Испански

Обществено здравеопазване

Дело T-*/: *************, Определение от ..2022 г.

Съществува ли пряко засягане по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, при жалби на частни лица срещу делегирани регламенти относно цифровия COVID сертификат на ЕС?
Достатъчно ли е приемането на общи правила на ниво Съюз за цифровите COVID сертификати, за да пораждат директни правни последици за частните лица, или е необходимо и последващо национално прилагане?
Предоставят ли общите процесуални механизми на Съюза, включително преюдициалното запитване, ефективна съдебна защита във връзка с оспорването на валидността на такива делегирани регламенти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Общ съд

Общ съд, ОС - заместник-председател

Определения

Предстои добавяне

Жалба за отмяна, Молба за спиране на изпълнението или молба за постановяване на временни мерки

Икономическа и парична политика

Дело C-*/: *************, Определение от ..2022 г.

Как се прилага правилото за поверително третиране на информация спрямо встъпили страни в производството пред Съда на Европейския съюз, когато същата информация вече е била предмет на поверително третиране в първоинстанционното производство?
Следва ли неконфиденциалната версия на документи, за които е уважено искането за поверително третиране, да бъде съобщавана на страните по делото?
Какъв е подходът към исканията за поверително третиране на документи, които не са били представени в производството пред Съда на ЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Жалба за отмяна, Обжалване

Съд, Съд - първи състав

Определения

Capeta

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2022 г.

Няма информация

Неправилна преценка на селективния характер на помощта
Неправилен метод за определяне на размера на подлежащата на възстановяване помощ

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Защита на потребителите | Основни права | Сближаване на законодателствата | Харта на основните права

Съд, Съд - пети състав

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2022 г.

Съвместимо ли е с Директива 93/13 и с принципа на ефективност на същата директива във връзка с правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата съкратено производство за събиране на възнаграждения, образувано по молба на адвокат, в което съдът не може да извърши служебна проверка за евентуална неравноправност на клаузите в потребителски договор, тъй като не се предвижда възможност за съдебна намеса на нито един етап от това производство, освен ако съответният клиент не възрази срещу подадената молба и впоследствие някоя от страните не подаде молба за преразглеждане на окончателния акт на съдебния секретар?
Съвместимо ли е с Директива 93/13 и с принципа на ефективност на същата директива във връзка с правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата обстоятелството, че в такова съкратено производство съдът евентуално осъществява контрол за неравноправност на клаузите — служебно или по искане на някоя от страните — във връзка с евентуална молба за преразглеждане на акт на несъдебен орган, какъвто е съдебният секретар, което производство поначало трябва да се ограничава само до предмета на този акт и в което не се допуска използването на други доказателства освен представените до момента от страните писмени доказателства?
Следва ли да се приеме, че клауза в договор между адвокат и потребител като разглежданата в главното производство, която предвижда заплащането на възнаграждение в конкретната хипотеза, в която клиентът оттегля иска си преди приключването на съдебното производство или сключва извънсъдебна спогодба с банката ответник без знанието на правния си съветник или противно на неговите препоръки, попада в обхвата на член 4, параграф 2 от Директива 93/13, тъй като става въпрос за основна клауза, отнасяща се до предмета на договора, в разглеждания случай — до цената?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли посочената клауза, която определя възнаграждението чрез препращане към тарифа на адвокатска колегия, предвиждаща различни правила, приложими в зависимост от конкретния случай, и която не се споменава в предварително предоставената информация, да се счита за ясна и разбираема по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, може ли да се приеме за нелоялна търговска практика по смисъла на Директива 2005/29 включването в договор между адвокат и потребител на клауза като разглежданата в главното производство, която определя размера на адвокатското възнаграждение само чрез препращане към тарифа на адвокатска колегия, предвиждаща различни правила, приложими в зависимост от конкретния случай, и която не се споменава в търговската оферта и предварително предоставената информация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Съдебни решения

Pikamae

Конкуренция | Основни права | Харта на основните права

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2022 г.

1. Налице ли е съвместимост между правото на увреденото лице на пълно обезщетение за понесените вреди вследствие на антиконкурентно поведение съгласно член 101 ДФЕС и съдебната практика по тълкуването на този член, и правна уредба като предвидената в член 394, параграф 2 от LEC, която позволява увреденото лице да бъде осъдено да заплати част от съдебните разноски в зависимост от размера на недължимо платените суми вследствие на завишението на цените, като платените съдебни разноски могат да му бъдат възстановени при частично уважаване на иска за обезщетение, като това предполага, че са констатирани нарушение на правилата на конкуренцията и наличие на причинно-следствена връзка с възникването на вреда, която следва безспорно да бъде установена, определена по размер и присъдена след приключването на процеса?
2. Правомощието за определяне на размера на вредите, с което разполага националният съд, позволява ли му, при наличие на информационна асиметрия или на неразрешими трудности, свързани с количественото определяне, които не трябва да възпрепятстват правото на пълно обезщетение на увреденото лице вследствие на антиконкурентна практика по член 101 ДФЕС, във връзка с член 47 от Хартата, да определи размера на вредите субсидиарно и самостоятелно, включително когато вследствие на нарушение на правилата на конкуренцията, състоящо се в картел, с който е установено завишение на цените, по време на процеса увреденото лице е имало достъп до данните, на които се основава представеното от ответника експертно становище, за да изключи наличието на подлежаща на обезщетяване вреда?
3. Правомощието за определяне на размера на вредите, с което разполага националният съд, позволява ли му да определя размера им субсидиарно и самостоятелно при установяването на информационна асиметрия или на неразрешими трудности, свързани с количественото определяне, които не трябва да възпрепятстват правото на обезщетение в пълен размер на увреденото лице вследствие на антиконкурентна практика по член 101 ДФЕС и във връзка с член 47 от Хартата, включително когато вследствие на нарушение на правилата на конкуренцията, състоящо се в картел, с който е установено завишение на цените, увреденото лице насочи претенцията си за обезщетение срещу един от адресатите на акта на съответния административен орган, който адресат е солидарно отговорен за вредите, но не е предложил на пазара закупения от увреденото лице продукт или ползваната от него услуга?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Заключения

Kokott

Защита на потребителите | Сближаване на законодателствата

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2022 г.

Представлява ли тази испанска процесуална уредба съществена пречка, която може да възпре потребителите да упражнят правото на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправен характер на договорна клауза, в противоречие с принципа на ефективност и с член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Съдебни решения

Collins

Сближаване на законодателствата | Свобода на установяване | Свободно движение на хора | Свободно предоставяне на услуги

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2022 г.

Следва ли член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 и принципът на равно третиране да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, по силата на която на юридическо лице, което е учредено и контролирано от организациите за управление на права на интелектуална собственост, се възлага управлението на освобождаванията от плащане и на възстановяването на обезщетения за копиране за лично ползване?
Следва ли член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 и принципът на равно третиране да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която оправомощава юридическо лице, което е учредено и контролирано от организациите за управление на права на интелектуална собственост и на което е поверено управлението на освобождаванията от плащане и на възстановяването на обезщетения за копиране за лично ползване, да изисква достъп до информацията, необходима за упражняване на контролните правомощия, които са му предоставени за тази цел, без в частност да е възможно да му бъде противопоставена предвидената в националното право тайна на търговското счетоводство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Съдебни решения

Collins

Господстващо положение | Конкуренция

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2022 г.

1) Ако ищецът докаже, че договорното му правоотношение за изключително снабдяване с право да носи наименованието на доставчика (при режим на комисионен договор или на договор за окончателна продажба при референтна цена/препродажба при наличие на отстъпка) с [Repsol] попада в териториалния и времевия обхват, анализиран от националния орган за защита на конкуренцията, трябва ли да се счита, че договорното правоотношение попада в обхвата на решението [от 2001 г.] (преписка 490/00 REPSOL) и/или на решението [от 2009 г.] (преписка 652/07 REPSOL/CEPSA/BP), като с оглед на тези решения се приемат за изпълнени изискванията по член 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003, що се отнася до тежестта на доказване на нарушението?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос и ако в конкретния случай е доказано, че договорното правоотношение попада в обхвата на решението [от 2001 г.] (преписка 490/00 REPSOL) и/или на решението [от 2009 г.] (преписка 652/07 REPSOL/CEPSA/BP), трябва ли от това задължително да следва установяване на нищожност ipso jure на споразумението в съответствие с член 101, параграф 2 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Заключения

Pitruzzella