Испански
Автентичен език на производството – испански
Дело C-523/18: Engie Cartagena, Заключение от 19 септември 2019 г.
1. Представлява ли задължение за обществена услуга по смисъла на член 3, параграф 2 от директиви 2003/54/ЕО и 2009/72/ЕО третата допълнителна разпоредба („Финансиране на планове за спестяване на енергия и енергийна ефективност за 2011 г., 2012 г. и 2013 г.“) от Real Decreto-Ley 14/2010 (Кралски декрет-закон 14/2010)
2. Ако разпоредбата действително представлява задължение за обществена услуга, това задължение ясно определено, прозрачно, недискриминационно и подлежащо на проверка ли е?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-176/18: Club de Variedades Vegetales Protegidas, Заключение от 18 септември 2019 г.
1) В случай че земеделски производител е закупил фиданки на растителен сорт от разсадник (обект на трето лице) и ги е засадил, преди предоставената за този сорт закрила да започне да действа, необходимо ли е, за да се признае правото за забрана на определени действия, предвидено в член 13, параграф 2 от Регламент № 2100/94 по отношение на по-нататъшните действия на земеделския производител, а именно събиране на последващите реколти от дърветата, да са изпълнени условията по член 13, параграф 3, или, напротив, трябва да се счита, че действията по събиране на реколтата са такива по производство или възпроизводство на сорта, при които се получава „събран материал“, и могат да бъдат забранени от титуляря на растителния сорт, без да е необходимо да са изпълнени условията по параграф 3 [от посочения член]?
2) Съобразено ли е с член 13, параграф 3 от Регламент № 2100/94 тълкуване, според което системата на каскадна защита е приложима срещу което и да е от посочените в член 13, параграф 2 [от този регламент] действия по отношение на „събрания материал“, включително самото събиране на реколтата, или само срещу действията, извършени след производството на събрания материал, като например складирането му и търговията с него?
3) Необходимо ли е — при прилагане на системата за разпростиране на каскадната защита, предвидена в член 13, параграф 3 от Регламент № 2100/94, по отношение на „събрания материал“ — за да е изпълнено първото условие, фиданките да са закупени, след като титулярят е получил закрилата на Общността за растителния сорт, или би било достатъчно те да са закупени, докато титулярят се е ползвал от временна закрила, в периода между публикуването на заявката и момента, в който предоставената за растителния сорт закрила е започнала да действа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-125/18: Gómez del Moral Guasch, Заключение от 10 септември 2019 г.
1) Трябва ли [IRPH CAJAS] да бъде предмет на съдебен контрол, в смисъл че съдът трябва да провери дали той е разбираем за потребителя, без за тази проверка да е пречка обстоятелството, че индексът е уреден от подзаконови или административни разпоредби, защото подобна хипотеза не е предвидена в член 1, параграф 2 от Директива [93/13], тъй като в конкретния случай не става въпрос за задължителна разпоредба, а за променлива възнаградителна лихва, която продавачът или доставчикът включва по свой избор в договора?
2) а)
С оглед на член 4, параграф 2 от Директива 93/13, която не е транспонирана в испанския правов ред, в противоречие ли е с тази директива и с член 8 обстоятелството, че испанска юрисдикция се позовава и прилага член 4, параграф 2 от същата директива, при положение че тази разпоредба не е транспонирана в испанския правов ред по волята на законодателя, който е искал да предостави пълна защита по отношение на всички клаузи, които продавач или доставчик може да включи в потребителски договор, в това число отнасящите се до основния предмет на договора, дори те да са съставени на ясен и разбираем език?
б) Във всички случаи с оглед на разбирането на съществена клауза, по-конкретно на IRPH, необходимо ли е да се предоставя информация, или да се дава гласност относно следните факти или данни или относно част от тях:
i) обяснения относно начина на определяне на референтния индекс, тоест предоставяне на информация, че освен номиналния лихвен процент този индекс включва комисионите и останалите разходи, че той представлява проста непретеглена средна стойност, че продавачът или доставчикът е длъжен да знае и да уведомява за обстоятелството, че се прилага отрицателен спред и че предоставените данни не са публично достояние, за разлика от другия обичаен индекс — Euribor;
ii) обяснения относно минали и бъдещи колебания на IRPH чрез предоставяне и публикуване на графики, показващи по ясен и разбираем за потребителя начин колебанията на този специфичен индекс спрямо Euribor — обичайният индекс за обезпечените с ипотека кредити.
в) Ако Съдът на Европейския съюз приеме, че запитващата юрисдикция трябва да прецени неравноправния характер на договорните клаузи и да определи всички последици, произтичащи от националното право, непредоставянето на информация относно посочените факти или данни прави ли клаузата неразбираема, тъй като тя е неясна за средния потребител (член 4, параграф 2 от Директива 93/13), или непредоставянето на информацията предполага нелоялно поведение от страна на продавача или доставчика, поради което потребителят не би приел кредитът му да се определя спрямо IRPH, ако беше надлежно информиран?
3) Ако клаузата относно IRPH CAJAS бъде обявена за недействителна, при липса на споразумение, или ако то е по-неблагоприятно за потребителя, коя от следните две последици би била в съответствие с член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13:
а) приспособяване на договора чрез прилагане на обичаен заместващ индекс[, Euribor], тъй като става дума за договор, който е свързан главно с наличието на изгодна лихва за кредитната институция, [която има качеството на] продавач или доставчик, или
б) преустановяване на прилагането на лихвения процент, като единственото задължение в този случай е за погасяване на главницата по отпуснатия кредит в определения от кредитодателя или кредитополучателя срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-430/18: Комисия/Испания, Определение от 5 септември 2019 г.
Следва ли Кралство Испания да понесе съдебните разноски поради поведението си, довело до подаване и последващо оттегляне на жалбата?
Как се разпределят съдебните разноски между държавите членки и институциите, които участват като подпомагащи страни в производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-642/18: Комисия/Испания (Планове за управление на отпадъците), Заключение от 5 септември 2019 г.
Неизпълнение на задължението за преразглеждане на плановете за управление на отпадъците за автономните области Балеарски острови и Канарски острови в съответствие с член 30, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО
Неизпълнение на задължението за уведомяване на Европейската комисия за ревизирането на плановете за управление на отпадъците за автономните области Балеарски острови и Канарски острови в съответствие с член 33, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-589/17: Prenatal, Съдебно решение от 29 юли 2019 г.
Противоречи ли на правото на Съюза, и по-специално на член 220, параграф 2, буква б) и член 239 от Митническия кодекс, Решение REM 03/07, с което се установява, че следва да се извърши последващо вземане под отчет на вносни мита и не следва същите да бъдат опростени в един особен случай?
Трябва ли, когато след направено искане за опрощаване на митни сборове Комисията приеме решение, че фактическата и правната обстановка по случая са сходни с предишен случай, по който тя вече се е произнесла, или решение, че вече е сезирана със сходен случай, по който предстои постановяване на решение, което и да е от посочените решения да бъде разглеждано като акт с правно съдържание, който е задължителен за органите на държавата членка, в която е подадено искането за опрощаване, и следователно подлежи на обжалване от лицето, поискало опрощаване (член 239 от Митническия кодекс) или невземане под отчет на митнически задължения (член 220, параграф 2, буква б) от този кодекс)?
В случай че решението на Комисията не може да се приеме за акт със задължително правно съдържание, компетентни ли са националните органи да преценят дали в случая е налице сходство във фактическата и правната обстановка?
В случай на утвърдителен отговор, ако такъв анализ е направен и се е стигнало до извода, че не е налице такова сходство, трябва ли да се приложи член 905, параграф 1 от Регламента за прилагане и трябва ли следователно Комисията да постанови решение със задължително правно съдържание за тези национални органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.