Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-519/07: Комисия/Koninklijke FrieslandCampina, Съдебно решение от 17 септември 2009 г.
Притежава ли жалбоподателят правен интерес да обжалва решението на Комисията, въпреки че не отговаря на условията за ползване от данъчния режим CFA?
Явява ли се жалбоподателят лично засегнат от спорното решение на Комисията, така че да има процесуална легитимация да го обжалва?
Допуска ли се прилагането на принципа на защита на оправданите правни очаквания по отношение на оператори, които са подали молба за първоначално разрешение за CFA, но не са получили такова към релевантната дата?
Нарушен ли е принципът на равно третиране, като се отказва преходен режим на оператори, които са подали молба за първоначално разрешение за CFA, но не са получили такова към релевантната дата, в сравнение с операторите, които вече са се ползвали от режима CFA?
Допустимо ли е с диспозитива на съдебното решение да се предоставят права на всички оператори, които са подали молба за първоначално разрешение за CFA към определена дата (шесто основание — неразгледано по същество)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-242/06: Sahin, Съдебно решение от 17 септември 2009 г.
1) a)
В светлината на точки 81 и 84 от Решение на Съда от 21 октомври 2003 г. по дело Abatay и др. (C-317/01 и C-369/01, Recueil, стр. I-12301) трябва ли член 13 от Решение № 1/80 […] да се тълкува в смисъл, че чужденец, турски гражданин, може да се позовава на тази разпоредба, ако е спазил правилата, приложими в областта на първо приемане и на пребиваване на територията, и в периода от 14 декември 2000 г. до 2 октомври 2002 г. е упражнявал законно професионална дейност в рамките на трудов договор с различни работодатели, но не е поискал в срок продължаването на валидността на своето разрешение за пребиваване, поради което към момента на изтичането на срока на това разрешение и на подаването на молбата за продължаване на същото той повече не е бил законно пребиваващ според националното право и още по-малко е имал разрешение да упражнява дейност срещу заплащане в тази държава?
б) Различен ли е отговорът на първия въпрос, буква а), ако подадената от чужденеца молба след изтичане на срока, но в рамките на шестте месеца от изтичането на срока на валидност на това разрешение за работа, макар по националното право да се счита като молба за предоставяне на първо разрешение за пребиваване, е разгледана с оглед на условията за разрешаване на продължаване на пребиваването и чужденецът може да чака на територията на страната да бъде взето решение по тази молба?
2) a)
Трябва ли терминът „ограничение“ по член 13 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че той обхваща задължението за плащане на фискални такси в рамките на разглеждане на молба за продължаване на срока на валидност на разрешение за пребиваване, наложено на турски гражданин, който попада в приложното поле на Решение № 1/80, като при липсата на такова плащане неговата молба няма да бъде разгледана в съответствие с член 24, параграф 2 от Vw 2000?
б) Различен ли е отговорът на втория въпрос, буква а) ако размерът на фискалните такси не надхвърля разходите за разглеждането на молбата?
3) Трябва ли член 13 от Решение № 1/80, който има за цел по-конкретно изпълнението на Допълнителния протокол към [Споразумението за асоцииране], във връзка с член 59 от този протокол да се тълкува в смисъл, че размерът на фискалните такси (възлизащи по това време за чужденеца на 169 EUR), наложени на турските граждани, които попадат в приложното поле на Решение № 1/80, в рамките на разглеждането на молба за предоставяне на разрешение за пребиваване или за продължаването на същото, не може да надвишава размера на фискалните такси (30 EUR), който може да бъде поискан от гражданите на Европейската общност в рамките на разглеждането на молба за проверка с оглед на общностното право и за издаване на свързаните с нея документи за пребиваване (вж. член 9, параграф 1 от Директива [68/360], както и член 25, параграф 2 от Директива [2004/38])?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-292/08: German Graphics Graphische Maschinen, Съдебно решение от 10 септември 2009 г.
1) Трябва ли член 25, параграф 2 от Регламент [№ 1346/2000] да се тълкува в смисъл, че думите „при условие, че тази конвенция [в случая Регламент № 44/2001] се прилага“ означават, че правилата на Регламент № 44/2001 относно признаването и изпълнението могат да се обявят за приложими спрямо решения, различни от посочените в член 25, параграф 1 от Регламент [№ 1346/2000], едва след проверка дали съгласно член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 44/2001 тези решения не попадат извън материалното приложно поле на този регламент?
2) Трябва ли член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 44/2001 във връзка с член 7, параграф 1 от Регламент [№ 1346/2000] да се тълкува в смисъл, че като последица от обстоятелството, че дадена вещ, за която се прилага клауза за запазване на собствеността, се намира в държавата членка на образуване на производството по несъстоятелност към момента на образуване на посоченото производство срещу купувача, искът на продавача, основан на тази клауза за запазване на собствеността, какъвто е в случая искът на German Graphics, трябва да се счита за иск, който е свързан с производството по несъстоятелност по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 44/2001 и който следователно не попада в приложното поле на посочения регламент?
3) Оказва ли влияние на отговора на втория въпрос обстоятелството, че съгласно член 4, параграф 2, буква б) от Регламент [№ 1346/2000] имуществените активи, които следва да се включат в масата на несъстоятелността, се определят според правото на държавата на образуване на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-45/08: Spector Photo Group и Van Raemdonck, Заключение от 10 септември 2009 г.
1. Разпоредбите на Директива 2003/06, и по-конкретно член 2 от нея, представляват ли пълна хармонизация — като се изключат разпоредбите, които изрично допускат държавите членки свободно да прилагат свои мерки — или в своята цялост се отнасят до минимална хармонизация?
2. Следва ли член 2, параграф 1 от Директива 2003/06 да се разбира в смисъл, че само по себе си обстоятелството, че лице по член 2, параграф 1, [което] разполага с вътрешна информация, придобива или продава или се опитва да придобие или да продаде за своя собствена сметка или за чужда сметка финансовите инструменти, за които се отнася вътрешната информация, означава, че това лице използва посочената вътрешна информация?
3. При отрицателен отговор на втория въпрос следва ли да се приеме, че за целите на прилагането на член 2 от Директива 2003/06 е необходимо да е взето съзнателно решение за използването на вътрешната информация?
В случай че едно такова решение може и да не е писмено, необходимо ли е решението за използване да произтича от обстоятелства, които не могат да бъдат обяснени по никакъв друг начин, или е достатъчно тези обстоятелства да могат да се разбират в такъв смисъл?
4. Ако за определяне на съразмерността на административна санкция, посочена в член 14 от Директива 2003/06, следва да се вземе предвид реализираната печалба, трябва ли да се приеме, че публичното оповестяване на информация, която следва да се квалифицира като вътрешна, действително е повлияло чувствително на курса на финансовия инструмент?
При утвърдителен отговор, какво трябва да е установеното минимално ниво на промяна на курса, за да може тази промяна да се определи като чувствителна?
5. Независимо от това дали промяната на курса след публичното оповестяване на информацията е чувствителна или не, какъв период от време след публичното оповестяване на информацията трябва да се вземе предвид, за да се определи нивото на промяна на курса и към кой момент следва да се оцени реализираната имотна облага за целите на определяне на подходяща санкция?
6. С оглед на проверката на съразмерността на санкцията следва ли член 14 от Директива 2003/06 да се разбира в смисъл, че ако държава членка е предвидила възможност към административната санкция да се прибави наказателноправна санкция, за целите на преценката на съразмерността на санкцията трябва да се вземе предвид тази възможност и/или размерът на наказателноправна санкция с имуществен характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-100/08: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 10 септември 2009 г.
Съвместими ли са белгийските ограничения относно вноса, притежаването и продажбата на излюпени и отгледани в плен птици, които се предлагат законно на пазара в други държави членки, с принципа на свободно движение на стоки по член 28 ЕО?
Може ли Белгия да изисква специфично маркиране и да не признава маркирането и сертификатите, издадени в други държави членки, съгласно Регламент (ЕО) № 338/97, без да нарушава правото на Съюза?
Допустимо ли е да се отказва дерогация от забраната за притежаване на местни европейски птици, законно предлагани на пазара в други държави членки, без да се нарушава член 28 ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-482/07: AHP Manufacturing, Съдебно решение от 3 септември 2009 г.
Дали член 3, буква в) от Регламент № 1768/92, разглеждан във връзка с член 3, параграф 2, второ изречение от Регламент № 1610/96, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска на притежателя на основен патент да се издаде СДЗ за продукт, за който към момента на подаването на заявката за СДЗ вече са издадени един или повече СДЗ на един или повече притежатели на един или повече други основни патенти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-238/09: Handelsmaatschappij J. van Hilst и др., Определение от 20 юли 2009 г.
Последиците от оттеглянето на преюдициално запитване за производството пред Съда на Европейския съюз.
Правомощията на националната юрисдикция относно разноските след заличаване на делото от регистъра на Съда.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-125/08: Deschaumes, Съдебно решение от 16 юли 2009 г.
Допустимо ли е митническите органи да уведомят длъжника за размера на дължимите вносни или износни сборове, без преди това този размер да е бил взет под отчет?
Могат ли митническите органи да уведомят длъжника за размера на дължимите сборове след изтичане на тригодишния срок, когато поради деяние, подлежащо на наказателно преследване, не са могли да определят точния размер на сборовете, дори ако длъжникът не е извършител на това деяние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-126/08: Distillerie Smeets Hasselt и др., Съдебно решение от 16 юли 2009 г.
Дали член 217, параграф 1 и член 221, параграф 1 от [Митническия кодекс] трябва да се тълкуват в смисъл, че изискването за вземане под отчет на митническо задължение може да бъде правомерно изпълнено и чрез вписване на размера [на произтичащите от това задължение митнически сборове] в протокол, изготвен съгласно LGDA от разследващи служители, а не от лица, които имат право да вписват този размер в счетоводните документи, както и дали подобен протокол може да се разглежда като счетоводен документ или друг носител на счетоводна информация по смисъла на член 217, параграф 1 [от посочения кодекс]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-352/08: Modehuis A. Zwijnenburg, Заключение от 16 юли 2009 г.
Трябва ли член 11, параграф 1, буква а) от Директива 90/434/ЕИО да се тълкува в смисъл, че по-благоприятното данъчно облагане съгласно директивата може да бъде отказано на данъчнозадълженото лице, ако редица правни действия са насочени към избягване на облагането с данък, различен от данъците, за които се отнася предвиденото в тази директива по-благоприятно данъчно облагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.