Какъв е отговорът на въпроса, поставен по-горе в точка 1, буква а), ако лечението, предоставено в чужбина, се счита за обичайно и следователно за обезщетение, но съответното разрешение е отказано, защото адекватна грижа може да бъде предоставена навреме от нидерландски договорен доставчик и следователно грижата, предоставена в чужбина, не е необходима за лечението?
Ако изискването за получаване на разрешение представлява пречка за прилагането на принципа на свободното предоставяне на услуги, както е предвидено в членове 59 и 60 от Договора за ЕО, достатъчни ли са сериозните причини от обществен интерес, на които се позовават ответниците, за да се счита тази пречка за оправдана?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1. Следва ли понятието „сдружение на предприятия“ по член 85, параграф 1 от Договора за ЕО (сега член 81, параграф 1 ЕО) да се тълкува в смисъл, че такова сдружение съществува само ако и доколкото действа в интерес на предприятията, така че при прилагането на тази разпоредба трябва да се прави разграничение между дейности на сдружението, осъществявани в обществен интерес, и други дейности, или е достатъчно самият факт, че сдружението може също да действа в интерес на предприятията, за да се счита за сдружение на предприятия по смисъла на тази разпоредба по отношение на всички негови действия
Дали фактът, че общозадължителните правила, приети от съответната институция, са приети въз основа на законова правомощие и в качеството ѝ на специален законодател, е от значение по отношение на прилагането на правото на Общността в областта на конкуренцията?
1б) Ако отговорът на въпрос 1а) е, че сдружение на предприятия съществува само ако и доколкото действа в интерес на предприятията, въпросът кога се преследва обществен интерес също ли се урежда от правото на Общността?
1в) Ако отговорът на въпрос 1б) е, че правото на Общността е релевантно, може ли приемането на общозадължителни правила от институция като Нидерландската адвокатска колегия въз основа на законова правомощие, предназначени да гарантират независимостта и лоялността към клиента на адвокатите, предоставящи правна помощ, относно създаването на мултидисциплинарни партньорства между адвокати и представители на други професии, да се счита за преследване на обществен интерес по смисъла на правото на Общността?
2. Ако отговорите на първия въпрос сочат, че правило като Регламента... следва да се счита за решение на сдружение на предприятия по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора за ЕО (сега член 81, параграф 1 ЕО), следва ли такова решение, доколкото приема общозадължителни правила, предназначени да гарантират независимостта и лоялността към клиента на адвокатите, предоставящи правна помощ, относно създаването на мултидисциплинарни партньорства като разглежданото, да се счита за имащо за предмет или ефект ограничаване на конкуренцията на общия пазар и в това отношение засягащо търговията между държавите членки
Кои критерии на правото на Общността са релевантни за определянето на този въпрос?
3. Следва ли понятието „предприятие“ по член 86 от Договора за ЕО (сега член 82 ЕО) да се тълкува в смисъл, че когато институция като адвокатската колегия трябва да се счита за сдружение на предприятия, тази институция трябва също да се счита за предприятие или група предприятия по смисъла на тази разпоредба, дори ако самата тя не осъществява икономическа дейност?
4. Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително и се приеме, че институция като адвокатската колегия заема господстващо положение, злоупотребява ли такава институция с това положение, ако регулира отношенията на свързаните с нея адвокати с други участници на пазара на правни услуги по начин, който ограничава конкуренцията?
5. Ако институция като адвокатската колегия трябва да се счита като цяло за сдружение на предприятия по смисъла на правото на Общността в областта на конкуренцията, следва ли член 90, параграф 2 от Договора за ЕО (сега член 86, параграф 2 ЕО) да се тълкува в смисъл, че се прилага и за институция като адвокатската колегия, която приема общозадължителни правила, предназначени да гарантират независимостта и лоялността към клиента на адвокатите, предоставящи правна помощ, относно сътрудничеството между адвокати и представители на други професии?
6. Ако институция като адвокатската колегия трябва да се счита за сдружение на предприятия или предприятие или група предприятия, изключват ли член 3, буква г), втора алинея на член 5 и членове 85 и 86 от Договора за ЕО (сега членове 3, буква г), 10, 81 и 82 ЕО) възможността държава членка да предвиди, че (орган на) тази институция може да приема правила относно, inter alia, сътрудничеството между адвокати и представители на други професии, когато контролът от страна на съответния публичен орган върху такива правила се свежда до правомощието да ги отмени, без органът да може да приеме правило вместо тях?
7. Приложими ли са както разпоредбите на Договора относно правото на установяване, така и тези относно свободата на предоставяне на услуги към забрана за сътрудничество между адвокати и счетоводители като разглежданата, или следва Договорът за ЕО да се тълкува в смисъл, че такава забрана трябва да съответства, например в зависимост от начина, по който заинтересованите желаят да организират сътрудничеството си, или на разпоредбите относно правото на установяване, или на тези относно свободата на предоставяне на услуги?
8. Представлява ли забрана за мултидисциплинарни партньорства, включващи адвокати и счетоводители като разглежданата, ограничение на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, или и на двете?
9. Ако отговорът на предходния въпрос е, че съществува едно или и двете от посочените ограничения, оправдано ли е разглежданото ограничение на основание, че представлява само „условие за продажба“ по смисъла на Keck и Mithouard и следователно няма дискриминация, или на основание, че отговаря на критериите, развити в тази връзка от Съда на Европейските общности, по-специално в решението Gebhard?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.