всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Английски

Автентичен език на производството – английски

Дело C-804/79: Комисия/Обединеното кралство, Съдебно решение от 5 май 1981 г.

Допустимо ли е държава членка да приема и прилага едностранно национални мерки за опазване на морските рибни ресурси след изтичането на преходния период по член 102 от Акта за присъединяване, без предварително съгласуване и одобрение от Комисията?
Съвместими ли са националните лицензионни режими за риболов в определени морски зони с принципа на равен достъп на рибарите от всички държави членки до рибните ресурси, когато тези режими не са били предмет на консултация и одобрение от Комисията и предоставят дискреционни правомощия на националните органи по прилагането им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-99/80: Galinsky, Съдебно решение от 31 март 1981 г.

Дали по отношение на обезщетенията за социално осигуряване, предоставяни съгласно законодателството на държава членка, лице, което е било задължително осигурено като самостоятелно заето лице (но не и като наето лице) в тази държава членка, следва да се счита за работник по смисъла на член 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета в тази държава членка поради това, че е работник по законодателството на друга държава членка, или (ако отговорът на първия въпрос е отрицателен) поради това, че е било осигурено като самостоятелно заето лице по схема за социално осигуряване за един или повече от рисковете, обхванати от схема за социално осигуряване за наети, самостоятелно заети и неосигурени лица?
Ако отговорът на някой от предходните въпроси е положителен, дали лице, което е било осигурено като самостоятелно заето лице (но не и като наето лице) в държава членка, следва по отношение на пенсия, изплащана съгласно законодателството на тази държава членка, да се счита за пенсионер за целите на член 77 от посочения регламент поради това, че е или е било работник за целите на този регламент и/или поради факта, че неговата пенсия (макар и непроменена в компетентната държава от разпоредбите на този регламент) е била предмет на преразглеждане в друга държава членка съгласно това законодателство?
Ако отговорите на предходните въпроси са положителни, дали член 6 от посочения регламент е валиден, доколкото действа така, че лишава лице от всяко право на обезщетение, произтичащо от разпоредба на националното право на държава членка, която прилага реципрочна конвенция с една или повече други държави членки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-96/80: Jenkins/Kingsgate, Съдебно решение от 31 март 1981 г.

Изисква ли принципът на равно заплащане, съдържащ се в член 119 от Договора за ЕИО и член 1 от Директивата на Съвета от 10 февруари 1975 г., заплащането за работа на почасова ставка да бъде еднакво, независимо:
а) от броя на отработените часове всяка седмица; или
б) от това дали е от търговска полза за работодателя да насърчава извършването на максимално възможен брой часове работа и следователно да плаща по-висока ставка на работници, които работят 40 часа седмично, отколкото на работници, които работят по-малко от 40 часа седмично?
Ако отговорът на въпрос 1 (а) или (б) е отрицателен, какви критерии следва да се използват при определяне дали принципът на равно заплащане се прилага, когато има разлика в почасовите ставки на заплащане, свързана с общия брой отработени часове всяка седмица?
Би ли бил различен отговорът на въпрос 1 (а) или (б) или 2 (и ако да, в какво отношение), ако се докаже, че значително по-малка част от жените работници, отколкото от мъжете работници, могат да изпълнят минималния брой часове седмично, необходим за получаване на пълната почасова ставка на заплащане?
Приложими ли са пряко в държавите членки в обстоятелствата по настоящото дело релевантните разпоредби на член 119 от Договора за ЕИО или на член 1 от посочената директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-69/80: Worringham и Humphreys/Lloyds Bank, Съдебно решение от 11 март 1981 г.

Явяват ли се вноските, платени от работодател в схема за пенсионни обезщетения, или правата и обезщетенията на работника по такава схема „възнаграждение“ по смисъла на член 119 от Договора за ЕИО?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, има ли член 119 от Договора за ЕИО пряко действие в държавите членки, така че да предоставя на отделните лица приложими права на Общността при обстоятелствата по настоящия случай?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-36/80: Irish Creamery Milk Suppliers Association, Съдебно решение от 10 март 1981 г.

Беше ли решението на Висшия съд на този етап от производството да отправи до Съда на Европейските общности по член 177 от Договора въпроса, изложен в точка 2 по-долу, правилно упражняване от страна на Висшия съд на неговата преценка по силата на посочения член?
Явява ли се национален данък, като този в настоящия случай, противоречащ на Договора за създаване на Европейската икономическа общност и по-специално на членове 9, 11, 12, 16 и 17 или 38 до 46 от посочения Договор, или на някой от тях, или на Регламенти на Съвета № 804/68, 805/68, 3330/74 и 2727/75, или на някой от тях?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-10/81: Farrall/Комисия, Определение от 26 февруари 1981 г.

Изисква ли член 38, параграф 7 от Процедурния правилник задължително представителство от адвокат при подаване на искове и молби пред Съда на Европейските общности?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-804/79: Комисия/Обединеното кралство, Заключение от 12 февруари 1981 г.

Обединеното кралство е нарушило задълженията си по Договора за ЕИО, като е приело и прилагало през 1979 г., без одобрението на Комисията, национални мерки за опазване на морските биологични ресурси, включително издаването на лицензионна система за риболов на херинга в Ирландско море и около остров Ман.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-99/80: Galinsky, Заключение от 11 февруари 1981 г.

I —
Whether in relation to social security benefits provided under the legislation of a Member State a person who has been compulsorily insured as a self-employed person (but not as an employed person) in that Member State should be regarded as a worker within the meaning of Article 1 (a) of Council Regulation (EEC) No 1408/71 in that Member State by reason either:
(a) that he is a worker under the legislation of some other Member State; or
(b) (if the answer to (a) is negative) that he has been so insured as self-employed under a social security scheme for one or more of the contingencies covered by a social security scheme for employed, self-employed and non-employed persons.
II —
(If the answer to either Question I (a) or 1 (b) is affirmative) whether a person who has been insured as a self-employed person (but not as an employed person) in a Member State should in relation to a pension payable under the legislation of that Member State be regarded as a pensioner for purposes of Article 77 of the said regulation by reason that he is or has been a worker for purposes of that regulation and/or by reason of the fact that his pension (though unaffected in the competent State by the provisions of that regulation) has been subject to revision in another Member State under that regulation.
III —
(If the answers to Question I (a) or (b) and to Question II are affirmative) whether Article 6 of the said regulation is valid in so far as it operates to deprive a person of any right to benefit derived from a provision of national law of a Member State giving effect to a reciprocal convention with one or more other Member States.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-155/79: AM & S/Комисия, Определение от 4 февруари 1981 г.

Обхваща ли защитата на поверителността на кореспонденцията между предприятие и неговите юридически съветници документите, изискани от Комисията съгласно член 14 от Регламент № 17/62 на Съвета?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-96/80: Jenkins/Kingsgate, Заключение от 28 януари 1981 г.

1. Изисква ли принципът на равно заплащане, съдържащ се в член 119 от Договора за ЕИО и член 1 от [Директивата за равно заплащане], заплащането за работа на почасова ставка да бъде еднакво, независимо: (a) от броя на отработените часове всяка седмица или (b) от това дали е от търговска полза за работодателя да насърчава извършването на максимален възможен брой работни часове и следователно да плаща по-висока ставка на работниците, които работят 40 часа седмично, отколкото на работниците, които работят по-малко от 40 часа седмично
2. Ако отговорът на въпрос 1 (a) или (b) е отрицателен, какви критерии следва да се използват при определяне дали принципът на равно заплащане се прилага, когато има разлика в почасовите ставки на заплащане, свързана с общия брой отработени часове всяка седмица
3. Би ли бил различен отговорът на въпрос 1 (a) или (b) или 2 (и ако да, в какво отношение), ако се установи, че значително по-малък дял от жените работници, отколкото от мъжете работници, е в състояние да изпълни минималния брой часове седмично, необходим за получаване на пълната почасова ставка на заплащане
4. Приложими ли са пряко съответните разпоредби на член 119 от Договора за ЕИО или на член 1 от посочената директива в държавите членки при обстоятелствата по настоящото дело?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form