Немски
Автентичен език на производството – немски
Дело C-504/21: Bundesrepublik Deutschland, Определение от 11 март 2022 г.
В кои случаи следва делото да се заличи от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой орган е компетентен да се произнесе по разноските на страните по главното производство след заличаване на делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-519/20: Landkreis Gifhorn, Съдебно решение от 10 март 2022 г.
Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 18, параграфи 1 и 3 от Директива 2008/115, да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, която се произнася по задържането с цел извеждане, трябва да проверява във всеки отделен случай дали са изпълнени условията на разпоредбата, по-специално че извънредното положение все още трае, ако националният законодател, позовавайки се на член 18, параграф 1, се е отклонил от нормите на член 16, параграф 1 от тази директива в националното право?
Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 16, параграф 1 от Директива 2008/115, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която разрешава временно до 1 юли 2022 г. настаняването в място за лишаване от свобода на задържани с цел извеждане лица въпреки съществуването на специализирани центрове за задържане в държавата членка и въпреки че това не се налага поради извънредна ситуация по смисъла на член 18, параграф 1 от посочената директива?
Следва ли член 16, параграф 1 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че не е налице „специализиран център за задържане“ за задържането на лице, подлежащо на извеждане, когато:
– „специализираният център за задържане“ е на непряко подчинение на същия член на правителството, на чието подчинение са местата за задържане на затворници, а именно на министъра на правосъдието,
– „специализираният център за задържане“ е организиран като отделение на място за лишаване от свобода и макар че има собствен ръководител, бидейки едно от няколко отделения на мястото за лишаване от свобода, като цяло е подчинено на ръководството на последното?
При отрицателен отговор на третия въпрос:
Следва ли член 16, параграф 1 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че е налице настаняване в „специализиран център за задържане“ на лица, подлежащи на извеждане, когато мястото за лишаване от свобода открие специално отделение за затваряне на лица, подлежащи на извеждане, това отделение използва специална площ с три сгради в рамките на огражденията и в една от тези три сгради временно са настанени само затворници, излежаващи заместващи или краткосрочни наказания лишаване от свобода, при което мястото за лишаване от свобода следи за отделянето на задържаните лица, подлежащи на извеждане, от затворниците, като по-специално всяка сграда разполага със собствени съоръжения (собствен склад за облекло, собствена медицинска служба, собствена спортна зала) и двор/открита площ, която се вижда от всички сгради, но всяка сграда има собствено пространство за затворените лица, оградено с метална мрежа, така че не съществува пряк достъп между сградите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-183/21: Maxxus Group, Съдебно решение от 10 март 2022 г.
Трябва ли член 19 от Директива (ЕС) 2015/2436 да се тълкува в смисъл, че не допуска процесуално правило на държава членка, което в производство по искане за отмяна на марка поради неизползване изисква от ищеца да направи проучване на пазара относно евентуалното използване на тази марка от нейния притежател и доколкото е възможно, да представи обосновано в това отношение становище в подкрепа на искането си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-7/21: LKW WALTER, Заключение от 10 март 2022 г.
1. Следва ли членове 36 и 39 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с член 47 от [Хартата], както и принципа за ефективност и равностойност (принцип на лоялното сътрудничество съгласно член 4, параграф 3 ДЕС) да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба на държава членка, която предвижда като единственото правно средство за защита срещу разпореждане за пристъпване към принудително изпълнение, издадено от съда без провеждане на предварително състезателно производство и без изпълнително основание, основаващо се единствено на твърденията на молителя, възражението, което трябва да бъде подадено в срок от осем дни на езика на тази държава членка дори ако разпореждането за принудително изпълнение се връчва в друга държава членка на език, който получателят не разбира, като в случай че възражението е подадено в срок от дванадесет дни, то се отхвърля като просрочено?
2. Следва ли член 8 от Регламент [№ 1393/2007] във връзка с принципа на ефективност и равностойност да се тълкува в смисъл, че не допуска национална мярка, която предвижда, че с връчването на формуляра от приложение II с информация за получателя относно правото му да откаже приемане в срок от една седмица, едновременно започва да тече и срокът за упражняване на предвиденото право на защита срещу едновременно връченото разпореждане за принудително изпълнение, за което е предвиден срок от осем дни?
3. Следва ли член 18, първа алинея от [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба на държава членка, която предвижда срещу разпореждането за принудително изпълнение да бъде подадено възражение, което трябва да е мотивирано и подадено в срок от осем дни, и този срок се прилага и ако получателят на разпореждането за принудително изпълнение е със седалище в друга държава членка и разпореждането за принудително изпълнение не е изготвено нито на официалния език на държавата членка, в която то се връчва, нито на език, който получателят на разпореждането разбира?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-167/19: Комисия/Freistaat Bayern, Съдебно решение от 10 март 2022 г.
Изпълнено ли е задължението на Европейската комисия да обобщи изрично всички релевантни фактически и правни въпроси, включително начина на финансиране на помощта, в решението за започване на официалната процедура по разследване по член 108, параграф 2 ДФЕС и член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт от Общия съд във връзка с тълкуването на решението за започване на процедурата и изричното посочване на всички релевантни въпроси?
Представлява ли пропускът на Европейската комисия да обобщи релевантен фактически или правен въпрос в решението за започване на процедурата нарушение на съществено процесуално изискване, водещо до отмяна на окончателното решение, независимо от настъпила вреда или възможен различен резултат?
Може ли да се приеме, че ако заинтересованите страни бяха получили възможност да представят становища относно финансирането чрез общия бюджет на провинция Бавария, процедурата би могла да доведе до различен резултат и има ли това значение за законосъобразността на окончателното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-538/20: W (Déductibilité des pertes définitives d’un établissement stable non-résident), Заключение от 10 март 2022 г.
1. Следва ли член 43 във връзка с член 48 от Договора за създаване на Европейската общност (понастоящем член 49 във връзка с член 54 [ДФЕС]) да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, което забранява на местно дружество да приспада от облагаемата си печалба загуби, реализирани от негово място на стопанска дейност в друга държава членка, при положение че това дружество, от една страна, е изчерпало всички възможности за приспадане на тези загуби, предоставени му от правото на държавата членка, в която е мястото на стопанска дейност, и от друга страна, това дружество повече не реализира приходи чрез това място на стопанска дейност, поради което повече няма възможност да отчита загубите в тази държава членка („окончателни“ загуби), дори ако въпросното законодателство предвижда освобождаване на печалбите и загубите въз основа на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между двете държави членки?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: следва ли член 43 във връзка с член 48 от Договора за създаване на Европейската общност (понастоящем член 49 във връзка с член 54 [ДФЕС]) да се тълкуват в смисъл, че те не допускат и правните разпоредби на германския [Закон за данъка върху доходите от стопанска дейност], които забраняват на местно дружество да приспада от облагаемата си печалба от стопанска дейност „окончателни“ загуби от вида, описан в първия въпрос, реализирани от място на стопанска дейност в друга държава членка?
3. При утвърдителен отговор на първия въпрос: може ли в случай на закриване на място на стопанска дейност в друга държава членка да са налице „окончателни“ загуби от вида, описан в първия въпрос, при положение че съществува поне теоретичната възможност дружеството да открие във въпросната държава членка ново място на стопанска дейност, с чиито печалби евентуално да бъдат компенсирани предишните загуби?
4. При утвърдителни отговори на първия и третия въпрос: считат ли се за „окончателни“ загуби от вида, описан в първия въпрос, които трябва да бъдат отчетени от държавата по седалището на дружеството, и онези загуби на мястото на стопанска дейност, които съгласно законодателството на държавата, в която е мястото на стопанска дейност, е можело поне веднъж да бъдат пренесени в следващ данъчен период?
5. При утвърдителни отговори на първия и третия въпрос: ограничено ли е по размер задължението за отчитане на трансграничните „окончателни“ загуби до размера на онези загуби, които дружеството щеше да натрупа във въпросната държава, в която е мястото на стопанска дейност, ако отчитането на загуби там не беше изключено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-205/20: Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (Effet direct), Съдебно решение от 8 март 2022 г.
Представлява ли изискването за пропорционалност на санкциите, установено в член 20 от Директива 2014/67 и тълкувано в определения от 19 декември 2019 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (C‑645/18, непубликувано, EU:C:2019:1108) и от 19 декември 2019 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (C‑140/19, C‑141/19 и C‑492/19—C‑494/19, непубликувано, EU:C:2019:1103), пряко приложима разпоредба на тази директива?
Дава ли възможност и изисква ли тълкуването на законодателството на държавата членка в съответствие с правото на Съюза юрисдикциите и административните органи на държавата членка да допълнят — без да е въведена нова национална правна норма — приложимите в настоящия случай национални санкционни разпоредби с критериите за пропорционалност, установени в определения на Съда на Европейския съюз от 19 декември 2019 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (C‑645/18, непубликувано, EU:C:2019:1108) и от 19 декември 2019 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (C‑140/19, C‑141/19 и C‑492/19—C‑494/19, непубликувано, EU:C:2019:1103)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-164/20: Airhelp, Определение от 4 март 2022 г.
Отговаря ли на изискванията на член 100 от Процедурния правилник на Съда заличаването на делото от регистъра след оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой е компетентен да определи разноските на страните по главното производство и подлежат ли на възстановяване разноските на участниците, представили становища пред Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-663/20: ЕСП/Hypo Vorarlberg Bank, Определение от 3 март 2022 г.
Поканени ли са страните да представят становища по всички правни основания, които съдът може да вземе предвид служебно, и представлява ли липсата на такава покана нарушение на правото на защита и принципа на състезателност?
Достатъчно мотивирано ли е решението на Единния съвет за преструктуриране, когато не съдържа всички данни за изчисляване на вноските поради защита на търговската тайна, и необходим ли е баланс между мотивирането и опазването на търговската тайна?
Явява ли се липсата на удостоверяване на решението на Единния съвет за преструктуриране съществено процесуално нарушение, което води до неговата отмяна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-664/20: ЕСП/Portigon и Комисия, Определение от 3 март 2022 г.
Нарушен ли е принципът на състезателност и правото на справедлив съдебен процес, когато страната не е имала възможност да представи доказателства и становища по въпрос, който съдът повдига служебно?
Изпълнено ли е задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС, когато мотивите на решението не съдържат всички релевантни данни, които могат да бъдат предоставени без нарушаване на търговската тайна?
Явява ли се удостоверяването на решението надлежно извършено, когато е налице подпис на председателя на CRU върху придружителния лист и са представени доказателства за съдържанието на системата ARES?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.