всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Италиански

Автентичен език на производството – италиански

Дело C-514/22: Tirrenia di Navigazione/Комисия, Определение от 8 февруари 2024 г.

Представлява ли удължаването на помощта за спасяване на предприятие в затруднение нарушение поради липса на формално представен план за ликвидация или преструктуриране в срок, съгласно Насоките относно помощите за спасяване и преструктуриране?
Допустими ли са възраженията относно освобождаването от определени данъци и нарушава ли предоставянето на държавна помощ по този начин член 107, параграф 1 ДФЕС при липса на конкретна аргументация в първоинстанционната жалба?
Изпълнени ли са условията за нарушение на принципите на добра администрация, пропорционалност, правна сигурност, защита на оправданите правни очаквания и правата на защита поради действията и продължителността на административната процедура по случая?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-514/22: Tirrenia di Navigazione/Комисия, Определение от 8 февруари 2024 г.

Нарушени ли са изискванията за представяне на план за преструктуриране или ликвидация на Tirrenia в шестмесечния срок, предвиден в Насоките относно помощите за спасяване и преструктуриране на предприятия в затруднение, и как това влияе върху правомерността на удължаването на помощта за спасяване?
Допустими ли са възраженията относно освобождаването от определени данъци и възниква ли правото на Tirrenia да се ползва от данъчната помощ при условия, които могат да засегнат търговията между държавите членки и конкуренцията?
Установено ли е нарушение на процедурните принципи, включително принципа на добра администрация, принципа на защита на оправданите правни очаквания и правата на защита, поради продължителността на административната процедура и начина на организация на работата на Комисията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-515/22: Tirrenia di navigazione/Комисия, Определение от 8 февруари 2024 г.

Изтекъл ли е десетгодишният давностен срок за възстановяване на държавната помощ съгласно член 17 от Регламент 2015/1589, като се вземат предвид действията на Комисията и прекъсването на давността?
Квалифицира ли се предоставената помощ като съществуваща или нова помощ с оглед на съществени промени в режима на помощта след 1974 г. и необходимостта от анализ на ефектите върху конкуренцията и вътрешния пазар?
Налице ли са нарушения на принципите на правна сигурност, защита на легитимните очаквания, свобода на стопанска инициатива, право на собственост или на принципа на пропорционалност при възстановяване на помощта, начисляване на лихви и налагане на глоба за участие в картел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-515/22: Tirrenia di navigazione/Комисия, Определение от 8 февруари 2024 г.

Прекъсва ли се давностният срок за събиране на лихвите върху неправомерна държавна помощ от искания за информация, изпратени от Комисията до съответната държава членка?
Прилагането на схема за помощи върху нови международни линии, които не са били обхванати от първоначалната схема, води ли до квалифицирането ѝ като нова помощ по смисъла на Регламент № 659/1999?
Допустимо ли е представянето на доказателства след решението на Общия съд да се произнесе без устна фаза на производството, съгласно член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-598/22: Società Italiana Imprese Balneari, Заключение от 8 февруари 2024 г.

Допускат ли член 49 ДФЕС и член 56 ДФЕС и принципите, изведени в решение Laezza (C‑375/14), доколкото са приложими, тълкуване на национална разпоредба като член 49 [от Кодекса за корабоплаването и въздухоплаването] в смисъл, че след изтичане на срока на концесията налага, в хипотезата, когато концесията се подновява без прекъсване, макар и по силата на ново решение, концесионерът безвъзмездно и без обезщетение да прехвърля обектите, изградени върху имоти, държавна собственост, които са част от комплекса от обекти, използвани за дейността на предприятието, експлоатиращо плажа, като се има предвид, че незабавното отчуждаване може да доведе до ограничение, което надхвърля необходимото за постигане на действително преследваната от националния законодател цел и което следователно е непропорционално по отношение на тази цел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-255/21: Reti Televisive Italiane, Съдебно решение от 30 януари 2024 г.

Следва ли член 23, параграф 2 от Директива 2010/13 да се тълкува в смисъл, че понятието „съобщения, направени от телевизионния оператор във връзка с неговите собствени предавания“ обхваща рекламните съобщения, направени от телевизионен оператор за радиостанция, която е част от една и съща група дружества с този оператор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-389/22: Croce Rossa Italiana и др., Съдебно решение от 25 януари 2024 г.

Следва ли член 267 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на съдебно обжалване съгласно националното право, може да не отправи до Съда въпрос за тълкуването на правото на Съюза и сама да реши този въпрос, когато правилното тълкуване на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за разумно съмнение, и какви са критериите за това?
Следва ли клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО, да се тълкува в смисъл, че се прилага към правоотношение като установеното между член на персонала на военния корпус на Италианския Червен кръст, повикан на временна служба, и тази организация, и че не допуска национална правна уредба, която позволява повиквателните заповеди за такива членове на персонала да се продължават и подновяват няколко години без прекъсване, ако тази правна уредба не съдържа мерки за избягване и евентуално санкциониране на злоупотребата с последователни срочни договори или еквивалентни правни мерки?
Следва ли принципът за недопускане на дискриминация, въведен и конкретизиран в клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която вследствие на преустройството на организация като италианския Червен кръст позволява на лица като повиканите на постоянна служба членове на персонала на военния корпус на тази организация да продължат да изпълняват дейността си в служба на тази организация, но не предвижда такава възможност за лица като повиканите на временна служба членове на персонала на същия военен корпус, чиято дейност в служба на организацията е приключила на предвидената за това дата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-389/22: Croce Rossa Italiana и др., Съдебно решение от 25 януари 2024 г.

Член 267 ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че национален съд, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно вътрешното право, може да се въздържи да отправи до Съда въпрос за тълкуване на правото на Съюза и да го реши под собствена отговорност, когато правилното тълкуване на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за разумно съмнение, и ако да, трябва ли този съд да докаже по обстоятелствен начин, че другите върховни съдилища на държавите членки и Съдът биха направили същото тълкуване, или е достатъчно да е придобил убеждението, че същата очевидност би се наложила и на тези други съдилища и на Съда?
Клауза 5, точка 1 от рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., приложено към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., трябва ли да се тълкува в смисъл, че:
– тя се прилага към отношения като тези между персонала на военния корпус на Италианския червен кръст, повикан да извършва временна служба, и последния, доколкото тези отношения могат да бъдат квалифицирани като „последователни срочни трудови договори или правоотношения“ по смисъла на рамковото споразумение, и
– в случай че тази разпоредба е приложима към такива отношения, тя се противопоставя на национална уредба, която позволява продължаването и подновяването в продължение на много години и без прекъсване на заповедите за повикване на такъв персонал, доколкото тази уредба не предвижда нито една от мерките, предназначени да предотвратят и, при необходимост, да санкционират злоупотребата с последователни срочни трудови договори, изброени в същата клауза 5, точка 1, букви a)–c), нито еквивалентни законови мерки?
Принципът на недискриминация, както е въведен и конкретизиран с клауза 4, точка 1 от рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., приложено към Директива 1999/70, трябва ли да се тълкува в смисъл, че не се противопоставя на национална уредба, която, след реорганизация на образувание като Италианския червен кръст, позволява на лица като членовете на персонала на военния корпус на последния, повикани да извършват непрекъсната служба, да продължат да упражняват дейността си в тази организация, но не предвижда тази възможност за лица като членовете на персонала на същия военен корпус, повикани да извършват временна служба, чиято дейност в тази организация е приключила на предвидената за това дата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-112/22: CU (Assistance sociale – Discrimination indirecte), Заключение от 25 януари 2024 г.

1. Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-конкретно член 18 [ДФЕС], член 45 [ДФЕС], член 7, параграф 2 от [Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза (OB L 141, 2011 г., стр. 1)], член 11, параграф 1, буква г) от [Директива 2003/109], член 29 от [Директива 2011/95], член 34 от [Хартата] и членове 30 и 31 от [Европейската социална харта], национална правна уредба като съдържащата се в разпоредбите на член 7, алинея 1 във връзка с член 2, алинея 1, буква а) от [Декрет-закон № 4/2019], в частта ѝ, с която обуславя достъпа до универсалния базов доход от изискването за пребиваване в Италия в продължение на най-малко 10 години (последните две от които непрекъснато, считано към момента на подаване на молбата, както и през целия период на изплащане на помощта), като по този начин третира италианските граждани, гражданите [на Съюза], притежаващи право на пребиваване или постоянно пребиваване, или [гражданите на трети страни], пребиваващи [в Италия] дългосрочно от по-малко от десет години или в продължение на десет години, последните две от които не непрекъснато, по-неблагоприятно от същите категории лица, които са пребивавали в продължение на десет години, последните две от които непрекъснато?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-специално член 18 [ДФЕС], член 45 [ДФЕС], член 7, параграф 2 от [Регламент № 492/2011], член 11, параграф 1, буква г) от [Директива 2003/109], член 29 от [Директива 2011/95], член 34 от [Хартата] и членове 30 и 31 от [Европейската социална харта], национална правна уредба като съдържащата се в разпоредбите на член 7, алинея 1 във връзка с член 2, алинея 1, буква а) от [Декрет-закон № 4/2019], в частта ѝ, с която третира по различен начин дългосрочно пребиваващите, които могат да придобият право на постоянно пребиваване в държава от ЕС, след като са пребивавали в продължение на пет години в приемащата държава членка, и дългосрочно пребиваващите, които са пребивавали [в Италия] в продължение на десет години, последните две от които непрекъснато?
3) Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-конкретно член 18 [ДФЕС], член 45 [ДФЕС], член 7, параграф 2 от [Регламент № 492/2011], член 11, параграф 1, буква г) от [Директива 2003/109] и член 29 от [Директива 2011/95], национална правна уредба като съдържащата се в разпоредбите на член 7, алинея 1 във връзка с член 2, алинея 1, буква а) от [Декрет-закон № 4/2019], която налага на италианските граждани, [гражданите на Съюза] и [гражданите на трети страни] задължението за десетгодишно пребиваване (и непрекъснатост в последните две години), за да получат достъп до универсалния базов доход?
4) Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-специално член 18 [ДФЕС], член 45 [ДФЕС], член 7, параграф 2 от [Регламент № 492/2011], член 11, параграф 1, буква г) от [Директива 2003/109], член 29 от [Директива 2011/95], член 34 от [Хартата] и членове 30 и 31 от [Европейската социална харта], национална правна уредба като съдържащата се в разпоредбите на член 7, алинея 1 във връзка с член 2, алинея 1, буква а) от [Декрет-закон № 4/2019], в частта ѝ, с която задължава италианските, [гражданите на Съюза] и [гражданите на трети страни], за да получат универсален базов доход, да декларират, че са пребивавали в Италия в продължение на десет години, последните две от които непрекъснато, като от декларацията с невярно съдържание произтичат тежки наказателноправни последици?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-588/23: Scai, Определение от 17 януари 2024 г.

Какви са условията, при които може да бъде приложена ускорената процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Явяват ли се общият интерес към въпросите, икономическата значимост на делото или юридическата несигурност относно изпълнението на решения достатъчни основания за прилагане на ускорена процедура?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12122232425400 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form