Френски
Автентичен език на производството – френски
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2012 г.
В кои случаи съдебните разноски следва да бъдат възложени на ответната страна при оттегляне на иска от ищеца в производството пред Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
1) Загубата, в размер на 12,08 екю на хектолитър алкохол, който не е изнесен в предвидения срок, на гаранцията за добро изпълнение, предоставена от спечелилия търга пред органите за интервенция, които държат възложения алкохол, предвидена в параграф 5 на член 5 от Регламент (ЕО) № 360/95 [...] в случай на неспазване на срока за износ от страна на спечелилия търга, и загубата, в размер на 15 % във всички случаи и на 0,33 % от оставащата сума за всеки ден закъснение, на гаранцията, предназначена да осигури износа, предвидена в параграф 12 на член 91 от Регламент (ЕО) № 1623/2000 [...] в случай на закъснение при износа на възложения алкохол, представляват ли административни санкции или мерки от друг характер?
2) Само неспазването от страна на оператор на срока за износ на алкохоли от винен произход, държани от органите за интервенция и възложени му от Комисията в рамките на процедура по търг, представлява ли нарушение, което има или може да има за ефект да нанесе вреда на общия бюджет на Европейските общности или на бюджети, управлявани от тях, по смисъла на член 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 [...]?
3) По отношение на евентуалната комбинация на разпоредбите на хоризонталния Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 [...] с тези на секторния Регламент (ЕО) № 360/95 [...]:
В случай на положителен отговор на [втория] въпрос [...], прилага ли се режимът на задържане на гаранцията в случай на закъснение при износа, предвиден в секторния регламент [№ 360/95], с изключение на всеки друг режим на мерки или санкции, предвиден от правото на Съюза
Или, напротив, приложим ли е единствено режимът на мерки и административни санкции, предвиден в Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 [...]
Или следва да се комбинират разпоредбите на тези два регламента [...] за определяне на мерките и санкциите, които трябва да се приложат, и ако да, по какъв начин?
В случай на отрицателен отговор на [втория] въпрос [...], забраняват ли разпоредбите на хоризонталния Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 [...] прилагането на задържането на гаранцията, предвидено в параграф 5 на член 5 от секторния Регламент (ЕО) № 360/95 [...], на основание че този хоризонтален регламент [...] е въвел условие, свързано с наличието на финансов ущърб за Общностите, което препятства прилагането на мярка или санкция, предвидена в по-ранен или по-късен секторен селскостопански регламент, при липса на такъв ущърб?
4) В случай че, с оглед на отговорите на предходните въпроси, задържането на гаранцията представлява санкция, приложима в случай на неспазване на срока за износ от страна на спечелилия търга, следва ли да се прилагат с обратна сила и, ако да, при какви условия, за целите на изчисляване на задържането на гаранцията за неспазване на срока за износ, определен за търговете № 170/94 ЕО и 171/94 ЕО с Регламент (ЕО) № 360/95 [...] изменен, разпоредбите на параграф 12 на член 91 от Регламент (ЕО) № 1623/2000 [...], дори когато, от една страна, този последен регламент нито изменя, нито изрично отменя разпоредбите на член 5 от Регламент (ЕО) № 360/95, които уреждат конкретно търговете № 170/94 ЕО и 171/94 ЕО, а само тези на Регламент (ЕО) № 377/93 [...], който определя общия режим на търговете за алкохоли от дестилации, държани от органите за интервенция, и препраща, що се отнася до условията за освобождаване на гаранциите за добро изпълнение, предоставени от спечелилите търга, към Регламент (ЕИО) № 2220/85 [...], към който разпоредбите на член 5 от Регламент (ЕО) № 360/95 [...] изрично дерогират, а от друга страна, Регламент (ЕО) № 1623/2000 е приет след реформата на общата организация на пазара на вино, приета през 1999 г., като съществено изменя системата на търговете и режима на гаранциите, предоставяни в този контекст, както по отношение на тяхната цел, така и на размера и условията за тяхната загуба и освобождаване, и накрая, премахва Федеративна република Бразилия от списъка на третите страни, към които е разрешен износът, с оглед на изключителна употреба в сектора на горивата, на възложения алкохол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Следва ли член 5, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 360/95 на Комисията от 22 февруари 1995 година, член 91, параграф 12 от Регламент (ЕО) № 1623/2000 на Комисията от 25 юли 2000 година, член 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година, както и разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 377/93 на Комисията от 12 февруари 1993 година и на Регламент (ЕИО) № 2220/85 на Комисията от 22 юли 1985 година да се тълкуват в смисъл, че неспазването на срока за износ на алкохол от винен произход, съхраняван от интервенционните агенции и възложен чрез тръжна процедура, представлява нарушение, което може да доведе до нанасянето на вреда на бюджета на Съюза, и че задържането на гаранцията за изпълнение представлява административна санкция, която следва да се основава на член 5, параграф 5 от Регламент № 360/95, като не е възможно прилагането с обратно действие на по-леки санкции, предвидени в други разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.
1) Следва ли членове 21 [ДФЕС], 45 [ДФЕС], 49 [ДФЕС], 56 [ДФЕС] и 63 [ДФЕС] и членове 22 и 24 от Директива [2004/38] да се тълкуват в смисъл, че не допускат режима — въведен с книга 5 от [Указа за недвижимите имоти], озаглавена „Да живеем в собствения си регион“ — съгласно който в някои общини, наречени целеви, купувачът или наемателят на поземлен имот и построени в него сгради е длъжен при прехвърлянето да докаже, че има достатъчна връзка със съответната община по смисъла на член 5.2.1, § 2 от Указа?
2) Трябва ли членове 107 [ДФЕС] и 108 [ДФЕС], разглеждани самостоятелно или във връзка с Решение [2005/842], да се тълкуват в смисъл, че изискват Европейската комисия да бъде уведомена за мерките по член 3.1.3, член 3.1.10, член 4.1.20, § 3, алинея 2, член 4.1.21 и член 4.1.23 от [Указа за недвижимите имоти] преди приемането или влизането в сила на тези разпоредби?
3) С оглед на коя от трите свободи — на установяване, на предоставяне на услуги или на движение на капитали, трябва да се преценяват разпоредбите, с които на частните икономически оператори — инвеститори по проекти за образуване на нови урегулирани поземлени имоти или по проекти за жилищно застрояване с големина над определен праг, се възлагат законови социални задължения, които те могат да изпълнят в натура, като предоставят за социални цели най-малко 10 % и най-много 20 % от поземлените имоти или от построените жилища, или в пари, като заплатят по 50000 EUR за всеки непредоставен социален поземлен имот и за всяко непредоставено социално жилище, или всъщност тези разпоредби следва да се разглеждат като комплексна правна уредба, която трябва да се преценява с оглед на всяка от тези свободи?
4) Предвид член 2, параграф 2, букви а) и й) от Директива [2006/123] прилага ли се тази директива спрямо задължителното изграждане на социални жилища и апартаменти от страна на частни икономически оператори, които по закон носят такова „социално задължение“ във връзка с всяко разрешение за проекти за образуване на нови урегулирани поземлени имоти или за проекти за жилищно застрояване с големина над законоустановения праг, като така изградените социални жилища се купуват от дружества за социално настаняване на цени с предварително определен максимално допустим размер, за да бъдат след това отдавани под наем на широка категория физически лица, или направо се продават на физически лица от тази категория с посредничеството на дружества за социално настаняване?
5) При утвърдителен отговор на третия преюдициален въпрос, трябва ли понятието „изисквания, които подлежат на оценка“ по член 15 от Директива [2006/123] да се тълкува в смисъл, че обхваща наложеното на частните икономически оператори задължение да допринасят за строителството на социални жилища в допълнение или като част от обичайната си дейност и да прехвърлят изградените жилища на цени с определен максимално допустим размер на квазипублични организации или с тяхно посредничество, въпреки че извън това въпросните частни оператори нямат право на инициатива на пазара на социалните жилища?
6) При утвърдителен отговор на третия преюдициален въпрос, трябва ли да се наложи санкция и евентуално каква трябва да бъде тази санкция,
а) когато националният съд констатира, че ново изискване, което подлежи на оценка съгласно член 15 от Директива [2006/123], не е било конкретно оценено съобразно член 15, параграф 6 от тази директива, и
б) когато националният съд констатира, че за това ново изискване не е било направено уведомление съгласно член 15, параграф 7 от Директивата?
7) При утвърдителен отговор на третия преюдициален въпрос, трябва ли понятието „забранено изискване“ по член 14 от Директива [2006/123] да се тълкува в смисъл, че в изброените в този член хипотези са забранени не само националните разпоредби, които въвеждат условия за достъпа до и за упражняването на дейност по предоставяне на услуги, но и националните разпоредби, които само предвиждат, че неспазването на въпросното изискване води до отпадане на правото на финансова компенсация за извършването на задължителна по закон услуга и до загуба на предоставената финансова гаранция във връзка с извършването на тази услуга?
8) При утвърдителен отговор на третия преюдициален въпрос, трябва ли понятието „конкурентни оператори“ по член 14, точка 6 от Директива [2006/123] да се тълкува в смисъл, че обхваща и публичноправната организация, чиито задачи биха могли донякъде да се пресичат с тези на доставчиците на услуги, когато тази организация взема решенията, посочени в член 14, точка 6 от Директивата, и същевременно е длъжна на последния стадий от установения поетапен механизъм да изкупува социалните жилища, построени от доставчиците на услуги в изпълнение на наложените им социални задължения?
9) а) При утвърдителен отговор на третия преюдициален въпрос, трябва ли понятието „разрешителен режим“ по член 4, точка 6 от Директива [2006/123] да се тълкува в смисъл, че обхваща и сертификатите, които се издават от публичноправна организация след издаването на първоначалното разрешение за строеж или за образуване на нови урегулирани поземлени имоти и които са необходими, за да се получи право на някои компенсации за изпълнението на социални задължения, наложени по закон и възникнали още в момента на издаването на първоначалното разрешение, и за да бъде върната финансовата гаранция, която доставчикът на услугите е длъжен да предостави на тази публичноправна организация?
б) При утвърдителен отговор на третия преюдициален въпрос, трябва ли понятието „разрешителен режим“ по член 4, точка 6 от Директива [2006/123] да се тълкува в смисъл, че обхваща и договора, който частният икономически оператор е длъжен по закон да сключи с публичноправна организация, за да може тази организация да продава от негово име и за негова сметка социалните жилища, построени от оператора в изпълнение (в натура) на наложените му със закон социални задължения, които възникват с издаването на разрешение за строеж или за образуване на нови урегулирани поземлени имоти, като се има предвид, че сключването на този договор е условие за валидност на разрешението?
10) Трябва ли членове 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, вследствие от която с издаването на разрешение за строеж или за образуване на нови урегулирани поземлени имоти при проектите с определена минимална големина възниква законово социално задължение за изграждане на известен процент социални жилища, които впоследствие трябва да се продадат на цени с определен максимално допустим размер на публичноправна организация или с нейно посредничество?
11) Трябва ли член 63 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба, вследствие от която с издаването на разрешение за строеж или за образуване на нови урегулирани поземлени имоти при проектите с определена минимална големина възниква законово социално задължение за изграждане на известен процент социални жилища, които впоследствие трябва да се продадат на цени с определен максимално допустим размер на публичноправна организация или с нейно посредничество?
12) Трябва ли понятието „обществена поръчка за строителство“ по член 1, параграф 2, буква б) от Директива [2004/18] да се тълкува в смисъл, че се прилага към правна уредба, вследствие от която с издаването на разрешение за строеж или за образуване на нови урегулирани поземлени имоти при проектите с определена минимална големина възниква законово социално задължение за изграждане на известен процент социални жилища, които впоследствие трябва да се продадат на цени с определен максимално допустим размер на публичноправна организация или с нейно посредничество?
13) Трябва ли членове 21 [ДФЕС], 45 [ДФЕС], 49 [ДФЕС], 56 [ДФЕС] и 63 ДФЕС и членове 22 и 24 от Директива [2004/38] да се тълкуват в смисъл, че не допускат режима — въведен с книга 5 от [Указа за недвижимите имоти], озаглавена „Да живеем в собствения си регион“ — съгласно който в някои общини, наречени целеви, купувачът или наемателят на поземлен имот и построени в него сгради е длъжен при прехвърлянето да докаже, че има достатъчна връзка със съответната община по смисъла на член 5.2.1, § 2 от Указа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Допустимо ли е Кралство Белгия да въведе регионална дефиниция на понятието „производител“ по смисъла на член 2, точка 3 от Директива 2000/53/ЕО, при условие че това не възпрепятства постигането на целите на директивата?
Спазени ли са процесуалните изисквания за формулиране на иска за установяване на неизпълнение на задължения, когато разглежданите национални разпоредби са посочени в мотивираното становище, а не в исковата молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Допустимо ли е Комисията да не посочи конкретните национални разпоредби, които счита за несъвместими с правото на Съюза, в исковата молба, а само в мотивираното становище?
Съвместимо ли е с правото на Съюза въвеждането на регионална дефиниция на понятието „производител“ по смисъла на Директива 2000/53/ЕО, когато това не възпрепятства постигането на целите на директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.
Съответства ли на правото на Съюза, и по-специално на членове 21 и 45 [ДФЕС], член L.541‑21, първа алинея от люксембургския Кодекс на труда, доколкото поставя правото на работодателите от частния сектор да получат възстановяване на социалноосигурителните вноски — частта на работодателя и частта на осигуреното лице за наетите на работа безработни лица на възраст над четиридесет и пет години, независимо дали получават обезщетение — в зависимост от условието безработните лица да са регистрирани като търсещи работа в служба по труда на [ADEM] за период от поне един месец, докато от тази мярка не се ползват работодателите, които наемат на работа безработни лица, регистрирани като търсещи работа в еквивалентни чуждестранни органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2012 г.
Допустимо ли е повторението на правни основания и доводи, изложени пред Общия съд, без конкретно установяване на грешка при прилагането на правото?
Обхваща ли контролът на Съда по обжалване преценката на доказателствата и фактическите обстоятелства, направена от Общия съд?
Допустимо ли е излагането на нови правни основания за първи път в производството по обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2012 г.
Изпълнени ли са условията на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 относно доказването на придобити права върху знак по националното право?
Допустимо ли е във фазата на обжалване да се въвеждат нови доводи, които не са били разгледани в производството пред Общия съд или OHIM?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.