Дело C-96/80: Jenkins/Kingsgate, Заключение от 28 януари 1981 г.

1. Изисква ли принципът на равно заплащане, съдържащ се в член 119 от Договора за ЕИО и член 1 от [Директивата за равно заплащане], заплащането за работа на почасова ставка да бъде еднакво, независимо: (a) от броя на отработените часове всяка седмица или (b) от това дали е от търговска полза за работодателя да насърчава извършването на максимален възможен брой работни часове и следователно да плаща по-висока ставка на работниците, които работят 40 часа седмично, отколкото на работниците, които работят по-малко от 40 часа седмично

2. Ако отговорът на въпрос 1 (a) или (b) е отрицателен, какви критерии следва да се използват при определяне дали принципът на равно заплащане се прилага, когато има разлика в почасовите ставки на заплащане, свързана с общия брой отработени часове всяка седмица

3. Би ли бил различен отговорът на въпрос 1 (a) или (b) или 2 (и ако да, в какво отношение), ако се установи, че значително по-малък дял от жените работници, отколкото от мъжете работници, е в състояние да изпълни минималния брой часове седмично, необходим за получаване на пълната почасова ставка на заплащане

4. Приложими ли са пряко съответните разпоредби на член 119 от Договора за ЕИО или на член 1 от посочената директива в държавите членки при обстоятелствата по настоящото дело?